НА ДЪРЖАВНА ХРАНИЛКА

15221 | 31 юли 2012 | 14:37

1,5 млн. частници издържат 116 000 чиновници



Докладът на Европейската комисия беше достатъчно детайлно коментиран в медиите, за да се произнасям и аз. Но като професионален изследвач на демокрацията ме изненада импотентността на обвиненията, отправени от опозицията срещу правителството при вота на недоверие.

Вместо поредната махленска (пардон, парламентарна, ама то май е едно и също) разправия не крия, че направо изтръпвам пред констатации като „недореформирана съдебна система“, „безнаказана корупция“, „ключови стратегически празноти“ и т.н. И особено от две други - че „не се спазва разделението на властите“ и че „липсва посока в политиката“.
Казано на обикновен език, това означава просто липса на демокрация. Наричайте това състояние както предпочетете - „квазидемокрация“, „псевдодемокрация“, „демократура“ (тъжна комбинация между лъжедемокрация и едноличен режим) или каквото още искате.
При всички положения обаче то е

далеч от политическа система

на държава член на ЕС. Или, с други думи, 66 месеца след като ни прие в семейството си, Европа отново констатира, че ние все още не сме дораснали да бъдем пълноправен негов член.

Ще започна с обратния въпрос І кой НЕ Е виновен за това. Ами много просто - обикновеният българин. В историята си той е надживял четири империи (и всичките ги е пратил в небитието) - Византийската, Османската, Германската и Съветската.
Та се е научил, подобно на кучето, да скача според тоягата. В смисъл, сръчно да се нагажда към всяка власт - чужда (800 години) или „родна“ (500 години, ама само до Средновековието).
Убеден съм, че по същия сръчен начин българинът щеше да се нагоди и към изискванията и претенциите на ЕС. Наблюдавал съм подобно нещо през 80-те години в Испания - за 4-5 години членство в Съюза от средиземноморци испанците се превърнаха в европейци. А в Каталуня даже си забраниха и коридата - било варварско, а не европейско...
Е, защо тогава българинът не успява? Ами отговорът е още по-прост - щом вината не е у него, значи е в тези, които уж го управляват. А напук на кризата и обратно на демографските тенденции не само техният брой, но и техните заплати не спират да растат.
По последните данни на НСИ държавните чиновници у нас са достигнали

внушителния брой от 116 000 души!

Добавете към тях и 109 000 човека от полицията и армията и излиза, че милион и 500 хил. частници издържат с данъците си 225 000 тунеядци! Ами излиза, че всеки шести честен частник изцяло издържа някакъв чиновник!

А какво прави през това време този „някакъв“? Мигар армията ни бди над националната ни сигурност? Че ние от 3 страни сме заобиколени с натовци, а останалите две - Македония и Сърбия, едва ли горят от мерак да ни нападнат...
Мигар „нашата полиция“, т.е. МВР, ни пази? Видяхме го в Бургас...
Да оставим настрани факта, че охраната на държавно летище е поверена на частна фирма. Ама този филм го гледахме още при случая в Челопечене - при военна полиция с 30 млн. лева годишен бюджет складовете там се охраняваха пак от частници.
Що ли пък не ми мирише на „ти на мене, аз на тебе“? Само дето това „на мене и на тебе“ е пак на гърба на нас, данъкоплатците...
Да се върна обаче на другите 116 000 държавни служители. Направих си елементарен експеримент - чукнах в „Гугъл“ простата думичка „агенция“. И о, ужас!
Оказа се, че разполагаме поне с четири вида агенции - държавни, национални, изпълнителни и „агенция по“ (или „за“). Отделно също с толкова видове „комисии“ - „по“ или „за“.
В държавните агенции се трудят около 12 500 души. Още 13 200 - в изпълнителните. Други 13 000 - в „административните структури, които имат функции във връзка с осъществяване на изпълнителната власт“. (Ако някой успее да ми обясни това, ще го черпя).
Не падат по-долу и областните, общинските и районните администрации - в тях данъкоплатецът храни общо около 35 500 души. Няма да питам с какво те му се отблагодаряват, защото предполагам, че всеки го е изпитал на гърба си.
И така до 116 000.
Да не пропусна обаче и някои абсурди.

