Иван Илчев

Проф. Иван ИЛЧЕВ, ректор на СУ:

Държавата сме я отписали

19003 | 1 окт. 2013 | 12:22

Интервю на Елена КОДИНОВА за финансирането на образованието и за ролята на интелектуалеца


 


 
Проф. Иван Илчев е роден на 25 юни 1953 г. в София. Завършва столичната английска гимназия и история в СУ „Св. Климент Охридски“. Последователно е асистент в Историческия факултет на СУ (1978 г.), кандидат на историческите науки (1981 г.), доцент (1990 г.). През 1993 г. става доктор на историческите науки, а през 1995 г. - професор по нова и най-нова история на балканските народи. Декан на Историческия факултет на Алма матер от 2003 до 2007 г. Сега е втори мандат ректор на СУ. 
 

 

- Проф. Илчев, какво очаквате от първия бюджет на новото правителство? Предишното не беше много склонно да дава пари за наука.
- За наука пари не се дават. В нея се инвестира. Тя е една от областите, от които има най-голяма печалба. И това не могат да го разберат за съжаление нашите хора. За момента не очаквам абсолютно нищо, по-скоро - много тежки преговори. Първо, защото продължават старите традиции. Бюджетът се прави от чиновници. Имаме някаква първична информация, че през 2014 г. сумата, предвидена за висшите училища и за наука, си остава същата като в бюджета „Дянков“. А през 2015 г. ще има увеличение от 6%. Което е пожелателно. Перспективите съвсем не са розови. Води се и люта търговия около т.нар. европейски средства за 2014-2020. Те са някъде към 15 милиарда за целия период, за момента поне е предвидено 150 млн. лв. да отиват за наука, което е 1%. Да се говори, че науката е приоритет, и да се дава 1% - мисля, че няма смисъл да обяснявам какво означава.

- Не се ли консултират с вас какво ви е нужно?
- По консултациите за оперативната програма работеше дълго време сравнително малка група, в която бяха двама представители на нашия университет, двама на БАН и един на Техническия университет. Те се караха с министерството - това е нормален процес. Лошото е, че ги възприемат като външна група на администрацията. На практика решенията вземат чиновниците от съответните администрации. Тези хора, които знаят за какво става въпрос, трябва да бъдат включени като равноправни членове, които имат право на глас при вземане на решенията. Повтарям, не може да говориш, че науката ти е приоритет, когато тя е 0,3% от бюджета на държавата. Не може да говориш, че висшето образование ти е приоритет, когато за него сумите не са мърдали от 5 години насам. За наука в Софийския университет, в който има 1600 професори, доценти и асистенти, знаете ли колко пари за наука са дадени миналата година?

- Колко?
- 440 000 лв. Не стигат да се купи апаратурата за една средна лаборатория. И ми казват: „Кандидатствайте за европейски проекти.“ Ние хубаво ще кандидатстваме, но едно от нещата, които там питат, е с каква научна инфраструктура разполагате. И когато кажеш: „Ами аз разполагам с епруветки и колби“, представете си какво ще стане! Ние всъщност разчитаме най-вече на европейските пари и на европейските проекти, тъй като явно вече държавата сме я отписали. В момента най-добрият университет като научни публикации в Европа е френският „Кюри“ в Париж. Неговият ректор беше тук и каза: „Дайте да не храним илюзии. Европейските пари може да ни помогнат, но основното са националните средства и националният бюджет.“ Нито един университет не може да се справи само с европейските пари. А при нас тенденцията е точно обратната. Всички са застанали и чакат. Напомнят ми на дъновисти на изгрев-слънце. Чакат да изгреят европейските пари зад хоризонта.

- Казахте, че тече люта търговия за тези пари. Какво имахте предвид?
- Много хора в различни министерства искат по някакъв начин да контролират тези пари. Печалният ни опит досега е, че когато има пари за наука в другите министерства, учените не могат да ги докоснат с пръст. Имаме парадоксални ситуации. Към края на правителството на Бойко Борисов ми звъни един заместник-министър - ние с него сме работили много добре, който отговаряше за информационните технологии, и казва: „Аман-заман, знам, че много късно ви се обаждам, но вдругиден представяме проект, на всяка цена да изпратите ваши представители, ако може студенти някакви.“ Почудихме се. Изпратихме ги. И какво се оказа? Че спечелили те проекта и едва когато се стигнало до представянето на резултатите, изведнъж видели, че по условие той трябва да се направи от научна институция с участие на студенти. И в последния момент опитват по някакъв начин да ни пришият като кръпка, за да могат да се отчетат пред Брюксел. Парите за наука трябва да бъдат концентрирани на едно място и да се управляват от Министерството на образованието и науката.

- Наскоро нашият вестник критично отбеляза, че висшето образование си няма ресорен заместник-министър в България. Това за вас какво послание е?
- Навремето проф. Николай Генчев, лека му пръст, шеговито казваше, че като бил шеф на катедра, доказал, че катедрата спокойно може да бъде без шеф. Като бил декан доказал, че факултетът спокойно може да работи без декан. А като станал ректор, доказал, че и университетът може да работи без ректор. Та и ние сме в това положение от 5 години насам. Доказваме, че можем да работим без ресорен заместник-министър. Това не говори за добра организация. Министърът проф. Клисарова откликва абсолютно на секундата, когато Ӝ се обадиш. Но не е нейна работа. Би следвало да не я занимаваме с ежедневни проблеми, а да има някакъв филтър преди нея, който да постави пред нея само задачите, които този филтър не може да реши.

