Проф. Валерия Фол

Проф. Валерия Фол: От траките сме наследили безхаберието

18218 | 20 май 2012 | 14:22

"Напивали са се само по време на обред. Но и другите са го правили“


Проф. Валерия Фол е български учен траколог. Призната е за най-добрата българска специалистка по нестинарската обредност. Завършила е история и философия в СУ „Св. Климент Охридски“. В момента е директор на Института за научни изследвания в областта на организацията, управлението и защитата на културно-историческото наследство в Университета по библиотекознание и информационни технологии.

 

Професор Фол, днес траки няма, нали? Но може ли да кажете кое е доброто, което сме взели от тях?
Преди много, много години проф. Димитър Ангелов формулира, че българският народ се е формирал от траки, славяни и прабългари. Сега едва ли има живи траки, които да се разхождат по улиците на София. Но така или иначе ние носим много от тях в културно отношение. Вероятно и като гени, но това ще кажат генетиците. Много добри и много лоши неща сме взели от тях. Взели сме изключителната толерантност към други народи и етноси. В древността не са мислили „аз съм трак, ти си келт“ и т.н. Хората по-скоро в културно отношение са общували помежду си, а иначе са се причислявали към династията, която ги е управлявала. Тоест не са имали етносамосъзнание, живели са в общество, толерантно към културите и вярванията на другите. Другото добро, което сме взели (говоря за народа, а не за фирмите), е отношението към природата. Българинът има усещането, че природата е нещо свещено. И факт е, че в България все пак са съхранени много девствени гори, стари дървета, има пиетет към природата и животните.
Кажете ни сега поне две лоши неща, които сме наследили от траките?
Безхаберието. Ние живеем така, все едно сме безсмъртни. Не си уреждаме земните дела. Друго ли? Някои колеги казват пиянството, но аз не мога да кажа това. Напивали са се само по време на обред. Но и другите народи са го правили. Друго отрицателно качество е разединението ни. Херодот го е казал: „Ако траките бяха единни, щяха да са непобедими.“ Разединението много ни пречи и днес. Ако бяхме по-единни, щяхме да сме на друго място в цивилизационно отношение.
Кое прави Родопа свещена планина?
Първо, трябва да си представим, че Родопите са били една много гъстонаселена планина. Може би най-гъстонаселената територия. Сега не можем да си го представим, но е било така. Планината е давала много сериозен поминък - дърводобив, животновъдство, минно дело, но е давала и убежище. Планината е символ на света и на Великата богиня майка. Родопите са мястото, където са живели бесите и където е било, изглежда, тяхното най-важно светилище. Съхранени са много свещени места, които са непокътнати и до ден днешен и усещането за свещеност присъства в културната памет на хората, които я обитават и до днес. Тук искам да подчертая нещо изключително важно. Тези свещени места се наследяват дори да се сменят население и вяра. И да дойдат нови хора, те търсят свещеното място. Те трябва да го усвоят и наследят. Дори Бачковският манастир е построен върху тракийско светилище.
Кое прави едно място свещено? Някаква особена енергия ли има там?
Може би има. Но обикновено се избират лични места, с извори с вода, от гледна точка на природата. За траките природата е велика богиня. Възможно е да има някакви геомагнитни или други аномалии, които те да са усещали. Погледнете тракийските светилища и ще видите, че са на най-красивите места.
Споменахте вода и аязмо. Наистина до всяка църква има аязмо. Древните имали ли са специално отношение към водата?
Абсолютно. Към свещените извори. Водата е извор на живот. Даже и до ден днешен е съхранена традицията да се построи чешма, да се каптира изворче за здраве. Да, вярвали са в свещените извори и това е една изконна вяра в тоя район на Европа. 
Защо според вас нестинарството беше признато от ЮНЕСКО като нематериално културно-историческо наследство, а ние не можем да го оценим, отнасяме се с леко пренебрежение?
Мисля, че вече няма пренебрежение към нестинарството. Поне учените направиха всичко възможно да имаме едно много сериозно отношение не само от научна, но и от културна гледна точка към тази съхранена мистериална обредност, която е оцеляла в Странджа. В началото на 20-и век, когато населението, което говори гръцки, е отишло в Северна Гърция, се е пренесла и там. Странджа е много интересна планина не само защото не е изживяла ледников период и има растителност и животинки, които са от ледниковия период. Тя е ниска планина, но никак не е достъпна. Има много интересни дъбови гори. Дъбът е бил свещено дърво и на траките, а изглежда и по-късно е възприета тази вяра. Сега има свещени дървета и горички. Странджа някак си през вековете е оставала встрани от голямото движение на войски и хора, била е 500 години султански хас, тоест там са живели само българи и има съхранена вяра, която в другите райони на България и Балканите е изтляла.
Вярата на затворените нестинарски общества е в силата на свещения огън, а това е Слънцето на земята. Едновременно с това е съхранен начинът на общуването с божествените енергии. Те са го осъществявали, следвайки календар, различен от общоприетите християнски. Във фолклорния образ на Св. Константин са са преплетени представата за Бога Слънце и Дионис-Сабазий
Мой познат ми разказваше, че стари нестинари са можели да влизат до коленете в жаравата... Вие чували ли сте за такива?
Аз съм и виждала. Много е важно как се пали огънят. Преди две години, когато за съжаление огнеходци нагазиха в свещения огън заедно с истински вярващи нестинари, до мен седеше един от хората, които потомствено палят нестинарския огън. Те са от определени родове. Той говореше малко български. Ядоса се малко и каза - значи трябваше да напаля истински огън.
