Емил Хърсев

Емил ХЪРСЕВ: Не е работа на държавата как се формират цените

17503 | 23 авг. 2012 | 16:33

Няма да доживеем рязко вдигане на доходите


 


Емил Хърсев е роден на 19 октомври 1961 г. в Димитровград. Завършил е Немската гимназия в София, после специалност „Финанси“ във ВИИ „Карл Маркс“ (днес УНСС). Защитил е дисертация на тема „Еволюция на парите“. Бил е подуправител на БНБ, член на борда на Булбанк, Минералбанк, Кредитна банка, БРИБ, МБИС в Москва. Доцент е по банково дело в УНСС, собственик на „Хърсев Ко“. Женен е, с две деца.


- Г-н Хърсев, финансовият министър Симеон Дянков обяви, че държавата може да въведе мерки за спиране растежа на цените на някои жизнено необходими храни, а преди дни МЗХ се споразумя с три търговски вериги за замразяване цените на 10 основни продукта. Какво е вашето мнение и необходими ли са подобни мерки?
- Да спреш растежа на цените на храните в като да спреш водопад. Няма никакъв смисъл да се прави и не е необходимо. Максимата, че когато цените са високи е лошо, а когато са ниски е добро, въобще не е вярна. Цените не са работа на правителството и подобни мерки са икономически неиздържан популизъм. Икономиката не е нищо приятно и има своите закони, които в много ситуации са неприятни. Подобни аномалии ще ни се стоварят впоследствие на главите. Правителството трябва да се грижи за това, за което е избрано, а именно за максимален растеж на доходите на хората. 

- Бюджетът отчита излишък, а в същия момент реалната икономика продължава да е в криза. Какво е състоянието ни и кога да очакваме българинът да изплува на повърхността?
- Магическо изплуване някъде на по-различно място от това, което в момента наблюдаваме в икономически план, няма как да достигнем в близките години. Но нека започнем по ред. Първо не смятам, че сме в криза. Всяко нещо, което не ни харесва, можем да наричаме криза, но това не означава, че състоянието на икономиката е в криза. За да бъде в криза, трябва стагнацията да продължава и да вървим надолу. В момента страната ни е в депресия, ние не вървим надолу, но не сме и нагоре. Относно възможността за рязко увеличение на доходи, подобна не съществува и едва ли ще доживеем да я видим. За себе си знам, че няма да видя България с рязко увеличени доходи. От друга страна е вярно, че ще стигнем европейците, но не заради увеличението на нашите доходи, а заради очаквания спад на техните. В момента върви процес на връщане към реалността и към корените на икономиката. Свръхочакването за щастливо потребление постепенно ще се промени. Не е нормално хората нищо да не  правят, синджирчето да се върти и за това да получават доходи. В Европа, където десетилетия поддържаха подобни изкуствени нива, ще има обръщане, защото не може да се живее дълго време на кредит.

- България пласира облигации за 950 млн. евро на международните пазари и при лихва от 4,5 на сто. Добра сделка ли сключихме и ще намалеят ли лихвите?
- Сделката за 950 млн. евро облигации е изключително добра за страната. За да разберем защо е добра, трябва да съпоставим лихвите, които сме получили, със страни с аналогични нива на финансова стабилност. Едно добро сравнение е Испания. Тя плаща повече по новите заеми, които взема, за да покрива бюджетния си дефицит. Всички приказки, че лихвата ни била ниска заради срочността на емисията, не са верни. При държавните ценни книжа се взема безрисковата лихва на Германия и върху нея се слага рисковият за дадената страна процент. Тази премия не зависи от срока. Ако вместо пет- бяхме избрали десетгодишен срок, разликата нямаше да бъде съществена. Всички, които търсят под вола теле и търсят причини да критикуват, само се занимават с една

нищо незначеща за икономиката пропаганда

Сделката бе максимално добра за този етап и доколкото знам, дори и правителството не очакваше подобно благоприятно развитие.
Относно банковите лихви аз се надявам да има понижение. Въпросът обаче не е толкова прост, тъй като държавата има своя пряк достъп до световните кредитни пазари, но не е същото с банките. Българските финансови институции не могат пряко да теглят пари от международните пазари и затова го правят предимно от родния. Все по-голяма част от парите на банките са набрани в България и лихвените нива са значително по-високи.

