Банкерът Цветан Василев: Трябва да престанем да гледаме чинопоклоннически на Европа

10452 | 29 май 2012 | 17:31

Интервю на Валерия Велева за кризата и изхода от нея



- Г-н Василев, президентът Обама ни похвали по време на срещата си с президента Плевнелиев: „Справяте се отлично“, каза той. Отличници ли сме?
- Нещата винаги трябва да бъдат разглеждани в относителен порядък. Да, в сравнение с голямата част от европейските страни ние сме сред отличниците. България е сред малкото страни, които изцяло отговарят на маастрихтските критерии. Проблемът при нас не е толкова в това да решаваме бюджетен дефицит или външен дълг, а как да стимулираме икономическия растеж.
- Но в последните години, водени от желанието си за макростабилност, ние всъщност прокарваме само мерки за рестрикции. Всички казват „стягайте коланите“! Никой не начерта проекция за растежа ни, не даде визия за икономиката.
- Да, в последните 10 г. България следва най-последователна рестриктивна политика. И не виждам накъде повече можем да стягаме коланите. Не бива да се заблуждаваме - нашата макростабилност е в резултат от много тежкото положение на българския народ. Българският народ плаща цената на стабилността. Ниските възнаграждения у нас са в основата на по-малкия разход, по-малкия бюджетен дефицит и респективно по-малката задлъжнялост.
- Докога ще е така? Наскоро обявихте, че все още не сме стигнали дъното.
- Да, може да видим и двойно, и тройно дъно. Развитите страни са изправени пред два основни проблема: висока задлъжнялост и дефицити, което води до намаляване на доходите на населението. В икономически план това е омагьосан кръг. В социален - нещата са още по-драматични. Такива социални вълнения, каквито сега заливат света, аз не си спомням от 60-те години в Америка. Всичко това показва, че нещо не е наред. Всички пишат на Германия „отличен“, а Меркел поголовно губи. Недоволството е огромно. Основната причина за това е, че в последните 20-30 г. развитите страни са живели над възможностите си. И сега най-голямото предизвикателство за техните управляващи е, първо, да защитят тези нива на стандарт на живот и второ - да обяснят на населението, че повече едва ли ще могат да живеят по същия начин.
- Финансисти казват, че в момента дупката в бюджета ни е около 3 милиарда и че през пролетта правителството ще изпита затруднения с изплащането на пенсии. Какъв е изходът?
- Държавата има два варианта. Първо, възможността за емитиране на дълг. За разлика от Гърция, Италия, Португалия, Испания български дълг би бил приет доста по-добре. И второ - държавата все още има активи за продажба, с които би могла да осигури допълнителни приходи в бюджета.
- Във Виена вицепремиерът Симеон Дянков заяви, че България ще емитира облигации на капиталовите пазари, като страната ни е готова да излезе с емисии за 950 млн. евро. Това не е ли рисковано сега?
- От 2009 г. насам всяко подобно начинание е свързано с риск. Моментът е противоречив - от една страна, имаме негативното влияние на Гърция, от друга - прякото сравнение със същата тази Гърция ни дава определени предимства. Струва ми се обаче, че ние пропуснахме най-добрия момент за това - може би 4-то тримесечие на 2009 г. - първо тримесечие на 2010 г. Това най-вероятно ще се отрази на цената на емисията (лихвите по емитирания дълг).
- А бъркането в Сребърния фонд удачен ход ли е?
