Георги ГЕОРГИЕВ: Държавата е обърнала гръб на Дунав

17935 | 29 авг. 2012 | 11:56

Интервю на Росен МОЛЛОВ за корабоплаването, за надводните и подводните камъни


 


Георги Георгиев е роден на 15 март 1950 г. в силистренското село Сребърна. Работи в Управлението за река Дунав като специалист от 1977 година. От 1990 г. е директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав (АППД). От 1992 г. участва в работата на Дунавската комисия, а от 1996 г. е заместник-председател за България в нея. Участвал и в много международни форуми, свързани с вътрешния воден транспорт и Дунав. Уволнен от АППД през декември 2011 г., без да получи обяснение от Министерството на транспорта.


Господин Георгиев, дълги години бяхте изпълнителен директор на АППД. В момента нивото на реката отново спада. Докога българските корабособственици ще търпят загуби и бизнесът им ще зависи от прогнозата за времето?

Причината е, че държавата България напълно е обърнала гръб на реката. Независимо от гръмките слова на министрите от предишните, а особено от сегашното управление, независимо от нашите усилия да осигурим средства и проект, който поне частично трябваше да реши проблема с дълбочините по реката, политиците просто нехаят, явно не ги интересува река Дунав. А тя ще продължи да спада и през следващите дни. Предвидихме нови средства за програмния период 2014-2020 г. по оперативната програма „Транспорт“, но не съм оптимист, че следващите, които дойдат на власт, ще се заемат с този проблем. Просто корабоплаването в нашия участък е оставено на самотек.

Каква е в момента ситуацията?

- Дълги години като изпълнителен директор на АППД се мъчех с мизерните средства, които тази агенция получава, да се боря с този проблем и частично да го решавам. В момента ситуацията в АППД не ми се коментира, нещата са в плачевно състояние. Не може в такава тежка обстановка по Дунав, когато в района на Белене над 40 кораба бяха заседнали и чакат да им се реши проблемът, да се ремонтира кабинетът на новия изпълнителен директор на агенцията, като че ли това беше най-важното! Варианти има, попитайте корабособствениците колко пъти картографският кораб „Вит“ на АППД е бил в точния момент на критичните участъци.  Миналата година пак имаше ниски води, тогава „Вит“ почти не се прибираше в Русе, постоянно беше на позиция край Белене, Батин, пускахме втори и трети кораб в другата посока.

А защо Дунав редовно създава пречки вече през всички сезони? През зимата замръзва, през лятото нивото е ниско и открива праговете?

През последните 15-20 години климатичната обстановка в Европа рязко се промени. Ненапразно през 2009 г. имаше световен конгрес в Москва за глобалното затопляне. Ако се проследи движението на циклоните, които идват от Атлантика преди и през последните петнадесетина години, се вижда, че тяхната посока рязко се промени, над 70% от тях минават над Южна Европа, на юг от Алпите. Дори и у нас големите валежи са в Южна България, Гърция, Турция, все извън водосборната област на Дунав. През последните години в Алпите обаче почти няма сняг, дори бяха отменени големи състезания по ски там тази зима. Именно Алпите бяха основният източник, който дълго време захранваше басейна на Дунав с вода. Сега водата няма откъде да дойде.

И все пак Дунав все още приижда напролет?

Само случайни валежи в Германия или Сърбия временно повдигат нивото. През 2006 г. то беше критично високо, реката беше готова да излезе от бреговете си, но успяхме да овладеем положението. След 2006-а, вече шест години сме свидетели само на ниски води. Така няма откъде да се подхранва едно постоянно количество вода в Дунав. Имали сме и по-ниски нива от сегашното, но обстановката в критичните участъци по реката беше съвсем друга.

Кое се промени?

През последните години около Белене и Батин се натрупаха огромни пясъчни маси, които премесени с тиня, не са атрактивни за драгажните фирми за добиване на инертни материали. АППД няма достатъчно техника, за да реагира и да удълбочи праговете. Бюджетът на държавата пък не предвижда допълнителни средства за тяхното драгиране. Всичко това се наслагва и води до тежка обстановка, особено в нашия участък, където са най-страшните прагове.

Какви са най-големите проблеми за корабите в българския участък на Дунав?

Именно липсата на достатъчно дълбочина за преминаване през критичните участъци. По изискване на Дунавската комисия ние трябва да поддържаме там поне 2,50 м висок воден стълб. Ширината на фарватера пък трябва да бъде 180 м и т.н. За съжаление, като не се извършва интервенция на дъното в критичните участъци, няма как да се поддържа дълбочина 2,50 м. Реката сама си регулира нивото, обикновено то варира в рамките на около 2 м. Ето че в момента обаче край Белене е около 1,40-1,50 м, няма как корабите да преминат.

И какво - реката остава без кораби?

