В. Атанасова: Навремето продавахме дънки, но лоши кредити нямаше

13211 | 10 авг. 2012 | 14:58

Интервю на Цвета ДИНКОВА с шефът на Банка ДСК за духовната младост, културата на плащане и икономиката на страната



Виолина Маринова е родена през 1953 г. в София. Завършила е специалност „Финанси и кредит“ в Свищов през 1977 г. Специализирала е комплексно банково обслужване на населението от ДСК (1986 г.) в УНСС-София и мениджмънт, маркетинг, бизнес комуникации; финанси и счетоводство в Института по мениджмънт и маркетинг в София. Владее френски, руски, арменски и английски език. Целият професионален стаж на Виолина Маринова е преминал в Банка ДСК. Първото й назначение там е през 1971 г. като счетоводител в клон ДСК 2. Главен изпълнителен директор е от 2004 г.

-Г-жо Маринова, скоро имахте рожден ден. На колко години се чувствате?
- С напредване на възрастта обвивката на човек остарява, но не и духът. Аз съм  с много млад дух. Разбира се, като се погледна в огледалото, не съм това, което бях преди време. Въпреки това се чувствам значително по-млада от годините, на които в действителност съм.
- И обвивката ви никак не е зле.
- Трябва да се грижим за всяко нещо.
- Знаете ли вица: „Питали радио Ереван кога ще станем по-добре, а радиото отговорило: „То по-добре вече беше?“ Това валидно ли е за България?
- Аз по принцип съм оптимист, не бива да гледаме света в черни краски. Дали ще станем по-добре? Въпросът е кога ще станем по-добре, след колко години. Нещата не се променят бързо и лесно. Когато човек има проблеми, трябва да ги решава, а не да се вайка.
- И все пак ситуацията у нас дава ли повод за оптимизъм?
- Макропоказателите на България са по-добри от тези на страните в Западна Европа.  И като дефицит - дори в момента имаме малък бюджетен излишък (62 милиона лева за юни). Средногодишната инфлация е 2,7 на сто. Безработицата е 12,4% към юни, твърдят от Евростат. Това е с 1,2 процентни пункта повече, отколкото за същия период на миналата година. Тук трябва много добре да се замислим. Щом безработицата расте, значи хората нямат доходи. Говорим за регистрираната безработица, а има и такава, която не влиза в официалната статистика - например обезкуражените, които не отиват в бюрата по труда.
- Това означава, че обедняваме, каквото и да показват макроданните. Не се храним с макроданни.
- Да,  това исках да подчертая. Вие го казахте, не аз. Аз само съобщавам цифри. Фискалният резерв е 5,62 милиарда лева към юни. Спрямо юни 2011 г. той намалява с 1,8 процента. В края на юни  2012 г. фискалният резерв покрива  42,9% от размера на държавния дълг. Преди две години е покривал 62%, миналата година по това време - 49,4%. Данните са красноречиви. Когато фактите говорят, и боговете мълчат. Въпреки това България няма голям дълг, трябва да отбележим.
- Струва ми се, че трябва да има и добра новина. Какво се случва с чуждите инвестиции? Те бяха замръзнали съвсем.
- Към края на май преките чуждестранни инвестиции са нараснали на годишна база с 474 милиона евро. Година по-рано ръстът е бил само 72 милиона евро. Тези данни са по-добри, отколкото в Западна Европа. И понеже ме питахте кога ще свърши кризата, казвам следното: когато нещата на Запад се нормализират и тръгнат нагоре, тогава и България ще е по-добре. Ние сме отворена икономика, част от Европейския съюз.
- Какво е положението в банковата система?
- Постоянно се говори за ръста на депозитите. Има такъв - 10,9 на сто към края на юни. Домакинствата са спестили с 14,1 на сто повече средства, а бизнесът - с 5,3% на годишна база.

Към края на юни кредитите имат 4,1 на сто годишен ръст. Заемите за бизнеса са се увеличили с 6,8%, докато кредитите на населението намаляват - с 1,1 на сто.
- Какъв е вашият анализ на тези данни?
- Казах вече - безработицата нараства. Ние, банкерите, също имаме вина за спада на кредитите за домакинствата. Затегнахме условията, но това е обяснимо. Вече имаме в системата много заеми, които не се плащат. Трябва да бъдем много предпазливи и да преценяваме внимателно риска - има ли човекът доходи, които покриват месечните му разходи, и отделно от това остават ли му пари да си обслужва кредитите в банката. Това, че има обезпечение на заема, не значи автоматично, че той ще се изплаща. А в момента няма кой знае какъв пазар на имоти, цените са по-ниски от отчетната стойност на кредитите. Това означава, че дори да продадем имота, пак не можем да си възстановим средствата. Трябва да сме изключително предпазливи, когато отпускаме заеми оттук нататък.

