Георги Каприев

Проф. Георги КАПРИЕВ: Нямаме авторитети, затова имаме вождове

24389 | 25 авг. 2012 | 15:45

Децата ни не разбират защо трябва да се образоват



Проф. д.ф.н. Георги Каприев е роден през 1960 г. в Бургас.
Завършил е философия в Софийския университет, специализирал е в Кьолн и Париж.
Гост-професор в Кьолнския университет 2005/2006 г. Лектор в университетите на Амстердам, Бари, Берлин, Бохум, Вюрцбург, Карлсруе, Кьолн, Лече, Мюнстер, Хановер, Цюрих и др.
Автор на 17 книги.
Член на Обществото за философия на Средновековието и Ренесанса (GPMR) в Германия и на Института за средновековна философия и култура (София). Съосновател на Европейския висш колеж за антична и средновековна философия (EGSAMP).
Главен редактор на philosophia.bg. Съиздател на „Архив за средновековна философия и култура“, Bibliotheca christiana и „Християнство и култура“. Преводач от латински, старогръцки, немски и руски.


- Проф. Каприев, през август я няма обичайната политическа суматоха. Това помага за поглед от дистанция на случващото се. Според вас какви са белезите на сегашното управление? Остава година до края на мандата му и може би ще успее да се коригира, ако има защо.
- Няма да успее. За съжаление ние не гледаме от дистанция, не го правим и през август. Една от причините са характеристиките на българския управленски апарат от последните 65 години. Управляващата „класа“ от 1948 г. насам е изградена от непрофесионалисти, изключенията са в рамките на статистическата грешка.
От края на Втората световна война до сега политиката в България е в ръцете на самодейци. Отличителното на политика самодеец е, че той мисли в кратки срокове. Неговата визия се простира в рамките на мандата. А, боя се, повечето не могат да мислят по-далеч и от месец. Проблемът на българското управление е късогледството. За каква дистанция говорите, когато хоризонтът е четири години, и то само на „гениите“?! Оттам е липсата на стратегия, на национални приоритети. Нашият политик има персонални приоритети, свързани предимно с неговия джоб, както и с лична чест, слава, популярност.
- Магистралното строителство не ви ли опровергава?
- Свръхфиксацията върху изграждането на инфраструктурата е проява на непрофесионализъм, но самото строене - не. Хората са направили модерни пътища преди 80 г., време е да ги направим и ние.
- Българинът е инвидиуалист и трудно застава зад кауза на общността. Реакцията в защита на Ботев, Левски, Вазов опровергава ли разпространената представа? Какъв е вашият прочит на разгорелия се обществен протест?
- Във връзка с учебните планове подобни драми има всяка година. Ако не е за Ботев, ще е за Вазов, ако не е за Вазов, ще е за Алеко Константинов. Когато нямаме историческа перспектива, когато не можем исторически да мислим литературните факти, ние ги четем, все едно че са писани вчера и са едва ли не наръчници за пряко политическо или социално действие.
Ботев е в своето време, в XIX век. Фантастичен автор. Творец на българския език във висша степен. И трябва да бъде в учебниците по литература в максимален обем.
Ботев е анархистична душа, краен във всичките си действия - литературни или политически. Езикът му е най-острият език в българското Възраждане, а там острите езици са много. Ботев не се вписва в сегашните ни мрънкалски говорения из публичното пространство. Ние сами си слагаме бариери, не че някой ни цензурира. 

