Проф. Мария Спасова: В потрес съм от езика на политиците

28046 | 8 авг. 2012 | 16:29

Защо студенти дават над 20 синонима на глагола „напия се“ и само 8 на „обичам“



Проф. д-р Мария Спасова е преподавател по старобългарски език във Великотърновския университет. Работи върху различни проблеми на старобългарския език и литература, лингвистичната текстология, средновековната българска история. През 1976-1977 и 2000-2004 г. е лектор по български език и култура в университетите в Лвов и Москва. Има над 80 научни публикации.


Изследвания сочат, че днес в речта си използваме едва 3000 думи. Осакатен ли е родният ни език?
Осакатен, обеднен, днес българският език от активен и жив се е превърнал в пасивен. Да, примерът е показателен - има тринадесет тома с над 100 000 думи. А ползваме само 3000 от тях и какво става? Езикът си стои в речниците, богатството му остава скрито и това е особено изразена тенденция сред младото поколение, това е ужасяващо. И още нещо -  обедняват душите на хората. От упражнения, които съм правила със студенти, откривам, че сме много изобретателни, когато става въпрос за някакво отрицателно действие или качество. Накарах ги да дадат синоним на глагола „напия се“. С общи усилия те дадоха около 20, може би 30 примера. А когато смених думата с глагола „обичам“ - бедна работа, едва осем синонима. Това е жалко. Същото за съжаление са наблюдава и при децата. Ние от най-ранна възраст умеем да казваме много повече лоши думи, отколкото хубави.
Да разбираме ли, че тази тенденция на речево обедняване тръгва още от обучението на децата?
Тя започва дори от семейството, още от най-ранна възраст с децата не се работи езиково. Какво пречи на една майка, докато върши кухненската си работа, да играе с детето си на синоними и антоними? Та това е била обичайна практика в миналото, така децата са се учили да вникнат в значението на дадена дума, в  същността й. Освен това много малко на брой родители четат текстове на малчуганите. Казват си - има дискове, филми с приказки. Но пропускат, че книгата и речта са двата фактора, които развиват езика. Защо не се чете Библията, поне отделни пасажи от нея? Тя неслучайно е наречена вечната книга - има изключително богат език. Друго нещо - още от малки на децата им е втълпена мисълта, че те трябва да изучат един чужд език, защото перспективите са извън България. Така родният ни език в момента не е част от националното самосъзнание първо на детето, после на ученика, студента, интелигента, обикновения българин. Тази нишка се къса още в семейството - родителите мислят за перспективата детето им да излети от България. А после се пренася и в училищата.
И там ги посрещат педагозите - подготвени ли са те?
За съжаление лошата тенденция, тръгнала от семейството, се пренася и в образованието. Още в малките класове работа не се върши, методиките са остарели, чуждите езици и обучението им е превърнато в самоцел. Създаден е един постулат: „Ако ти научиш  перфектно един чужд език, значи си станал гражданин на още една страна.“ В това няма нищо лошо, но първо трябва да усвоиш своя си език, а не да е за негова сметка. По време на едно зелено училище с ученици от София си направих експеримент отново с игри. Попитах ги колко синонима могат да дадат на думата „небе“. Сетиха се само за два и казаха: „Кажете ни ги, ние не сме ги учили.“ Във втората игра те трябваше да направят производни от дадена дума - и тук резултатите бяха плачевни, дори учителите се изчервиха. Ето, това липсва в училищата - езикът не се приема като жива категория и с тях не се работи. Всичко е сведено до една суха материя.
Къде е тогава изходът от тази дупка, ако можем така да я наречем?
Аз не мога да правя нова методика на образованието, но мога да предложа тези езикови игри да се провеждат в извънкласните форми на обучение, в занималните, вместо там само да се повтарят уроците от училищата. На децата трябва да бъде внушено, че езикът е най-силното и безплатно оръжие, така интересът им ще се засили. Още нещо - много е важно да им бъде обяснено как е звучала една дума в старите й форми - педагозите трябва да познават историята на езика. Така се разкрива неговото богатство, неговата живина. И това може да стане много лесно. Защото после, когато стигнем вече до кандидат-студентите, срещаме хора, които претендират, че знаят перфектно един чужд език, хвалят се с дипломите си, а на тестовете по български правят грешки не за една, а за две двойки.
Какво е влиянието на изказа на съвременните политици? Как говорят те?