Какъв е той?
Ако огънят е от дъб, както трябва да бъде, всички тези огнеходци трябва да ги карат с линейка до най-близката болница. Тъй като огънят, който не беше запален както трябва, не беше с висока температура. Истинският нестинар може години да не влезе в огъня. Същата година един от истинските нестинари, който14 години не получаваше вътрешен импулс, както те казват - св. Константин не им отваря пътя, влезе в огъня и беше изключително щастлив. При тях играта в огъня не е най-същественият елемент от вярата. Да играеш в огъня не означава, че си нестинар, означава, че си огнеходец. Именно отчитайки целия комплекс на обреда ЮНЕСКО го направи защитено нематериално културно наследство.
Кое е същественото?
Вярата и календарът, който е целогодишен. Те пазят пълен комплект свещени предмети, имат свещено място. В момента се играе само на Деня на св. св. Константин и Елена. В Гърция се играе и на зимния Св. Атанас. В древността е имало целогодишен цикъл. На 21 май в Университета по библиотекознание и информационни науки Институтът за културно историческо наследство заедно с общините Малко Търново и |Царево и специалисти от МК ще разискваме как да съхраним нестинарството. 
Имаме много важни места, които можем да покажем на чужденците, строят се магистрали, но защо туризмът не може да се възползва все още от всичко това?
Трябва да има пътища. България няма пътища. Съжалявам, че го казвам. Да, строят се в момента магистрали и пътища, но те не са достатъчни. От десетилетия ние нямаме пътища и си живеем като траките. До идването на римляните. Нямаш ли комуникации, какъв туризъм ще правиш. Да, ходят хората из горите, аз съм една от тях.
Срещате ли някакви заблудени чужденци, които се лутат по необозначените ни пътеки?
Непрекъснато. Миналата година бях в паника от едни холандци, които бяха тръгнали из Родопите, и аз ги спрях и им казах да не поемат по една пътека, че има леговище на мечка. Преди това мен ме бяха предупредили за това. Те щастливо тръгнаха нататък, като казаха, че търсят преживявания. Слава Богу, не прочетох след това да ги е нападнала мечка. Чужденците ценят много природата. Трябва да се научим да не чупим указателните табели по паметниците, да не оставяме боклук. Освен пътища, маркирани пътеки, трябва да има нормални, а не кич хотели - с всички удобства за туристите. И като се влезе в тях, да няма реклама как да си купя кола, а да има карти, брошури, които да обясняват къде да отидат.
Проф. Александър Фол казваше, че на всеки връх в Родопа има светилище. Но това не е означено никъде.
Трябва да се сложат маркировките, да се обозначат светилищата. Разбира се, че има на всеки връх - не само в Родопите, но и в Стара планина. То и край София е така. Има ги по цяла България. Те ще ни донесат повече пари, а не като се търсят съкровища. Съкровищата са били ограбени. 
Били сте близо до проф. Александър Фол, когато се е подготвяла програмата „1300 години България“. В едно свое интервю той формулира целта й така: „Да се отвори прозорецът, за да може да влезе светлина отвсякъде, а и нашата светлина да бъде видяна. А не да остане затворена в социалистическия свят.“ Разтълкувайте ни тези думи.
Те са много ясни. 1300-годишнината поне в културата е един хубав повод, използван да може българските творци да покажат това, което вършат, навън. И едновременно у нас да гостуват образци на европейската култура. Много исторически изследвания бяха направени, исторически експедиции. Иначе щяхме да си седим и да си говорим колко сме велики. Но трябваше да има към кого да се съотнесем. Най-погрешно е една култура и една наука да бъдат затворени. 
Но това е много смела идея - да искаш да напуснеш границите на социализма.
Мисля, че хората, с които работеха, се справиха добре. Не бива да забравяме, че зад тази идея стоеше и Людмила Живкова, за която много небивалици се изписаха. Но това беше нейната мисия. Да използва положението си, за да направи едно добро.
Тогава България започва да показва на Запад големите си съкровища и води бизнесмени заедно с културната делегация, нали?
Знаете ли, траките се оказват „най-безболезненият“ начин „да се отворят прозорците“. Защото това е един отдавна изчезнал народ. Достатъчно бляскави са, една непозната култура, алтернативна на елинската. Не предизвикваща разни национализми. Поради което траките отварят пътя въобще на българската култура и на бизнеса на Запад. Един търговски аташе веднъж каза на мъжа ми – след траките се сключват най-добрите договори за България. А днес не е така.



 


 


От категорията

Георги Атанасов, който не даде последна дума на Живков: Завладя ни омразата и нагонът към разрушение

Георги Атанасов, който не даде последна дума на Живков: Завладя ни омразата и нагона към разрушение -1573556326.jpg

Бай Добри Джуров ми разказваше след това, че бил доста притеснен как ще ...

12 ноем. 2019 | 12:59

Славчо Трънски първи развенчава Живков седмица след пленума: Плуваше във фалша на своето божество!

Славчо Трънски като депутат в Народното събрание-1573571653.jpg

Груб волунтаризъм, безпределна самонадеяност, високо самочувствие и редки ...

13 ноем. 2019 | 14:30

Никакъв народен гняв няма да избухне отдолу! Това показват изборите за шефове на общинските съвети

-1542800136.png

Управляващата партия ще черпи сили не само от собствените си резултати на ...

14 ноем. 2019 | 16:33

Акад. Георги Марков: Основният подбудител на бомбардировките над София е Уинстън Чърчил

-1553175690.jpg

Англо-американските бомбардировки са едно военно престъпление, категоричен е ...

14 ноем. 2019 | 11:38

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.