Председателят на КС проф. Димитър ТОКУШЕВ:

Не съдът върна Пеевски, той не e спирал да е депутат

11288 | 10 окт. 2013 | 08:51

Трудно се работи в среда, в която на съдиите непрекъснато се приписват политически пристрастия, а политиците обясняват как всичко е предва


   

Решението на Конституционния съд по казуса на Делян Пеевски рязко качи градуса на емоциите. Политически лидери още преди да са го видели, обявиха, че е взето под политически натиск. Съмнения за властови зависимости в КС и за сценарий при разпределяне и решаване на делата изрази и съдията Румен Ненков, докладчик по делото за мандата на Пеевски. Според него делото не му е било разпределено случайно, а като част от сценарий да бъдат прикрити „действителните зависимости, действително поетите ангажименти“. „Преса“ поиска да чуе гледната точка на председателя на КС проф. Димитър Токушев, който е един от шестимата съдии, обявили, че няма конституционни препятствия пред Пеевски да се завърне в парламента.

На 4 март т.г.съдиите от Конституционния съд с таен вот избраха проф. Димитър Токушев за председател на съда. Той получи 7 гласа от 12 възможни. Проф. Токушев влезе в КС от президентската квота през 2006 г. Мандатът му като член на КС и негов председател изтича в края на следващата година. Той е роден на 9 декември 1946 г. в Силистра. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет. Работил е в държавното обвинение до 1976 г., когато започва и академичната си кариера. През 1990 г. става доцент, а през 2004-та - професор по история на българската държава и право в Юридическия факултет на Софийския университет.


   
 

 

Правото или политиката надделя за отхвърленото искане на депутатите от ГЕРБ съдът да прекрати мандата на Делян Пеевски като депутат, проф. Токушев?

Конституционният съд (КС) в демократичната държава обикновено е призван да решава политически по същността си спорове с правни средства. Нашите решения се основават единствено на юридически аргументи, а не са ехо на политическите спорове в парламента и обществото.

КС работи с материя, която, макар и правна по своето съдържание, винаги засяга и политически интереси и поради това обвиненията в политически натиск върху съда и политическо мотивиране на решенията му никога не са преставали. Имаше авторитетни политически сили, които още веднага ни обвиниха в това, дори преди да бъде оповестено решението. Когато се произнасяме по конституционността на един закон, приет от мнозинството в Народното събрание, когато решаваме въпроса за законността на изборите или се произнасяме по дела, засягащи народни представители, приемаме такива обвинения за несправедливи. Но вероятно са неизбежни. У нас много често недоволната страна в правен спор е склонна да търси в решението други мотиви, различни от правните. Трудно се работи в среда, в която на съдиите непрекъснато се приписват политически пристрастия, а политиците обясняват как всичко е предварително ясно. Естествено, в подобна обстановка е трудно да има безспорни решения.

Решението на съда подсказва ли вакуум в конституционната уредба, свързана със забраната на депутатите да заемат и друга държавна служба? Мнението на мнозинството съдии, че трябва да се дава достатъчен срок, в който те да могат да се освобождават от несъвместимите постове, ще стане ли задължително правило в бъдеще?

Няма вакуум в конституцията. Тя не­случайно овластява КС да прави конкретна правна преценка по всеки отделен случай, а да не действа като обикновен регистратор на факти, от които служебно следва определен извод. Но нека да погледнем на въпроса и от още една страна. Всяко решение на съдилищата обвързва страните по съответния спор. Решенията на КС, дори и по повод конкретен спор, поставят правни стандарти, които ще бъдат следвани и в бъдеще, тъй като малко или много са свързани с тълкуване на конституционен текст. В правило се превръщат онези решения, които отразяват духа и разума на конституцията.
Това, че по конкретното дело съдът не постигна мнозинство за вземане на решение, е по-скоро изключение и практиката в последните 22 години го доказва. Стремежът на всички състави на КС е да се стигне, ако не до консенсус, поне дo мнозинство. Именно поради това винаги съм се старал съдът да заседава в пълен състав, а не при отсъствие на един или повече съдии.

