100 оргазма

36570 | 10 юни 2013 | 11:00

Когато копаеш гроб някому…



Гледам от десетина дни как мнозина цвилят, че са дочакали най-доброто правителство във Вселената. Сигурно са прави. Аз обаче мечтая за правителство, което мълчаливо ще работи и най-вече няма безспир да дрънка за предишния кабинет - като социолог приспособенец, който клати празната си паничка пред поредната власт. Обаче у нас говоренето срещу предишните изедници е най-върховното удоволствие - нещо като да изпиташ 100 оргазма един след друг, докато се събудиш и разбереш, че властта не се изчерпва единствено с това занимание. Виж какво съветват древните китайци -

докарай се до върховния миг - но не еякулирай

понеже всяко едно изхвърляне изяжда доста седмици от животеца ти. Но кой да ги слуша древните. И затова най-често правят точно обратното: действат като новобранец, пуснат за 6 часа в отпуск при младата му булка - давай, давааай, давааааай! И после се оплакват, че не могли да довършат мандата си.

Говоренето за предишния кабинет трябва да бъде забранено със закон. Вземете пример от народеца - уж прост, обаче далеч не еякулира толкова учестено, затова умът му си е на място и веднага си казва: „И тия очевидно нямат какво да кажат за себе си, затова се занимават с предишните, а ние отлично ги знаем какво представляват те, иначе тия нямаше сега да се мотат пред очите ни.“ След последните избори от много оргазми нещата са доста объркани, понеже предишните пак спечелиха изборите - и ако сегашните продължават да ги представят като Дракула Б. Димитров, отново ще ги спечелят. Надеждата ми е в Орешарски.

Мога да го преценявам какво представлява като човек, не толкова като специалист финансист, макар че ако някой се е отърквал почти 20 години в българските финансови неразбории, със сигурност е по-добър от всички гарги на Международен фонд, взети заедно. Но аз го наблюдавам като личност, смятам, че разбирам от хора, това ми е работата от няколко десетилетия. И затова ми се струва, че в неговата лаконичност, рядка за българските нрави, има нещо солидно. Дано не го развратят партийните папагали край него, макар това да ми струва малко вероятно.

Преди изборите през 2009 година, когато ГЕРБ очевидно щеше да спечели - а защо беше очевидно, за това трябва да говорят новите победители, това да си спомнят, и това да сънуват, - та тогава Орешарски участва в един предизборен дебат с младия финансист Горанов. И забелязах как бързо загуби интерес да се джавка с млади петлета. Тази въздържаност беше много показателна:

да кажеш с мълчанието си на някого, че е млад морков

и нищо повече. Много ми се иска Орешарски да стои далеч от партийните вендети, от примитивния български реваншизъм; да си остане все толкова премерен, да не върти из ръцете си броеницата на възможните и невъзможните грехове на предишния кабинет. Той би трябвало да знае италианската поговорка „Когато копаеш гроб някому, по-добре изкопай два“. Няма какво да се занимава с предишния кабинет - дори да е сигурен, че ще изкара три мандата един след друг. Нека този феърплей - колкото и невероятен да е той за нашите политически пунгаши, да започне тъкмо от Орешарски, защото от 1990 година насам той е първият премиер, който е със значителен опит в една много важна област. Да остави кудкудякането на слабообразованите оперетни фигури и изобщо на политическите мажоретки - и да си върши работата. Може и да назначи 20 политолози край себе си, да ги изслушва всяка заран за половин час и сетне да прави точно обратното.

Мажоретките до нищо добро няма да го докарат

Ето, миналия петък го привикаха по време на парламентарния контрол да обяснява как Бойко използвал Авиоотряд 28 „като такси“ - типичен лаф от политиканския език. Но Орешарски се държа солидно - каза им, че не е наясно с проблема, понеже не е виждал никакви документи. Представям си какви идиоти му изглеждат някои: той трябва да спасява държавата от една ураганна криза - не от Бойко и който и да е друг, - а те го занимават с някакви дребни харчове, понеже са много принципни. Ако мажоретките успеят да промият мозъка и на човек като Орешарски, ако успеят да го въвлекат в мухлясалата си партийна риторика, край - свършени сме.

А въпросният парламентарен контрол беше вълнуващ спектакъл, макар и игран без публика: Мая Манолова задаваше въпроси, а пък коалиционният й партньор министър Адемов им отговаряше. ГЕРБ пък ги нямаше в залата - и това бе най-умното нещо, което са правили от дълго време. По този начин те лишиха от плам и екзалтации и дори от най-постните емоции не само парламентарния контрол, а и изобщо парламентарния живот. Дори когато слушаме как Волен съветва довчерашните си кръвни опоненти, също не е особено интересно. Зрителят/слушателят вече окончателно е разглезен, вниманието му е опорочено от диктата на крайно скандалното - и то главно заради усилията на мозъчния тръст на социалистите и великите им, вечно жадни за аванта спецове от службите.