Неизвестността за бъдещето е голяма и затова хората предпочитат да внасят парите си на депозит, въпреки че лихвите вече не са толкова високи, и да чакат по-добри времена. Поговорката „бели пари за черни дни“ за българина е валидна.

От друга страна, хората не теглят кредити, защото не са сигурни, че ще запазят работата си или поне заплатата си в същия размер. В нашата банка отчитаме ръст на потребителските заеми, защото те са по-малки като размер и по-поносими за изплащане от домакинствата.
- Стигна ли се дотам, инфлацията да изяжда процентите по депозитите?
- Не, засега не ги изяжда.
- Често бизнесът обвинява банките, че не дават пари за нови проекти. Това така ли е?
- Банките печелят от клиентите си и имат интерес да кредитират. Друг е въпросът дали има качествени проекти с премерен риск. Освен това у нас някои сектори се преекспонират за сметка на други,  а би трябвало да се развиват всички отрасли на индустрията. Това обаче е сложен и дълъг процес, възвръщаемостта е по-дългосрочна.
- Кои сектори кредитира вашата банка?
- Всички. Имаме отраслови лимити и се преценяват рисковете за всеки отделен бранш. Има сектори, в които положението се влошава, и там трябва да внимаваме. Всяка година банките си приемат собствена стратегия за финансиране.
- Случвало ли ви се е да продавате екзотични обезпечения на закъсали клиенти? Спомням си, че преди време една банка предлагаше компоти от белени праскови.
- Не, сега нямаме такива екзотики. Вие се връщате в 90-е години на миналия век. Тогава при банките имаше заложени всякакви обезпечения - чубрица, компоти, какво ли не. Даже между служителките на банката се продаваха дънки, за да се покрие кредит на клиент. Днес вече такива обезпечения не се приемат, но в годините назад имаше какво ли не. Трябва да ви кажа, че когато бях директор на един от клоновете на ДСК, нищо че банката беше държавна, кредитирахме и фирми. Тогава въпреки странните обезпечения и неуреденото законодателство нямахме такива проблеми с изплащането на заемите.
- Излиза, че през „дивите“ 90 години на миналия век не е имало толкова лоши кредити?
- Значително по-малко бяха. Даже мога да ви разкажа един комичен случай - още нямаше закон за особените залози. Отпуснахме неголям кредит на малко предприятие. Обезпечението беше касетофони, които се съхраняваха в един склад. Всеки месец пращах инспектор да проверява там ли са. Имаше лепенки и печати от червен восък на вратата. В един момент инспекторът се връща от проверка и казва: „Печатите бяха разлепени. Касетофоните ги няма.“ Аз се обадих на собственика на фирмата и питам: „Къде са касетофоните, къде са парите по сметката?“ Той ми обясни, че току-що е продал касетофоните и веднага ще преведе парите. Издължи се изцяло в рамките на броени дни.
- Като че ли малкият и средният бизнес е бил много по-жив, отколкото сега?
- Аз бях шеф на клон, не мога да се произнеса за цялостната картина, но при мен нямаше лоши кредити. Банка ДСК тогава обаче не кредитираше толкова много, имаше други функции. Но все пак хората си плащаха. Давам го като пример на отношения между клиент и банка. Ние проявявахме разбиране  към клиентите, а и те спазваха ангажиментите си. Тези принципи трябва да се спазват и сега, но условията са други, времето е различно.
- Мисля, че на културно ниво нещо се промени и хората взеха да не плащат. Това не е ли очевидно, ако се вземат данните за междуфирмената задлъжнялост и факта, че държавата не плаща на бизнеса навреме?
- Трябва да има санкции, какво друго да кажа.
- В момента има интересна тенденция - лихвите по кредитите са на рекордно ниско ниво.
- По-ниски са, отколкото бяха преди кризата.
- Защо тогава лихвите се използват постоянно като политически инструмент за пиар? Създава се впечатление, че банките в България съдират по четири кожи.
- Това не е вярно, банките не дерат кожи. Ние имаме интерес да кредитираме, но даваме заеми, които могат да се обслужват. Не сме ипотекарни къщи да се занимаваме с продажба на имоти или други залози. Трябва да има взаимно добро отношение. Когато клиентът има проблем, той винаги може да се обърне към нас и да се намери разумно решение.
- Защо използват лихвите за пиар?

