НО . . .

ГОРКИЯТ ГАРИ И Е.

31689 | 9 септ. 2013 | 08:53

Какъв се чувстваш? от Кеворк КЕВОРКЯН



Гледах горкия Гари по телевизията. Винаги съм имал подозрението, че такива като него ги издирват от Скотланд ярд, или не са с всичкия си, за да се заселят у нас. Какви сметки си правят тия хора, така и досега не стана докрай ясно. Но вече поемат по обратния път - само от село Аврен, където имало към триста чужденци, половината са си тръгнали. Гари Парсънс, който изглежда напълно приличен мъж, също е готов да ги последва. Дошъл преди четири години, харесало му - обаче оттогава пътят до селото все още не бил асфалтиран.

Тези хора сякаш падат от Луната

Те не знаят, че българските пътища - като изключим магистралите за показ - са асфалтирани единствено във фукните на нашите политици. Обаче горкият Гари каза и нещо забележително: Аврен му заприличало на родното място, затова навремето останал тук. Митарствал по света, довлякъл се чак да нашия пущинак - обаче не забравя родния си край! А за да се заселиш някъде само защото там долавяш нещо от страната си - е, това наистина е забележително; да не говорим, че се иска немалък кураж, за да устояваш родината в себе си. 

Не е такъв обаче случаят с един млад цигулар - и него също видях тия дни по телевизията. Родителите му напуснали България веднага след промените (1989 г.), баща му, който е музикант, си намерил с конкурс работа в германския град Цвикау. И животът потръгнал. А синът му - малкият Е., станал цигулар и днес вече има международна кариера, макар все още да е юноша. Говори интересно, българският му засега е приятен. Обаче някакво леко колебание се усети, когато трябваше да отговори на въпроса, какъв се чувства - българин или германец. Това ме сепна. Познавах повечето от най-големите ни музиканти, оперни певци и други знаменитости от световна класа. Но никога у нито един от тях не съм усещал и сянка от колебание - понякога българското в най-различните си проявления направо ги влудяваше, но те си оставаха истински българи. Ако бях задал този въпрос на великата оперна певица Елена Николай, тя направо щеше да ме напляска в студиото, и без друго си беше доста дръпната. „Какъв се чувстваш?“ щеше да бъде за нея неприличен въпрос, абсолютно.

Немалко от въпросните знаменитости бяха и обиждани по един или друг начин, но това бяха за тях дреболии; и на Николай Гяуров му ядяха цървулите заради партийната кариера на брат му, когото Живков внезапно разлюби и натири чак в Монголия. Но за Николай българското беше и си остана нещо свято. Макар сега да си мисля, че той усещаше какво му готви бъдещето, и точно така стана - когато почина, нито един от политиците и държавниците ни не се сети за него,

поне от някакво показно състрадание

в което доста от нашите тъпанари са майстори. Съпругата му Мирела Френи неудържимо се разплака по този повод в студиото на „Всяка неделя“ - гледах я и се чудех какво да направя, какво да кажа за тези безчувствени завистници и маскари, на които един букет им се беше досвидяло да изпратят. Точно така - маскари, понеже българската политика е поле за мискинлици и фалшивост. Както и да е - тука е така. Колкото повече завладяваха света, толкова повече майсторите, за които говоря, се приближаваха още по- плътно към България, към нейното сърце. Е. е невръстен юноша, а ония бяха живели десетилетия в чужбина - и все си оставаха българи. Райна Кабаиванска е една от тези безспорни звезди, цели пет пъти тя е избирана за най-популярна личност на годината в Италия, но българското й сърце няма умора. А тук от сутрин до вечер ни занимават с някоя силиконова пъпка, проста до нетърпимост - но за тия пъпки България е проклето място, не го казват, но то им личи. И слава Богу, че никой не ги пита какви се усещат - ако изобщо усещат нещо със силиконовите си глави.

Каква е връзката между Гари -до когото не стигна българският асфалт - и Е.? Какво формира колебанието да отговориш какъв се чувстваш? Гари се чувства стопроцентов англичанин, сигурно се е напил десетина пъти заради новородения престолонаследник. Ако го питаш какъв се чувства, той изобщо няма да те разбере. От друга страна, ние пък така и не схванахме какво представляват такива като него - несретници, чиято мижава съдба ги е дотътрила чак дотук.

Обаче и тези убоги хорица успяваме да разочароваме

и те си заминават - това вече е ужасно.  Преди десет години бях поканил един от тях във „Всяка неделя“. Тогава те все още идваха - новите цивилизатори, нашите посредници пред Европа, дори ни изглеждаха като изперкали инвеститори. Уговорихме всички подробности, но няколко часа преди предаването ми съобщиха, че „посланикът“ има проблем и няма да може да дойде. Ядосах се и пратих хора, които почти насила го довлякоха. Беше интересен образ на Европа - предната вечер зверски се напил, и така паднал от леглото, че лицето му направо беше станало неузнаваемо. От половин метър височина. Добър ден, цивилизатори.

