ВЕЛИКОТО ЗАМАЗВАНЕ

32596 | 20 авг. 2012 | 12:10

Забравете Хохегер от Кеворк КЕВОРКЯН


Хохегер е онзи виден австрийски лобист/аферист, на когото преди години Станишев подари една тлъста сума, за да излъска образа на България. А сетне, след като успешно доосакати България като премиер, бе избран за главния европейски социалист.

Всъщност, дали не си е платил, за да излъска Хохегер лично неговия образ пред ПЕС?
Подобен извод не е далеч от логиката.
Тази история не може да мине без Кутев. Той е

ангелският глас на БСП - нещо като нейния Андреа Бочели

След като човек слуша Бочели, в съзнанието му остава една тежка, но и благословена следа, която го кара дълго време да размишлява. Почти същото е и при Кутев - когато го слушаш, в теб остава тежкият товар на откосите от думи, чийто смисъл обаче не е нужно да схващаш: Дремни, докато калашникът млъкне.

В БСП са много сръчни, когато искат да размият нещо, а Кутев винаги им е подръка. Дори Бойко го гледа боязливо, понеже му е трудно да вклини някоя от любимите си фрази, изречени, за да затрудняват бъдещите историци.

От БСП изпратиха калашника си в парламентарната комисия „Хохегер“ - и оттам потекоха ручеи от вода.
А тия дни ангелогласният и иначе въздържаният Ангел (Найденов) започнаха нова атака срещу въпросната комисия: настояват Дянков да провери законността на действията й.

След това ще я дадат на главния прокурор. А после ще поискат и вот на недоверие към кабинета, понеже, докато комисията чоплила аферата с рушветите за Хохегер, ПЕС се усъмнила в способностите на Станишев да замита следи - и не го избрала за постоянен председател.

Дотогава всички окончателно ще са забравили за Хохегер, ако изобщо все още някой помни тази афера. За медиите поне това е сигурно. За тях далеч по-важна е историята на майката наркоманка, която изоставя детето си, за да не го приобщи към порока си - обаче когато някой политик изоставя всякакво приличие, това не ги интересува, те се държат така, сякаш отдавна поемат един и същи наркотик заедно с него.

Да припомня Хохегерщината.

Преди няколко месеца стана ясно, че като премиер Станишев е продавал и за своя сметка репутацията на страната ни: поръчал на австрийския тарикат Хохегер да изрисува с розови боички образа на България, срещу което му платил един милион и половина евро - онзи пък върнал около 300 хиляди от тях на днешната приятелка на нашия меценат.

В лъскането участвал и бивш вътрешен министър на Австрия, който получил 90 хиляди евро, за да вечеря със Станишев - вкусна вечеря, за която обаче той забрави да спомене наскоро в пламенната си реч на Бузлуджа.
Жалка история.

Тя обаче за сетен път доказва, колко устойчива е една от най-важните особености на Прехода - конвенцията за ненаказуемост на политическата секта. (Редакторите ми от „Преса“ са забелязали, че използвам това понятие - „политическа секта“, но друг път ще аргументирам основанията си за това.)

Тази конвенция за ненаказуемост всъщност е истинската българска конституция

тя се спазва като нещо действително свещено, другата съществува проформа, за нея се сещат от време на време.
Изобщо, както винаги досега, замазването е в пълен ход.

Великото българско замазване.

БСП има многолетен опит в това занимание. И останалите партии не й отстъпват, дори е чудно как толкова бързо се изучиха в това скверно поприще. Някои пък идват в политиката с вродени умения - Кунева е най-блестящият пример. Симеон беше гениален в избора на някои от хората край себе си - цяло чудо е, например, как е познал в някаква невзрачна женица такъв майстор на замазването, който ще успее дори половин ядрена централа да заличи, усмихвайки се сладко-сладко под акомпанимента на Симеоновото хихикане. Той пък успя виртуозно да се измъкне в онзи случай - никой не го упреква за това историческо безобразие, понеже българското око все е втренчено в малките далавери, например тия с „царските имоти“, станало е късогледо от непрекъснатото взиране в дреболиите и не може да забележи истинските афери.

Замазването е основният инструмент на българската политика, то действа безотказно.
С негова помощ нищо никога не е довеждано до край; никой не е анатемосан окончателно - а само временно, колкото да се прави нещо.

Нашите политически „Христосовци“ непрекъснато ги качват и свалят от кръста

- и най-често те са някъде по средата, което изглежда доста непривична поза, обаче всъщност си е извънредно удобна за тях.
Замазват се също вековни черти от лицето на някоя партия, примерно - на социалистите, но колкото по-дълга история има една партия у нас, толкова по-рядко се обръща тя назад. Дори кратката история на „дясното“ - макар че това понятие вече има по-скоро изразителността на една псувня - и тя е абсолютно мазало; мътилка, в която шават някакви дребни фигури, които излъчват нахиления оптимизъм на цирков акробат, малко преди да полети от трапеца към земята и да се пребие. Тъй или иначе, засега само Костов оцелява - колкото да се превърне в Намусения Наставник, когото обаче никой не слуша. Но той си наставлява безспир - може дори един телевизионен канал да му отредят, за да си го гледат лумпендемократите. Представяте ли си какво пиршество ще бъде, ако Костов, Симеон или Станишев имат собствени канали - излъчват едновременно в късните нощни часове, колкото да засилят усещането ни за безвъзвратния Мрак, в който се намираме.
Да се върнем при

Хохегер, който сложи на кладата Станишев

като даде тлъст рушвет на приятелката му - и освети по този начин хоризонтите на европейските социалисти.

