Дефлацията е вече тук

10787 | 15 окт. 2013 | 09:44

Българинът е усвоил психологията на дефлацията, преди държавата да се е усетила


Витрините са пълни, но и средните слоеве орязват разходите си - купуват само най-необходимото.


Проф. Кръстьо ПЕТКОВ

ое от двете макроикономически явления - високата инфлация или дефлацията, е по-опасно? През 2013 г. се получиха достатъчно емпирични доказателства, че дефлацията е тази, която поразява развитите икономики; нейната зараза се разпространява и във възникващите пазари в източната част на Европа.

Съществува ли опасност и за България?

Данните от НСИ показват следното:

► Индексът на потребителските цени за месец август 2013 спрямо месец май 2013 г. е 98,4%, т.е. инфлацията е -1,6%
► Индексът на потребителските цени за месец август 2013 спрямо месец януа­ри 2013 г. е 97,4%, т.е. инфлацията е -2,6%
► Индексът на потребителските цени за месец август 2013 спрямо месец октомври 2008 г. (когато се появиха първите кризисни симптоми), е 109,8%, т.е. инфлацията е 9,8%

Ако съдим по публичните изявления на експертите, обслужващи държавното управление, няма причини за тревога. Макрорамката и проектобюджетът за 2014 г. са готови, но в съпътстващите ги анализи и първите реакции на управляващите и опозицията доминира темата за фискалната стабилност и преразпределението на ресурса. Единствено министърът на финансите спомена мимоходом, че навлизаме в дефлационна фаза; синдикатите също алармираха за нея, но дискусия в Националния съвет за тристранно сътрудничество не се води; спотайват се и иначе гласовитите пазарни фундаменталисти.
Нека да го кажем направо: Дефлацията е вече тук!

Кои от симптомите на дефлационния синдром са валидни за България?
Краткият отговор е: всичките накуп!

Първо, безработицата при кризата нарасна двойно (oт 5,6 на 12,9%); най-значителен е скокът след 2010 г., когато делът на незаетите надмина 11% и оттогава упорито се държи на високо равнище (обезкуражените, нерегистрираните и емигриралите не ги броим).
Второ, разполагаемите доходи намаляват с най-бързи темпове в ЕС; през 2012 г. по показателя „реална работна заплата“ България твърдо окупира последното място в европейските класации; това се случва независимо от растежа на номиналната заплата и периодичните увеличения на минималната заплата, за което се вдига толкова шум напоследък.
Трето, инвестициите паднаха на символично равнище (след 2010 г. годишната сума на преките чуждестранни инвестиции е 4-5 пъти по-малка, отколкото през последната предкризисна година); кредитната дейност практически е парализирана, от което страдат най-много малкият и средният бизнес.
Четвърто, спестяванията достигнаха рекордни равнища. В началото на 2013 г. общата сума на влоговете надмина 35 милиарда лева. Ръстът на депозитите достигна 12% на годишна база.

Визираните промени са белег и на трайно променящо се поведение на икономическите агенти. Безработните вече свикват със съдбата си да стоят години наред извън пазарите на труда и се препитават от помощи и случайна работа. Средните слоеве орязват домакинските разходи, купуват най-необходимото и спестяват пари за неотложни потребности. Заможните са най-активните спестители, защото разбират, че за предпочитане е да държат парите кеш, отколкото да залагат на несигурни бизнес инвестиции. Най-богатите изнасят капиталите си навън (справка - огромните по размери влогове на българи в Кипър и други офшорни зони). Чуждестранните стратегически инвеститори не се впечатлиха от райските данъчни условия, които им предлага България. Единствено банките регистрират растящи приходи и печалби, но лъвския пай от тях репатрират в чужбина или го раздават на топмениджмънта чрез приказни бонуси.

Какъв е изводът?

Изводът е: българинът е усвоил психологията на дефлацията, преди държавата да се е усетила.

Ефектите от намаляването на цените и на парите в оборот и от дефлационното поведение са многопосочни; но в крайна сметка те задълбочават ликвидната криза, в която навлезе българската икономика след 2010 г. Макроикономистите знаят, че комбинацията от устойчива дефлация плюс ликвиден капан, какъвто е българският случай, е възможно най-лошият вариант. Имам предвид трите разновидности: добра, лоша и ужасна дефлация. Ужасът се подклажда от обстоятелството, че България не разполага с ресурс и инструменти, за да захрани изнемощялата икономика и съживи потреблението.
Никак не е случайно, че

симптомите на дефлационния синдром се появиха след 2010 г.

