О.р. полк. Стоян Марков:

Алексанъдр Сталийски едва не ни скара с Гърция

17774 | 4 авг. 2013 | 13:47

В САЩ щях да загина след моя снимка в Пентагона


 

На снимката: 2001 г. Върховният главнокомандващ войските на НАТО в Европа ген. Джоузеф Ралстън пристига на официално посещение у нас. На летището в Пловдив го посреща военният министър Бойко Ноев. Зад двамата са тогавашният шеф на ГЩ ген. Михо Михов и началникът на протокола полк. Стоян Марков.


В предишен брой на „Преса“ о.р. полк. Стоян Марков описа своите перипетии, когато е участвал в мисията на ООН като наблюдател в Камбоджа през 1993 г. Полковникът разказа как е плащал по една торба пари на камбоджански генерали, което е било фактически месечна заплата за тях и се е равнявало на 14 долара, докато нашите военни в мисията на световната организация са получавали командиръвъчни на ден по 130 долара. Днес полк. Марков споделя други интересни моменти от службата си като дългогодишен шеф на протокола на Министерството на отбраната.

 


От всички военни министри, с които служих, най-колоритен като личност бе Валентин Александров. Той бе и много непредсказуем и като поведение. Веднъж, по време на неговото управление, не помня точно коя дата беше, на посещение у нас пристигна гръцкият му колега. За госта имаше организиран официален обяд в хотел „Шератон“. Бяхме договорили нашият министър да подари на гръцкия сабя, защото Александров много обичаше оръжията, а гъркът реши да му подари медальон. Аз бях преводач на срещата. Александров много се ядоса, когато разбра какво ще получи. Обърна се към мен и ми нареди: „Кажи му, че не съм му Санчо Панса.“ Поиска да предам това на госта, тъй като и той очакваше да получи оръжие. Аз, разбира се, не преведох тези думи на нашия министър, защото не знаех каква ще е реакцията му. А в Гърция със закон е забранено да се дава огнестрелно оръжие за подарък. Затова така бе постъпил гостът.

Никога не съм имал проблеми с тези министри, на които съм бил началник на протокола. Но имаше заместник-министри, големи терци, казано на армейски език. Един от тях, не искам да споменавам името му, се връщаше с полет от Германия. Летеше с „Луфтханза“. Там му се наложило да чака четири часа. Върна се и написа доклад на министъра, като обвини мен. Извика ме министърът за обяснение как се е случило това. Заявих му: „Аз нямам вина и не знам защо „Луфтханза“ е променила часа на полета. Не мога да диктувам условия на команията, а и те не ни дават никакви обяснения, когато променят полети.“

Веднъж от СИЗМ - това е спортната организация на военните отбори от армиите на НАТО, поканиха за участие в техен конгрес и български представител. Форумът бе десет дни. За участие в конгреса се записа един от заместник военните министри. Получих задача да напиша докладна до премиера Иван Костов за тази командировка. Обясних на министъра, че Костов е разпоредил заместник-министрите да ходят командировка в чужбина максимум до три дни, а тук става въпрос за десет. Освен това председател на СИЗМ е подполковник от запаса и заместник-министър няма работа там. Просто не му е по ранга. Стана голяма разправия, защото нашият заместник-министър искаше да си направи екскурзия в чужбина.  Все пак въпросната личност замина, но за три дена. След което ме намрази жестоко, предполагам, че за цял живот.

Когато Бойко Ноев беше министър на отбраната, имаше идея заедно с турския си колега да дадат съвместно изявление на границата и символично да обявят на браздата съкращаване по един взвод, реципрочно и от двете армии. Като разбра това, турският Генерален щаб забрани на собствения си министър всякакви срещи. И тя не се състоя. По онова време турските военни имаха много голяма власт.
Особен чешит беше и министър Александър Сталийски. Той много пушеше, и то само обикновена „Арда“. Но не в това е проблемът. На него постоянно му се привиждаха комунисти. Във всеки офицер виждаше комунист.

