О.р. ген. Васил ЗИКУЛОВ:

Руснаците не ни казваха всички тайни

11652 | 27 окт. 2013 | 11:11

Те искаха да имаме свое стратегическо военно разузнаване

-011112-293sm.jpgО.р. ген. Васил ЗИКУЛОВ-1421165699.jpg

Животът ми беше тежък. Бях преследван и гонен като куче. Но живях интересно. смея да кажа - и честно. Може би „вината“ на нашето поколение бе, че обичахме България. 

 

Видял съм много и какво ли не съм преживял. Ръководих военното разузнаване в трудни времена, в годините на Студената война. Поставихме началото на много нови неща. В това отношение намирахме братска опора в колегите от съветското военно разузнаване. С неговия началник армейски генерал Пьотър Ивашутин много добре си сътрудничехме. При едно от неговите посещения у нас се взе решение ежедневните сводки, които предоставяхме на правителството, да предоставяме и на руснаците. Но при едно условие -  докато аз не  видя сводката да не се дава на тях. Това се правеше, за да не попадне или протече информация, която не бива да отива у тях. Да не би да има детайли, които не трябва да узнават, защото може да става въпрос за различни интереси. Тази договореност бе постигната, когато ген. Ивашутин за първи път пристигна в България през 1967 г. Няколко пъти го канихме, но той все отказваше. Тогава поставихме въпроса съвсем категорично: не сме просяци да ходим само да се молим за помощи. Трябва да си сътрудничим на равно-правна основа. Така започнахме да изпращаме нашите разузнавателни сводки на тях, руснаците пък започнаха да дават техните на нас. 

 

Тогава началник на военния отдел на ЦК на БКП бе ген. Ангел Цанев от МВР. Когато ген. Ивашутин пристигна, аз го срещнах с него. Началникът на съветското военно разузнаване постави въпроса, че България трябва да има свое агентурно стратегическо разузнаване. Ангел Цанев не знаеше за какво става дума и започна да гледа учудено. В разговора ген. Ивашутин обясни, че нашето военно разузнаване трябва да осигурява българското правителство със стратегическа информация. Ангел Цанев го репликира: „Ние смятахме, че вие ще ни я предоставяте.“ Ген. Ивашутин му обясни следното: „Защо смятате, че съветското разузнаване ще ви казва всичко, което знае. Ако войната започне за България, ще е внезапна. Тя може да е и в резултат на развитие на по-малък конфликт, който може да ескалира при определени условия. Новата война няма да я почне СССР. Те (САЩ - б.а.) се опитват да ни плашат с атомна бомба. България трябва да води стратегическо военно разузнаване и да не разчита само на нас.“ Това бяха неговите думи. 

 

Когато ме назначиха за началник на военното разузнаване през 1967 г., петдневната война в Близкия изток предстоеше - и то съвсем скоро. Започна буквално след дни. Тогава египетският президент Гамал Абдел Насър се закани, че  „ще натика евреите в морето“. Което не се случи, дори напротив, египетската армия претърпя поражение. Но тази война бе първото изпитание за нашето военно разузнаване, защото като пресен началник получих задача да предоставим подробен доклад за Политбюро на ЦК на БКП за създалата се кризисна ситуация в региона. А какъв задълбочен анализ да направим, като задграничният ни апарат там бе крайно ограничен. Но се справихме с помощ-та на съветските разузнавачи. 

 

След като приключи войната, отидох на курс в Москва - за първи път. Аз познавах много добре чисто военното разузнаване на боя и операцията. Това е разузнаване, което организират командирите със средства на самите войски. С тази дейност се справях много добре. Но никога не съм мислел, че ще ми се наложи да добивам информация в мирно време. Един от способите за това е чрез агентурен апарат. Стратегичес-кото агентурно разузнаване е голяма и сложна област. Смятахме, че се осъществява само с агенти, но се оказа, че не е така.

 

Тогава отидох при ген. Ивашутин и поисках да ме запознае с нелегалното разузнаване - как се води, с какви средства и т.н. Научих много полезни неща, които после използвахме в нашата практика. Някъде по това време в съветската военна разузнавателна служба имаше разузнавач, който се казваше Пенковски. Но той се предложил да сътрудничи както на английските, така и на френските служби. От него те научават секрети на съветското ракетостроене и ядрената програма. Когато го разкриват, съветското контраразузнаване започва да наблюдава американския военен аташе. Поставят под наблюдение жена му. Забелязват, че когато излиза с детето да се разхожда в една градинка, то отива някъде и се връща. Разбират, че поставят на детето някакви знаци, които то пренася. Започват да следят и него. Искат да установят кой ще отиде да провери тези знаци. Виждат, че е Пенковски. По-късно го арестуват, но чрез него разкриват цялата мрежа.

 

Мисля, че това е може би един от случаите, които накараха ген. Ивашутин да заяви, че „не бива да разчитате само на нас“. Другата причина вероятно е предположението, че евентуални военни събития могат да почнат от България. По време на Студената война ние бяхме на Балканското стратегическо направление. На Южния фланг на НАТО. По организацията на пакта Европа бе разделена на три театъра на военни действия: Северен, Централен и Южен. Южноевропейският театър на военните действия обхващаше Испания, цялото Средиземноморие, Босфора и Дарданелите, Суецкия канал и т.н. Руснаците имаха военни аташета в Либия, Алжир, Мароко, Италия, Албания.

 

След Парижкия мирен договор от 1947 г. след края на Втората световна война те изтеглят войските и разузнавателните си органи от региона. Имаха дори кораб, натъпкан с електронна апаратура. И започват да разчитат на нас. В този смисъл, когато споменах, че имаше детайли, които не бива да влизат в ежедневната сводка, която предоставяхме на руснаците, нямах предвид криене на информация. Ставаше дума за детайли, които  могат да ги застрашат а никой не биваше да ги знае. Защото бяхме говорили да приемем у нас техни разузнавачи от тези страни, ако евентуално бъдат разкрити. 

 

Освен това именно поуките от случая „Пенковски“ караха ген. Ивашутин да се опасява от повторен подобен инцидент. Защото може да вербуват например наш агент, който да разкрие техен. Затова искаше ние да разчитаме на себе си, а не на тях. Логиката беше, щом са вербували съветски разузнавач, какво пречи да вербуват български, унгарски или който и да е от Варшавския договор. Военните аташета са официални лица. Всички знаят с какво се занимават и затова може да общуват помежду си. Но той бе забранил да има контакти на агентурно равнище, да общуват агентите помежду си, за да не се разкрива мрежата при евентуално превербуване на някой от чуждо разузнаване. Ако да речем наш военен разузнавач стане американски агент, като нищо може да вкара съветски в затвора, като го разкрие. Това е само пример. Такива железни и строги бяха правилата на играта в разузнаването. 

 

(в. Преса, печатно издание, брой 293 (644 от 267октомври 2013)


Още по темата

В броя на „Преса“ от миналата неделя о.р. ген. Васил Закулов, който най-дълго, почти 24 години, е ръководил военното ни разузнаване, си спомни как нашите разузнавачи са държали под око американските ядрени оръжия в Гърция и Турция. Днес генералът, който навърши 90 г., осветлява други любопитни моменти от живота на военните ни разведки.