16155 | 15 окт. 2013 | 10:02

Дали лансирането на проекта „Икономически пояс Пътят на коприната“ от страна на Китай не е стъпката, с която последният заявява претенция

Владимир КОСТОВ

Специално за ПРЕСА

Може би в кулоарите на Конгреса във Вашингтон, където продължава „извиването на ръце“ между президента Обама и републиканците дали САЩ да скочат в дупката на фалита, или да се закрепят за още някое време на ръба й? Защото всеки разбира, че и да има споразумение, то ще бъде само за условията на една отсрочка, а не за някакво трайно решаване на проблема за свръхзадлъжнялостта на САЩ. Този проблем - по това между американските политици има консенсус - САЩ го оставят изцяло на гърба на следващите поколения и въобще - на другите.

Може би във водите около Лампедуза, около Малта и на още много места из Средиземноморието или по сухопътни граници, между които и българските, където бежанци от Африка, от Близкия изток, и откъде ли не срещат или бариери, или смъртта,  в пътя им към някакво въобразено или реално Елдорадо...

Брюксел трябва да обърне внимание

След като председателят на Европейската комисия Барозу бе освиркан от италианските граждани при посещението му тези дни в Лампедуза, може да се очаква, че предстоящият съвет на лидерите на Евросъюза в Брюксел ще отдели внимание на проблема за миграционната вълна. Но отсега се знае, че страните членки на ЕС не само не са готови да решат този проблем, но са още далеко и от готовността да пристъпят сериозно към търсенето на решение. И в ЕС всеки си гледа своя двор и се надява за намирането на някакво цялостно решение  - на другите.

В същите тези седмици от Азия идват новини, които внушават впечатление за друг поглед и друга нагласа спрямо големите проблеми на времето ни. Имам предвид  лансирането от страна на Китай на проекта за „Икономически пояс Пътят на коприната“. Китайският председател Си  Цзинпин заговори публично за този проект миналия  месец  при посещенията си в някои азиатски държави.

Сега с няколко публикации в органа на КП „Женмин жибао“ Пекин фактически поставя  този проект на масата пред световната общественост.

И - така да се каже - се обръща директно към Русия и САЩ. Защото китайският проект не идва на празно място. Преди около две години руският президент Путин лансира идеята си за Евразийски съюз - между Русия и някои бивши съветски републики. С очевидното желание да осигури по-добри позиции на Русия в Централна Азия. САЩ отговориха със свой проект - „Нов път на коприната“, който цели да им осигури на тях по-добри позиции в Централна Азия. И Русия, и САЩ - ще си позволя да кажа, с половин уста - приемаха идеята за „известно сътрудничество“ с  Китай. Но - естествено - показваха, че нямат намерение да изпускат кормилото от ръцете си.

Предложението на Пекин

Китай предлага нови условия и ново разположение на силите. Въобразеният в Пекин „Икономически пояс Пътят на коприната“ е по-обхватен както от руския, така и от американския  проект. В него ще влязат азиатски пространства, населени понастоящем от около 3 млрд. души. В центъра му ще бъде Китай  с целия свой производствен и финансов потенциал. В своите виждания китайските ръководители виждат този „пояс“ от Тихия океан до Кавказ и от Сибир до Индийския океан.

Логично е, че Китай, който лансира проекта, вижда себе си на кормилото. Но - и именно тук е залогът на голямата  игра, Китай предлага и на САЩ, и на Русия да си подадат трите страни ръце за общи усилия за реализирането на проекта. Не е нужно човек да има достъп до някаква поверителна информация, за да си представи огромното динамизиращо влияние за целия останал свят на общи усилия на Китай, САЩ и Русия за един подобен проект. Както и перспективите за политическо, дипломатическо, икономическо и военно съперничество, отворени  дори и само от поставянето на масата на подобен проект.

Дали лансирането на проекта „Икономически пояс Пътят на коприната“ от страна на Китай не е стъпката, с която последният заявява претенцията си за бъдеща световна сила номер едно? Не е изключено. 

(в. Преса, печатно издание, брой 281 (632 от 15 октомври 2013)