Не свързвам с тия хора никакви надежди за една по-добра съдба на Европа. Мартин Шулц, техният предишен вожд и сега председател на Европарламента, една дума не каза за аферата с Хохегер - изводът е, че смята за нещо нормално да се дават рушвети, за да се излъска образа на едно управление.

Шулц издрънка не малко глупости по адрес на Живков, но така и не си направи труда да обясни, защо толкова харесва сина на Живковия наемник Станишев. Ако е толкова зает, можеше да поръча няколко откоса на ангелогласния Кутев. Но не стори дори това.

Ние сме в ерата на чудовищното политическо притворство, това е известно. Но все пак тази история идва в повече. Шулц смята аферата „Хохегер“ за нещо нормално, БСП - и тя. Бойко сякаш е на същото мнение - и понеже е вечният кавалер, изглежда не иска да засегне по никакъв начин приятелката на Станишев, която е прибрала част от хонорара на австриеца, и то толкова ловко, че цяла парламентарна комисия от месеци не може да хване двата края на аферата.

Бойко си мълчи вероятно и по друга причина. Той го каза - не друг, че въпросната дама е получила и от неговото правителство повече от милион, за да прави пиар или нещо подобно на здравеопазването.

Бойко плаща на семейството на Станишев! - подобно алтруистично мазало може да ви изглежда непонятно, но е факт. И премиерът дори не се сеща да изръси някоя от историческите си фрази - например:

„Ние плащаме на семейството на Станишев, пък той не откри нито една магистрала!“

От БСП не си дават сметка, че тяхната примиреност с подобни афери разяжда допълнително моралната тъкан на партията им, доколкото нещичко все още е останало от нея. Но това си е стар техен проблем. Ще ги видите обаче същите тия мълчаливци как ще гракнат, когато един ден настъпи „10 ноември“ за

Станишев - о, какви храбреци ще се окажат тогава. Но това ще се случи най-рано след десетина години, като съдя по апетита на съдружника на Хохегер.
Другото е далеч по-важно: замазването вече се приема като нещо нормално и от обикновените хора.

Социолозите (не знам дали това е точната дума) могат да направят следното вълнуващо изследване: колцина от стачкуващите миньори или железничари, примерно, са членове на БСП и как приемат тъкмо те факта, че техният Станишев е упътил към семейството си над 300 хиляди евро?
Ами бабичките, дето неустрашимо все пълзят по урвите към Бузлуджа - и те ли приемат тази щедрост за нещо нормално?

Със сигурност е така. Незнанието и апатията на жертвите вече са добре отгледани.
Затова днес от БСП се опитват да вземат на абордаж комисията „Хохегер“, да обезсмислят дейността й и окончателно да замажат поредната политическа афера. Успехът им, според мен, е гарантиран.

Веднъж написах, че Станишев, който е начело на партията си вече 11 години, сякаш иска да векува там като Живков. И че това няма нищо общо с манталитета на „модерен“ политик - такива хора всъщност още крият вътре в себе си партизанските землянки на бащите си, нищо повече.
С една разлика: бащите им поне не са вечеряли за 90 хиляди евро.

Мислех, че „австрийската афера“ ще породи известна неловкост у нашите сектанти, независимо от претръпналите им сетива. Но не съм познал. До есента всичко ще бъде забравено. И ваксаджийската услуга, която Станишев е направил срещу заплащане уж за страната си, само ще докаже за сетен път, че българското политическо проваляне няма предел. Самият Станишев отдавна е забравил всичко около аферата „Хохегер“ и ще се изсмее, ако някой му я припомни.

Но няма значение, продължавайте да пълзите, някои от вас - по урвите към Бузлуджа. И се оглеждайте за някое случайно изпуснато евро.


 


От категорията

Александър Симов: Националният съвет на БСП не е Камара на лордовете. Защо е тази истерия?

Къде е драмата в това, че "знакови" лица не били в НС, пита депутатът -1593703161.jpg

Делегатите не избраха една групичка от хора и изведнъж всички органи на БСП се ...

29 септ. 2020 | 13:25

Кеворк Кеворкян: Сватовници на неприличието

-1477587010.jpg

Друг сватовник – Христо Иванов. Няма бивш министър на Б.Б., да го знаете – ...

28 септ. 2020 | 15:12

Огнян Минчев: Трябва да се преосмисли мястото на институцията "президент" в политическата ни система

-1546070674.jpg

Ако се променя статута на българския президент, той трябва да остане ...

30 септ. 2020 | 00:04

Проф. Владимир Чуков: Нагорни Карабах е част от големия пъзел, в който Турция и Русия са в конфликт

Проф. Владимир Чуков-1544595695.png

"Може да се стигне до някакво замразяване на конфликта, до някакво ...

29 септ. 2020 | 21:33