НО...

Максуел от Сеново

39477 | 12 авг. 2013 | 07:14

Пиратите на Прехода


Навремето след всичките си чудовищни афери талантливият лъжец Робърт Максуел достигна финала на измамническия си маршрут именно заради присвояването на средствата от пенсионния фонд на империята си. Нашият Максуел от Сеново - Прокопиев, също се опитва с коварни финансови машинации да съживи империята си.


Ако някои хора имаха знамена, на тях сигурно щеше да пише: „Майната ви!“ И това щеше да отговаря напълно на манталитета им; на двойствената им природа, на шизофренните нагласи на тези видни герои на Прехода. Играчи на едрите и доста често съмнителни сделки, на едрите, но рисковани начинания, също и на говоренето на едро - тия хора не се замислят дори за секунда как изглеждат в очите на околните, понеже ги презират, без при това да имат някакви основания за това. Поначало повечето от тях произлизат от социалните низини. Например може баща ти да е бил някакъв дребен номенклатурчик - управител на ловна резиденция, който е щастлив, ако лъсне някоя заран чепиците на другаря Живков  - но този факт не те прави по-малко селяк от останалите. Обаче въпросните хора лесно забравят това - макар

нашенският провинциален пущинак

да ги е белязал за цял живот; и те охотно си въобразяват, че идват от Бостън, а не от някакво мизерно българско градче. Приличаш на правен от селския бик, а се изживяваш като джентълмен от Бръшляновата лига. И сякаш са гумени хора - толкова лесно се превръщат от едно в друго, Диди Каучука ряпа да яде пред тях. Заплесната предимно по политическите персонажи, публиката не се замисля особено върху тия екземпляри, макар че те не от вчера се опитват да влияят върху недъгавата политика на Прехода - а пък напоследък тези амбиции стават все по-видими. Но съществува някаква апатия да се говори за това.

Около летните Протести започна да се шушука за някакви олигарси, които дърпали конците, или поне финансирали веселието на част от протестиращите. Но пак се говори някак вяло, сякаш става дума за нещо незначително. А то не е. Факт е например, че голяма част от проблемите на Бойко дойдоха от тия превращенци, от тия Сенки и техните креатури. Дълго време той даваше вид, че не се нуждае от никой друг освен от самия себе си; немалко хора от обкръжението му изглеждаха напълно невзрачни, а в българските условия

невзрачността сякаш е индулгенция за невинност

Но се оказа, че не е съвсем така. Днес вече е ясно, че избраниците на тъй наречения кръг „Капитал“ не само хитро са мишкували край него, а забъркаха и сериозни кризи.
За поне трима от тях се твърди, че със сигурност са марионетки на този „кръг“, който си е по-скоро една мрачна дупка, ако се съди по финансовия му разпад: и това бяха Дянков, Трайков и Плевнелиев, и те дори не го криеха това. Публиката беше залъгвана с дребните им прегрешения: на някой му наели жилище, на друг му заемали акции,

трети пък дори бе нает за президент

Днес вече е очевидно, че много силният инстинкт на Бойко му е изневерил, когато е одобрил за екипа си тия наемници - изглежда го е подвело презрителното му отношение към тях. В последната си реч/отчет в Парламента Дянков каза нещо забележително: „Ако днес имам възможност, отново ще повторя онова, което правех досега.“ Навремето това доста ме впечатли, казах си: ето един човек, който не променя убежденията си за разлика от болшинството политически мижитурки - независимо че е низвергнат без колебание от всички. Но сега си давам сметка, че това упорство всъщност е бил един

голям ръждив пирон, забит в кръста на Бойко

Трайчовите игри бяха още по-очевидни, доста преди да бъде разкаран - той пък се оказа направо акционер в „Каолин“. А днес и той мрънка нещо си за някакъв „нов проект“. Въпросът е как кръгът дупка се осмелява да кадрува на толкова високо ниво и дори не крие това. Трябва някой с търпението, въображението и изследователския талант на Гордън Томас да се захване с тия типове - но и той ще бъде смаян от нахалството, с което те пренебрегват общественото мнение и налагат интересите си. Никакви хора, а набързо станаха едри „предприемачи“ - макар че ги движеше не някакъв гениален усет, а по-скоро алчността; онази лакомия, с която изродиха до крайна степен и българската „приватизация“ - жалка и в същото време нагла до краен предел. Греховете им от времето на този грабеж обаче някак бързо се забравиха - а историите около предприятието „Каолин“, базирано в Сеново, или пък тия от винзавода в Дамяница спокойно могат да претендират за място в „Най-големите афери в бизнеса“ на Джоф Тибълс. Придобиваха и придобиваха - на безценица, и дори, както се твърди, не изплащаха докрай дълговете си, повечето им сделки бяха подчертано скандални. Всичко това е документирано. Не едно или две от начинанията им минаха и през съдилищата. Обаче докато създаваха империята си, която накрая се оказа

с фундамент от кал

те не се свеняха да се изживяват и като ментори на обществения морал, като съдници. И бяха, а и досега са, толкова арогантни в тази си роля, че човек даже изпитва неудобство да говори за нея. Вестниците им са летопис на агресивна войнственост по отношение на всеки, който е възприеман като техен опонент.