Тоест дефлационната зараза я прихванахме по време на управлението на ГЕРБ. Преносителят е бившият ни сънародник, днес натурализиран англосаксонец Симеон Дянков. Той инжектира погрешен серум в изнемощелия организъм на българската икономика и след това я подложи на изтощителна диета с пакета „Остерити“. Направи го непрофесионално, но съзнателно, обзет от митичната идея, че ще бъде обявен за спасител на нацията. В крайна сметка заслужи друго прозвище - Гробокопач на икономиката. Сега берем плодовете от престараването на набедения суперспец по антикризисни стратегии.
В развитите страни (главно САЩ) като антикризисна мярка се ползва т.нар. количествено облекчаване (quantative easing) , т.е. пускане на пари в оборот. У нас заради валутния борд БНБ е лишена от емисионна функция. Оставени на свобода, търговските банки подгониха длъжниците, присвоявайки техни имоти и пари без съдебни процедури. Лихвари плъзнаха навсякъде, предлагайки лесни пари срещу заробващи лихви. Приходите в бюджета остават значително под капацитета на икономиката. Заради стриктното спазване на задълженията по наложения от ЕК пакет „Остерити“ (затягане на коланите) допълнителните разходи не може да се финансират чрез съществено покачване на дефицита, нито на външния заем. България след 2010 г. дори преизпълни индикативния план, спуснат от Меркел и Саркози, и работи по насрещния план: да държи бюджетния дефицит не на 3%, а под 2%; външния дълг - не под 60, а не повече от 20%!

Слава богу, отървахме се от Дянков (да му мислят братушките, които щял да учи на макроикономика). В битката срещу коварните набези на кризата влезе отрядът на Орешарски. Ситуацията не е проста: Дянков признаваше само един началник - Б.Б., и заради него изгоря без остатък. Кабинетът „Орешарски“ има колективно началство: БСП, ДПС и „Атака“. Досега единствено социалистите поискаха нова философия на бюджета и активна социална политика с приоритет младежката безработица. Какво значи „нова философия“, така и не се разбра. На последния пленум, състоял се на „Позитано“ 20, нямаше и помен от стратегически дебат по темата за възможните изходи от кризата. Депутатите на ДПС, окупирали ключови позиции в парламентарните комисии, по инерция бдят за спазването на фискалната дисциплина. „Атака“ се е посветила на задачата да дразни и надхитря ГЕРБ в осигуряването на парламентарен кворум. От стратегическия вакуум се възползва извънпарламентарната десница, която атакува правителството за липса на стратегическа алтернатива.

Какво да се прави?

Споровете за вината и отговорността на управляващите изглеждат примитивни и дори смешни, но на практика биха довели до полезен резултат. Няма как да се отлага въпросът: какъв е изходът? Всяко забавяне с противодействието на дефлацията създава предпоставки за нейното задълбочаване. По-неприятно развитие на кризата от упорита и самовъзпроизвеждаща се дефлация едва ли може да има.

Ако не се влее свеж ресурс за преструктуриране на икономиката и пробуждане на деловата активност, цените ще продължат да се сриват, а бизнесът ще се въздържа от инвестиции. Няма как да не се обслужват и държавните заеми, по които пикът на плащанията ще е след година. Общо по двете направления са нужни между 6 и 9 милиарда долара, за да се възстанови равновесието и държавата да не изпадне в несъстоятелност. Не се ли повишат реалните доходи, потреблението ще продължи да се свива (за повечето българи - под екзистенц-минимума). Не се ли въведе необлагаем минимум, тежестите от плоския данък ще продължат да лежат върху нискодоходните групи. При липсата на изгодни опции за инвестиране корпоративните и личните спестявания на по-заможните ще продължат да растат (заради очакванията за по-нататъшно снижаване на цените, най-вече на недвижимите имоти).

Спасението не е в обещанията, а в делата. Във високорискови ситуации, предвещаващи непознати опасности, някой трябва да предложи спасителна платформа. В България по конституция това са парламентът и правителството. Не блокадите на протестиращите, а заразената с дефлация икономика е техният най-опасен противник днес. След седмица-две ще проличи дали имат управленски потенциал и експертна готовност да се преборят с коварната болест. 

(в. Преса, печатно издание, брой 281 (632 от 15 октомври 2013)


 


От категорията

Кеворк Кеворкян: Животът според Мира

-1461834919.jpg

Мира Добрева, която отлично познавате от екрана, се бори за правото на словото ...

24 февр. 2021 | 23:50

Първан Симеонов: Борисов наложи специфичния си политически стил, но вече е нужен друг, по-модерен!

-1603345383.png

Борисов не е диктатор, той е боязлив. Въпросът е, че когато дойде един сериозен ...

26 февр. 2021 | 10:25

Георги Марков: Марешки ще влезе в Парламента – Мангъра ще го вкара!

-1610910808.jpg

Меркел и Курц са в непрекъснат контакт с Путин. И нещо любопитно - външният ...

28 февр. 2021 | 18:20

Ковачев: Противниците на дружбата между София и Скопие организират хайка срещу Георгиевски в РСМ

Андрей Ковачев-1556616460.jpg

"Да, престъпленията на комунистическия режим на Тито срещу македонските ...

28 февр. 2021 | 15:47