- Как българите се отнасяме към другия, към различния от нас?
- Отвратително. Българинът се самодефинира чрез отграничаването си от другия. Неговото оттласкване и негативна реакция към различния е онова, чрез което се самоопределя не от сега, а от 250 години насам.
- Но самопредставата на българина е обратна на вашето твърдение.
- Разбира се, че е обратна, иначе ще действа против себе си. Непрекъснато повтаряната и достойна история със спасяването на българските евреи, когато се включва цялото общество - от царя до комунистическата партия - е пример за друго, не за толерантност и уважение към другия. Когато нещата опрат до живота и смъртта, българинът знае да протегне ръка. Лошото е, че обикновено той произвежда ситуацията, в която трябва да протегне ръка. Битовият расизъм на българина е зашеметяващ, непродуктивен и всекидневен.
- Какво имате предвид под битов расизъм?
- Подценяването, вкарването във втора класа на всеки, който не е „ние“. Няма значение дали говорим за етнос, сексуална определеност или други форми на социално малцинство. Всяко малцинство - дори на ниво език или телесен жест - се вкарва във втора класа. Усилията, които хората от малцинствата трябва да полагат, за да получат място в първа класа в нашето общество, са два-три пъти по-големи от тези на „нормалните“.
- Размахът с политическата коректност в Германия е обясним с историческия комплекс, свързан с Третия райх. Ние имаме комплекс заради възродителния процес. Как се отразява той върху обществото ни през последните 20 години? Лекуват ли се подобни травми?
- Не се лекуват от днес за утре, но се лекуват. От създаването си през Ранното средновековие Европа векове наред е живяла чрез перманентни войни. Ако травмите не се лекуваха, Европа щеше да е мъртва отдавна. Но няма рецепта. Не мисля, че Германия е преодоляла успешно травмата си. Ние - също. Решава го историята. Нашата работа е да не й пречим, а ние често го правим, независимо в коя посока са нашите ръкомахания.
Турското малцинство в България е преодоляло раната повече, отколкото българите, защото има друг тип историческо мислене. Българският тип мислене е наврян в миналото, турският гледа напред. Обръщането, непрекъснатото ровене назад загробва настоящето и бъдещето. Производството на история през бъдещето произвежда интензивно настояще. Това не го умеем.
- Вие сте автор на коментари за политическата чалга. Тя ли е нашето настояще и защо?
- Чалгата, която възниква в средата на XIX век, означава съзнателен отказ от традиция и свеждане на всичко до епидермално равнище. Тя не е музикален, литературен или политически стил. Тя е стил на живот. Извинявайте, всички ние сме потопени в чалга, в масова култура. Местата, където се появяват хора, които мислят, творят, създават традиции, биват наричани острови. За огромно съжаление тази метафора трябва да бъде взета на сериозно.
- Как си обяснявате тъгата по социализма, която се появи две десетилетия след промяната?
- С 32-та зъба в устата и косата по главата. Казано другояче, с това, че животът е необратим и младостта е еднократна.
Хората, които изпитват носталгия, са над 50-годишни, били са по онова време в чудесна кондиция. Млади, красиви, влюбени. През последните 20 години ние отрекохме младостта им. Казахме им, че не са живели. Или са живели грешно, перверзно. Няма перверзно съществуване. Има первезна система. Такава беше социалистическата система - перверзна. Но не можеш да обясниш на човек, който тогава се е влюбвал, разлюбвал, правил е децата си, радвал се е на най-съществените си постижения, че не е живял.
- Край магистрала поставиха наскоро билборд с лика на Тодор Живков. Други рисуват Бойко Борисов върху капака на автомобилите си. Това увлечение на какво се дължи?
- На персонални отклонения на съответните инициатори. Тодор Живков 30 години съм го гледал на снимки. И какво ме интересува слънчевото лице на Бойко Борисов. Борисов е на първа страница на всички български медии. Това тревожи ли ни? Не. Той е министър-председател на България. Нормално е.
- Българите винаги ли имаме нужда от вождове?
- В България традиционно от Средновековието насам не търпим авторитет. В смисъла, който понятието има в Централна и Западна Европа. Аз използвам думата в единствено число, но авторитетът в едно общество не е в единствено число. Той е кръг. Това е истинският елит. Тъй като нямаме авторитети, ние нямаме и елит.
