Цар Борис Трети и Царица Йоанна

Йоанна – царицата на милосърдието

19503 | 24 авг. 2013 | 12:32

Мусолини и Ляпчев са свидетели на бракосъчетанието й с цар Борис III в Асизи


 

На 28 август 2013 г. ще се навършат 70 години от смъртта на цар Борис III. Управлението му протича в най-сложните и тежки години от историята на Третото българско царство. Възкачва се на престола на 3 октомври 1918 г. Сватбата му с италианската принцеса Джована (Йоанна) Савойска през есента на 1930-а е една от най-коментираните сватби по онова време. Борис и Йоанна са и сред най-харесваните монархически двойки в Европа. През всичките години до кончината на Борис тя присъства до него дискретно и ненатрапчиво. Без шум и светска показност се отдава на благотворителна дейност. През 1946 г. по време на комунистическия режим Йоанна и децата й са екстрадирани от България. Мнозина и днес си спомнят с добро за Йоанна и продължават да я наричат Царицата на милосърдието.

 


Царското семейство, 1937 г.

   

Единствената любов в живота на Джована Савойска - четвъртото, предпоследно дете на италианския крал Виктор Емануил III и съпругата му Елена, е Борис III. Историята й с българския цар е заразителна, а съдбата и на двамата продължава да вълнува вече няколко десетилетия. Животът на жената с деликатно тясно лице и одухотворени зелено-кафяви очи е изпълнен с превратности, трагични и щастливи моменти. Българите истински обикват своята царица Йоанна и в сърцата им остава като Царицата на милосърдието. Още от малка тя е научена да се грижи за бедните и болните. Както пише в спомените си по-късно, майка й Елена често е повтаряла на децата си: „Както смятате за нормално да ядете и спите, така трябва да приемете като нещо естествено непрестанно да правите добрини!“

Джована Елизабета Антония Романа Мария, принцеса Савойска е родена на 13 ноември 1907 г. в двореца Квиринале в Рим (днес там е резиденцията на италианския президент), а в жилите й тече и славянска кръв. Тя идва от семейството на нейната майка Елена, която е родена като принцеса Петрович-Негош, дъщеря на черногорския княз Никола I (през 1910 г. той се обявява за крал на Черна гора).

„Джо“, както я наричат вкъщи, прилича на баща си, светлокестенява, крехка, с бяло лице, фини черти и проницателен поглед. Майка й Елена казва, че тя е най-любвеобилна от всичките й пет деца (Йоланда, Мафалда, престолонаследника Умберто, Джована и Мария).
Четири момента белязват съдбата на Йоанна Българска: заболяването от тиф, когато е 16-годишна, сватбата с Борис III, неговата ранна смърт и екстрадицията на семейството й от България през 1946 г., когато на власт идват комунистите.

Как се стига до сватбата между Борис и Йоанна

Последната царска сватба в българската монархия - на цар Борис III и италианската принцеса Джована Савойска, предизвиква голяма еуфория преди 83 години. Бракосъчетанието им напомня приказка не само заради пищните тържества, но и заради факта, че - необичайно за времето си - двамата сключват брак, водени от силна любов.

Най-трудният момент е да се получи разрешение от църквата - Борис е православен, а Йоанна - католичка.
Изборът на мястото за сватба в Италия е на принцеса Йоанна. Тя е влюбена в природата и красотата на Умбрия. Освен това има твърде личен момент в решението й. През септември 1923 г. Йоанна е в опасност поради заболяване от тиф. Когато животът й почти угасва, тя произнася молитва за помощ пред св. Франциск, покровител на Асизи. Убедена е, че дължи изцелението си на светеца.
И през 1924 г. тя пристига за първи път в малкото умбрийско градче, придружавана от майка си кралица Елена и сестра си Мафалда на поклонение, за да благодари на св. Франциск за оздравяването си. „Бях убедена, че не бих могла да се омъжа другаде освен в Асизи“, ще напише по-късно Йоанна в мемоарите си.
За първи път Йоанна и Борис се срещат на 25 септември 1927 г. Борис е поканен на обяд в кралското имение Сан Росоре близо до Пиза от родителите й - крал Виктор Емануил и кралица Елена. Придружава го и по-малкият му брат принц Кирил, който е заедно с него в Италия. Принцеса Йоанна не остава безразлична към елегантния млад човек, а родителите й оценяват Борис като забележителен мъж. Вестниците, информирани за този обяд, вече предричат романтична връзка между българския цар и италианската принцеса.
Срещата преминава в по-освободен от протокола тон. Интересът на Борис към слънчевата Йоанна се засилва. Италианската принцеса е с чувство за хумор, свободно обсъжда светски теми. Образованието й е солидно - литература, история, латински, изкуство. Освен това говори френски и английски, рисува, пее, свири на пиано, виолончело и хармониум.


