Елеонора Николова: Галеви трябваше да бъдат задържани още на втора инстанция

11339 | 17 май 2012 | 17:32

НПК трябва да се промени по подобие на ГПК



- Изненада ли ви отстраняването на ген. Румен Миланов от поста директор на БОРКОР, госпожо Николова?

- Във всички случаи това беше изненада, но същевременно всеки от нас в тази структура си даде сметка, че съображението за отстраняването на г-н Миланов се крие извън работата му в БОРКОР. Безспорно е, че имаше негативна оценка за неговата работа като съветник по сигурността на министър-председателя и като секретар на Съвета по сигурността към МС.

Когато съобщаваш, че един човек вече не отговаря на твоите очаквания и не е облечен с твоето доверие, не би било добре за самата институция да има такъв ръководител.

- Как се чувствате като и.д. ръководител на тази служба?

- Продължавам да върша същото, което съм работила досега като зам.-директор. По същество моят статут не е променен.Защото г-н Миланов носеше много дини под една мишница и основно в работата на центъра се занимаваха зам.-директорите. Онова, което е важно да се знае, е, че нашата работа не е извън времето. Тя е строго планирана. Имаме план за действие, който е представен още на 5 декември м.г. пред състава на Европейската комисия. Освен това този план е съобщен и на Консултативния съвет, нашия борд, който ни поставя задачи за работа. До този момент по никакъв начин не сме се отклонили от изпълняването на задачите така, както сме ги поставили във времето.

- Но Бойко Борисов изрази недоволство от работата на службата ви?

-Премиерът по-скоро е провокиран от наслагване на негативни оценки за центъра в обществото и в медиите. Като човек, който винаги откликва на обществените очаквания, той и този път бе верен на себе си да даде  оценка, която се препокрива с обществената. В този смисъл аз нямам критика към министър-председателя, имам критики към ръководството, включително и към себе си. Защото дълго във времето ние не сметнахме за необходимо да обясним на обществото какво вършим.

- А защо мълчахте толкова време?

- Първо, г-н Миланов не е човек, който обича да комуникира публично с обществото. Второ, защото неговата оценка беше,че докато се извършват чисто технически и организационни дейности няма нищо любопитно за съобщаване. А се оказва, че в това време хората са смятали, че абсолютно нищо не се върши.
И от едно добронамерено отношение към нас ние се озовахме пред почти пълна враждебност.Така си бяхме постлали.

- Г-жо Николова, като дългогодишен магистрат как коментирате една от най-актуалните теми напоследък - изчезването на т.нар. Братя Галеви?

Обикновено казваме - хубава работа, ама циганска. Напоследък тази фраза се перифразира като хубава работа, ама българска. Защото след професионализма и добрата дейност на Софийския апелативен съд, който постанови сериозна осъдителна присъда, се получи един вакуум, свързан с ограничаването на правата на т.нар. братя.   Мярката за неотклонение по НПК се взема с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление, и трето, немаловажно, да осуети изпълнението на една влязла в сила присъда.
Когато въззивната инстанция, в случая Софийският апелативен съд, отменя оправдателна присъда и чете съвършено нова осъдителна присъда, обсъждането на мярката за неотклонение е било отново на дневен ред.

- Но съдът имал ли е правомощия служебно да постанови задържане, или това е трябвало да бъде поискано от прокурора по делото?

Моят упрек е повече към представителя на обвинението. Съдът отмерва тезите на двете страни. Държавното обвинение е това, което трябва във всеки един момент адекватно да се грижи за охрана на обществените интереси. И тук отново изплува един фундаментален въпрос за мястото на прокуратурата - дали трябва да е част от съдебната система или част от изпълнителната власт.

Смятате, че ако прокуратурата е част от изпълнителната власт, би била по-строга към подсъдимите?

Аз съм убедена,че ако беше в изпълнителната власт, обвинението щеше да отстоява по-сериозно отговорността за обществения ред, спокойствието и сигурността на гражданите.Не е редно прокурорът да иска лишаване от свобода от 10 г.и да се съгласява с парична гаранция, която по отношение на такъв тип хора е несериозна.

- Какъв тип хора имате предвид?

- Когато говорим за мафия, знаем, че това значи срастване на престъпността с държавната и политическата власт. При двамата за първи път това беше много ясно и отчетливо демонстрирано!
Тези хора заявяваха, че избират кметовете. Кабинетът им беше непосредствено до кабинета на кмета и практически те управляваха общината. За тях се твърдеше, че дават заплати на полицаите. Първата присъда - оправдателна от Кюстендилския съд, е така един намек, че те имат отношение и към съдебната власт. Както те сами се похвалиха - избори без тях не стават – т.е. имат пръст и в избора за народни представители за Кюстендилския регион. Класически случай на демонстрация на мафия. 
Е, след като това е така, представете си един италиански,ирландски или друг съд, който би оставил такъв тип хора с мярка за неотклонение парична гаранция, пък колкото и да е висока тя.

