В мрежата се борим за паралелна България

7935 | 15 юни 2013 | 09:41

Ние сме емигрантите в интернет, компютърът е нашата Браила, Фейсбук е легията ни. Ние сме войводи с таблети и айпади. Извън www сме немили-недраги.



Трябва да се крепим, все пак от една хайдушка чета сме. Гледам, че си е сложил статус, че е уморен и иска да си почине, та може ли някой друг за известно време да поеме дежурството да се грижи за България. Пиша на стената му: „Споко, отдъхни малко, аз съм на 24-часова вахта.“ Кой уши байрака и

кой му тури знака Facebook

знае цял свят. Да си хайдутин в интернет си е занятие на пълен работен ден. Пишем, бришем и се зъбим на тирана. Ние сме в несекващ разговор, затова често започваме разговорите си с „Абе…“. То е като да си изядеш паницата боб в кръчмата на Странджата и идва време да кажеш нещо. В нашия случай - да напишеш. Пишеш: „Абе тия как я мислят тази работа?”

Хем със статуса потвърждаваш статуса си на хайдутин, хем завалява информация как вървят нещата на фронта на съпротивата, докато си ял. Започват да валят коментари: гледахте ли, чухте ли, пропуснал съм - постнете линк, превключете на еди-коя си телевизия… Ние сме емигрантите в интернет, компютърът е нашата Браила, Фейсбук е легията ни. Ние сме войводи с таблети и айпади. Извън www сме немили-недраги. Вътре в паяжината сме си мили-драги.

Не ни бъркайте с анималистите, тия, дето постват по три котенца дневно на душа от населението. Също и с пейзажистите, ония с изгревите и залезите. Не ни смесвайте и с бойците за здравословно хранене, разни хитлери на захарта и сталини на аспартама. И в никакъв случай с любовчиите. Такива и да попаднат в чата, в четата искам да кажа, ги отстрелваме с Unfriend на мига. Един такъв амур наскоро ми писа: „Ама защо ме разприятелихте?“

Панайот Хитов описва в записките си такъв случай. Вървяла дружината през гората и срещнала двама турци. Обикновени, безобидни. Но пък могат да ги издадат. Овързали ги с въже около едно дърво и четата продължила по пътеката си. По едно време един от хайдутите поизостанал, никой не разбрал, че се върнал при дървото. Като настигнал четата, казал на Хитов: „Взех, че ги заклах.“ Войводата се учудил: „Защо бре, Тодоре?” На което Тодор отговорил: „Ей тъй нà!“
Защо ме разприятелихте? Написах му: „Ей тъй нà!“ Ние сме български хайдути, често правим неща ей тъй нà.

Е, и ние сме хора. За рождения си ден например и аз получих шербетени картички. Електронни естествено, кой да ми прати хартиена. Някои от тях бяха чудесно анимирани - димят кафета, мъркат котета, птичета чуруликат поздравления, даже една мравка ми изтанцува брейк. Може някой да е искал да ми прати картичка в плик, но пък никой не ме е питал за друг адрес освен за оня с кльомба, точка, ком. И букети получих, неувяхващи, докато ги изтриеш.

И наздравици, разбира се

даже от комшиите. Това да си вдигнеш наздравица с комшиите, без те и ти да си правите труда да отворите вратите, си е нелегалност колкото хайдушкото и партизанското движение, взети заедно. Ние сме нелегално сантиментални, да си призная. Имаме домашни любимци, които живеят в сайтове. Сами ги раждаме, тоест избираме им цвят на очите, пол, коса, усмивки. Грижим се за тях, за грижите получаваме точки, срещу точките им купуваме къщички, които обзавеждаме с точки, които получаваме като се грижим за тях… Знаете ги любимците, цял ден шеташ след тях, дотяга. Че тия и не остаряват.
В общи линии сме много сериозни хора. Обичаме България, но тъй като не можем да си намерим място в нея, създали сме си паралелна. Преселихме се, без да излизаме от стаята. Скачахме по площади, викахме по протести, пяхме на митинги

и се уморихме да бъдем реални

Сега воюваме за България във www.conQUIZtador. Страхотна война! Територията на България е разделена на цветове. Компютърът задава въпрос с възможни отговори. Ако опонентът с другия цвят те изпревари с верен отговор, губиш от територията си. Ако ти го изпревариш, забиваш копие в столицата му. Това е нашата хайдушка победа! Къде в реалния български живот такава велика възможност да побеждаваш чрез знания? Ние сме образовани, четящи и паметливи хора. Знаем отговорите, които задава компютърът. И сме скорострелни. Копието ни лети и превзема Мизия, Тракия, Маке… пардон. След всеки верен отговор нашият цвят превзема България, докато накрая я залее цялата. Наша е, наша е. Извън монитора не е наша. Тя е на тези, които не знаят отговорите.