Младата принцеса Джованна Савойска

   

За бъдещия си съпруг царица Йоанна пише в своите спомени: „Първото ми впечатление беше благоприятно. Бях на 20 години. Интересуваха ме хора със сериозен и уравновесен вид, какъвто беше Борис... Беше на 33 години, облечен в цивилни дрехи от тъмен плат, както му беше навик.“
Следващата среща на бъдещите съпрузи е едва през януари 1930 г. На тази втора среща Борис и Йоанна са в дома на нейната любима сестра Мафалда и той изговаря лично предложението за женитба. Отговорът е „да“. В този двугодишен период са текли множество разговори и спорове възможна ли е женитбата между католичка и източноправославен, като в дискусиите са замесени както Ватиканът, така и италианското и българското правителство, дори и чужди дипломатически представители.

На помощ идва апостолическият визитатор в България архиепископ Анджело Ронкали. Съгласно разпорежданията на римското канонично право цар Борис трябва да даде писмено съгласие децата от този брак да бъдат кръстени и възпитавани като католици. Първоначалното становище на Българската православна църква е мъжките наследници да бъдат кръстени православни, а момичетата - католици. По-късно Светият синод се съгласява само престолонаследникът да бъде православен.

Отчаян от всичко това, царят нарежда на българския пълномощен министър в Италия ген. Иван Вълков да преустанови подготовката на женитбата. Дори в емоционален изблик заявява, че е готов да остане ерген, ако не се ожени за принцеса Джована. От своя страна, декларира и готовността си да се оттегли в манастир, ако няма разрешение. Тя отправя две писма до папата.

В началото на септември 1930 г. най-после Борис отново пристига в Сан Росоре. Той носи радостната вест, че е успял да получи благословията на главата на Св. синод, митрополит Неофит, и на Софийския митрополит Стефан. А и Ватиканът най-после дава благословия за венчавката. Борис се връща в София за уточняване на последни подробности. Сагата „царска сватба“ е към финала си. Официалният отговор на италианското кралско семейство по обявяване на годежа се получава на 4 октомври 1930 г.
На 25 октомври 1930 - деня на сватбата, в Асизи, пристигат правителствени мъже и цветът на европейските монархически династии, а улиците буквално са задръстени от хиляди хора, които искат да зърнат младоженците.

10 000 автомобила идват в малкото градче

Това наложило общината да разшири гарата с няколко коловоза, за да може да посрещне всички влакови композиции. Заради царската сватба училищата в Асизи са затворени за десет дни. Наложило се кметът да пусне допълнителна телефонна линия, за да може всички чуждестранни журналисти, дошли да отразят събитието, да изпълнят задълженията си.

Йоанна впечатлява гостите, като нарушава консервативния етикет и прибавя воали към сватбения си тоалет. По нейна изрична молба дамите носят рокли без деколтета, с дълги ръкави и бял воал, а прическите им са без бижута. Мъжете са с фракове или униформи на военния чин, към който принадлежат. Всичко това е записано в поканата за сватбата, която гостите са получили. Самата Йоанна е с рокля от фино бяло кадифе с шлейф, дълъг 15 м, с було от старинна дантела и малък букет от портокалови цветя от Сицилия. Цар Борис е в униформа на генерал от Българската армия, на гърдите му блести орденът „Св. св. Кирил и Методий“. Сабята му е със златен ефес.

Баща му цар Фердинанд пристига с влак - тогава той е на 69 г. и има внушителна осанка и поведение. 135 кореспонденти от цяла Европа обграждат катедралата, носеща името на светеца на бедните „Св. Франциск“. На площада се чуват викове „Да живее царицата! Да живее цар Борис! Да живее България!“.

