Друмев: "Дянковчетата" ни обричат на културна мизерия

6521 | 8 авг. 2012 | 08:25

Известният продуцент , организатор и общественик прави равносметката си, вече от погледа на 80-годишен

Автор:



Не знам колко българи са живели в три български държави - в царство България, в социалистическа република и след това в годините на прехода. Така започва част от равносметката си известният продуцент, организатор, общественик…трудно е да се изброи, но по-популярен като директор на НДК, за съжаление, вече бивш, Христо Друмев, който навърши достойните за всеки 80 г.


Първият ни въпрос към него бе как оцелява в тези бурни времена и то като личност, която не е чужда и на авантюрата, и на любопитството. Той смята, че това са три различни живота, разнообразни, с изкачвания и с падения. И нормално се връща към корените си: произходът ми е от богато, стабилно семейство - баща ми беше придворен доставчик, един от най-големите вносители от Германия. Научих немски в едно от най-елитните училища там, имах гувернантка, возеха ме с кола до училище. Дойдоха промените на 9-ти септември 1944 г. и въпреки, че баща ми беше левичар, един от основателите на благоевата партия в Стара Загора тежко пострадахме от Закона за едрата градска собственост, продължава разказа си той. Но важният тогава принцип: не се ръководиш от това, което мислиш, а - "битието определя съзнанието". Тъй като произхождах от богато семейство имах трудна съдба, с отнети имоти, с трудности при влизане в университета. Наложи се баща ми да открие работилница за поправка на пишещи и сметачни машини, работех като монтьор там, минах през всички степени. Въпреки трудностите на 18 г. учех и владеех три от най-важните езици и имах занаят. Баща ми казваше: който има занаят, не умира гладен, спомня си Христо Друмев. Майка ми и сестра ми пък преписваха текстове на машина и им плащаха по 2 ст. на страница. Приеха ме във Външно министерство в отдела за Западна Европа и целия американски континент, благодарение на езиците. За тази работа ми помогна бивш служител на баща ми, който беше важна личност във властта тогава. След смъртта му ме уволниха заради буржоазен произход. Най-добрият период в живота ми е в ранните ми години в едно добре организирано семейство, смята днес Друмев. Баща ми и майки ми ставаха всяка сутрин и излизаха за работа в 7 ч. и се прибираха вечер - благосъстоянието им се дължеше на упорита работа. Всички знаем сега на какво се дължи благосъстоянието на някои хора. Като гледам най-богатите хора в България на прехода честно искам да кажа, че не искам да съм на тяхно място поради начина им на забогатяване, откровен е Христо Друмев без всякакво лицемерие. Годините са му дали мъдрост, но и смелост - какво има да губи, всъщност. Някои от тях, "плачат", други умират преждевременно, ама те са си го търсили това, разсъждава той. Не съм сигурен, че те имат културата да бъдат богати, макар че някои са и меценати, но то се гради повече за утвърждаване на някакъв имидж. Струва ми се, че ако погледнем така нареченото развитие на капитализма и първоначалното натрупване на капитала в САЩ, примерно, големите фамилии откъде са почнали, как са натрупали състояние, как Америка стана силна, какво стана с местното население индианците, със земите им, пита Друмев, знаейки отговора.

Известният българин не скрива и по-сложните периоди от живота си, с трудни решения, когато е бил привлечен от българското разузнаване за работа. Това донякъде му открива нови перспективи за развитие, с престижно поле за работа – в импресарска дирекция, в "Българско кино", в обединение "Театър и музика"... Оценяват уменията му. Друмев се гордее с постижението си, че е съдействал за по-масиран внос на филми от Запада. Направил е така, че България да печели повече от износа на наши филми, отколкото от вноса. Само култовият филма "Козият рог", с много награди, е бил продаден в 34 страни. Успехи жъне и с износа на късометражни и анимационни филми, в които страната ни е била твърде силна. Намесил се е и в по-либералната политика на държавата към вноса на филми, които преди това са отхвърляни, умеел е гъвкаво да лавира между вкусовете на силните на деня. Спомня си, че тогавашният първи в държавата Тодор Живков е имал слабост към две неща - към киното и театъра и Друмев е успял да овладее косвено чрез служители на УБО тази негова пристрастеност чрез стимулиране на интереса му към големите заглавия от западното кино навремето, като "Кръстникът", например. Така е дал на сънародниците си възможността да не се чувстват ощетени в духовно отношение зад Желязната завеса.

