Новите правоверни

33060 | 28 окт. 2013 | 02:05

от Кеворк КЕВОРКЯН


 


 Кеворк КЕВОРКЯН

Правоверен не е единствената дума за случая, има и по-подходящи - например приспособенец, пумпал, въртиопашка също върши работа. Тъй или иначе обаче истерията около мораториума за земята, извън всичко останало, очерта релефно образа и на новия правоверен. И едновременно с това събуди в паметта ни и сервилното кривене - с повод и без повод - на ония, старите правоверни, чиято преданост бе комична дори за господарите им.

Тези хора бяха важна част от миманса на ония години - години, които се правим, че не са съществували, а пък те упорито се възпроизвеждат непрекъснато и във всичко, включително и в днешните правоверни. Няма особена разлика между ония и днешните, само дето новите ентусиасти са доста по-нетърпеливи да докажат лоялността и предаността си към правата вяра. Ако ония, особено към края на узурпаторския режим, вече изглеждаха комични и дори леко изкуфели, тия са пълни с енергия, а и са си родени комедианти. Отгоре на всичко са още по-враждебни към мнението на опонентите си. Ако тогава конгресните решения на комунистите бяха Библията, сега пък тази роля изпълняват новите доктрини от Брюксел.

Тогава тайно се кискахме, когато писателят И. М. отиваше до Централната поща, за да бие гневна телеграма до президента Никсън, понеже изпепелявал Виетнам - а пък тази негова смелост дори подобаващо се отразяваше и в „Лит. фронт“, макар и с пет реда. Голям майтап си беше, понеже всички бяхме наясно, че бай Иван всъщност е пратил телеграма до кошчето за отпадъци в телеграфната зала.

Сега тия са същите - искат неистово да бъдат забелязани и са готови да бият телеграми дори до самия Господ, жадни са да се харесат и на най-мижавия брюкселски чиновник - без дори да помислят, че най-напред трябва в някаква степен да се харесат на собствената си съвест, поне заради някакво благоприличие. А отгоре на всичко цялата върволица, която се изсипа по медиите, за да укорява решението на Парламента, не струва съвкупно нищо, дори и петаче, в сравнение само с един акад. Георги Марков - но акустика получава именно тя. Нелепа комедия, бихме могли да заключим - и да се отправим към погледа на Йовчев. Обаче извън преднамереността си врявата около мораториума е и много непочтена, затова си струва да се взрем в нея. За погледа на вътрешния министър - по-нататък.

Да оставим настрани запалянковщината на новите правоверни, както и правните и останали подробности около решението. Но тъй или иначе българският Парламент го подкрепи с квалифицирано мнозинство и това е забележителен факт. И го стори най-разбитият, нехомогенен, насила държан парламент, с депутати, за които се мислеше, че са под денонощна стража. Не си спомням нищо подобно за всички години на Прехода.

Възможно е да има най-различни обяснения за случилото се, но за мен най-привлекателно е да си представя, че у депутатите ни са останали някакви остатъци от воля да се промислят по-съдбовните български казуси - без да обръщат внимание на натиска на лидерите си или пък на квиченето на правоверните. А и лидерите на двете основни партии вече все повече са заети единствено един с друг. Коментарът на Бойко бе съвсем в стилистиката на късния Живков: своеволието на своите хора той определи като временна лудост, което е толкова неправдоподобно, че едва ли може да бъде взето под внимание. Това е и неговата цел, макар че само крайните балами ще му повярват. Станишев беше по-ясен и прагматичен, но това е разбираемо, понеже той има една сметка в повече от всеки друг в Брюксел. 

В крайна сметка, ако правоверните спрат за малко словесните си фонтани, публиката вероятно ще успее да си направи някои много важни заключения. Дори в някакъв смисъл да е резултат на партийни игри, което обаче е изключено, подобно внушително единомислие в парламентарната зала е достойно за внимание - то, а не пяната на правоверните и тяхното съглашателство.

Много забавно би било да си представим как биха реагирали те, ако един бъдещ референдум потвърди настроенията в Парламента, а това е напълно сигурно. И тогава какво - народът ще е див, безпросветен и всичко останало, само нашите европейски гергани са цвете за мирисане. Как тогава ще артикулират новите правоверни настроенията и решението на народа?

Сега по най-безцеремонен начин новите правоверни наричат Решението „Българския балон“, „Евроизлагация“ и пр. - без да си правят труда да проумеят вътрешните мотиви на депутатите, които никак не са толкова елементарни. То е все едно от Москва да е дошло решение на Коминтерна за създаване на македонска нация в България (края на 40-те години) и депутатите в София да го бойкотират. На новите правоверни вече дори една минимална доза скептицизъм им изглежда като заплаха, проявите на разумно съмнение направо ги вбесяват.