- Това реално ще попречи на лихвите на този етап да се понижат, нали?
- Именно. Финансовият министър е напълно прав, като казва, че в България финансовият риск е овладян. Нивата не са тези, при които се пласираха облигациите по времето на Милен Велчев. Пазарът ни казва, че сме добре. Това за съжаление по-трудно се пренася на банковия пазар, тъй като в момента се наблюдава световна депресия. Всички банки свиват експозициите си и избягват финансирания и търсят висока ликвидност. При нас лихвите на депозитите са 6-7 на сто и няма тенденция да намаляват. На този етап не се вижда причина за спад на ставките за влогове, тъй като всичко е на базата на търсенето и предлагането.

- Финансовият министър Симеон Дянков прогнозира икономически растеж от 1,8 на сто догодина и ръст на пенсиите с около 7,3 на сто. Постижими ли са тези цели?
- Растеж на брутния вътрешен продукт от този порядък ще имаме още тази година. Икономиката се развива по-добре от всички традиционни прогнози на МВФ, Световната банка, Европейската комисия, които подценяват страната ни, тенденция стартирала от 1987 г. насам. За тази година дори смятам, че

растежът ще стигне ниво от около 2%

тъй като само за първото тримесечие имаме половин процент. Прогнозата на Министерството на финансите е по-ниска, защото трябва да е синхронизирана с европейските методики.  Както виждаме, имаме ръст на износа и на вноса. Принципно по-големият внос е сигнал за повече инвестиции. Реално обаче данните показват, че увеличението е заради резкия скок на горивата и вследствие на по-високите цени на стоките.

- През последните седмици ставаме свидетели на призиви за намаление на ДДС ставката в хранителния бранш. Има ли смисъл и нужда от подобни действия?
- Няма смисъл. Такива призиви има от години и ги наблюдаваме най-често през летните месеци. Всяко лято чуваме реплики: „Храните поскъпват“, „Ще заколим животните“, „Ще поскъпне хлябът“ и други. Откакто практикувам, всяка година говедарите ме уведомяват, че не могат да се справят.
ДДС върху лекарствата, храните, книгите или рекламите няма да падне. Той ще си седи единен и слава Богу. Много е трудно да се оценява една приходна форма без другите. Планирането на фискалната политика трябва да почва от общата данъчна тежест върху всяка една страна, тъй като вътре е включена и осигурителната тежест. Много е наивно някой да вземе ДДС или подоходните данъци и да реши да ги намалява. Около 40 на сто от БВП в съвременната икономика е средната данъчна тежест, а България е под този праг. По-скоро бих препоръчал държавата да се замисли за увеличаване на приходите. Не казвам, че трябва да има скок на данъците, а да си събере всички постъпления успешно.

- Виждаме, че напоследък данъчните се активизираха да правят проверки на търговските вериги, заради високата цена на месото и млечните продукти. Превърнаха ли се данъчните в инструмент за рекет на държавата и това ли трябва да е основната работа на тази администрация?
- Ако данъчните самоволно решават да правят такива проверки, трябва да бъдат наказани. Всички обаче знаем, че това е правителствена политика и остро трябва да ги критикуваме. Абсурдно е да се мисли, че държавата може или трябва да се ангажира с рекет и това е убийствено за икономиката. Не е тяхна работа да проверяват как са формирани цените. Евентуално би имало смисъл да правят проверки, ако имат съмнения за цени под себестойност, тогава подобни действия биха били оправдани. Във всички други случаи не е правилно.

- В тази връзка как ще коментирате споразумението между Министерството на земеделието и три търговски вериги за замразяване на цените на 10 основни продукта?
- Това не е работа на правителството и става въпрос за икономически неиздържан популизъм. Много подробно моите колеги обясниха в предходните дни, че няма смисъл от това действие. Икономиката не е нищо приятно и има своите закони, които в много ситуации са неприятни.

