Студентски протести, 1990 г.

1990 година

Студентите въстават срещу изборните резултати

14550 | 30 окт. 2013 | 14:53

Ние бяхме политизирани и позициите ни бяха ясни, твърди Емил Кошлуков


 


В началото на демокрацията студентите не ходехме с огром­но закъснение след събитията, ние реагирахме първи и ги предизвикахме. Как се сетиха на 5-ия месец след първите протести срещу правителството на Орешарски да окупират университета? И забелязаха чак сега, че проф. Токушев е член на Конституционния съд“, чуди се някогашният студентски лидер Емил Кошлуков по повод  последните събития в Софийския университет.

Историята на студентската съпротива у нас започва само 4 дни след пленума на ЦК на БКП, на който е свален Тодор Живков. На 14 ноември 1989 г. 26 студенти основават в София Независимото студентско дружество, за чийто председател избират тогавашния студент по английска филология от СУ Емил Кошлуков. След няколко дни на събрание в прочутата вече 272-ра аудитория към дружеството се присъединяват още около 500 души. Подобни структури започват да изникват и в другите висши училища и скоро се обединяват във Федерация на независимите студентски дружества, която става

един от учредителите
на СДС
на 7 декември с.г.

Студентите издигат искания за академична автономия на вузовете, отпадането на идеологическите дисциплини от програмата за обучение като „История на БКП“, „Марксизъм“ и т.н. Присъединяват се и към всенародното искане за премахване на чл. 1 от тогавашната конституция, чрез който се утвърждаваше ръководната роля на БКП - или с други думи, политическата система у нас се определяше като еднопартийна.

На 14 декември 1989 г. студенти от София правят жива верига около Народното събрание в знак на протест срещу чл. 1. Към тях се присъединяват и други граждани. Именно на това събитие тогавашният президент (председател) Петър Младенов, уплашен от мащабите на съпротивата, изрича прословутата реплика: „По-добре да дойдат танковете.“ Това изречение на следващата година ще разпали окончателно студентската съпротива и ще предизвика окупация на висши училища в цялата страна. Само че за нея още никой не знае, тя ще бъде излъчена по БНТ чак през юни по време на предизборно студио преди втория тур на изборите за Велико народно събрание, на който на балотаж се явяват мажоритарните кандидати, несъбрали 50% от гласовете плюс 1.
Първият тур от вота е на 10 юни 1990 г. и веднага след приключването на изборния ден става ясно, че СДС губи въпреки очакванията и въпреки огромния митинг на сините на 7 юни в София, на който идват около милион души. Появяват се съмнения за манипулации.

„С няколко колеги от студентското дружество бяхме отчаяни и се чудехме какво да предприемем, защото не можехме да позволим така да си играят с хората. И един от нас, Иван Моров, каза, че във Франция студентите окупират университетите в знак на протест. Решихме и ние да го направим“, разказва някогашният комендант на окупацията на СУ от 1990 г. Христо Петров. Тогава той е студент по право.

 

Емил Кошлуков говори пред студенти

   

Така на 11 юни в 21,15 ч. той, Емил Кошлуков и още десетина момчета се озовават пред вратата на Софийския университет. Влизат вътре, залостват всички входове с шкафове и маси от вътрешната страна и обявяват окупация. Обаждат се до медиите - „Дойче веле“, „Свободна Европа“, БНТ и БНР, за да съобщят какво са направили. Мико Петров е първият журналист, който съобщава по „Хоризонт“ за окупацията. На другия ден започват да прииждат още студенти. „Всяка нощ вътре имаше по хиляда души“, разказва Христо Петров.

Към досегашните си академични искания прибавят нови - осветляване на изборните резултати, оставка на директора на БНТ Павел Писарев заради пристрастното поведение на ръководената от него медия и манипулация на зрителите. Когато на 14 юни се излъчва в национален ефир и прословутата реплика

По-добре да дойдат танковете

се добавя и  оставка на тогавашния президент (председател) Петър Младенов, когото всички по онова време започват да наричат Пешо Танкиста.
Работата става сериозна и трябва да се организират. Христо става комендант и назначава охрана от над 50 души, избрани сред студентите окупатори. В „Яйцето“ инсталират телефон, по който се свързват с медиите. В университета се пуска само със заверена студентска книжка.

„Дойдоха веднъж при мен едни момчета, много яки. Казаха, че са от ВИФ, специалност „Ръгби“, и се предложиха за охрана. Къде ти във ВИФ има специалност „Ръгби“?“, спомня си Христо. „Чисти провокатори, веднага ги изгонихме.“

Сред студентите се внедряват и хора, които уж работят за студентската кауза, но всъщност подклаждат напрежение и най-вероятно донасят на милицията. Тогава старите комунистически тайни служби още не са разградени и действат по стария начин от времето на тоталитаризма. „Знаех ги кои са, да не споменавам имена, че повечето са успели хора“, казва Христо Петров. Разправата с тях не е била само словесна, имало е и по-твърди действия. Част от тях са били кротки и подмолни, други обаче чупели и палели и за малко да предизвикат пожар в Гълъбарника на последния етаж на Ректората.
„Ние бяхме политизирани и имахме политически искания, все пак бяхме сред основателите на СДС.