И възможно ли е след цялата агресия на евроклакьорите Парламентът вече изобщо да има някаква репутация по брюкселските кьошета? Само че пред нашата публика той получи здрава доза нивалин; честните социолози, доколкото са останали, със сигурност ще открият значително одобрение на Решението. То може да бъде оценявано всякак - обаче дори да бъде сметнато за напълно погрешно или наивно-идеалистично, българският Парламент неочаквано показа, че в него все още съществува един здрав инстинкт; там витае някакъв Дух, който се появява във важни моменти. Което е още по-впечатляващо след цяла поредица срамни проявления на апатия или направо на злонамереност към Българското. Не искам да си цапам езика с тия неща, но само Закон за забрана на българския език още не бе прокаран. Хората, гласували Решението, не са по-глупави от стандартните клакьори, от добре курдисаните правоверни, които носят едновременно по три часовника, за да си сверяват времето - но със сигурност са по-обременени от Историята и по-чувствителни към нейните нашепвания - те може да са прекалено романтични или ненавременни, но ние оцеляваме само когато имаме слух за тях. Подобни неща обаче са „губи време“ за новите правоверни. Тези наши европейци/европийци нямат време и сетива за истински дебат/промисъл, това им се струва чиста загуба на време, техният ентусиазъм пламти със сила, на която биха завидели и околийските инструктори от началните години на комунистическия диктат; по същия начин те биха се кръстили и пред нормите на онзи диктат. Ентусиазирани са, но и подозрителни, както се полага на поклонници на Доктрината; и най-грозното в случая е да се подозира някаква конспирация, някаква търговия с АТАКА, както се опитват да ни внушават правоверните. Също толкова несъстоятелно е предположението, че с решението си депутатите са бламирали лидерите си. Временните луди вършат други неща.

Преди много-много години гледахме в кинозалата на Съюза на писателите филми, които не бяха достъпни за широката публика - това бяха закрити прожекции, които покойният Джагаров уреждаше. Веднъж показваха „Нюрнбергският процес“ на Крамър - той започва стряскащо, върху черния екран звучи един от най-внушителните хитлеристки маршове. И изведнъж един глас (после се оказа, че е Ахо - белетристът Васил Априлов) каза: „Е, разтупкаха ли ви се фашистките сърца!“ Напълно уместна шега, понеже някои от известните писатели бяха минали в младостта си през „Бранник“ и други подобни организации.

Добре, де - защо да не приемем, че внезапно в българския Парламент са се разтупкали българските сърца? Не ми се вярва депутатите да прегласуват вече приетото решение, за което настояват правоверните. Е, ако и това се случи, след това трябва направо да запалят Парламента, само това ще им остане. И в края на краищата, дори нищо да не излезе след всичко това, ще остане следата от едно размишление върху собствената ни съдба. И това не е малко, защото е известно, че дори господарите харесват повече размишляващия човек, отколкото покорния клакьор/правоверен.

Последният парламентарен контрол също извади темата за правоверните, макар и не толкова ясно. Депутатката от ГЕРБ Ивелина Василева упорито напомняше на Зинаида Златанова за нейните доскорошни „работодатели“ - а това, неизвестно защо, очевидно дразнеше вицепремиерката. Думата „работодател“ е точна и чиста. Освен ако някои не виждат зад нея нюанси, за които ние не подозираме.

А пък по някое време другият вицепремиер така погледна след един депутат от АТАКА, че би замръзнала дори и бутилка водка „Путинка“; той пък беше раздразнен от един ясен въпрос, в който няма нищо дразнещо: откъде ще бъдат взети 30 милиона лева, за да бъдат обгрижени бежанците от всички краища на света, които вече са разбрали, че тук е новият Рай - населен с пламенни европейци с още по-пламенни правоверни и само тук-там се гърчи някой истински патриот. Накрая Йовчев пусна онзи поглед, макар и в гърба на атакиста, и той беше наистина много изразителен и откровено яден - дори и аз се притесних и се отдръпнах от телевизора. Погледът си го биваше - обаче така и не получихме отговор за въпросните 30 милиона. Изглежда, съвсем скоро погледите ще заменят изцяло думите в Парламента. Ще бъде вълнуващо преживяване.

***
Бях написал дописката си и се готвех да я изпратя, когато чух по телевизията нещо от Соломон Паси, което ме кара да си мисля, че безмълвните погледи вече са за предпочитане пред думите, особено когато те са арогантно-глупави. Ето ги: България не страдала от свръхнаселеност, затова имала нужда от бежанците, трябвало само да се погрижи за приобщаването им! И това се изрича в дните, когато историята на циганчето Мария - т.нар. Рус ангел, показва пълната ни непригодност да приобщим в едно собствения си народ.

Този е шампионът на правоверните. 

 

(в. Преса, печатно издание, брой 294 (635 от 28 октомври 2013)


 


От категорията

В 47-то Народно събрание ПП ще се учат как да управляват, ГЕРБ - как да живеят в опозиция

-1638090271.jpg

ПП е на един месец, а ще и се наложи да гаси пожари навред – вътре в коалицията ...

2 дек. 2021 | 13:49

Първан Симеонов: В ход е процес на смяна на поколенията в политиката

-1636960647.jpg

За добро или зло от политическата сцена отпаднаха познатите лица, които дойдоха ...

2 дек. 2021 | 13:07

Новият 47-ми парламент с доминирано мъжко присъствие - само 54 жени от 240 депутати!

-1626942050.png

Най-младият депутат е на 23 години – това е студентът медик от ...

1 дек. 2021 | 15:28

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18