В общината на градчето Борис и Йоанна подписват граждански брачен акт. Свидетели са тогавашният премиер Бенито Мусолини, в качеството си на държавен нотариус, и Андрей Ляпчев, министър-председател на България. Външният вид на Дучето рязко контрастира с блясъка от лампази и генералски униформи, диаманти и официални рокли на дамите, си спомня след години царица Йоанна.
След сватбата американският публицист Маркъм ще напише: „Едно от най-добрите неща, които е направил цар Борис за своя народ, е довеждането на италианската принцеса Йоанна за царица в София, една от най-очарователните принцеси в Европа.“

На път за България

След Асизи цар Борис и Джована се отправят за България. На пристанището в Бриндизи двойката е изпратена от 60 000 души и се качва на най-луксозния български пътнически лайнер „Цар Фердинанд I“. На 30 октомври корабът акостира на пристанището в Бургас и Сливенският митрополит Иларион дарява царицата с православна икона на Спасителя, с която тя не се разделя до деня на кончината си. Борис и Джована се качват на специален царски влак, с който се отправят за София. Младото царско семейство влиза в столицата пред очите на събралото се многохилядно множество през специално построена триумфална арка на Лъвов мост. Следва православна сватбена церемония в софийската катедрала „Св. Александър Невски“. В този свещен момент Джована, Принцеса Савойска, става Йоанна, Царица Българска. Наред с небесните й закрилници св. Антонио от Падуа и св. Франциск, над нея бди и българският покровител св. Йоан Рилски Чудотворец.

Младата българска царица непрестанно полага грижи за болните и страдащите, като проявява своята преданост и любов. През 1932 г. откупува от банкера Атанас Буров 22 дка земя, намираща се в покрайнините на града. На това място започва грандиозният строеж на първата построена по европейски стандарти болница. Сградата е завършена през 1935 г., а освещаването е на следващата година. Разходите по сградата, вътрешното й обзавеждане и специализирано оборудване са лично дарение на царицата. През 1938 г. тя дооформя благотворителния акт, като дарява болницата. В годините на комунистическия режим болницата е известна с абревиатурата ИСУЛ. Едва след 1990 г. възстановява името на своя патрон „Царица Йоанна“.

Смъртта на цар Борис III

Това е най-трудният и превратен момент в живота на царица Йоанна. Тя се случва неочаквано, и то когато монархът е само на 49 години.
По стечение на обстоятелствата Борис III е един от най-често срещалите се европейски държавни глави с Адолф Хитлер. На 9 август Бекерле, германският пълномощен министър в България, е приет от царя и е уговорено заминаване при фюрера за петък, 13 август. След срещата Борис казва на секретаря си Станислав Балан: „Върбан (един от прякорите, с които царят нарича Хитлер) ще изпрати аероплана си да ни вземе.“ След час време настоява заминаването да бъде отменено с обяснението: „В петък, тринадесето число, не пътувам. Моля ви да съобщите това на Бекерле...“

Самолетът тип „Кондор“ го чака и отлита от летище „Враждебна“ в събота на 14-и, в кабината е личният пилот на фюрера полк. Баур. От срещата с Хитлер той се завръща на другия ден - неделя, разстроен. И вместо да отиде да види децата - дъщерята Мария Луиза и сина Симеон, както обикновено прави след завръщане от чужбина, той се отправя веднага при министър-председателя Богдан Филов.
Йоанна очаква с притеснение да научи новини от съпруга си. Чак на другия ден той отива при семейството си във „Врана“ - слънчевата утрин е една от последните, които четиримата прекарват заедно.
В следващите няколко дни царят често изпада в тежко състояние, стяга го сърцето. „Мисля, че страдам от ангина пекторис“, споделя той на брат си принц Кирил.

На 28 август, деня, когато православната църква чества по стар стил празника Успение на Пресвета Богородица, точно в 16.22 ч. цар Борис III издъхва. След като преминава първоначалният шок, царицата нарежда децата да бъдат доведени от „Царска Бистрица“ във „Врана“. Йоанна ги чака в черно пред входа на двореца. Прегръща ги с усмивка, сякаш нищо не е станало и ги завежда в черквата, където е тялото на баща им. „Молихме се. Офицери, адютанти, войници всички плачеха, с изключение на мама. Никога не сме я виждали да плаче. Нейните вълнения винаги оставаха скрити за нас. Крепеше я една велика вяра!“ - споделя много години по-късно дъщеря й княгиня Мария Луиза.