- Използването на Сребърния фонд е крайна мярка, когато нямаш друг вариант. Не смятам, че е драма Сребърният фонд да бъде конвертиран в държавен вътрешен дълг. Поддържам тезата, че България е нетокредитор на света, а не обратното. И Сребърният фонд в момента работи за някоя от западните икономики. Затова не съм голям критик на идеята за по-активно управление на Сребърния фонд. Но не на всяка цена! Нещо повече - защо никой не си направи труда да погледне доброволните пенсионни фондове, 90% от които идват от вноските от държавни фирми и служители? Къде са техните инвестиции? Основно в немски държавни ценни книжа! А това са парите на българските пенсионери. Над милиард евро можеха да работят за България, да помогнат и при изплащането на вноските по дълга, да работят за реализация на определени инвестиционни проекти чрез целеви емисии от държавни ценни книжа.
- Всичко опира до механизма на управление. Расте и недоволството на бизнеса за това, че държавата не стимулира растежа, а пък държавата казва: „Ние сме осигурили най-ниските данъци, работете.“ Къде е пресечната точка?
- Държавата трябва да сложи рамката, в която ще се развива бизнес средата. В това отношение тя си е свършила работата, защитила е най-ниските данъци. Но в условията на депресия това не е достатъчно. От държавата се очаква да бъде оня мощен фактор, който да стимулира потреблението, а оттам приходите в бюджета. Тази роля на държавата аз все още не я виждам във вида, в който си я представям. Вярно е - има маса инвестиционни проекти, които се финансират с помощта на държавата или с помощта на европейски фондове, което също показва някаква активна роля на държавата. Но за дълбочината на тази криза това не е достатъчно! Тази криза е най-дълбоката от 80 г. насам. Тя поставя на дневен ред дори виталността на Европейския съюз. Очевидно нещо не е било съвсем наред с неговия механизъм.
- Сред нашите управници обаче има някакво успокоение, че ние не сме като Гърция. Ето, и президентът се похвали пред CNN, че българите са в много по-благоприятна ситуация от гърците. Това не е ли слагане на розови очила?
- Не бих казал, че българите са по-добре от гърците. Българската държава е по-стабилна във финансово отношение от гръцката. И точно това трябва да използваме, без да се главозамайваме.
- Смятате ли, че ще се изчерпа този модел на Европейския съюз? Ще се разпадне ли еврозоната?
- Моделът на ЕС за мен не е особено витален, защото той не сработи в посока създаване на единен силен съюз. Моделът по-скоро задълбочи разликата в развитието между по-силните и по-слабите страни. Съюзът не създаде конкурентни предимства на по-слабите страни, за да се придвижат напред. Точно обратното - системата изработи неимоверни предимства на по-силните страни спрямо по-слабите вкл. и на техните пазари. Тя създаде в едни страни (всичките от Югоизточна Европа, с изкл. на Чехия и Словакия) хроничен търговски дефицит. Той се задълбочава още повече от факта, че те са вносителки на суровини и горива и така на практика бе стимулирано развитието на дефицитни икономики. Това бе осъществено чрез емисия на дълг, който в момента се държи от банките и фондовете в развитите страни - те реализираха печалби, каквито към оня момент не са били реални.
- Големите в ЕС се втурнаха да помагат на Гърция. Защо? Страх от ефекта на доминото ли?
- Възможно е да има такъв ефект. Въпросът е и чисто психологически - след като ЕС не е в състояние да подкрепи една такава страна, значи моделът не работи добре. Аз смятам, че решението за влизане на Гърция във валутния съюз е било преждевременно, незряло и сегашните събития го доказват. Тази мина е тлеела 15 г. Никому обаче не е било удобно тогава да го преразгледа, защото Гърция е била добър пазар за големите компании. Тези 300 милиарда дълг идват от финансиран бюджетен дефицит и финансирани доставки, което означава поръчки, продажби и приходи за бюджетите извън Гърция. Това е доказателство за тази абсолютна асиметрична структура в ЕС. Някой си е мислил, че до безкрай може да се навива спиралата - с нови дългове да се обезпечава изплащането на старите, вкл. да се финансират и нови доставки. Забележете, че в основната си част износът на силно развитите индустриализирани страни в Европа е към самата Европа. Моята теза е, че на практика Европа като система е прекалено насочена вътре към себе си, вместо да развие предимствата си към трети страни.