В Министерството на отбраната

например на държавна хранилка са около 1000 души. Отделно обаче си живуркат и някаква „Държавна мрежа за сигурност и отбрана“ с 950 човека и „Социални дейности на Министерството на отбраната“ с близо 800 такива.

Или общо към 2800 чиновници „обгрижват“ няма и 40 000 войници. Блазе им...
Впрочем „блазе“ и на затворниците - за тях мислят 4600 души към Министерството на правосъдието. А още 1500 са в системата на т.нар. съдебна охрана.
Сега обяснявате ли си защо един обвиняем в съда (откъдето май не може да избяга) се съпровожда от поне 5-6 полицаи? Ми защото е хем по-зрелищно, хем по-лесно. Не е като да търсиш (примерно) братя Избегалеви...
Освен 2350 чиновници в Министерството на земеделието към него има и агенция „Рибарство и аквакултури“ с 340 души, агенция „Селекция и репродукция в животновъдството“ със 160 и „Сортоизпитване, апробация и семеконтрол“ с 320 броя. Риба внасяме, говеда нямаме, но чиновници - дал Бог...
Мога да ви засипя с още куп подобни данни. Предпочитам обаче да насоча вниманието ви към друг абсурд.
Три години Дянков люто се заканваше, че ще ограничи броя на държавните чиновници. А на четвъртата пробута поправка в закона за държавния служител, според която

те имат право не на 12, а на 22 месечни заплати!

Дали са свършили работа и за две, няма значение, важна е „преценката на непосредствения ръководител“.

Ами работата е ясна - ако някоя засукана млада чиновничка се окаже „перспективна“ в отношенията си с него, и хоп - 10 заплати отгоре. Сиреч ние, данъкоплатците, ще поемем разходите и по мераците на „непосредствения ръководител“...
Впрочем в този ред на мисли, както би казал вътрешният ни министър (голям смях, нали) във Фейсбук попаднах на прелюбопитна история. Някакъв съзнателен гражданин съзнателно си попълнил годишната данъчна декларация. И получил от НАП отговора, който ще видите на факсимилето тук.

* * *

Приключвам с цитат от Бриджет Чарнота, бивш докладчик за България в ЕК до приемането на страната в ЕС. „Факторът „срам“, казва тя, не е по-силен или по-ефективен през четвъртата и петата година или пък евентуално в шестата, отколкото е бил в първите две години след присъединяването, когато всяка уважаваща себе си администрация би трябвало да е направила реални усилия да отърве държавата си от това досадно „наблюдение“ от Брюксел.“

Липса на политическа посока (към реална демокрация) или липса на „фактора срам“ у чиновниците?

Оставям отговора на читателя...


 


От категорията

Александър Симов: Националният съвет на БСП не е Камара на лордовете. Защо е тази истерия?

Къде е драмата в това, че "знакови" лица не били в НС, пита депутатът -1593703161.jpg

Делегатите не избраха една групичка от хора и изведнъж всички органи на БСП се ...

29 септ. 2020 | 13:25

Кеворк Кеворкян: Сватовници на неприличието

-1477587010.jpg

Друг сватовник – Христо Иванов. Няма бивш министър на Б.Б., да го знаете – ...

28 септ. 2020 | 15:12

Огнян Минчев: Трябва да се преосмисли мястото на институцията "президент" в политическата ни система

-1546070674.jpg

Ако се променя статута на българския президент, той трябва да остане ...

30 септ. 2020 | 00:04

Проф. Владимир Чуков: Нагорни Карабах е част от големия пъзел, в който Турция и Русия са в конфликт

Проф. Владимир Чуков-1544595695.png

"Може да се стигне до някакво замразяване на конфликта, до някакво ...

29 септ. 2020 | 21:33