Мнооого мразим паниките от невежество. Направо се изприщваме от статуси, че България щяла да загине, защото министърка на ДПС ще направи турския задължителен в училището. Ние сме наясно, че нищо ново няма, всичко си е по този начин от 12 години и никой не е загинал. Обясняваме, обясняваме, обаче писачите на паникьорски статуси не четат. И да четат, не разбират. И да разберат, не вярват. Те са си направили Фейсбук група „Турският език вън от българските училища.“ Тоест - отварят играта. И изстрелват страх. Ние правим група „Японският вън от българските училища“. И зареждаме оръдията с ирония, сарказъм и други литературни тропи.

Няма да позволим на японците

да ни използват като мост към Европа. Не на възраждането на японското иго под вънкашност нова. Няма да дадем да ни забрадят с кимона. Манга комиксите срещу списание „Дъга”“! Няма да се превърнем в японска префектура, в цех за кисело мляко, няма да си харижем мъжките чада за шогуни. Долу японския изборен туризъм! Котоошу е родоотстъпник, отиде там, вместо да играе ръченица тук. Няма да допуснем на еврото да има йероглифи! На каменните японски лица трябва да противопоставим нашите още по-каменни лица. Злият самурайски меч е надвиснал над главата ни, допуснем ли и миг мекушавост, породена от една излишна усмивка - загубени сме…

Ето и реакцията на отсрещната дружина: Простаци! Безродници! Вие не сте от рода Дуло. И вие, и жълтурковците - на сапун! Заради такива като вас се японизираме бавно, неусетно почти. Еничари мръсни! Има и други, но тия ставаха за казване.

Броди и една нелепа статия от некомпетентен автор какво щяло да стане с банките до края на годината. Леле, нея пък как я мразим! Пишем: „Хора, ей така стават лошите неща - от простотия и паника, хайде да сме малко по-отговорни към себе си и да не размножаваме глупостта.“ Обаче четите във Фейсбук са безчет. Едни са си глупави,

на други им е удобно да са глупави

Един такъв ми написа: „Махай се от нашата група, тук е тясно за теб.” Е, не искате ли да ви го направим широко?

Помните ли хъшовете, които отивали до Дунава, гледали България от Румънско и си викали: „Толкова си близо. И толкова далеч!“ И се чудя коя инерция е по-лесна за преодоляване: да се качиш на „Радецки“ или да изключиш компютъра? Дано да си отговорим, преди да станем остаряващи хора, обгрижващи неостаряващи електронни домашни любимци. 

(в. Преса, печатно издание, брой 160 (511) от 15 юни 2013)


 


От категорията

Александър Симов: Националният съвет на БСП не е Камара на лордовете. Защо е тази истерия?

Къде е драмата в това, че "знакови" лица не били в НС, пита депутатът -1593703161.jpg

Делегатите не избраха една групичка от хора и изведнъж всички органи на БСП се ...

29 септ. 2020 | 13:25

Кеворк Кеворкян: Сватовници на неприличието

-1477587010.jpg

Друг сватовник – Христо Иванов. Няма бивш министър на Б.Б., да го знаете – ...

28 септ. 2020 | 15:12

Огнян Минчев: Трябва да се преосмисли мястото на институцията "президент" в политическата ни система

-1546070674.jpg

Ако се променя статута на българския президент, той трябва да остане ...

30 септ. 2020 | 00:04

Проф. Владимир Чуков: Нагорни Карабах е част от големия пъзел, в който Турция и Русия са в конфликт

Проф. Владимир Чуков-1544595695.png

"Може да се стигне до някакво замразяване на конфликта, до някакво ...

29 септ. 2020 | 21:33