На зрителя му трябват афери, колкото по-невероятни - толкова по-добре, другото прелита недоловено покрай слуха му. Вялото каканижене в парламента няма да свърши работа: „Г-н министър, имам следния въпрос…“, „О, да, г-н депутат от моята партия, ще ви отговоря с най-голямо удоволствие…“; „О, много се радвам, г-н министър…“ -  мляс, мляс, цуни-гуни. Скука. А пък министърът на транспорта Папазов дори каза, че „администрацията, в която работи“ - бре!!?? - щяла да направи не знам какво си. И такива лапсуси не могат да ни развеселят.

Друг майтап: питат същия министър за достъпа до една метростанция в „Изгрев“, представяте ли си какво дребнотемие - и се разиграва цял театър, предварително съчинен, но и пределно постен. Управляващите разговарят помежду си - и няма защо да очакваме някакво особено въображение от тях. И няма лесно да излязат от този капан. Вероятно ще се опитат рязко да повишат яростта на атаките си срещу бившите управляващи, но няма да имат особена полза и от това - все едно да се караш на невярната си съпруга в нейно отсъствие. А и на публиката това няма да изглежда интересно и бързо ще й омръзне.

Тъй или иначе, по удивително безсрамен начин се коментират едно друго българските правителства - махленските простотии нямат край, дори селските кметове играят по-кротко, когато приемат властта. Може би изключение прави смяната през 2005 година - но тогава Симеон беше част от комбинацията и не вървеше да го дерат. А те и без малко да му връчат членска карта на БСП, когато отиде на техния конгрес да ги поздравява, само дето не спомена, че го прави и от името на чичо си  - убития като куче принц Кирил.

Тогава ексцарят се хвана за коалиционния пояс

и здраво се омота с него - затова смяната на властта беше донейде цивилизована.

Иначе неизменно наблюдаваме две неща: вой до небето за дреболии и безпаметство за важните неща. Преди време бившата вицепремиерка Шулева каза по телевизията нещо удивително: когато царистите идват на власт, заварват от Костов не по-малка дупка в бюджета от сегашната, а безработните не били 412 хиляди, както днес, а 780 хиляди. Бре! И това е наследството на великия реформатор, на втория Стамболов и пр. Но Шулева го припомня сега. Тогава как искате да има някаква сериозна мярка за почтеност, някаква същинска приемственост между една и друга власт.

Тия хора сякаш смятат - казвал съм го неведнъж, - че светът започва и свършва с тях, само с тях и че всеки ден е валиден единствено сам по себе си. А когато се опитат да осмислят наследството, се превръщат в някакви главорези, от устите на които капе кръв. Но и това е до време - след 100 дни и тази плоча ще бъде захвърлена под миндера, не можеш да лапаш, ако продължаваш да говориш колко са лапали предишните.

След 100 дни всичко ще бъде забравено, а за някои големи афери ще се окаже, че е нямало и защо да бъдат запомняни. Дори тази с подслушванията - тя ще издържи в съда тогава, когато бъде осъден бившият военен министър Николай Цонев.

Но прокуратурата няма защо да се притеснява от упреците, че преди изборите се е превърнала в най-могъщата политическа партия. Ето защо: според социологическо проучване, извършено точно месец преди 12 май, разликата между ГЕРБ и БСП е била около 3 процента. След 4 седмици на крайно демонизиране на Цветанов и могъща пропагандна атака - включително и в деня за размисъл - каквато не помня никога за годините на Прехода, изборните резултати показаха почти същата разлика между двете партии. Излиза, че разследването и изявленията на прокуратурата, предизвикани от настойчивостта на опозицията, не са се отразили по никакъв начин на изборните баталии. Това е изводът.

А един новоизлюпен министър започна кариерата си с един непокрит дълг: преди година бил казал, че поетът Вапцаров е „терорист“. Дали и сега мисли така като министър на българската култура? Ето това са нашите късни антикомунисти: същият министър доскоро подгъзуваше на една дама, чийто свекър е истински терорист - обаче и това е забравено, тази памет не е по силиците на нашите политикани. Това безразборно ровичкане на новите политически изполичари из историята е направо позорно. Да не споменавам пък какво е казал същият герой за един от големите ни художници и интелектуалци, защото дори коректната публика на „Преса“ ще подивее. Него пък го нарекъл „измекяр“. И тази историйка в миниатюра побира темата на днешната ми дописка: за излишния реваншизъм и в крайна сметка за най-обикновеното нашенско политическо сметкаджийство.

(в. Преса, печатно издание, брой 155 (506) от 10 юни 2013)


 


От категорията

Вацев: ГЕРБ е приключило политическо мероприятие. Борисов е жертва на собствената си автохипноза!

-1483006672.jpg

Политическият разум на ГЕРБ се отдели от действителността. Те не живеят в ...

5 авг. 2020 | 14:25

Владимир Костов: Имаме ли ръст и сили да понесем отговорностите ни?

-1469249999.jpg

Личност, семейство, национална общност, държава! Стабилността на тази вертикала ...

5 авг. 2020 | 11:34

Любен Дилов: Cui prodest - протестът на логиката

-1522526489.jpg

Да си спомним размирната първа седмица на август точно преди 30 години. Нито ...

6 авг. 2020 | 14:23

Първан Симеонов: Борисов губи играта на нерви при един почти спечелен мач

Първан Симеонов-1543427061.jpg

Ако довчера протестът вървеше към маргинализация, по-скоро след вчера върви към ...

6 авг. 2020 | 13:16