Веднага след кончината на цар Борис се разпространява слухът, че е отровен. За това намекват и пристигналите немски доктори, които предлагат да бъде направена аутопсия. Първоначално Йоанна не е съгласна. За да бъдат избегнати абсурдни спекулации, княз Кирил настоява и тя се съгласява да бъде извършена аутопсия поне на сърцето. „Изглежда това е било направено и е било потвърдено мнението, че смъртта е причинена от коронарна тромбоза, без обаче да се изключва възможността за отравяне. Кому е била изгодна тази смърт? Имайки предвид какво се случи малко по-късно в България, била ли е по-изгодна за руснаците, отколкото за германците?“, споделя по този повод след години Симеон Сакскобургготски.
И царицата също говори с дълбоко убеждение: „Моят съпруг не умря от естествена смърт. Неговият край по един или друг начин беше престъпно предизвикан.“

От края на същата година 1943-а над небето на София все по-често прелитат англо-американски самолети. На 10 януари 1944 г. столицата е неколкократно бомбардирана от въздушните крепости на съюзниците. Разрушенията са катастрофални. Унищожени са жилищни сгради, болници, църкви. В спомените си министър-председателят Константин Муравиев пише: „Една жена, една майка трябваше да покаже на българските политици, какво значи мъжество - царицата.“ Йоанна без страх обикаля много от най-пострадалите места, среща се с пострадалите, посещава ги в болниците. Още в първите години, след като пристига в България, тя се заема със задълженията си към Българския червен кръст и училището за милосърдни сестри, чийто патронаж приема. В края на всяка учебна година  лично връчва дипломите на всяка от сестрите.

Години на изгнание


16 юни 1997 г. На 60-годишнината от рождението на Симеон Сакскобургготски във вила „Янтра“ в Ещорил, Португалия. Йоанна, доня Маргарита (до нея), Мария Луиза и Симеон

   

След преврата на 9 септември 1944 г. ситуацията за царското семейство става тежка. Още същата нощ са отстранени и арестувани регентите на малолетния цар, започват репресии в обстановката на страх и гонения. Царицата е подложена на непрестанен натиск, прислугата веднага е подменена. Новосформираната народна милиция многократно прави обиски в двореца. Съществува реална опасност царското семейство да стане жертва на инцидент. Въпреки това Йоанна пътува из България без охрана и казва: „Аз съм царица и моята защита е българският народ.“

След проведения на 8 септември 1946 г. референдум „за премахване на монархията“ царицата майка, малолетният цар и сестра му напускат пределите на родината и се отправят по нелекия път на изгнанието - първо в Египет, а след това в Испания. След венчавката на Симеон II с доня Маргарита Гомес-Асебо и Сехуела през 1962 г. тя решава да се оттегли. Избира Ещорил, Потугалия.

През 1993 г. Йоанна се завръща за първи път в България след 47 години изгнание, с нея са дъщеря й Мария Луиза със съпруга си Бронислав Хробок. Посрещната е от стотици хиляди българи, които скандират името й и това на Симеон. Треперейки и подкрепяна от близките си, на 28 август, когато се навършват 50 години от смъртта на цар Борис III, тя се покланя пред гроба му в Рилския манастир. Отвън има над 50 000 души...
Йоанна Българска умира на почтената 92-годишна възраст. Погребана е там, където е дала обет като млада - в църквата „Св. Франциск“ в Асизи, където е венчана. Казват, че до последния си ден е обичала България и винаги я е наричала „моята втора родина“. 


(в. Преса, печатно издание, брой 230 (581) от 24 август 2013)

 


От категорията

Петрова нива преди 116 години - непобедимият възроден български дух

Героите на Илинденско-Преображенското въстание-1566023773.jpg

Въстаниците наричат своята освободена земя „Странджанска комуна“. В крайна ...

17 авг. 2019 | 09:30

Кеворк Кеворкян: Всички чуми

-1520884212.jpg

След новите изборни правила, как ще преглътнем тази пък чума? ББ ще си остане ...

15 авг. 2019 | 15:31

Евростат: 25 души са се удавили у нас само за първите 5 месеца на тази година

-1548501838.jpg

Чисто математически това означава, че при 7 млн. души население, у нас през ...

17 авг. 2019 | 09:46

Лий Камп: Военните на Тръмп хвърлят по една бомба и убиват хора на всеки 12 минути!

Лий Камп-1565876925.jpg

По времето на Джорд Буш военните хвърлиха 70 000 бомби върху пет държави, но ...

15 авг. 2019 | 16:42

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.