Бившият директор на Гранична полиция о.р. ген. Валери Григоров:

И да искаме, няма как да затворим границата

5707 | 4 окт. 2013 | 07:26

Интервю на Илиана Динекова за нелегалните имигранти и готовността ни за Шенген



Валери Григоров е роден на 4 ноември 1959 г. в Трън. Завършва ПЖИ „Тодор Каблешков“ и право във Висшия институт на МВР. В системата е от 1985 г. Работил е в СДВР и в столичното Осмо РПУ. От 1998 г. е началник на отдел „Охранителна полиция“ в СДВР. От юни 2000 до 2006 г. е директор на Национална служба „Гранична полиция“. В момента е служител по сигурността на класифицираната информация в Софийския апелативен съд.

 

Ген. Григоров, заради увеличения поток от бежанци се заговори за затваряне на границата с Турция. Може ли това да стане на практика?

Това е политическо искане и то има такъв смисъл. На експертно ниво не бих могъл да обясня и да приложа на практика такова затваряне. Понятието обаче го познаваме. По време на военните действия в Ирак Турция си позволи да затвори общата им граница, но тя концентрира там сериозна войска, нещо, с което България не разполага. Затова не смятам, че това е възможно у нас. Политиците могат да кажат всичко. Въпросът е обаче какво казват експертите и как би могло да се приложи това на практика.

 Казват, че това е крайна мярка.

Крайна мярка, но как биха я изпълнили? За всяко едно нещо в управлението се прави план, стратегически или конкретен, и там се залагат варианти и възможности. Ресурсът на Гранична полиция в момента не е на това ниво, с което би могъл да изпълни практическо затваряне на границата. Освен това България не може да си го позволи, защото е страна член на ЕС и е поела ангажименти за миграционната и бежанската политика. Това предполага по-различно отношение.

Бихте ли дали конкретен пример?

На границата имаме много рискове. През 2000 г. задържахме група от 91 души на българо-гръцката граница. В нея голяма част бяха от Ирак. Половината от групата бяха с дизентерия, една голяма част - с краста. По всички правила ги изолирахме в стационар. Какво би станало, ако те бяха влезли в големите градове, в София? Това не е ли елемент от националната сигурност? Кой в момента си задава въпроса на какво са носители лицата, които влизат у нас.

Но на границата сега лекари преглеждат бежанците.

Прекалено е кратък периодът, за да се установи дали има рискове. Но трябва да се установи самоличността на хората, откъде идват, с какви документи. Да се събере информация за тях и тогава да сме сигурни и да сме наясно с кръга от рискове, на които те са носители.

От МВР пресметнаха, че за затварянето на границата ще са ни нужни 3000 гранични полицаи. Ще стигнат ли?

Към 1 януари 2006 г. в Гранична полиция имаше 9450 служители. След това започна поредица от структурни реформи, хаотични и непоследователни. Тя беше национална служба, самостоятелно юридическо лице. После стана част от Генералната дирекция на полицията и от нея бяха извадени основни звена - отделите за правна и международна дейност, логистика и човешките ресурси. Около 120 души бяха прехвърлени в една измислена генерална дирекция. През 2008 г. Гранична полиция беше подложена на силно съкращение - повече от 1000 служители. Това изобщо не се вписва в концепцията на поетите ангажименти на България към ЕС и за присъединяването ни към Шенген. Това със сигурност поставя сегашното ръководство в по-тежка ситуация да управлява процесите на границата. Единствено положително е, че техническото осигуряване е по-добро, но то не би могло да компенсира изваждането на този ресурс.

Това означава ли, че няма откъде да намерим тези полицаи?

Има ги, но ако ги изпратим на българо-турската граница, ще е за сметка на  други външни граници - с Македония и Сърбия. Когато завършихме структурната реформа, която продължи 6 г. и се приемаше от Европейската комисия, постигнахме параметри, които изцяло съответстваха на изискванията за външни граници - 67% от общия щатен състав бяха пряко ангажирани в охрана на държавната граница, 20% осъществяват ГКПП дейност, 6% - оперативно-издирвателна дейност, а административният и обслужващият персонал, включително и дежурните части, бяха под 10%. Сега балансът е нарушен. Ресурса го има, но той е недостатъчен, за да се подсигури охраната на външните граници.

Имало ли е все пак случаи, при които сме затваряли границата?

На мен това не ми е известно. Имало е периоди, в които охраната е била  усилена. През 1999 г. войната в Сърбия създаде нова ситуация и бяха предприети мерки. През 2001 г., когато започнаха военните действия в Афганистан, ситуацията беше аналогична. Тогава на границата с Турция изцяло бе възстановен кльонът, което ни помогна и при миграционните процеси заради войната в Ирак. В периода 2001-2003 г. имахме миграционна вълна, почти равна на сегашната. И тогава за денонощие задържахме по 100-150 души, но никой не се впечатляваше. Над половината от нелегалните имигранти бяха от Ирак и Афганистан, а останалите от Африка. И в момента виждаме вълната от Сирия, но никой не забелязва миграционните процеси от Африка. Трябва да има и по-активно сътрудничество с турската страна. Все пак границата е българо-турска и тя винаги ангажира и двете страни. След приемането ни в ЕС няма изграден център за настаняване на бежанци. Сега виждаме, че България не е готова да поеме този поток.