- Проблемните кредити продължават да се увеличават. Какъв е прагът, който може да поеме банковата система? Има мерки, които трябва да се предприемат, но още не са.
- Не мисля, че могат да се предприемат кой знае какви допълнителни мерки. Фирмите и кредитополучателите трябва просто отново да възстановят икономическата си кондиция, като започнат отново да работят и да печелят, така ще могат да плащат. За съжаление заемите, които са отпускани преди години, са били видимо завишени и потребителите са оценявани високо. В тази ситуация имат вина и хората, и банките. Въпреки това не мисля, че увеличението на проблемните заеми (несъбираеми, под наблюдение и преструктурирани) е сериозно. На този етап покачването е заради лихви на забавените плащания. Банките все още не са предприели сериозни мерки по ликвидацията на дълговете си. Нормалното е да пристъпят към ликвидиране на обезпеченията и каквото не успеят да си възстановят, да го отпишат. Само тогава ще има видимо намаляване на проблемните заеми. Те обаче изчакват и вероятно след година или две, като икономиката започне да се нормализира, някои заеми ще се изплатят. Освен това пазарът в момента не е благоприятен за разпродаване на активи, защото цената ще е значително по-ниска от очакваната. Банката трябва да запише загуба, а няма смисъл. Споделям виждането на трезорите да останат на позиция на изчакване. Депресията засега е сериозна и е напълно съпоставима с тази от 1929 до 1933 г., когато е бил само спадът на икономиката. Самият процес е продължил до началото на Втората световна война. В днешни дни рецесията продължи два пъти по-малко, но ако целият процес протече с тази скорост поне още две години ще бъдем в депресия. Така или иначе пазарът на имоти е в застой и няма ликвидност, което кара банките да бавят процеса. Повечето активи на трезорите са чисто нови и ще се продават на пазарни цени. Ако не се намерят купувачи, цените ще паднат, но като цяло трезорите нямат изгода да продават по-евтино.

- Увеличаването на банковите депозити на българите с 14 на сто за година признак на забогатяване ли е?
- Категорично това не е признак на забогатяване. Рецесията, през която преминахме, изтласка от пазара десетки хиляди дребни субекти (малки фирми и еднолични търговци). Преди години всеки втори беше строителен предприемач. Подобни формирования имат собствен капитал, който, когато фирмата работи, парите са в движение. След като кризата смачка много от тях, тези средства бяха инкасирани в парична форма. Голямата част от тези пари са в банките. Например: семейна фирма с малък квартален магазин. За да работи, трябват 100 хил. лв. Но заради кризата фамилията решава да затвори магазина и разпродава или връща стоката и събира отново 100 хил. лв. Тях обаче отива и ги влага на депозит като физическо лице, защото лихвите са по-високи. Българското законодателство освобождава дохода на физически лица от данъци. Лихвите на депозитите за физически лица пък са по-високи заради средносрочността на влога. Ако едно физическо лице вложи пари за три месеца, реалният престой на парите в банката е седем години средно. При фирмите максимум периодът е по-къс.


 


От категорията

Кеворк Кеворкян: Животът според Мира

-1461834919.jpg

Мира Добрева, която отлично познавате от екрана, се бори за правото на словото ...

24 февр. 2021 | 23:50

Първан Симеонов: Борисов наложи специфичния си политически стил, но вече е нужен друг, по-модерен!

-1603345383.png

Борисов не е диктатор, той е боязлив. Въпросът е, че когато дойде един сериозен ...

26 февр. 2021 | 10:25

Георги Марков: Марешки ще влезе в Парламента – Мангъра ще го вкара!

-1610910808.jpg

Меркел и Курц са в непрекъснат контакт с Путин. И нещо любопитно - външният ...

28 февр. 2021 | 18:20

Ковачев: Противниците на дружбата между София и Скопие организират хайка срещу Георгиевски в РСМ

Андрей Ковачев-1556616460.jpg

"Да, престъпленията на комунистическия режим на Тито срещу македонските ...

28 февр. 2021 | 15:47