Тия дни онова нахално знаме, на което е извезан надписът „Майната ви!“, безцеремонно бе развято и над аферата с пенсионния фонд „Доверие“. Но и сега медиите сякаш някак се притесняват да кажат цялата истина за Знаменосеца. Историята се представя по-скоро като сблъсък между две корпорации, колкото да се прикрият фактите - въпреки че спекулативната злоупотреба със средства на „Доверие“ е очевидна. Комисията за финансов надзор бе категорична в оценката си.

Навремето, след всичките си чудовищни афери талантливият лъжец Робърт Максуел достигна финала на измамническия си маршрут именно заради присвояването на средствата от пенсионния фонд на империята си. Нашият Максуел от Сеново Прокопиев също се опитва с коварни финансови машинации да съживи империята си. Това обаче вече не е обикновена шашма - с каквито поначало се изчерпва геният на новите ни предприемачи - това е опасна игра, повече от опасна дори. Но политиците ни, които се джавкат като палета за далеч по-безобидни неща, са странно пасивни, дори и Орешарски, който досега би трябвало да коментира аферата. Но може би и той се плаши от медийния камшик на сеновския Максуел. Защото от години е добре известно, че изданията му са инструмент за натиск, а и на рекет в определени случаи. Това последно бе казано в прав текст от същата Комисия по финансов надзор. Нашият Максуел, при това дълго време, бе фактор в Конфедерацията на работодателите, а и доста време - покрай Съюза на издателите - се изживяваше като някакъв стожер на етичността в медиите - все роли, които правят още по-позорни последните му игри с парите на пенсионерите. Но Максуел ламти за подобни роли, сякаш те ще го направят по-различен от онова, което е - и въпреки че те му

стоят като взет назаем орден

Писал съм вече на няколко пъти за салтоморталетата на въпросния джентълмен, и то главно заради необяснимата обществена търпимост към подобни персонажи. Не може някой да е наричан Кошмара на банките - и когато бърка с мазни ръчички из пенсионен фонд, това да не ви отврати. Преходът се оказа прекалено търпелив към подобни хора. Помните вероятно какъв театър бе разигран покрай симулативното бягство на Максуел в Сингапур, мотивите за което и досега останаха тайна - освен за онзи оперетен тип, бившия американски посланик Уорлик, ухиления изповедник на светски и други фокусници - от Галка от „Каризма“ до Максуел.

Обаче днес неособено кадърните майстори на финансови трикове не крият и амбициите си и политически да се овластят. Това вече е нечувано нахалство, а е и крайно опасно. След като арогантно брояха министрите си край Бойко и дори гледаха пренебрежително към него, сега искат направо цялата власт. Публиката обаче сякаш е сляпа за тия амбиции. Дори и Улицата на Протестиращите се държи като гламава в това отношение - може би защото там има и немалко храненици на разградския покровител на пенсионни фондове.

Едно от големите чудеса на Прехода е, как хора като нашия Максуел стават довереници на американците. Можете само да си представите какъв трафик на користна информация тече през тях, донори на какви неистини и лъжи за България са те. Значителна част от тия бели ангели произлизат от правоверни комунистически семейства, те са фамозни екземпляри, чиито биографии могат да обогатят златната книга на световното ренегатство - и точно те гъгнат от години на ухото на всеки пореден американски посланик. И все те са нечии жертви - а всъщност самите те са сръчните екзекутори на общия морал.

Това са пиратите на Прехода. Тяхната безскрупулност би изплашила дори капитан Дрейк. Те гледат на България като на ограбения от Дрейк Номбрес де Диос, нищо повече. Ако бяха по-книжовни, човек би могъл да им припомни известната фраза на О. У.: „Нищо не те прави толкова суетен, колкото да те нарекат грешник.“ Това щеше да им хареса. 

(в. Преса, печатно издание, брой 218 (569) от 12 август 2013)


 


От категорията

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47

Велизар Енчев: Консултации на партии в мол изглеждат като търговия

-1602931711.jpg

България се намира в тежка икономическа криза. А това, че бюджетът за новата ...

27 ноем. 2021 | 17:03

Как си отиде БГА „Балкан“ и (не) дойде АЕЦ „Белене“

-1638268337.png

Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Първан Симеонов и приятели са авторите

30 ноем. 2021 | 12:23