- Но магистрати казват, че Галеви  не са я нарушавали и не е имало причина мярката да се заменя с по-строга.

- Те не са я нарушавали, защото са имали интерес до този момент да се явяват и въздействат на съда с всички способи, на които са способни. Но в момента, в който получават сериозна осъдителна присъда, те ще минат към третата хипотеза да направят така, че никога да не изтърпят наложеното наказание. Защото имат всичкия си ресурс за това. Тези хора нямат видим труд и същевременно демонстрират богатство, което очевидно е с престъпен характер. За тях се заговори, че имат офшорни фирми. Което значи, че те финансово отдавна са избрали място, където да живеят.

- Случаят не подсказва ли промени в законодателството?

- Като разсъждавах по този случай съпоставих Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. Разбира се, в единия случай хората се пращат зад решетките, но в другия случай едно осъдително решение може да значи юридическа смърт или раздяла с десетки милиони.
По ГПК с произнасянето на въззивната инстанция е възможно да се пристъпи към принудително реализиране на претенцията. В смисъл че може да се получи изпълнителен лист и да се образува изпълнително дело, преди последната инстанция да се е произнесла. Тоест законодателят ясно свързва решението на въззивната инстанция почти със завършек на процеса. По същия начин ние бихме могли да разглеждаме и решенията на въззивните съдилища по наказателни дела. Всъщност това са най-сериозните съдилища, защото в много случаи те са и последна инстанция за по-леките престъпления.

- Искате да кажете, че процедурата трябва да се диференцира според тежестта на престъпленията?

- Да, правя една препратка към новия НК. В него много ясно трябва да се разграничат леките престъпления или простъпки, както ги нарича главният прокурор, които могат да приключат само с решение на една инстанция. Следващите по степен на тежест дела да приключат в рамките на две съдебни решения. Тоест въззивната инстанция, както е сега, да е окончателна по отношение на голям брой от делата.

И само най-трудните, най-сложните от юридическа и правна страна да достигат до ВКС. Така огледално са решени нещата в Гражданския процесуалния кодекс. В ГПК е казано, че в касационна инстанция постъпват само решения, които говорят за противоречива съдебна практика и чието решаване по същество би било принос в правото. Тоест там много прецизно се казва къде можеш да очакваш намеса на последната инстанция. И в този смисъл трябва да помислим всички така, че българската работа да бъде не циганска, а истинска.

- Гласуваният закон за гражданската конфискация крие ли опасности за правата на гражданите?

- Ако българският съд бе натоварен с по-голямо доверие, ако имаше име на независим и категоричен съдник, ние може би щяхме да бъдем много по-спокойни. Защото говорим за един процес, който се развива изцяло в съда. Подготвителните действия на комисията могат да са неприятни за гражданина или за юридическото лице, но те  не могат да се развият извън съда. Защото там в условията на един състезателен процес трябва да се установи произходът на имуществото.

- Но все пак не е безобидно, че година и половина комисията ще проверява тайно имуществото на проверявания, без той да знае това.

- И е така, и не е така. Законът преследва необяснимото богатство, натрупано в условията на анонимност и пълен дисонанс с правовия ред в страната. Така че според мен тайната проверка е адекватна мярка. Но ако съдът е на висота, за която всички мечтаем, законът ще бъде спазван и няма да има несправедливо пострадали граждани.

Елеонора Николаева Николова е родена на 30 август 1950 г. в Русе.  Завършила е висше юридическо образование в София. В продължение на 19 години е съдия и председател на районния съд в Русе. От 1992 до 1994 г.е  окръжен прокурор.  След това става адвокат по граждански, наказателни и търговски дела; През 2002 година е  кмет на община Русе. 
През 2005 г. е избрана за депутат от листата на СДС в 40-ото народно събрание. А през  2007 г. напуска ПГ на СДС и основава гражданското сдружение Европейски демократичен път заедно с Димитър Абаджиев и Мария Капон. От 17 февруари 2011 г. е назначена за заместник-директор на Центъра за борба с корупцията БОРКОР.  В момента е и.д. шеф на службата.


 


От категорията

Вацев: ГЕРБ е приключило политическо мероприятие. Борисов е жертва на собствената си автохипноза!

-1483006672.jpg

Политическият разум на ГЕРБ се отдели от действителността. Те не живеят в ...

5 авг. 2020 | 14:25

Владимир Костов: Имаме ли ръст и сили да понесем отговорностите ни?

-1469249999.jpg

Личност, семейство, национална общност, държава! Стабилността на тази вертикала ...

5 авг. 2020 | 11:34

Тодор Живков – Човекът от народа, си отиде на днешния ден преди 22 години

-1510298944.jpg

Човекът, който 33 години управлява страната и провежда ударна индустриализация, ...

5 авг. 2020 | 18:27

„Взгляд“: Защо Полша ненавижда „Северен поток-2“

-1523520082.jpg

Във Варшава по едно време активно се обсъждаше тълкуването, че Москва е длъжна ...

5 авг. 2020 | 15:48