Спомня си за големите изложби на българската културна съкровищница - ценните ни икони, "Златото на траките" в Германия, за което помогнал и тогавашния канцлер Хелмут Шмидт, който Друмев определя като най-значимият канцлер, преди авторитета на Аденауер. Говори с възхищение и за активността на страната ни в Дом "Витгенщайн" във Виена, когато по негово време и ръководство са осъществени големи културни проекти с изложби на Пикасо, със стойностни музикални продукции, припомня си приноса на неподражаемия ни диригент Емил Чакъров, любимия ученик на Караян, отишъл си от света твърде рано от света. Приходите за страната ни от този износ на изкуство са били потресаващо високи за социалистическата хазна. "Както виждате имам и възходи и падения в кариерата си, но не се уморявам…кийп смайлинг", казва Друмев в обичаен леко самоироничен стил.

Защо този разцвет сега бледнее, защо не можем да повторим този успех с представянето на културната си съкровищница извън страната ни? Христо Друмев има обяснение: сега вече има една нова българска дума - както се говори за "калинки" вече има и "дянковчета". Тази дума е в среден род, тези хора са некомпетентни, но някой властимащ им е възложил да извършат някаква поръчка и те нахлуха в НДК, за което получават огромни заплати и бонуси ,а културната дейност свърши, свърши и Новогодишният музикален фестивал. Смятате, че тези "дянковчета" могат да докарат Лондонската филхармония в НДК, с Елен Гримо, пита Друмев, отново знаейки отговора. Та в зала 1 на НДК можехме да гледаме на 7-ми декември, винаги на тази дата, откриването на сезона на Миланската скала, директно, с видеовръзка и то само за 16 лв. билета, изброява постиженията си Друмев. Премахнаха Новогодишния концерт, останаха само постъпленията от наеми и не е за учудване, че сега НДК собствени приходи няма и стремително се отправя към фалит, констатира той. Една от директорките, които той /Дянков-бел.р./ назначи – това е документирано, казва: "Класическа музика – не ме кефи, тази музика няма място в НДК!". Не искам да генерализирам за цяла България, но това, което стана в Националния дворец на културата с тия "дянковчета" е чудовищно. Погледнете, ние направихме най–хубавата художествена галерия, а знаете ли, че за 7 месеца е имало 3 изложби по две седмици - това е катастрофа, смята той, незабравил нанесената рана на институцията. А заедно със СБХ имахме по две големи изложби всеки месец." Къде отива културата, интересува ли се някой от нея - само данъци, само такси…", не довършва Друмев.

Сега оценявам, че най–хубавият момент в живота ми е 2 август 1969 г. - тогава беше все още Илинден, след това се смени календара, когато се ожених за сегашната си съпруга, връща се на най-приветливата тема Друмев. Като заглавие в едно списание: "Джентълменът с късмет" - искам да си призная, че наистина се чувствам късметлия. Големи неприятности съм имал, не искам да ви говоря какви преживявания съм срещал в пустинята, където съм се чудел дали ще оцелея или не, признава той. Обаче винаги нещо се е случвало и нещо ме е спасявало. Но най–големият ми късмет е, че имах тази прекрасна жена за съпруга с две чудесни деца и ще ви кажа, че това е най–хубавото в живота, категоричен е Друмев.

А колкото за НДК - искаха да го плячкосат, както и започнаха да го плячкосват, както и накрая сигурно ще го приватизират, прогнозира бившият му директор. Но това навремето ме амбицира да докажа, че култура, културен дворец може да печели и да се самоиздържа, а колко мислите, че има културни центрове в света, които печелят и се самоиздържат? Нула, нито един, отговаря той на риторичния си въпрос.

Аз на няколко пъти съм казвал, че съм един човек, който е разумен, прагматичен, но оптимистично настроен, прави си равносметка Христо Друмев. И отново повтарям на българския народ, че трябва да се усмихва и най–хубавото нещо е сутрин като станеш да отидеш при огледалото и сам да се усмихнеш на себе си – това помага за целия ден. За съжаление, в момента ние сме в изключително трудни и тежки ситуации, но трябва да бъдем оптимисти.

