Опасната заблуда „мажоритарни избори“

22269 | 27 юни 2013 | 13:49

На мажоритарните избори през 2009 г. 26 от избраните народни представители бяха от ГЕРБ, 5 - от ДПС, а от останалите партии не бе избран нито един



В страната продължават обществените вълнения. Хиляди граждани се събират по улици и площади, предявявайки в категорична форма своите искания. Исканията са, общо взето, оправдани. Но много от тях се приплъзват в неправилна насока. Иска се смяна на политическата система, във връзка с което се иска приемането на нова конституция. Очевидно не се разбира какво може и какво не може да даде на хората една нова конституция. Каквато и да е, конституцията не е в състояние сама по себе си да даде работа на безработните, да нахрани гладните, да излекува болните, да образова неграмотните. 

От общото искане за нова конституция се преминава към конкретни предложения, които, ако се приемат, ще решат, както се смята, всички възникнали проблеми. Предлага се в частност да се изостави пропорционалната и да се премине към мажоритарната избирателна система. Тя предлагала възможността гражданите да избират не партии, а отделно оценявани граждани. Така в парламента ще се окажат единствено високоморални личности с доказани професионални качества, толкова необходими за всеки политик и държавник.

Трябва най-напред да се каже, че и при действащата избирателна система мажоритарните избори са напълно възможни. Така наречените независими кандидати, тоест ония, които се издигат от инициативни комитети, се избират именно мажоритарно. Ако гласувалите за тях избиратели покрият  избирателната квота за съответния избирателен район, те ще се смятат за избрани, какъвто и да е резултатът за кандидатите, издигнати от партиите. Заедно с това трябва да се подчертае, че досега не е имало случай независим кандидат да е бил избран. За участие в изборите за 37-42 НС са били регистрирани общо 

37 независими кандидати

за народни представители и нито един от тях не е успял да набере съответната избирателна квота. Не успяват да се изберат като независими кандидати личности като Гиньо Ганев, Румен Воденичаров, Емилия Масларова и редица други известни имена.

Как трябва да се обясни този изборен ефект? Обяснението очевидно е в обстоятелството, че зад независимите кандидати не застава никоя партия. Напротив, те трябва да се конкурират с кандидатите, издигнати от партиите, и в битката с партийните кандидати те неизменно губят. Дори избиратели, които имат всички симпатии към определен независим кандидат, се въздържат да гласуват за него, защото изпитват обоснования страх, че гласът им няма да е достатъчен за избирането му и по този начин ще загуби своята стойност. Те предпочитат да гласуват за сигурното - партията, вместо несигурното - отделния независим кандидат. Следователно изборната борба в тези случаи се води по същество не между отделните независими  кандидати, а между политическите партии.

Заблуда е, че при мажоритарната изборна система не е възможно избирането на социално неприемлива личност. Твърди се например, че при мажоритарната система нямало да е възможно да бъде избрана личност като Делян Пеевски. Това е вярно. Но е вярно също така, че мажоритарната система няма да е пречка да се изберат за народни представители други социално неприемливи личности като например Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Цецка Цачева. По общо правило ще бъде избран не онзи мажоритарен кандидат, който притежава собствени високи качества, а онзи, зад когото е застанала достатъчно мощна политическа партия.

Ще подкрепя твърдението си с

доводи, извлечени от практиката

В изборите за 41-вото народно събрание (2009 г.) 31 народни представители трябваше да бъдат избрани по мажоритарната система. И какъв бе резултатът? От тези 31 народни представители 26 бяха от ГЕРБ, от ДПС - 5, а от другите партии - нито един. Но ще сбъркате, ако сметнете, че 26-те народни представители от ГЕРБ са световноизвестни личности, които при всеки мажоритарно протекъл избор биха били избрани. Нищо подобно. От всичките тези 26 народни представители само 4 са националноизвестни - това са Цветан Цветанов, Цецка Цачева, Менда Стоянова и Красимир Велчев. Останалите 22 депутати бяха и продължават да са и национално-, и световнонеизвестни (поради което няма защо да споменавам имената им). Не мисля обаче, че някой от посочените по-горе националноизвестни народни представители, щеше да бъде избран, ако зад тях не бе застанала партия ГЕРБ. Преди изборите те бяха толкова неизвестни, колкото неизвестни бяха и всички останали депутати от ГЕРБ.

Но мажоритарните избори са освен просто заблуда, още и опасна заблуда. Те могат да доведат до парламентарни резултати съвършено несъответни на електоралната картина в страната. Напълно възможно е при мажоритарните избори една партия, която има съвсем незначително предимство пред останалите партии (дори само един глас повече), да получи всички депутатски места, или най-малкото преобладаващата част от тях. Както посочих по-горе, на мажоритарните избори през 2009 г. 26 от избраните народни представители бяха от ГЕРБ, 5 - от ДПС, а от останалите партии не бе избран нито един. Представете си какъв трябваше да е изборният резултат в национален мащаб, ако мажоритарно трябваше да бъдат избирани не само 31, а всичките 240 народни представители. Мандатите щяха да бъдат разпределени единствено

между ГЕРБ и БСП

(в очерталото се съответствие), което очевидно би било съвършено неприемливо. Социалната справедливост изисква всяка част от обществото да бъде представена в парламента и там да защитава своите интереси.

Нека припомня какъв е упрекът, който днес се отправя към 42-рото народно събрание: в него не били представени повече от половината български избиратели (това са избирателите, които са гласували за партии и коалиции, останали извън парламента – 26%, и избирателите, които изобщо не са гласували – 48,67%). Но какво трябва да  кажем, ако в парламента една-единствена партия разполага с всичките 240 депутатски места?! Това изглежда абсурдно, но все пак не е невъзможно. Резултатите при мажоритарните избори могат да се манипулират не само медийно, но и чрез така наречената изборна география, като на избирателните райони, в които управляващата партия има преобладаващо влияние, се предоставят повече мандати, а в други, в които тя няма такова влияние, се предоставят по-малко мандати.

Тази статия няма претенцията да изчерпи цялата проблематика на мажоритарната избирателна система. Тя има скромната задача да покаже колко сериозно излъгани могат да се окажат ония, които искат да разчитат единствено на нея.

(в. Преса, печатно издание, брой 172 (523) от 27 юни 2013)


 


От категорията

Александър Симов: Националният съвет на БСП не е Камара на лордовете. Защо е тази истерия?

Къде е драмата в това, че "знакови" лица не били в НС, пита депутатът -1593703161.jpg

Делегатите не избраха една групичка от хора и изведнъж всички органи на БСП се ...

29 септ. 2020 | 13:25

Кеворк Кеворкян: Сватовници на неприличието

-1477587010.jpg

Друг сватовник – Христо Иванов. Няма бивш министър на Б.Б., да го знаете – ...

28 септ. 2020 | 15:12

Огнян Минчев: Трябва да се преосмисли мястото на институцията "президент" в политическата ни система

-1546070674.jpg

Ако се променя статута на българския президент, той трябва да остане ...

30 септ. 2020 | 00:04

Проф. Владимир Чуков: Нагорни Карабах е част от големия пъзел, в който Турция и Русия са в конфликт

Проф. Владимир Чуков-1544595695.png

"Може да се стигне до някакво замразяване на конфликта, до някакво ...

29 септ. 2020 | 21:33