Търговете за земя - с един куршум три заека

18428 | 27 авг. 2012 | 14:49

430 лева на декар е средната цена на нивите в момента



Интервю на Христо НИКОЛОВ с Борислав ПЕТКОВ, председател на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи:за цената на земята, стойността на компенсаторките и предстоящата продажба на 154 000 дка държавни ниви.

Борислав Петков е роден на 2 октомври 1974 г. в Свищов. Завършил е аграрна икономика в Аграрния университет в Пловдив. Има второ висше образование - право от Великотърновския университет. Изпълнителен директор на „Омега агро инвест“ и председател на управителния съвет на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи. Женен, с едно дете.


Г-н Петков, за първи път при своето управление правителството на ГЕРБ обяви мащабен национален търг за продажба на земи от Държавния поземлен фонд (ДПФ). За продан ще бъдат пуснати 154 000 дка, но само срещу компенсаторки. Какви ще са плюсовете за държавата, при положение че в хазната няма да влезе никакви пари?

Наистина в хазната няма да влезе нито лев. Но за сметка на това държавата ще продължи една политика, започната преди 15-16 г. и свързана с издаването на поименни компенсационни бонове. Боновете бяха емитирани, раздадени, качени на фондовата борса и бе дадена възможност с тях да се участва в приватизацията и да се купуват земи от ДПФ. Сега държавата продължава своята политика и обявява за продан близо 5,5% от поземления си фонд. Това не е малко, но трябва да се има предвид, че имотите са маломерни - често между 1 и 5 дка, и са трудни за управление. В последните 2-3 години са предлагани под аренда, но никой не е проявил интерес. Голяма част от малките имоти са съседни с масиви на селскостопански производители. Има случаи в средата на частен масив от 100 дка да има 1,5 дка държавна земя. Сега арендаторът получава възможност да окрупни парцела. Държавата видя, че тези имоти не й носят нито лев рента и ги изкара за продан в много подходящо време, когато пазарът ври и кипи и интересът към земята е огромен. Нещо повече - ако до 2014 г. тези пустеещи ниви се приведат в състояние за обработване, ще има възможност да бъдат субсидирани от Европейския съюз. В противен случай рискуваме въпросните 154 000 дка да останат извън обработваемия фонд и през следващия програмен период.

Кога за последно имаше мащабен търг за държавни земи?

В края на мандата на тройната коалиция. Всички правителства досега са продавали земя. Държавата е длъжна да го прави, за да занули боновете. Те са използвани за обезщетение на собственици, на които не е възстановена собствеността върху земеделска земя.

Дайте пример?

Например, ако нивите са отнети през 50-те години на ХХ век, но междувременно върху тях е изградена инфраструктура. Тези хора са обезщетени с поименни бонове. Компенсаторни инструменти са получили и собствениците на земи в Беломорска Тракия, които са останали гръцка територия. Положително е, че отново дойде часът на поименните бонове, цената им стигна 0,80 лв. за радост на притежателите им. Те могат да изберат дали да участват на предстоящите търгове, или да продадат книжата си на борсата. С новия търг държавата удари с един куршум три заека. Убеден съм, че по-голяма част от земите ще представляват интерес и за земеделските производители, и за инвеститорите.

Защо държавата се отказва от вариант „публичен търг срещу пари“, на който да бъдат поканени арендатори, фондове и дори чуждестранни инвеститори?

Единствената възможност за разпореждане с държавна земя, предвидена в закона, е продажба чрез поименни компенсационни бонове. Така е от 90-те години - от приемането на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, като целта е да бъдат удовлетворени притежателите на бонове. Другият вариант е замяна, но там има наложен мораториум от три години.

От неправителствената организация „Съюз на младите и студентите“ реагираха публично, настоявайки правителството да спре опорочената според тях процедура. В съобщението се казва, че правителството заблуждава народа, че това е антикризисна мярка, тъй като в бюджета няма да влезе нито лев при схемата с компенсаторки. Коментарът ви?

Безспорно това е антикризисна мярка. В действие все още са поименни бонове за 308 млн. лв. по номинал, собственост на хиляди българи. Ако решат да ги продадат на борсата, в тези хора ще влязат свежи пари. От няколко дни постоянно ми звънят собственици на бонове с думите: „Дойде и нашето време“. Не бих се учудил, ако цената на компенсаторките отиде още нагоре, когато наближи крайният срок за подаване на офертите в търга. Напълно възможно е да превиши номинала от 1 лев, както стана преди приватизацията на БТК. А не всички успяха да си продадат боновете на високите цени тогава. Има хора, които са притежавали големи площи в Беломорска Тракия и са обезщетени с по 50 000, 60 000, дори 100 000 бонове. За изграждането на магистрала „Тракия“ също е отчуждавана земя и собствениците са компенсирани с много бонове.

Как ще коментирате факта, че в последните три години и половина цената на компенсаторните инструменти се задържа почти без промяна, а няколко месеца преди националния търг започна рязко поскъпване?

За този търг се говори от година и половина. През това време земеделското министерство събираше информация и анализираше кои земи да предложи на търг. Много хора забравят, че дори и да купят бонове, не е сигурно, че ще ги реализират на търга. После цената им може да падне, а следващият търг да е след година, че и повече.

В статия във в. „Капитал“ се твърди, че собствениците на „Винпром Пещера“ изкупуват компенсаторни бонове чрез различни свои дружества, за да участват на предстоящия търг. Като купувач се споменава и управляваният от вас фонд. Така ли е?

