Пенка Богданова

Пенка БОГДАНОВА, зам. главен прокурор:

Следим изкъсо делата срещу магистрати

6109 | 19 юли 2013 | 08:41

Интервю на Лилия ХРИСТОВСКА с Пенка БОГДАНОВА за реформата в прокуратурата



 

Пенка Богданова е една от петимата заместници на обвинител номер 1 Сотир Цацаров. Родена е през 1968 г. и е завършила право в СУ „Св. Климент Охридски“. Минала е през всички нива на прокуратурата. От 2008 г. преподава в Националния институт на правосъдието. Член на магистратския съвет на Министерството на правосъдието.  Тя  беше представена от Цацаров като добросъвестен магистрат с достатъчно дълъг прокурорски стаж, който гарантира професионализъм. Семейна, с дъщеря студентка.

 

- По повод последните изяви на прокуратурата, свързани с обвинението на шефа на комисията за конфликт на интереси Филип Златанов, бяха изказани мнения, че обвинението обслужва днешните управляващи. Вярно ли е това, г-жо Богданова?

-  Прокуратурата не обслужва политически интереси. Тя не е и  няма да бъде фактор в политиката. Обвинението си върши работата - реагира на постъпили сигнали, проверява ги и когато са налице законовите предпоставки, образува дела и привлича лицата като обвиняеми. Гражданите имат право да бъдат информирани, особено по дела с широк обществен отзвук. Стремим се да бъдем максимално прозрачни, като м същото време  държим сметка за следствената тайна.   

- Очаква се остър доклад на Брюксел за правосъдието и вътрешния ред. В прокуратурата анализирахте много факти. Но какви реални промени да очакваме? 

- Аз не зная дали предстоящият доклад ще е критичен - нека да изчакаме обявяването му. Категорична съм обаче, че прокуратурата работи интензивно и ръководството планира сериозни мерки за подобряване на дейността. Въз основа на двата анализа бе изготвен план за действие, който главният прокурор внесе във ВСС в понеделник (15 юли 2013 г.)   Той предвижда 28 мерки, които трябва да  бъдат изпълнени до март 2015 г. Сред тях са: нова структура на ВКП, оптимизация на работата във ВАП, НСлС, на териториалните и на  военните прокуратури, както и на администрацията към тях. Искаме да повишим капацитета на прокуратурата за самостоятелно провеждане на разследване, както и да разпишем ясни правила за замяната на наблюдаващия прокурор и т.н.   

  - А няма ли да проследите делата за престъпления на магистрати?

- По този въпрос предвиждаме специално звено за разследване.  Даваме си сметка, че това е много специфична дейност заради последиците от привличане на обвиняемо лице (почти винаги съпроводено с искане за отстраняване от длъжност) и отражението върху публичния образ на съдебната власт. Върху тези дела ръководството на прокуратурата ще упражнява  постоянен мониторинг (на всеки 6 месеца).

- Ще опитате ли да решите хроничния проблем за неравномерното натоварване на прокурорите в страната, което се отразява и на правосъдието, а струва скъпо и на данъкоплатците?

- Функциионалният анализ наистина констатира различна натовареност на прокурорите. Разполагаме и с данни каква е, условно казано, „цената“ на 1 магистратски щат в различните райони. Така например средно годишните разходи за издръжка на един прокурор през 2012 г. е около 78 000 лв., като 57 от прокуратурите в страната имат разходи над средния размер. При решаването на този важен за системата проблем обаче трябва да бъдат отчетени комплексно характеристиките на съдебните райони в демографско, икономическо, социално и криминогенно отношение.  Именно те оказват влияние върху степента на натовареност и сложността на разглежданите преписки и дела. Въпросът с щатната численост на прокуратурата и евентуалната нова „съдебна география“ е от компетентността само и единствено на ВСС. Но след като се направи комплексен анализ на основанията за окрупняване или закриване на органи на съдебната власт с обща компетентност, ръководството на прокуратурата ще прецени необходимостта от изготвяне на предложение до ВСС.

- Ще огледате ли по-големите прокуратури, където също има проблеми?

- В плана за действие е заложена активна контролно-ревизионна дейност, за да се уеднаквят стандартите на работа. Ще ви дам конкретни примери за изпълнението на тази мярка. Планираме цялостна ревизия в СГП именно защото в нея са съсредоточени най-значими за съдебната практика дела, тя е и въззивна (б.р. - по-горна) инстанция на най-голямата районна прокуратура в страната – Софийската районна прокуратура. Пълна ревизия ще бъде извършена и в самата районна прокуратура в София, както и в НСлС. Основание за Националната следствена служба ни дава констатацията, че въпреки добрите условия за работа в структурно и организационно отношение и невисоката натовареност, не се постига в пълен обем срочно и качествено разследване.

