Москва ни направи 8 маршалски звезди

22540 | 29 септ. 2013 | 14:45

Българите като роби са произвеждали пушки за османската империя

-111.jpg-111.jpg


 

В два предишни броя на в. „Преса“ от неделя доц. о.р. полк. Георги Маринов разказа интересни перипетии от историята на проекта на Министерството на отбраната „Войник на бъдещето“, чийто ръководител е бил.

Той е автор на 28 книги и над 1000 публикации за оръжията. Сега е старши преподавател в курсове за ремонт и реставрация на оръжия. Освен това е лицензиран оценител на оръжия, експерт по съдебни дела и колекционер.

Днес публикуваме последната част от неговия разказ.

 

В България има осем оригинални маршалски звезди, които са уникати. Те са изработени в Монетния двор в Москва по българска поръчка. Автор на проекта за маршалска звезда е покойният Райчо Пеев. Не всички звезди обаче са били дадени. Доколкото знам, от тях са връчени на генералите Добри Джуров, Иван Михайлов, Петър Панчевски и Йордан Мутафчиев. Една е била подарена на автора им Райчо Пеев. Друга се намираше във Военноисторическия музей в София и една имаше в орденската канцелария на Министерството на отбраната. По настояване на дружество „Традиция“, на което бях председател, през 1997 г. или 1998 г. с разрешение на финансовото министерство в нашия Монетен двор бяха изработени девет копия на маршалската звезда, които бяха купени от колекционери. Те

подписаха декларация

   


С униформа на руски генерал от Руско-турската освободителна война.

     

че няма да ги продават и изнасят в чужбина. Копията имат незначителна разлика с оригинала, която може да се открие само на база прецизно сравнение. Аз мога да ги идентифицирам, защото знам какви са разликите. Моето копие, което притежавам, е най-близо до оригинала.

Всяка от оригиналните маршалски звезди е изработена от чисто злато и по нея има 25 скъпоценни камъка. Струвала е тогавашни 30 000 рубли. Навремето това са били страшно много пари. Маршалските звезди са били пуснати в малък тираж и затова са бутикови. Сега цената им навярно ще е космическа.

Копие на звездата купи и военният музей. Но той притежаваше и оригинала. Защото по статут маршалската звезда след смъртта на притежателя си трябва да бъде върната там. Доколкото съм чул, има изчезнала звезда от музея преди години. Но коя е била открадната, не знам. Никой не ме е потърсил за консултация дали е откраднат оригиналът или копието. Аз съм единственият в България, който може да ги идентифицира, защото лично получих копията от Монетния двор. Тогава едно копие струваше колкото две офицерски заплати - 1100 лв. Изработени са от томпак и имат дебело златно покритие. Докато оригиналите са само от чисто злато.

Моето мнение е, че това е един абсурден знак. Все едно да направиш майорска звезда за капитан, защото ние нямахме маршали. В България звездата се е давала само на армейски генерали, на които промениха и формата на пагона по подобие на руските маршали. На пагона на нашия армейския генерал имаше голяма звезда и герба на НРБ. В моята колекция има такъв оригинален пагон,

който е бил на Добри Джуров

Според правилата маршалската звезда се е носела на шията.

Иска ми се да засегна и друг проблем. Ние, колекционерите на оръжия, гледаме на тях не като на средство за убиване, а като фокус на техническия гений на човека. Защото по принцип в оръжията се концентрират върхови технологии и най-големите постижения на техническата мисъл. Освен това те са и фокус на приложното изкуство. Защото оръжието е дизайн. По едно старо шишане например, произвеждано у нас през Възраждането, има над 50 000 орнамента - набивки и инкрустации от злато, сребро, кост и седеф. Стойността на такова шишане сега е 3000-4000 лв. в зависимост от състоянието и автентичността. Съществен проблем пред колекционерите е и оръжейното законодателство. С много усилия обаче благодарение на масираните атаки в медиите, които предприехме, на контактите ми с МВР и парламента успяхме да сведем казусите до минимум. Основният е, че политиците гледат на оръжието като на средство за заплаха. А то е създадено за защита на дома или родината. Или се е обръщало срещу лошата политика. Затова, когато влязат в парламента, депутатите гласуват рестриктивни мерки.