- Министър Дянков съветваше българските висши училища да вземат пример от американските университети, да събират пари от частни корпорации, за да правят наука с тях. Този модел дали е удачен?
- В историята има и други подобни съвети - Мария-Антоанета беше съветвала гладуващите в Париж, като нямат хляб, да ядат пасти. Но тази история свърши с Гревския площад и гилотината. Та горе-долу и познанията на Дянков за психологията на българския народ са на същото ниво. В България пари от донори не могат да се съберат. Искахме да направим церемония със завършващите. Търсехме някой да осигури някакви средства за тоги. Около 5000 души абсолвенти, по 30 лева тогата - 150 хил. лева. И съвсем случайно говорих с един от най-богатите хора у нас и казах, че това ми е мечтата - да видя завършващите да си хвърлят шапките във въздуха. И човекът ми каза: „Да, ние искаме да влезем в този сегмент. Ще ви помогнем.“ Нямахме претенции към качеството, може и да са по-евтини тоги, след като плащат те. Не искахме ние да ги поръчаме, защото това значи обществена поръчка. И в началото на юли се срещам с този човек, потвърждава уговорката. След три дни ми се обажда неговият сътрудник и казва: „Поръчаха ми да ви кажа, че някакво недоразумение е станало“. Оказа се, че не бил поел такъв ангажимент. Звъннах му аз, бил в бизнес среща, щял да ми се обади по-късно и така и не се обади.

- Не е ли тъжно, че този университет, който е започнал с дарение от двама големи български търговци, се оказва абсолютно изоставен от днешния български бизнес?
- То не е само нашият университет. Все още е слаба тази култура.

- Няма ли интерес примерно към Факултета по математика и информатика, където се създават изключително съвременни и нужни кадри?
- Между другото този факултет има доста добри контакти с редица компании в IT сектора. Не може да се оплачем. Географският факултет има много добри връзки с миннодобивните фирми. Биологическият факултет - с редица компании от селското стопанство. Не в мащабите, които бихме искали, но и нашият бизнес не е в мащабите на американския. Бизнес, който едва оцелява, трудно може да си позволи да инвестира в наука.

- При предишните големи обществени сътресения университетите бяха центрове на брожения, на генериране на идеи, на излъчване на лидери дори. Каква е атмосферата в Софийския университет покрай днешните протести?
- Първо, аз не зная доколко днес са големи сътресенията. Второ, на тях има и студенти, и преподаватели, но много по-малко от 90-те години. Защото от 20 години се води изключително силна медийна война срещу българското образование и въобще срещу интелекта на България. Дали е чувство за малоценност у тези, които я водят, не знам. Много ясно личи, че българската политика се опростачи, и то във всички лагери. Преди имаше просташки партии и такива, които пазеха някакво приличие, а сега за съжаление цялостното ниво падна. Да те хване срам. Почти няма значение коя партия гледаш. Доста интелигентни хора и студенти се чувстват омерзени от цялата ситуация. Не виждат в момента водач, който да им импонира, когото да подкрепят.

- Напоследък има един доста актуален спор за противопоставянето на количеството и качеството в страната. Омерзението на интелектуалците излъчва лека надменност. Качеството като че ли не желае контакт с количеството?
- Аз лично цял живот съм се старал това, което пиша, да бъде разбираемо за максимален брой хора, а не за някаква група от избраници. В известен смисъл съм изключение, ми се струва, сред историците. А ако някой се отнася с презрение към народа, който го е родил, просто не е достоен за народа си.

- Достатъчно съпричастни ли са българските интелектуалци със съдбата на обществото? Дават ли отговорите, от които то отчаяно се нуждае?
- Исус казва: „И с ушите си тежко чуват, и очите си склопиха; Да не би да видят с очите си и да чуят с ушите си; И да разберат със сърцето си.“ Много интелектуалци казват много важни неща. Въпросът е тези, които слушат, дали имат уши да ги чуят и дали имат очи да ги видят. Това не е едностранен процес. Но и политическите каузи толкова пропаднаха и деградираха морално, че е обидно за интелектуалеца да се свързва с тях. А така нареченото гражданско общество е в процес на изграждане.

- През него ли е пътят на интелектуалеца към проблемите на обществото?
- Това определено е един от пътищата.

- Като съизмервате нивото на Софийския университет с това на висшето образование по света, какво самочувствие имате като ректор?
- Мога да гарантирам, че няма университет, който да е по-добре от нас с тези пари, с които разполагаме. Ние сме на едно нормално средноевропейско ниво. А в научните проекти, които привличаме, и на по-високо. 


(в. Преса, печатно издание, брой 267 (618 от 1 октомври 2013)
 


От категорията

Д-р Михайлов: Българската нация потъва, докато водим пунически войни срещу разума

-1581444263.jpg

Хората не осъзнават, че въпросът не е за това как се чувстват самите те, а с ...

26 окт. 2021 | 14:18

Проф. Коста Костов: Резултатът от тестовете за антитела е като етикет на полупразна бутилка

-1584612565.jpg

Леко и безсимптомното протичане не гарантира продължителна имунна защита, ...

26 окт. 2021 | 14:03

Al Jazeera: Напрежението между Русия и Запада ескалира в Черно море. Кой има преимущество?

-1618396932.png

Напрежението достигна своя връх през април тази година, когато Москва премести ...

27 окт. 2021 | 17:58

The Wall Street Journal: Европа престана да разбира САЩ

Уолтър Ръсел Мийд-1635338160.jpg

Най-сериозното недоразумение е свързано с преориентацията на Америка към ...

27 окт. 2021 | 15:35