Защо не съм се втурнал в политиката или в бизнеса? Моята амбиция беше да направя така, че НДК да оцелее и вие знаете, че получи най–големите световни награди, номер 1 в света. Има ли нещо българско в последните 20 години, което да е номер 1, пита Друмев не без основание. И това ми беше амбицията - смятам, че съм я постигнал, но съм виновен за друго, кори се рожденикът. Моят принос за България е много малък - точно пет пъти са ми предлагали да бъда министър и такива като мене, които биха могли да направят нещо има много, но са уплашени от политиката. Не искам да кажа, че се омърсяват, може би, не искат да тръгнат по един рискован път, защото в България дори и да имаш добри намерения по политически или други причини накрая могат така да те очернят, за да кажеш: защо ми трябваше … Имам вина, да! Ако бях истински патриот още 90-та година можех да влезна в политиката и правителството, в 93-та, последното ми предложение беше през 2005-та. Но…като влезеш в политиката губиш самостоятелност, влизаш в някаква партия, в някакво правителство и тогава, ако си самотен ездач в някакво направление собствените хора ще те ликвидират – не физически, а просто ще намерят начин да те отстранят, завърши разговора Христо Друмев с усмивка, но с отчитане на реалностите. Логично.

Христо Друмев е роден на 7 август 1932 в семейство на заможен капиталист преди 9-ти септември 1944. Баща му - Христо Друмев, е бил представител на германска фирма и след 9-ти губи цялото си състояние. Завършва юридическо образование. Благодарение на това, че владее чужди езици, става аташе във Външно министерството и отговаря за "целия американски контингент". Уволнен е поради "политическа непригодност" и се занимава с ремонтиране на пишещи машини и бридж. Впоследствие е привлечен от българското разузнаване. Пет години е юрисконсулт на "Техноекспортстрой" в Средния изток, а след завръщането си от Багдад става директор на предприятието "Филм България", обикаля международни фестивали и търгува с кинематографична продукция, сключва договор с "Метро Голдуин Майер". Културен аташе е в българския културен дом "Витгенщайн" във Виена до 1988. Генерален директор е на Национален дворец на културата от 1988 г. до 4 май 2011. На тази дата е отстранен от поста заедно с цялото ръководство с решение на правителството.

От 1994 г. е учредител и председател на Управителния съвет на съюз "Произведено в България", председател на Фондация "Доверие и закрила", вицепрезидент е на Българския инвестиционен форум. Съосновател и зам.председател на Български икономически форум, член на Българо-германския форум, съосновател и член на Форум "България - Русия" и на "България - КНР". Съосновател и почетен председател на Българската бридж федерация. Член е на борда на БТПП и на надзорния съвет на ПФК Левски. Носител на ордените "Кирил и Методий" - първа степен, "Стара планина" - първа степен, "За заслуги на президента на Франция". Почетен гражданин на София.


Ето и видео от интервюто с Христо Друмев:


 


От категорията

Здравка Евтимова с разтърсваща реч за обесването на Левски: Някой помни ли името на предателя?

Здравка Евтимова с вкаменяваща реч за обесването на Васил Левски -1582184257.jpg

Аз си мисля за корумпираните, онези, които късат плът от плътта на България, ...

20 февр. 2020 | 09:36

Симеон Николов: Разбирам гневните коментари на управляващите при такава мощна подкрепа за президента

-1472586819.jpg

Коктейлът от гняв и лъжи, с който реагираха представители на управляващите на ...

20 февр. 2020 | 09:54

Александър Маринов: Не беше постъпено коректно с президента на шествието и пред паметника на Левски

-1572881157.jpg

Когато се съберат много хора на едно място, винаги може някой да даде воля на ...

21 февр. 2020 | 13:56

Мирела Костадинова: Писателят Тодор Влайков търси Гео Милев след ареста по молба на съпругата му

Тодор Влайков-1582279335.png

Той написва първите издържани читанки за второ, трето и четвърто отделение. ...

21 февр. 2020 | 10:45

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.