Именно заради заложените спънки в закона полицейските служители и правораздавателната ни система трудно се ориентират кои оръжия са под контрол и кои са освободени. Но за да се разбере това, се искат висок професионализъм и сериозни познания по история. Неотдавна ме извикаха да направя експертиза по линия на служба БОП към едно полицейско управление в провинцията. Те бяха иззели две пушки от колекционер и ги предоставили на института по криминалистика към МВР за балистична експертиза. Бяха произвели изстрел с една от пушките, но с патрон, който отдавна не се произвежда и е с неустановен произход. Заключението на МВР бе, че тази пушка е огнестрелно оръжие, защото гърми, и следва да е под разрешителен режим. Историческата справка, която направих, показа, че пушката „Мартини-Маузер“, калибър 7,65 мм, не се вписва в понятието огнестрелно оръжие, опи­сано в закона, и не трябва да се притежава с разрешение. Освободена е от контрол.

   


Едно от деветте копия на оригиналната маршалска звезда, изработени у нас.

     

Другата пушка бе ловна двуцевка, разработена за патрони с черен барут. По маркировките на нея установих, че е произведена преди 1900 г. и също е освободена от контрол. След моята оценка на колекционера му върнаха оръжията и не му повдигнаха обвинение. Аз дори не го познавам. Той не се обади поне да ми благодари. Или да почерпи една ракия, както се казва, защото го отървах от затвор. Бях и вещо лице по дело във Варна срещу антикварен магазин, откъдето имаше иззети над 20 броя оръжия. Парадоксалното в случая бе, че полицаите, иззели оръжията, бяха свидетели по делото. Когато в съдебната зала ги попитаха защо са ги конфискували, отговориха: „Защото щракат.“

С моята експертиза успях да освободя обвиняемите от отговорност за около 15 от оръжията, защото не бяха огнестрелни по смисъла на закона и не са обществено опасни. Затова твърдя, че има проблем с компетентността на някои полицейски служители. Искам да разясня, че по закон

не са огнестрелни оръжията

произведени до 1900 г. Тоест тези, които се пълнят отпред, откъм цевта, или използват патрони с черен барут и оловен куршум. Всички останали се водят огнестрелни и за тях трябва разрешение от МВР. За другите, за които казах, за да се притежават, не е нужно разрешение. Това се отнася най-вече за оръжията от времето на Възраждането и Руско-турската освободителна война. Но трудно се идентифицират оръжията за какъв боеприпас са предназначени, тъй като производителите не поставят необходимата маркировка. За тази цел са нужни задълбочени знания. През Възраждането ние сме били сред най-конкурентните производители на оръжия, защото в Самоков и региона се е добивало много висококачествено желязо. По това време, когато Османската империя се е превъоръжавала и е преминавала от кремъчни към капсулни пушки, само в гр. Сливен по държавна поръчка на империята са произведени 6000 цеви за една година. Това е уникален случай в световната история, когато поробителят поръчва оръжие на поробените. 

(в. Преса, печатно издание, брой 265 (616 от 29 септември 2013)


 


От категорията

Вацев: ГЕРБ е приключило политическо мероприятие. Борисов е жертва на собствената си автохипноза!

-1483006672.jpg

Политическият разум на ГЕРБ се отдели от действителността. Те не живеят в ...

5 авг. 2020 | 14:25

Владимир Костов: Имаме ли ръст и сили да понесем отговорностите ни?

-1469249999.jpg

Личност, семейство, национална общност, държава! Стабилността на тази вертикала ...

5 авг. 2020 | 11:34

Любен Дилов: Cui prodest - протестът на логиката

-1522526489.jpg

Да си спомним размирната първа седмица на август точно преди 30 години. Нито ...

6 авг. 2020 | 14:23

Първан Симеонов: Борисов губи играта на нерви при един почти спечелен мач

Първан Симеонов-1543427061.jpg

Ако довчера протестът вървеше към маргинализация, по-скоро след вчера върви към ...

6 авг. 2020 | 13:16