Аз съм в потрес от езика на политиците. Не се страхувам да спомена дори името на премиера Бойко Борисов. Клакьорите му ръкопляскат и ахкат: „Какъв език на народа, колко е разбираем и близък.“ Е, ако трябва да съм честна, той говори като гамен. Езикът му е езикът на улицата, на юмручните юнаци, на хората, които искат да покажат непукизъм и налагат мисленето „мен не ме интересува кой как ще ме възприеме, защото съм еди-кой си“. Говоренето по този начин отключва агресия.
Един политик трябва да има умерен, точен и премерен изказ, да използва езика на номинацията, т.е. да извлича точния смисъл на думата. Той е длъжен да изкаже основните неща по дадена тема точно и ясно, а вече с метафора или по друг начин може да вмъкне шега, а защо не и острота. Подобен стил вече би бил достоен за ръкопляскане.
А какво е нивото изобщо на хората от малкия екран?
Това е другата болна тема. Почти цяла България „ме“-ка, а това е признак на ниска култура, която е заразна, поднесена по този начин. Не може утвърдени журналисти, имащи достъп до радио- и телевизионния ефир, да изричат „говориме“, „четеме“, „ходиме“. Нещо повече, правоговорът е в основата на интелигентността на човека и е част от културата на човека и трябва да има много строги изисквания в тази насока. Защото, ако ние сме строги, ще има стремеж за усъвършенстване. Правим ли компромиси, ще вървим надолу.
Нужен ли е пълният член, дори сред академичните среди се появиха мнения за отпадането му?
Да премахнем пълния член, това е абсурдно. В него е смислоразличието, той има значение за правилното и ясно разбиране на смисъла на даден текст. Правят се някакви опити като в миналото, когато искаха да въведат дублетни форми заради грешния говор на Тодор Живков. Е, трябва ли да обслужваме неграмотните политици?
Жаргоните и чуждиците като че ли все повече се налагат в езика...
Това е едно оварваряване на езика. Днес всички ученици са усвоили жаргонни думи и сленг, а 80% от новите думи произхождат от английския. Дори се срещат и англотурцизми като таксиджия и компютърджия. Езикът е осквернен по този начин, изместваме го от славянската основа на образуването му, убиваме го с клишетата, пълни с жаргони и чуждици без съдържание. Лошото е, че примери има и в научни текстове на високо ниво, където десет пъти се повтаря думата „креативност“. Е, защо не се замести с изобретателност? По-умни ли изглеждаме, като употребяваме англицизми? Затова от активен езикът става пасивен и затова използваме от 100 000 думи само 3000. Ако на народа му стигат 3000 думи, за да комуникира и използва основно сленг и чуждици, това е смешно и жалко.
Обеднява ли културата ни чрез загърбването на езика?
Да се разруши културата, е много лесно, но изграждането й струва много на държавниците. За съжаление днес нашите деца не знаят какво сме имали някога, не знаят, че през Средновековието сме превели най-високите образци на християнската култура. Културата е най-скъпоструващото, надполитическо и национално деяние. От една страна, днешните поколения трябва да са запознати с огромната роля на владетели като Борис, Симеон, Петър, Иван Асен II. От друга страна, на всеки политик трябва да е ясно, че култура се прави с много пари. Това е най-тежкото бреме, тя се строи с векове, но в момента е оставена на последно място и ако някой иска да остане във времето като успешен политик, трябва да насочи усилията си в тази посока. Защото сме древна нация, която е дала много на света, но чиято култура днес е с посредствено проявление. В момента нашата култура няма лице, тя има точки. Нашите деятели са като единици. Ние нямаме критерии и изисквания и именно в тяхното наличие се крие развитието. Принципът е лесен - вдигни летвата, и човекът ще се засили.


 


От категорията

Кеворк Кеворкян: Сватовници на неприличието

-1477587010.jpg

Друг сватовник – Христо Иванов. Няма бивш министър на Б.Б., да го знаете – ...

28 септ. 2020 | 15:12

Боян Чуков: Очаквам нова вълна атаки на радикализирани ислямисти в Западна Европа

Боян Чуков-1523087293.png

Светът няма да бъде еднополярен, двуполярен, триполярен, а многополярен, и той ...

28 септ. 2020 | 11:38

Кирил Вълчев: Властимащи, свалете маските в училищата и театрите! (ВИДЕО)

Кирил Вълчев Снимка: Дарик радио-1601321881.jpg

Направете изолатори в министерствата, за да държите там чиновници със симптоми ...

28 септ. 2020 | 22:36

Стефан Цанев: Протестът отблъсква интелектуалците заради средствата си и липсата на ясна перспектива

-1533654244.jpg

Няма друг начин освен младите, родени на свобода, незаразени с робство, да ...

27 септ. 2020 | 15:15