Преди много години разговарях с великия Херберт фон Караян - това се случи през август 1981 г. Стената си стоеше, обаче доста западни светила никак не се притесняваха да идват в България. Днес с много по-големи усилия можеш да уговориш някоя истинска световна звезда от ранга на Караян за интервю - дори и тия от супермаркета на масовата култура трудно се навиват. Те пък какво са разбрали - дали Гари не им е казал нещо? Водят второкласни пичове като незнамкойси Ван Дам по дискотеки, при силиконовите кукли, а на сутринта ги питат: „Харесва ли ви в България?“ Какво да отговориш на такава тъпня освен нещо от рода: „Не ми останаха презервативи“. Чалгата и силиконките ни представят, набутваме им в лицето несериозност - и сетне ги питаме харесват ли ни.

Тогава Караян направо се вбеси, обаче заради бавния превод късно разбрах защо: ядосал се беше на невинния ми въпрос какъв се чувства всъщност. Той беше мелез, доста назад в рода му има и нещо албанско, Германия и Австрия си го деляха заради световната му значимост и аз исках да проверя какво мисли по въпроса самият той. Така и не разбрах защо започна да фучи, обаче въпросът му се стори неприемлив; добре че не го питах за младите му години: говореше се, че имал вземане-даване с нацистите. Между другото, австрийците са царе в това отношение: според тях

Моцарт е австриец, а пък Хитлер - германец

така извъртат нещата.   Нашите истински знаменитости никога не са крили на кого принадлежат - а Е. вече е започнал да се чуди. Ако беше живял в днешна България, може би щеше да има някакви основания. Обаче от разстояние неговото колебание е озадачаващо.  Преходът се постара добре и вече няколко поколения се усещат никъдници, както казваше Петър Увалиев. Много неща ги правят такива. Най-вече лигавенето на политиците с истинските български ценности,  старанието и последователността, с която унижават образователната система - тия хора по начало мразят грамотността. Много ми е смешно, когато някой казва, че отива на море с „Майстора и Маргарита“ - ехей, вижте ме колко съм начетен, макар че в политическата си практика е просто един кариеристичен дървар. Пет организации скочиха срещу мен да ме съдят - бил съм навиквал циганите, макар за това да си имаше причини, помните гаврите им с портретите на български първенци, а и из едно провинциално гробище. Нито един политик не се обади и в тези, и в много други случаи - не заради изборните сметки, които си правят с циганите, а по съвсем друга причина. Тия неща изобщо не ги интересуват. И в крайна сметка,от години клането

над изконните ни ценности не е спирало

а то е по-страшно от Баташкото. Помните как се опитаха да изкористят дори и този потресаващ епизод от историята ни - и то български наемници на чужда софра. Тошо Тошев, тогава главен редактор на „Труд“, положи много усилия, за да запази някакво равновесие под натиска на германските собственици, и накрая устоя. По друг повод имах среща с тогавашния шеф за България от ВАЦ - беше абсолютна миша душа. Обаче нищо не му пречеше да повтори Баташкото клане над Истината. Подобни истории са стотици, знаете ги добре, и те формират и налагат един обезкуражаващ нихилизъм, който вече почти напълно владее младите.

Стига ли всичко това, за да се поколебае Е.? Той едва ли сам ще намери нужния му отговор. Доста по-разумно ще бъде да обсъди колебанията си примерно с изключителния майстор Минчо Минчев или дори с Мила Георгиева - малкото момиченце, което навремето Минчо доведе във „Всяка неделя“, а после то направи забележителна кариера като цигуларка. Яд ме е, че някакъв Гари идва и си отива англичанин, а нашите хора вече си правят тънки сметки. Приблизително по времето, когато разговарях с Караян, се срещнах и с турския писател Азис Несин. Той си избрал за фамилно име „Несин“, което означавало „Какъв си?“, та по-често да се замисля над този въпрос. Можем да опитаме и по този начин. Колко му е да си смениш името. И пак тогава великият Рафаел Алберти ми каза: „Всичко зависи от начина, по който човек си представя смъртта.“ Това се отнася и за смъртта на нациите.  Така. Останалото сами можете да го допълните.

    Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com, както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя и звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.

в. Преса, печатно издание, брой 245 (596) от 9 септември 2013)



 


От категорията

Марко Семов: Нашето "Дано"

-1625947504.jpg

Има хора, родени за хаоса и безредието – за тях това е най-добрият ред. Време ...

6 дек. 2021 | 14:25

Валерия Велева: Управляващата коалиция ще е петорна. Радев има своя квота в кабинета "Петков"

Валерия Велева: Управляващата коалиция ще е петорна. Радев има своя квота в кабинета "Петков"-1638786584.jpg

Недоумение буди и решението всяка партия сама да отговаря за министрествата, ...

6 дек. 2021 | 12:10

The Times: Путин е готов да нападне Украйна след Нова година

-1636746878.jpg

Служители на американското разузнаване смятат, че Москва е разработила планове ...

6 дек. 2021 | 20:36

Десет са спорните въпроси, които ще обсъдят във вторник Байдън и Путин

-1616091713.jpg

Сред тях са евентуалната руска "агресия" в Украйна и западните ...

6 дек. 2021 | 17:36