Как се справяхте тогава?

И тогава местата не достигаха. Домовете бяха значително по-малко, защото всички се построиха до приемането ни в ЕС. През 2001 г. имахме очакване и за миграционна вълна от Македония заради вътрешните проблеми в страната и въоръжените сблъсъци с албанците. С шефа на Генщаба ген. Никола Колев направихме прецизен анализ и разработихме план при бежанска вълна да имаме два палаткови лагера с възможности за настаняване до 5000 души. Бяха определени местата - на 500 метра до 1 км от държавната граница, а не във вътрешността на страната. Бяха изчистени всички детайли за привеждането на плана в действие. Смятам, че това и сега можеше да се реализира.

Войната в Сирия продължава близо 2 години, защо сега всички са изненадани от бежанския поток?

Няма човек на държавно ниво, който да смята, че има изненада. Но нищо не се прави. Когато има стратегическо планиране, анализ и прогноза на експертно ниво, това не може да бъде изненада. Преди имаше планиране и силно експертно начало. Съжалявам, че го казвам, но като погледна екипа на министър Йовчев, изпитвам съчувствие към него. Нито един от екипа му никога не е ръководил полицейска служба.

От МВР уверяват, че границата с Турция се охранява надеждно и показваме на партньорите, че сме готови за Шенген. Така ли е?

Не само службата, но и от МВР са поставени в една непрекъсната структурна реформа, и то хаотична, без анализ и изводи на необходимостта това да се прави. В момента МВР се намира в тежък дисбаланс. Казах ви параметрите за Гранична полиция, оценките за реформата бяха написани в докладите на ЕК. Съмнявам се, че някой си е направил труда да ги прочете, а 60% от глава 24 „Правосъдие и вътрешен ред“ беше за границите, управлението и сигурността им.

Има ли вариант нелегално преминаващите да бъдат връщани в Турция?

През 2001-2003 г. имаше такива случаи. Има спогодба от 1973 г. за гранично сътрудничество между България и Турция. На тази база успешно връщахме всички, за които доказвахме, че са минали през турската граница и са влезли у нас. Спогодбата не може да се приложи за сирийските граждани, но за останалите може в определена степен. Имаме и сериозни технически средства и можем много по-лесно да докажем преминаването на границата. Тогава при обиските на задържаните намирахме снимки, с които безспорно доказвахме, че някой се е снимал на Топкапъ например. Това са добри доказателства, че лицето идва оттам. Сега не се използват ресурсите на спогодбата. Но като страна член на ЕС при нас пада по-високата отговорност за приемането на бежанци, и то с хуманитарен статут.

Защо от близо 300 км граница с Турция само на 58 км е изградена система за видеонаблюдение?

Това е голям въпрос. Когато се развиваше комуникационната стратегия на службата, а и на МВР, в проекта за изграждане на Тетра системата до 1 януари 2006 г. бяха направени 5 базови станции. Три от тях покриват най-активната част от българо-турската граница от Капитан Андреево до Болярово и Елхово. Другите две бяха направени в София. Идеята беше системата да се развие в национален мащаб. Тя е криптирана, защитена и е невъзможно да бъде подслушван който и да е. Неслучайно станциите бяха направени в София, за да може да се използва освен от МВР и на държавно ниво. Системата на границата работи на база на изградените станции. Целта беше проектът да покрие цялата сухопътна граница. Много се изненадвам, когато се говори, че сме изпълнили всички критерии и технически изисквания за Шенген. Смехотворно е и това е конкретен пример. Интегрираното управление на сухопътната граница спря на 1 януари 2006 г. След това нищо не е направено.

Затова ли не ни искат в Шенген?

Има и други основания да не ни искат и те не са малко. Имаше два проекта за улесняване на търговията и транспорта. Първият беше изпълнен, но вторият - не. Целта беше изграждане на нови инфраструктури на Капитан Андреево и Калотина и изцяло изграждане на нови ГКПП на западната ни граница с Македония и Сърбия. Не знам да има нови гранични пунктове на която и да е граница с изключение на Маказа. Това е сериозно основание, за да не отговорим на изискванията за пропускателните възможности и сигурност при разделяне на трафика. 

(в. Преса, печатно издание, брой 270 (621 от 04 октомври 2013)


 


От категорията

Die Welt: Никола Груевски – един бежанец, който е добре дошъл за унгарския премиер

-1542275673.jpg

На Балканите някои политици – например в България и Сърбия, следят ситуацията ...

17 ноем. 2018 | 16:50

Валерия Велева: Валери Симеонов в парламента е равносилно на Нерон за Рим

-1448546816.jpg

Истината е, че вицепремиерът Валери Сименов унижи премиера Борисов. Зящото ...

16 ноем. 2018 | 23:35

Срещу кабинета „Борисов 3“ не протестират бедните, а избирателите на ГЕРБ – българската средна класа

-1500895706.jpg

Гневното настояване за достоен живот и висок стандарт заплашва да се превърне в ...

14 ноем. 2018 | 16:26

Властта разширява фронта срещу себе си, кризисният пиар се загуби в превода

-1533207229.jpg

Недоволните казват „не искаме повече така“. Елитът им внушава, че искат, не ...

14 ноем. 2018 | 19:08

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.