Не е правилно да се казва, че корабоплаването по Дунав е спряло, то просто е ограничено. В случая товарните съдове са с по-малка възможност да преминават през праговете. Те трябва да намалят товарите, а това допълнително оскъпява транспортирането им по реката. А и като цяло корабите, които плават в българо-румънския участък и които са собственост на България, Румъния, Украйна, са морално и физически остарели. Трите държави нямат пари за нови съдове, купуват самоходки втора или трета употреба от Холандия, Германия, които не могат да се движат по вътрешните пътища на Европа, тъй като не отговарят на изискванията за това. Нашата Морска администрация все отлага във времето прилагането на тези технически изисквания и в Долен Дунав. Идва обаче моментът, в който за голяма част от тези кораби плаването ще стане невъзможно.

А как могат да бъдат разрешени проблемите с фарватера в нашия участък?

Един от вариантите, който бяхме подготвили няколко години назад, е именно българо-румънският проект за подобряване на условията за навигация по Дунав. Той възникна в резултат на това, че екологични организации скочиха срещу изграждането на два хидровъзела в българския участък. Най-добрият вариант за разрешаване на проблемите е именно изграждане на хидротехнически комплекси и шлюзове, както отдавна направиха Германия, Австрия и Словакия. Двата хидровъзела между Сърбия и Румъния решават само частично нещата, и то предимно в сръбския участък. Затова подготвяхме заедно с румънците комбинация от изграждане на хидротехнически съоръжения като буни, подводни прагове, пренасочване на водния поток към фарватера, преместване на насипните материали от праговете, това донякъде щеше да реши проблема.

Донякъде, казвате. А какво ще е цялостното решение?

Все пак, повтарям, само с изграждане на шлюзове по Дунав проблемът може да бъде изцяло изчистен. Идеята е на Дунавската комисия, датира от петдесетте години на миналия век. Тогава бе разработен и идеен проект от Германия до Черно море да се изградят подобни съоръжения. За България са определени местата между Никопол - Турну Мъгуреле и при Силистра - Кълъраш. Тяхното изграждане щеше да повдигне нивото с още осем метра и да поддържа постоянна дълбочина в българо-румънския участък. Тогава със сигурност корабоплаването нямаше да има проблеми. Това обаче са скъпи съоръжения, едва ли в следващите 20 години някое правителство ще намери необходимите средства за тях, още повече че Дунав явно не е приоритет. Така например софийското метро изяде парите за ремонта на фарватера по реката.

А какво точно се случи с проекта за оптимизиране на плавателния път, в който щяха да участват България и Румъния? Нали той трябваше да се финансира с пари от еврофондовете?

Нещата не бяха задвижени както трябва от румънска, но и от наша страна. Навремето много пъти говорих с тогавашния заместник-министър на транспорта Ивайло Московски, че той трябва да прояви инициатива на високо ниво, да се атакуват румънските колеги, за да хванем сроковете. Река Дунав явно не е приоритет на ГЕРБ, а и никога няма да бъде, независимо какво се говори в момента. От румънска страна имаше много забавяния, но и активността от страна на нашето Министерство на транспорта беше нулева. АППД беше бенефициент по проекта, но нашите пълномощия се разпростираха само до определено ниво. Ние не можехме нито да притиснем румънската страна, нито да вземем решение да започнем самостоятелно. Такъв проект трябва да се работи успоредно на двата бряга, защото решаването на проблемите на единия, щеше неминуемо да усложни обстановката на другия. Специално за ремонтите по фарватера край Белене и Батен бяхме предвидили около 138 млн евро, това показаха предпроектните проучвания. Румънската страна се провали с проекта, който трябваше да приключи преди две години, а все още върви оценка за въздействие върху околната среда. Двете държави оставиха проекта на заден план, като се успокоиха, че той ще е приоритет за програмния период 2014-2020 г. и на практика в момента нищо не се прави.

А няма ли някакъв шанс той да бъде осъществен по така нашумялата в момента Дунавска стратегия?

Разбиранията за Дунавската стратегия у нас са много погрешни. Първо, българското правителство взе грешно решение, като възложи на МРРБ да се занимава с нея, а това е приоритет на транспортното министерство. Например във водещите държави, определени от Еврокомисията - Австрия и Румъния, отговорник за Дунавската стратегия са именно транспортните министерства. Докато при нас тя отиде в МРРБ, оттам се прехвърли към общините на дунавските области, появиха се едни проектчета - велоалеи и т.н. Никой обаче не обърна внимание, че ЕС каза, да, ето я Дунавската стратегия, но за всичко, което предвиждате вътре, трябва да имате осигурени средства. Отделни пари за Дунавската стратегия няма да се дават и такива средства заделени няма. Така тези пари, които бяха по ОП „Транспорт“, например, вместо да отидат за софийското метро, можеше да се разпределят на по-малки проекти, свързани с река Дунав. Пристанищата в Русе и Лом плачат за ремонти...