- Много силно критичен сте към ЕС.
- Не ме разбирайте погрешно - аз съм за обединена Европа, но не в тази насока, не с тази философия.
- Каква трябва да бъде позицията на България - да стоим и да кротуваме, докато отмине бурята или да имаме по-агресивна икономическа политика? Плевнелиев казва, че в момента правилната дума не е „ръст“, а „прогрес“ (това е допълнение!!!) Какво се крие за това?
- България трябва да търси собствените пътища за преодоляване на последствията от кризата. Никой няма да помисли за нас, преди да го направим ние самите! Ние трябва да очакваме все по-намаляващи инвестиции от нашите европейски партньори и трябва да търсим алтернативи от трети страни, където последствията от кризата не са толкова силни. За мен проблемът с преките инвестиции в България не стои само като финансов поток, а като възможност тези инвестиции да окажат благоприятно влияние върху структурата на икономиката. Ние трябва да опитаме да балансираме нашия хроничен дефицит от външната търговия, който на практика изяжда нашия национален доход и ни принуждава да теглим външни заеми. На нас ни трябват трайни, качествени инвестиции, които правят зависимостта на страната от този тип дългове много по-ниска и водят до увеличаване на експортния и потенциал.
- В каква област ги виждате? Продадохме гигантите, продадохме телекомуникациите...
- Имаме области, в които сме силни: енергетика, туризъм, селско стопанство. Имаме отрасли, чрез които може да се търси възможност за засилване на нашия износ. Това е един от пътищата за преодоляване не само на последствията от кризата. Никога не съм споделял бодряшкия оптимизъм на предишното правителство, че щом имаме фискален резерв, нещата са добре. Този фискален излишък беше финансиран с нашите валутни резерви. И точно през есента на 2008-а, предвид намаляващите валутни резерви и натрупващата се левова парична маса, съществуваше най-голяма опасност за валутния борд, за обезценка на лева. Парадоксът е, че сега кризата действа благоприятно на това съотношение - имаме много по-малък дефицит по текущата сметка, защото вносът е намалял драстично.
- Казвате - необходими са качествени чужди инвестиции. А националния капитал къде го слагате? Или върху него лежи тежката сянка на съмнения?
- Аз като представител на едрия бизнес не отричам ролята на българския национален капитал. Ако някой го подценява, толкова по-зле. Срамуването от общуване с националния бизнес, което показват доста правителства досега, само и само да не бъдат набедени в някакви нерегламентирани връзки и отношения, е вредно за държавата. По този начин ние се самоизолираме, едва ли не декларираме, че не вярваме на бизнеса. Българският бизнес е като всеки друг. Лошите практики не се насаждат от бизнеса, лошите практики винаги се насаждат отгоре. Кучето скача според тоягата. Ако бъдат наложени ясни правила, ако наистина бъдат преследвани и дискриминирани само лошите практики, а не на бизнеса по политически причини, убеден съм, че българският бизнес, който и сега достатъчно дава на държавата, ще спомогне и за преодоляването на тази криза. А към чуждите инвеститори трябва да бъдат повишени изискванията - не мога да приема, че трябва да има закон за насърчаване на чуждите инвеститори. Правилният подход е равнопоставеност - без протекционизъм и без дискриминация. За съжаление 20 г. българските политици активно работят за очерняне на българския бизнес.