Веднъж Сталийски извика гръцкия посланик у нас, за да му кажел нещо изключително важно. Срещата му с дипломата започна така: „Мразя комунистите.“ Това бяха първите думи на Сталийски. След това каза една много известна сентенция: „Пази се от данайците, дори когато ти носят дарове.“ Изрецитира я на старогръцки. Ето тези два въпроса бяха много важното нещо, заради което бе поискал да дойде гръцкият посланик. Получи се извънредно голям конфуз. Както и да е. Тръгнах да изпратя госта и той ме попита: „Защо ме извика вашият министър? За да ми каже, че трябва да се пазите от нас, гърците, дори и когато ви носим подъръци ли?“. Успокоих го, че министър Сталийски храни добри чувства към него и в случая само е искал да демонстрира знания по древногръцки език и нищо друго. Както и да е, всичо се размина, но бяхме на границата на грандиозен международен скандал.

Веднъж с министър Георги Ананиев бяхме на официална среща в САЩ. Трябваше да посетим Вашингтон, и по-точно - Пентагона. Влязохме там, срещата бе в голяма зала. От тяхна страна в разговорите участваха държавният секретар по отбраната с трима генерали и адмирали. Аз стоях прав, отстрани. В един момент извадих фотоапарата си, за да направя снимка на тяхната делегация. Тъй като бях включил на светкавица, тя блесна силно. Нашият министър запази самообладание, но американските генерали се притесниха много. Тогава усилено се говореше за тероризъм и американците бяха наплашени. Един генерал дори се стресна и почти залегна на масата. Сниши се долу ниско, встрани, в опит да се скрие. След срещата домакините ми направиха забележка. Казаха ми, че когато искам да снимам, трябва да ги предупреждавам предварителнто.А въпросната снимка въобще не излезе.

На следващия ден тръгнахме да видим военноморската база в Норфолк. Георги Ананиев като министър се возеше отпред в лимузина, а ние, останалите членове на делегацията, бяхме в чисто нов микробус „Форд“. Някъде по средата на пътя се движехме със 120 км/ч. В един момент видях, че предното дясно колело на микробуса се отдели и започна да се търкаля към канавката. Шофьорът успя да овладее автомобила, но по чудо не се обърнахме. При тази висока скрост не знам какво щеше да се случи. Нямаше начин да се разминем без жертви. След това видяхме, че колелото, точно където болтовете го захващат към диска, бе срязано като с нож. Абсолютно гладко и равно, все едно с лазарен лъч е срязано. Явно не е било случайно. Предполагам, че след това е имало разследване, но визитата приключи и ние си тръгнахме. От американска страна никой никакви обяснения не ни даде за случилото се. А аз все си мисля, че инцидентът може да има нещо общо с онази снимка и залегналия генерал.

Страницата подготви Евгени ГЕНОВ


(в. Преса, печатно издание, брой 210 (561) от 04 август 2013)

 


От категорията

Валентин Вацев: Борисов е наказание за нашите грехове

-1484498737.jpg

Премиерът може да употреби част от трудовите си спестявания за къща в Рубльовка ...

6 авг. 2020 | 17:56

Първан Симеонов: Борисов губи играта на нерви при един почти спечелен мач

Първан Симеонов-1543427061.jpg

Ако довчера протестът вървеше към маргинализация, по-скоро след вчера върви към ...

6 авг. 2020 | 13:16

Разкриват тайните на "Света София" в Истанбул

Снимка: Анадолска агенция-1596973126.jpg

Триизмерно сканиране на подземните вентилационни тунели на храма разкрива как ...

9 авг. 2020 | 14:37

„Ди Цайт“: Новите блокади увеличават натиска върху българското правителство

-1596864984.jpg

Държавният глава Румен Радев, който подкрепя антиправителствените протести, ...

9 авг. 2020 | 10:53