Според проф. Георги Близнашки след отхвърлянето на искането за прекратяване на мандата на ДПС депутата не може да се направи извод, че Делян Пеевски остава народен представител. Депутат ли е Пеевски, или не?

Основанието за предсрочно прекратяване на пълномощията на народен представител са посочени в чл. 72 от конституцията. Доколкото нито едно от тях не е настъпило, г-н Пеевски е народен представител. Искането на 96-те народни представители не събра подкрепата на седем или повече съдии, поради което е отхвърлено. Не КС върна г-н Пеевски в парламента. Той не е преставал да бъде народен представител, след като не е бил освободен от Народното събрание.

Докладчикът по делото Румен Ненков изрази съмнения, че „биологичната връзка“ със сина му (Александър Ненков, депутат от ГЕРБ) е причина делото на Делян Пеевски да му бъде разпределено, за да се прикрият други намерения. По сценарий ли казусът се озова при съдия Ненков?

Както в миналото, така и сега в КС делата се разпределят по начин, който изключва всякаква тенденциозност. Съдия-докладчикът се определя по реда на постъпването на делата и с оглед на старшинството. Ние няма как да знаем в кой момент и кой от органите по чл. 150 от конституцията ще ни сезира. Но забележете, възлагането на едно дело на съдия-докладчик в никакъв случай не предопределя изхода на това дело. КС винаги заседава в колективен състав от 12 съдии и не е обвързан с проекта на решение, внесен от докладчика. Отсега е ясно на кой съдия ще бъде разпределено следващото дело, независимо кой го инициира и това разпределение не зависи от мен, а само от старшинството на съдиите.

Много критики има за медийната политика на КС. Вчера (онзиден - б.р.) журналистите цял ден очакваха някой от съда да даде ясна информация за решението. Но съдът остана ням за обществения интерес. Редно ли е това според вас?

Съгласен съм с упреците, че комуникационната ни политика не е добра. Във времето, в което живеем, принципът, че съдът говори само с актовете си, понякога води до упреци за непрозрачност. Това не означава, че след всяко решение докладчикът, някой от останалите съдии, а най-малко председателят трябва да дава пресконференции. Всяко решение на съда се мотивира и мотивите заедно с особените мнения и становища се оповестяват на сайта на съда и се обнародват в „Държавен вестник“. Нито един съдия след това не може публично да тълкува решението на съда, защото това крие опасност да бъде променен смисълът му. Как бихте оценили ситуация, при която след всяко дело всеки съдия по различен начин обяснява решението, защото го е пречупил през субективната си гледна точка? Разбира се, всяко решение трябва да се мотивира по такъв начин, че да е достатъчно разбираемо не само за юристите, а за всички граждани. И да не се налага да бъде допълнително обяснявано.

Друг е въпросът, че трябва да се създаде организация за по-оперативен контакт с медиите. Късно научих, че във вторник до късно журналисти са чакали на входа някой да им обясни кога ще бъде оповестено решението. Поднасям извиненията си за това. 


Б.р. Проф. Токушев категорично отказа да коментира някои от острите изказвания на съдия-докладчика Румен Ненков, направени пред медии.

(в. Преса, печатно издание, брой 276 (627 от 10 октомври 2013)


 


От категорията

Валентин Вацев: Борисов е наказание за нашите грехове

-1484498737.jpg

Премиерът може да употреби част от трудовите си спестявания за къща в Рубльовка ...

6 авг. 2020 | 17:56

Първан Симеонов: Борисов губи играта на нерви при един почти спечелен мач

Първан Симеонов-1543427061.jpg

Ако довчера протестът вървеше към маргинализация, по-скоро след вчера върви към ...

6 авг. 2020 | 13:16

„Взгляд“: Конкурентите хвърлиха организираната престъпност срещу Тръмп

-1591002908.jpg

В исторически план Демократическата партия на САЩ през целия XX век - особено в ...

9 авг. 2020 | 17:00

Разкриват тайните на "Света София" в Истанбул

Снимка: Анадолска агенция-1596973126.jpg

Триизмерно сканиране на подземните вентилационни тунели на храма разкрива как ...

9 авг. 2020 | 14:37