Не приемам за сериозни тези твърдения. „Омега агро инвест“ не притежава поименни бонове. Другата фирма от холдинга - „Омега агро“, която притежава лозови масиви, има 88 000 бонове, купувани през 2007 г. Целта е да се окрупни масивът, когато има малки държавни парцели в съседство. Почти всички големи арендатори притежават по няколко хиляди бонове точно с тази цел.

Очаквате ли интерес от чуждестранни производители и инвеститори на предстоящите търгове?

Има запитвания. Очаквам на борсата да участват определени чуждестранни инвеститори, ако са си харесали земя. По-важното е, че през септември предстои среща на правителствено ниво между България и Израел. Израелците са изявили ясни намерения за инвестиции в селското ни стопанство. Надявам се по-голяма част от вложенията да бъдат насочени в хидромелиорации. В Израел са уникални по отношение на напоителните системи. Това са хора, които могат да правят земеделие и върху пясък.

Продължава ли треската за земеделска земя? От отчетите на най-голямото публично дружество „Адванс терафонд“ се вижда, че малките парцели вече се изкупуват средно за над 550 лв./дка. В Северна България цената е 550-600 лв./дка, а в Южна – 400-450 лв./дка.

„Адванс терафонд“ купува в три определени района на Северна България - Силистра, Добрич и Разград. За това тяхната цена на придобиване е такава. Но ако говорим за средна цена в цялата страна, в момента тя е не повече от 430 лв./дка, без в това число да влиза най-скъпата област - Добрич. Сделките в Ловешко и Видинско стават в рамките на 380-420 лв./дка, в Хасково - 300-360 лв./дка в зависимост от категорията.

Миналата година прогнозирахте, че Хасково ще е новият Клондайк. Оправдаха ли се очакванията ви?

Напълно. Мисля, че в края на годината ще има най-много сделки в община Свиленград. Това е неразорана нива, дълго останала извън фокуса на инвеститорите. Но вече конкуренцията е сериозна - купуват както арендаторите от Южна България, така и инвестиционни дружества. Земята там е нетолкова подходяща за зърнопроизводство, колкото за създаване на зеленчукови стопанства и овощни градини до 500 дка. Голяма част от плодовете и зеленчуците в Южна България и Черноморието идват от този регион. Област Хасково е с изключителни дадености за поливане, оттам минават големи реки като Тунджа, има микроязовири. След една комасация там бързо може да се развие програма в сферата на хидромелиорациите. Плюс това районът предлага алтернативи на тютюнопроизводството. Добра предпоставка за бъдещето е, че в много землища вече има създадени малки зеленчукови градини. Там се отглеждат и най-хубавите червени сортови лозя - каберне, каберне фран, каберне совиньон.

Кои са другите динамични пазари?

Около Стара Загора, Ямбол и Бургас. Особено активен като брой сделки е районът на Карнобат. Има арендатори, които прехвърлиха бизнеса си от Северна в Южна България, за да се възползват от по-ниските цени на земята. Вместо да купуват по 600 лв./дка в Плевенско, взеха по 330 лв./дка на юг. Но и там вече цените се качиха до 440-500 лв./дка. В някои общини на Стара Загора като Опан дори стигнаха нивата от Северна Централна България.

Приключи договарянето на рентите за новата стопанска година 2012/2013. Какво показват данните ви?

Може да обобщим, че средните ренти са между 32 и 36 лв. на дка в зависимост от региона. В Добруджа достигат 90-100 лв./дка. Навремето изплащането се бавеше, а сега по-голяма част от рентите се плащат авансово, въпреки че няма такова задължение в договора. Собственикът вече е ухажван. До 2014 г. борбата за наемане на земя ще бъде безмилостно жестока, защото заявените дотогава площи ще бъдат подпомагани от ЕС в следващия програмен период - 2014-2020 г.

На търг за аренда на държавна земя предложиха рента от 121 лв./дка в землищата на селата Брест и Гиген, община Гулянци. Коментарът ви?

Има и договори за 132 лв./дка - в землището на гр. Свищов. Там земя от държавния фонд бе отдадена за 10 години. Причината за високите ренти е силната конкуренция. В община Гулянци има струпани 6-7 арендатори. Там се отглеждат основно зърнени култури. Земята е плодородна и близостта до р. Дунав оказва влияние, защото крие потенциал за поливане. В Свищов вече има изградена нова поливна система и Гулянци няма да остане назад. Държавата трябва да се ангажира с изграждането на хидромелиорациите и е хубаво, че в новия програмен период ще има специална мярка за целта. Но без комасация няма предпоставки за изграждане на напоителни съоръжения.


От категорията

Кеворк Кеворкян: Сватовници на неприличието

-1477587010.jpg

Друг сватовник – Христо Иванов. Няма бивш министър на Б.Б., да го знаете – ...

28 септ. 2020 | 15:12

Боян Чуков: Очаквам нова вълна атаки на радикализирани ислямисти в Западна Европа

Боян Чуков-1523087293.png

Светът няма да бъде еднополярен, двуполярен, триполярен, а многополярен, и той ...

28 септ. 2020 | 11:38

Кирил Вълчев: Властимащи, свалете маските в училищата и театрите! (ВИДЕО)

Кирил Вълчев Снимка: Дарик радио-1601321881.jpg

Направете изолатори в министерствата, за да държите там чиновници със симптоми ...

28 септ. 2020 | 22:36

Стефан Цанев: Протестът отблъсква интелектуалците заради средствата си и липсата на ясна перспектива

-1533654244.jpg

Няма друг начин освен младите, родени на свобода, незаразени с робство, да ...

27 септ. 2020 | 15:15