- Защото е много удобно. Все пак банковата система е трансмисията на икономиката в държавата. Няма българин, който да няма някакви взаимоотношения с банките. Причината да не се теглят кредити не е във високите проценти. Причината е несигурност.
- Как стои въпросът във вашата банка - има ли ръст на ипотеките, или растат само потребителските заеми?
- В ипотечните кредити не се отчита особен ръст. Но това са „тежки“ заеми - сега хората теглят жилищни кредити само когато са абсолютно необходими, за да се купи имот за децата или за самото семейство. В никакъв случай вече нямат комерсиални подбуди - след това да продадат жилището на печалба. Доста хора имаха неблагополучия в предишни години. Цените на недвижимостите са значително по-ниски сега. Затова и няма голям ръст на кредитирането. Никога няма да се върне еуфорията отпреди кризата. Тогава се купуваха по пет-шест жилища наведнъж. Това повече няма да се случи. Човек трябва много добре да си прави сметката и според мен отрезвяването вече настъпи. Хората се замислят кога трябва да направят инвестиция, кога да теглят кредит и в състояние ли са да го обслужват.
- Имате ли много предоговорени кредити?
- Предоговорени, преструктурирани - да, имаме. Ние обаче не разрешаваме повече от два пъти да се преструктурира един и същи заем. Другото би означавало да си крием главата в пясъка. Търсим различни варианти за решение, така че да не страда и клиентът, и банката.
- Ако някой спре да плаща и влезе в т.нар. черен списък, а след това поднови вноските или кредитът се преструктурира, докога ще се води неблагонадежден в кредитния регистър?
- Ако си плаща редовно, ще стои в „черния списък“ поне една година. И зависи колко „черен“ е бил. Ако банка го е осъдила, може и да не излезе. Не е желателно клиентите да попадат в този списък, защото сега има криза, но тя ще свърши. Пак ще има подем. Винаги има цикличност  криза, подем, криза, подем... Когато има ръст, хората ще започнат да купуват имоти. Обаче, ако човекът е бил в черния списък? Как би повярвал банкерът на такъв клиент?

Ще ви дам един пример с големия финансист и банкер Атанас Буров. Чела съм, че понеже тогава не е имало система за оценка на риска, той пращал инспекторите вечерта в кръчмите и кафе-шантаните. Те трябвало да видят кой какво пие, пада ли си по жени поръчва ли музика. Защото, ако някой харчи по този начин, значи няма да си връща кредита. Така, като си направи едно профилиране, банкерът вече знае кой клиент как си харчи парите.
- Значи пияниците са ненадеждни за банковата система?
- Абсолютно са безнадеждни. По този начин Буров си е правил собствена система за оценка, за да няма лоши кредити. Всъщност характерът на един човек не може да се промени - какъвто е в ежедневието, такъв е и вечерта, когато се весели.


 


От категорията

Кеворк Кеворкян: Сватовници на неприличието

-1477587010.jpg

Друг сватовник – Христо Иванов. Няма бивш министър на Б.Б., да го знаете – ...

28 септ. 2020 | 15:12

Боян Чуков: Очаквам нова вълна атаки на радикализирани ислямисти в Западна Европа

Боян Чуков-1523087293.png

Светът няма да бъде еднополярен, двуполярен, триполярен, а многополярен, и той ...

28 септ. 2020 | 11:38

Кирил Вълчев: Властимащи, свалете маските в училищата и театрите! (ВИДЕО)

Кирил Вълчев Снимка: Дарик радио-1601321881.jpg

Направете изолатори в министерствата, за да държите там чиновници със симптоми ...

28 септ. 2020 | 22:36

Стефан Цанев: Протестът отблъсква интелектуалците заради средствата си и липсата на ясна перспектива

-1533654244.jpg

Няма друг начин освен младите, родени на свобода, незаразени с робство, да ...

27 септ. 2020 | 15:15