МиГ-23

О.р. полк. Росен Атанасов, пилот на МиГ-23:

Свалял съм шпионски балони

15208 | 25 авг. 2013 | 10:52

Над 30 г. летях и не съм боледувал, сега като пенсионер пия по 10 хапчета



В броя на в. „Преса“ от миналата неделя (18 август) един от най-големите ни въздушни асове о.р. полк. Росен Атанасов разказа как е ескортирал във въздуха над 20 чужди официлни държавни делегации, които са идвали на посещение у нас. Съпровождал е правителствените самолети на Николае Чаушеску и Андреас Папандреу. Полк. Атанасов си спомни и как на два пъти е бил на границата да се катапултира поради липса на гориво. Като инсруктор е подготвил десетки курсанти от военновъздушното училище в Долна Митрополия, сред които е бил и бъдещият втори български космонавт Александър Александров. Обучил е и много бойни пилоти за частите на ВВС.


Винаги съм смятал, че смисълът на живота ми е бил да летя. Дори сега, 13 години след като се пенсионирах, много често сънувам, че летя с изтребител. Никога не ме е било страх от смъртта. Просто не съм мислил за нея. Интересно, че докато близо 32 г. бях боен пилот, не съм имал нито едно отказване от полет заради заболяване. А сега пия повече от десет хапчета...

Когато през 80-те години бях командир на ескадрила МиГ-17 Ф в Доброславци носехме постоянно бойно дежурство. Това беше ескадрилата, която обучаваше млади летци и даваше по-висок клас на пилотите, за да преминат на изтребител МиГ-21 и МиГ-23. Живеехме в авиогородока. Там се родиха и израснаха двете ми дъщери. Като сън минаха годините в лишения и постоянно напрежение.

Два пъти са ме вдигали по тревога за преследване на нарушители. Става дума за неутрализиране на балони с шпионска апаратура, която

снимаше отгоре територията

на страната.
Тогава заедно със старши лейтенант Луканов, който до неотдавна бе началник на правителствения авиоотряд, носехме подсилващо бойно дежурство - сутрин от изгрев та вечер чак до залез. Първия път се наложи да излетим по тъмно в двойка с него. Балонът беше влетял северно от Кюстендил. Ние поехме към границата с Югославия. От командния пункт ни пренасочиха на 4000 м височина. Видяхме целта, беше близо до границата. Заредихме оръдията. Стрелях, но само с едно 23 мм оръдие. Снарядите попаднаха в балона. Луканов също стреляше. Видях как от балона изтече газ. Веднага последва команда да изляза с десен завой от атаката, защото нарушавам границата с Югославия. Луканов стреляше с трите оръдия - две с калибър 23 мм и едно с калибър 37 мм. Всички попадения бяха в целта. От земята ни насочиха и заповядаха да извършим още една атака. Но за наша изненада балонът се вдигна още с около 3000 м нагоре и

достигна височина

7000 метра. Беше точно на границата и дори мина в територията на Югославия.
Оказа се, че балонът е многокамерен и снарядите, които сме изстреляли по него, въпреки че са го уцелили, не са били достатъчно да го свалят. От земята последва още едно насочване за атака, но целта се изгуби от погледите ни. След малко отдолу ни наредиха да прекратим преследването и се приготвихме за обратен полет. Кацнахме и очаквахме от щаба на ВВС да ни смъмрят, че не сме свалили балона на земята. Обяснихме, че сме видели балона и гондолата, закачена към него с шпионска апаратура. Обяснихме, че по него има попадения и вероятно е паднал. За наш късмет се обадиха от граничната застава. Един граничар бил видял всичко и докладвал, че след стрелбата от балона се отделила гондолата с шпионската техника и с парашут е паднала съвсем близо до нас в югославска територия.От откачването й от тялото му балонът е олекнал и затова се вдигнал още по- високо. Тъй като е бил многокамерен, за такъв тип трябват най-малко 50 попадения, за да бъде свален. А ние с Луканов не бяхме изстреляли толкова

много снаряди

Защото всичко се развива скоротечно, за секунди - натискаш бойната кнопка и с изстрелването на снаряда трябва светкавично да се изтеглиш, защото ще се удариш в балона. Бяхме толкова близо до него, че след попаденията на снарядите виждахме синкавите кълба газ, които излизаха от пробойните в тялото му. Та въпросният граничар поискал разрешение да пресече браздата и да влезе в югославска територия, за да донесе гондолата с шпиоската апаратура и специална камера за заснемане, но не му разрешили.

След близо година, през 1981-ва, пак ме вдигнаха по тревога заради балон преди изгрев слънце. Този път бях сам. Целта бе в района между язовир „Искър“ и Витоша. Излетях за там, видях балона и се прицелих с трите оръдия. Стрелях и докато направя завой ми заповядаха да се върна, защото балонът паднал. Оказа се, че бил еднокамерен и затова толкова лесно съм го свалил.

Имаше още един случай, при който гонихме балон, но този път с МиГ-23 УБ. Тогава излетяхме за разузнаване на времето. Подадоха ни команда за незабавно кацане с изчерпване на горивото. Но преди да се приземим, дойде друга команда - да гоним балон в района на Габровница. Колегата ми Георги Янакиев отскоро бе преминал на този тип изтребител. МиГ-23 бе за нас самолет от ново поколение с изменяема геометрия на крилата. Имаше мощен двигател, съвременно прицелно и бордно оборудване, носеше шест броя ракети, оръдието му бе много скорострелно. Успяхме да усвоим новата техника и нейното бойно използване.
Та тогава, още с излитането, предложих на моя колега аз да седна в предна кабина, но той настоя за обратното. От задна позиция му казвах какво да прави. По-късно съжали, че не ме е послушал, защото не бе усвоил добре въоръжението, а с него може да се стреля само от предна кабина. Изкачихме се на 10 000 метра. Насочваха ни, но балонът все убягваше встрани от нас. Бяхме в облаци. От тази височина и заради облаците той не можеше да прави снимки. По-късно разбрах, че е бил пратен с цел

да засича нашите

радиолокаторни станции, включително и да записва разговорите. Видяхме го, но се разминахме няколко пъти с него и не можехме да стреляме. Направихме няколко захода, като летяхме на повишен режим със скорост, близка до звуковата. Нищо не се получи и се прибрахме с гориво на авариен остатък на червена лампа. Разбрахме, че през това време са били подготвили друг изтребител за стрелба с неуправляеми реактивни снаряди. Но така и не го вдигнаха. Може би са искали да се убедят, че това наистина е балон. Командването на ВВС тогава реши, че не е целесъобразно да го обстрелва.


(в. Преса, печатно издание, брой 231 (582) от 25 август 2013)


 


От категорията

Вацев: ГЕРБ е приключило политическо мероприятие. Борисов е жертва на собствената си автохипноза!

-1483006672.jpg

Политическият разум на ГЕРБ се отдели от действителността. Те не живеят в ...

5 авг. 2020 | 14:25

Владимир Костов: Имаме ли ръст и сили да понесем отговорностите ни?

-1469249999.jpg

Личност, семейство, национална общност, държава! Стабилността на тази вертикала ...

5 авг. 2020 | 11:34

Първан Симеонов: Борисов губи играта на нерви при един почти спечелен мач

Първан Симеонов-1543427061.jpg

Ако довчера протестът вървеше към маргинализация, по-скоро след вчера върви към ...

6 авг. 2020 | 13:16

Преди две години Младежи ГЕРБ се бяха запътили на събитие на БСП

-1596707045.png

За мен е изключително учудващо как представители на партия ГЕРБ за десет години ...

6 авг. 2020 | 12:23