Прокуратурата не обслужва политически интереси

- Анализът за  дейността на прокуратурата в периода 2007-2012 г., който публикувахте наскоро, оценка ли е за мандата на бившия главен прокурор Борис Велчев, г-жо Богданова?   

- Не. Целта на извършения анализ е да установи както положителните практики, така и проблемните области и да послужи като основа за набелязване на мерки за преодоляване на слабостите. Той не представлява каквато и да било форма на „ревизия“ на постигнатото от предишни ръководства на прокуратурата. Искахме да получим представа за актуалното състояние на прокурорските и следствените органи, за да се оформи ясна визия как да бъдат продължени действията по реформата. 
Анализът е изготвен в изпълнение на препоръка от миналогодишния доклад на ЕК относно напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка, съгласно която главният прокурор трябва да получи мандат да реформира прокуратурата именно въз основа на независим функционален анализ и в сътрудничество с външни експерти.  Ние обаче не се ограничихме само с изследване на структурите и функциите, а  паралелно опитахме да установим каква е ефективността на „процесуалната работа“ на обвинението. Това стана с анализа на делата за корупция, по които е работила прокуратурата през периода от 2007 г. до  началото на тази година, и също бе съобразено с друга препоръка на ЕК - „да се извърши анализ на провалилите се дела“.

- Какъв  общ  извод се налага?

- Прокуратурата разполага с необходимия кадрови капацитет, за да изпълни възложените й задачи. В организационно отношение има ред положителни практики, които трябва да бъдат усъвършенствани. В други области обаче са наложителни сериозни промени. Сегашната нормативна уредба дава добри инструменти на прокуратурата за успешна борба с корупционни престъпления.

- Казвате, че прокуратурата разполага с добри кадри и законодателна база.  Защо тогава има толкова неблагополучия по делата, свързани с корупция?

- Корупционните престъпления са незначителен дял от общия брой разкрити и наказани престъпления.  Наред с това немалък е и броят на върнатите за доразследване дела и на оправдателните присъди по дела от тази категория. Причините са комплексни. В много случаи данните за корупционни престъпления постъпват доста време след извършването им. Едни от типичните примери, посочени от екипа, изготвил анализа, са периодите след смяна на министър или правителство. Тогава сигналите за такива деяния значително се увеличават. В подобни случаи започването на проверки и дела може и да създава впечатление за кампанийност, но прокуратурата е длъжна да провери конкретните твърдения за извършено престъпление. От друга страна, свидетелите невинаги са склонни да дават показания, докато са в зависимост от определени личности във властта. А делата за корупция са с фактическа и правна сложност и без свидетелски показания прокуратурата трудно може да докаже някаква теза. Не са малко и случаите на самосезиране на обвинението от публикации. Но аз лично не бих определила това като политически или медиен натиск.

- В много случаи обаче образуваните своевременно дела срещу лица от властта тъпчат на място и се раздвижват едва след като те загубят статута си на високопоставени. Какво си крие зад тези маниери?

- Вярно е, че по сериозен брой дела разследването сякаш „тъпче на едно място“. Това обаче не е защото прокурорите се страхуват - би било жалко, ако е така. Причините са комплексни - от една страна, по някои от делата е нужно да бъдат разпитани множество свидетели, забавят се експертизи, чакат се съдебни поръчки. От друга, това може да се дължи и на недостатъчна професионална компетентност - недобро познаване на съдебната практика, на доказателствата по делото, неефективен контрол на наблюдаващия прокурор върху работата на разследващите органи. Целта е тези недостатъци да бъдат отстранени в бъдеще.

в. Преса, печатно издание, брой 194 (545) от 19 юли 2013)


 


От категорията

Валентин Вацев: Борисов е наказание за нашите грехове

-1484498737.jpg

Премиерът може да употреби част от трудовите си спестявания за къща в Рубльовка ...

6 авг. 2020 | 17:56

Първан Симеонов: Борисов губи играта на нерви при един почти спечелен мач

Първан Симеонов-1543427061.jpg

Ако довчера протестът вървеше към маргинализация, по-скоро след вчера върви към ...

6 авг. 2020 | 13:16

„Взгляд“: Конкурентите хвърлиха организираната престъпност срещу Тръмп

-1591002908.jpg

В исторически план Демократическата партия на САЩ през целия XX век - особено в ...

9 авг. 2020 | 17:00

Разкриват тайните на "Света София" в Истанбул

Снимка: Анадолска агенция-1596973126.jpg

Триизмерно сканиране на подземните вентилационни тунели на храма разкрива как ...

9 авг. 2020 | 14:37