В Германия имат кохорта от 100-200 обществени авторитети, всеки в своята сфера. Когато някой от тях даде експертно мнение, вие не сте длъжна да се съгласите с него. Но не можете да го подминете с мълчание. Трябва да го изкоментирате, трябва да вземете отношение.
В България много важно, че компетентен човек говори за проблеми в своята област! Българинът ще чуе, ще прочете и ще каже: „Гледай си работата.“ Или: „Той ще ми говори, аз ги знам нещата по-добре.“ Но няма да възприеме твърдението като авторитетно.
Е, като нямаме авторитети, имаме вождове.
- Миналата седмица стана известен интересният сюжет с превоза на „Бистришките тигри“ с правителствения Авиоотряд 28. Тъй като правим паралели с Германия, предположете какво би се случило, ако той се разиграе там.
- Не съм експерт по длъжностните характеристики на авиоотряда. Но и без да съм ги чел, мога да ви кажа, че това е безобразие. За такива постъпки политиците в Европа изхвърчат от политиката.
В България няма да изхвърчат и вратичката ще е заплащането. Това е моделът на така наречения български елит: „Плащам, следователно нещата са уредени.“ Но не всичко се урежда с плащане в този свят.
- Да погледнем към бъдещето през проблема за образованието. По последни данни 12 000 са българските студенти само в Германия. Защо предпочитат чужбина? Къде е дефектът в българската просветна система?
- В България получаваме широко знание, което не може да влезе в пряко действие. Допреди 20 години намирах това за дефект на българската образователна система. Когато през 1992 г. започнах да преподавам в Германия, видях предимствата на българския модел. Добрите наши студенти са успешни и заради умението да поставят изучавания детайл в широк контекст, за разлика от повечето си немски колеги.
Огромният проблем в средното и във висшето училище в България е мотивацията. Ние не можем да мотивираме децата си да се образоват качествено, защото те не разбират защо това е необходимо. Те имат пред очите си всекидневни модели на хора, дълбинно необразовани, профани, които формират така наречения български елит. Те имат пред себе си и негативния модел на образования човек, който не просто е отвратително платен, а е лишен от социален престиж и социална оценка. Получава се така, че имаме немотивирани младежи и немотивирани преподаватели във всяко ниво на образователния процес.
Нещо повече ще ви кажа. В Софийския университет има преподаватели, които диктуват световната мода в своите дисциплини. Вместо, както се прави по света, съответната специалност да се организира около тези локомотиви, които да издърпат влака, прави се мило и драго локомотивът да бъде изкаран в трета глуха, а вторият вагон да дърпа композицията.
- Защо?
- Не от злонамареност или чрез заговор. Манталитетна структура. Но вторият вагон може да дърпа влака само надолу. Развитието на науката в България е продукт на лични усилия – на пет-шест човека в дадена дисциплина, стиснали зъби и заобиколени от оглушителното мълчание в родната култура. Ако хора като мен и моите колеги в пряката ми изследователска област - мога да изреждам имена на блестящи учени като Цочо Бояджиев, Калин Янакиев, Олег Георгиев - нямахме признание навън, нямаше да можем трийсет години да удържим в България. Ние щяхме да се демотивираме.
Премислете проблема и през отминалата олимпиада. В спорта е същото. Същото е във всяка една сфера в България – постиженията са въпрос на лично усилие и личен избор. Неумението да се мисли екипно, стратегически заедно в рамките на по-широк модел от персоналния - институционален или държавен, води дотам в България да имаме сериозни лични постижения, но да нямаме наука, култура, спорт...


 


От категорията

Кеворк Кеворкян: Сватовници на неприличието

-1477587010.jpg

Друг сватовник – Христо Иванов. Няма бивш министър на Б.Б., да го знаете – ...

28 септ. 2020 | 15:12

Боян Чуков: Очаквам нова вълна атаки на радикализирани ислямисти в Западна Европа

Боян Чуков-1523087293.png

Светът няма да бъде еднополярен, двуполярен, триполярен, а многополярен, и той ...

28 септ. 2020 | 11:38

Кирил Вълчев: Властимащи, свалете маските в училищата и театрите! (ВИДЕО)

Кирил Вълчев Снимка: Дарик радио-1601321881.jpg

Направете изолатори в министерствата, за да държите там чиновници със симптоми ...

28 септ. 2020 | 22:36

Стефан Цанев: Протестът отблъсква интелектуалците заради средствата си и липсата на ясна перспектива

-1533654244.jpg

Няма друг начин освен младите, родени на свобода, незаразени с робство, да ...

27 септ. 2020 | 15:15