Корабите на АППД са вече остарели, а всички съседи разполагат с нови плавателни съдове. Сега според транспортното министерство ще искаме и ледоразбивач за Дунав. Кога най-сетне България ще разполага с модерни кораби, които да се грижат за реката?

Наскоро Ивайло Московски заяви, че на АППД ще бъдат отпуснати около 15 млн. лева за закупуване на нови кораби, но пропусна да спомене, че тези плавателни съдове са предвидени по подготвени от мен проекти. Те предвиждат доставка на общо три специализирани хидрографски кораба,  които да заменят остарелите ни съдове. Аз съм сменил 12 министри на транспорта през последните 20 години, на всички тях съм говорил за необходимостта от един автономен земснаряд за драгиране. Дори при Вилхелм Краус бяха планирани средства, но земснаряд така и не се появи. А относно ледоразбивач по Дунав, това ми звучи смехотворно.

Защо?

За българо-румънския участък подобен кораб е просто излишен. По-скоро румънците би трябвало да помислят за два ледоразбивача в района на делтата. Те обаче разсъждават трезво и знаят, че подобен кораб няма да свърши работа по Дунав. Специалистите, които познават ледохода, са наясно, че след като замръзне реката, нито един ледоразбивач не може да пробие. Тук замръзването не е гладко, това не е езеро. Ледоходът се натрупва като айсберги, дебелината му понякога достига до 4 м надолу към дъното. Смешно е дори да се говори за ледоразбивач. По-скоро някой бъдещ кораб на АППД може да бъде разработен с усилен преден корпус, за да може поне да влиза да разбива леда в лиманите.

АППД контролира драгирането по Дунав. Защо се допуска фирми незаконно да вадят пясък, с което създават изкуствени подводни ями по дъното?
Преди да се появи последният вариант на Закона за водите, схемата беше различна. Тогава агенцията беше единственият орган, който подготвяше и издаваше разрешителни за добив на инертни материали. Имахме разработена стратегия, нещата вървяха, не се допускаха поголовни драгирания. Морската администрация съгласуваше районите и контролираше за нарушения. Последният вариант на закона обаче не разработва добре частта за добив на инертни материали от Дунав. Прехвърлят се отговорностите на Басейновата дирекция, на министъра на околната среда и водите, на АППД, Морската администрация също се опитва да се намеси. Нещата се разпиляха, отговорностите се размиват. Ситуацията в момента е плачевна, месят се най-различни фактори, които нямат права над Дунав.

Правителството се кани да изпрати няколко държавни агенции извън столицата. По ваше време обаче Дянков се опитваше да прибере в София и АППД. Как опазихте агенцията в Русе?

Резултатът от това, че задържах АППД в Русе, се оказа моето освобождаване от длъжност само година и половина преди пенсия. Когато дойде на власт, ГЕРБ създаде комисия за проверка на работата на отделните държавни структури. Разговаряхме 4 часа в Министерството на транспорта, въпреки че Дянков пращаше агенцията към БРП, към Пристанищна инфраструктура, към Морска администрация... Вдигна се целият бранш, писаха се декларации и от морето, от Русе, за да защитят структурата, че тя трябва да си остане тук и да се укрепи. Така обаче от ГЕРБ ми вдигнаха мерника и не се забавиха да ме отстрелят!

И какво излиза, къде са повече подводните камъни - по Дунав или покрай Дунав?

Най-големият подводен камък е нехайството на политиците за състоянието на реката. После идват некомпетентността, морално остарялата техника. Оттук нататък на България предстои да бере много ядове, защото дочух, че Украйна подготвя изложение до Дунавската комисия за нашия участък, заради факта, че най-много техни кораби засядат тук. Румънската страна също ще скочи, те искат дори да отнемат правото на страната ни да стопанисва този участък на Дунав, което според мен е нарушение на Дунавската конвенция. Нещата не са никак розови, не знам как ще се справим!


 


От категорията

Кеворк Кеворкян: Сватовници на неприличието

-1477587010.jpg

Друг сватовник – Христо Иванов. Няма бивш министър на Б.Б., да го знаете – ...

28 септ. 2020 | 15:12

Боян Чуков: Очаквам нова вълна атаки на радикализирани ислямисти в Западна Европа

Боян Чуков-1523087293.png

Светът няма да бъде еднополярен, двуполярен, триполярен, а многополярен, и той ...

28 септ. 2020 | 11:38

Кирил Вълчев: Властимащи, свалете маските в училищата и театрите! (ВИДЕО)

Кирил Вълчев Снимка: Дарик радио-1601321881.jpg

Направете изолатори в министерствата, за да държите там чиновници със симптоми ...

28 септ. 2020 | 22:36

Стефан Цанев: Протестът отблъсква интелектуалците заради средствата си и липсата на ясна перспектива

-1533654244.jpg

Няма друг начин освен младите, родени на свобода, незаразени с робство, да ...

27 септ. 2020 | 15:15