Трябва да престане да се говори за българските бизнесмени като за бандити, не че не е имало такива, и сега някои използват лоши практики, но със сигурност тези явления намаляват. А при добра воля на държавата сивият бизнес може да избледнява и още по-интензивно.
- Смятате ли, че през пролетта гладът ще бъде водещ в отношенията между народ и правителство? Ахмед Доган твърди, че се надига „радикална вълна на недоволство, която ще помете това правителство“. Усещате ли подобно напрежение? (Това също е допълнителен въпрос)
- Не съм убеден, че е така. Българският народ е много търпелив. През 1996-1997 г. трябваше месечното му възнаграждение да падне на един долар, за да излезе на улицата. Не това ще е водещото в бъдещите отношения. Но, ако не намерим начин за индукция на икономически растеж, ние ще продължим да намаляваме възможностите за реакция срещу такова недоволство. Окей! Ще вземем заем, но ще увеличим задълженията на страната. Ще продадем някой актив, но ако резултатът от този продажба не носи някакъв допълнителен ефект върху икономиката, ще продължим да вървим по спиралата надолу. Притеснителното е, че в момента имаме лавинообразно нарастваща междуфирмена задлъжнялост.
- Както и огромна задлъжнялост на държавата към фирми и общини.
- Да. Като не плаща на общините, държавата на практика наказва бизнеса. А като наказваш бизнеса, бумерангът се връща обратно при теб, горе. И се оказва, че всъщност бизнесът финансира държавата. Откакто съм в банковия сектор, вече 16-17 г., винаги банките и бизнесът са финансирали държавата. Неплащането на извършени и изпълнени договори не е икономия. Това води до огромни загуби. В същото време искаме от бизнеса да осигурява заплати, дори и да преодолява тежките моменти от кризата. Как да стане?
- Ние като че ли все се ослушваме какво ще ни кажат на Запад, кой ще ни похвали, кой ще ни потупа по рамото, вместо да решаваме по-активно само проблемите си. Чувството за малоценност като че ли ни води.
- Вие ме попитахте каква трябва да е нашата позиция в тази криза. Аз не смятам, че ние трябва да гледаме само в очите Европа и да бъдем послушни. Защото нещата не се случват така, както в Европа обещават. ЕС допусна България да стане нето кредитор в последните 5 г., от влизането ни в съюза през 2007-а. Би трябвало там да има някаква аларма, че нещо не е в ред - най-бедната страна в съюза да се превръща в нетокредитор! Какво означава това? Че ние допълнително затъваме в тази система, вместо да си помагаме. Казах ви - 12 млрд. евро са българските валутни резерви и те работят за външни икономики, не работят за наша икономика! Нашият дълг е само 4 млрд., а 12 милиарда са резервите ни. И те работят там, извън страната. Никой не отчита това! За тези 5 г., откакто сме в ЕС, усвоените от нас евросредства са около 2 млрд., а поне 3 млрд. сме платили като вноски. Оказва се, че на практика ние можехме сами да си финансираме проектите. Да, ние искахме да влезем в Европа, за да ползваме част от финансовите възможности на Европа, да компенсираме част от изоставането. Но това ние не го постигаме засега. Първо, поради наши си проблеми. И второ, има още какво да се желае по отстояването на нашата позиция. Тя трябва бъде по-ясна, а не да си навеждаме главите и само да кимаме: Каквото ни кажете, вие сте прави! Защото те самите управляват държави, които са в много по-неблагоприятно финансово положение от това на нашата страна.
- Как гледате на идеята за преместването на администрацията.
- Не мисля, че ще има много съществен положителен ефект. Ако искаме реално да повишим ролята на общините, би трябвало да мислим в посока намаляване на централизацията на приходите. А не създаване на изкуствено потребление с една сграда, с една комисия или каквото и да било. Мисля, че някои от разходите ще бъдат и по-големи, отколкото се предполага сега. Основният въпрос, който стои пред нас като държава и общество, е създаване на реални механизми за стимулиране на растежа, които до доведат до положителни ефект върху икономиката. Иначе ще продължим да затъваме.


 


От категорията

Срещата в Овалния кабинет: Ще поиска ли Тръмп от Борисов US военна база на брега на Черно море?

Срещата в Овалния кабинет: Ще поиска ли Тръмп от Борисов US военна база на брега на Черно море? -1574088708.jpg

Според американските анализатори за отпор на "растящото руско ...

18 ноем. 2019 | 17:00

Светлана Шаренкова: Иска ли Станишев властта в БСП!? Очевидно няма морални сили да се смири!

-1552406504.jpg

Очевидно Станишев има амбицията да бъде лидер на т. нар. вътрешна опозиция. ...

18 ноем. 2019 | 18:18

Проф. Васил Проданов: Светлото бъдеще, към което ни водеха, се оказа факт за 1% от населението

-1574161928.jpg

И ако половината американци днес са много по-бедни, отколкото преди 30 години, ...

19 ноем. 2019 | 13:09

„Дойче веле“: Има раздвижване около инвестицията на Фолксваген

-1570113936.jpg

В средата на октомври министър-председателят на Долна Саксония Щефан Вайл ...

19 ноем. 2019 | 12:20

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.