Бяхме ясни - комунистите
да си ходят

искаме опозицията да управ­лява“, казва Емил Кошлуков. „Няма нищо лошо в това да си политизиран, но си кажи. А днешните окупатори се борят за „световен мир“.  Когато казваш, че искаш смяна на правителството, казваш и с какво искаш да го смениш.“ Освен това му прави впечатление, че в декларацията, която студентите окупатори издигат, няма нито едно академично искане, което някак си ги прави нелегетимни. Никой не казва, че изборите са фалшифицирани, както твърдяха студентите през 1990 г., а пък искат оставка. „Ако смятат, че вотът е манипулиран, да бяха излезли на 13 май да протестират, а не чак сега“, казва някогашният студентски лидер.

 

Студенти от Великотърновския университет превземат висшето си училище

   

В началото на демокрацията студентите бяха в челото на тези, които разграждаха старата политическа система на тоталитаризма. Според Емил Кошлуков скритата подкрепа на определени кръгове за днешните окупатори им е големият проблем и ги прави лицемерни в очите на другите. По-добре би било да си признаят зад кого застават и кой застава зад тях.

През лятото на 1990 г. веднага след Софийския университет е окупиран Великотърновският, след това и НАТФИЗ. Тези три висши училища са най-активни, но ги следват и други - в Русе, в Пловдив и т.н.
През 1990 г. граждани, подкрепящи студентската окупация, започват да носят храна и пари. В Софийския университет са

събрани над
20 хил. лв.

- по онова време достатъчни, да си купиш два апартамента. С тях са осигурени факс, материали за плакати и други административни нужди. Христо Петров обаче признава, че отчетността не е била идеална и част от парите май са потънали в нечий джоб.

Всички опозиционни лидери минават пред СУ, за да подкрепят студентите. Край тях непрекъснато е и поетът дисидент Радой Ралин, който им вдъхва кураж. Идват и писателите Георги Мишев и Марко Ганчев, чийто син е сред студентите, окупирали университета. Край тях е и бившият конституционен съдия Георги Марков. Наминават и лидерите на тогавашната опозиция.

Ядрото на протестиращите в СУ са студентите по право - комендантът Христо Петров, сегашният член на Гражданския съвет на Реформаторския блок Гроздан Караджов, отцепилият се от „Атака“ Павел Чернев и др. Тъй като са най-наясно със законите, те се грижат окупацията да не бъде атакувана като незаконна. Защитават каузата пред медиите с юридически аргументи.

На 6 юли 1990 г. Петър Младенов, притиснат, подава оставка, на следващия ден студентската окупация е прекратена. Прекъснатата заради протестите сесия е преместена за есента.

 

 

 

Как бях окупатор

Стефан ТАШЕВ

„Вие сте анархисти, подкопавате каузата на СДС, това са екстремистки действия, които ще предизвикат гражданска война. Това не е демокрация.“
Тези гневни думи се чуваха край паметника „Майка България“ в центъра на Велико Търново в горещия 13 юни 1990 г. Изрече ги Александър Каракачанов, лидер на Зелената партия и прясно избран за депутат от СДС във Великото народно събрание. Каракачанов е изпратен от централата на „Раковски“ 134 да обуздае избухналото в старата столица гражданско неподчинение на сини привърженици след изборната загуба в нощта на 10 юни.

Лидерът на Зелената партия се обръща към нас, студентите от Великотърновския университет, които сме взели решение да го окупираме през нощта.
След изборите в София вреше и кипеше, симпатизанти на СДС блокираха кръстовища, имаше денонощен митинг пред храма „Св. Александър Невски“. На 11 и 12 юни следваха митинг след митинг, декларация след декларация. На 13 юни пътувах към Велико Търново за изпит, но вместо да треперя сутринта пред университета, се оказах окупатор, както сега е модерно.  Тогава се наричахме стачници или протестиращи.

Същия ден следобед дойде новината, че Софийският университет е окупиран в знак на протест срещу манипулациите на изборите. Повечето студенти подкрепяхме гражданското неподчинение в центъра на Велико Търново, но само за два дни то се изроди в постоянен запой на съмнителни елементи. Затова решихме студентите да се отделим и по примера на колегите си от Софийския университет и в тяхна подкрепа да окупираме сградата на университета. Затова Каракачанов се опитваше да ни спре, но не успя. Той си тръгна със скандал. Ние поехме по пътя към хълма Света гора.

„Превземането“ стана много лесно

- извикахме портиера и му заявихме, че ще го окупираме. Портиерът, бивш военен, се заключи вътре и уставно се обади на ректора проф. д-р Георги Данчев, лека му пръст. Ние пък се обадихме на Народната милиция. И милиционерите, и ректорът бяха любезни. Разрешиха ни окупацията и така се оказахме в празния университет в 1 ч. след полунощ на 14 юни. Нощта мина в писане на плакати, декларации и лозунги. Исканията бяха разкриване на истината за манипулацията на изборите и подкрепа на колегите от София. После се прибавиха още - оставката на председателя (президент) на републиката Петър Младенов заради думите: „По-добре е танковете да дойдат!“ Накрая се поиска и оставката на тогавашния шеф на БНТ Павел Писарев.

„Спалнята“ бе на килима пред кабинета на ректора. На другия ден започнаха проблемите. Първо, беше лятна изпитна сесия. И колегите бяха, меко казано, ядосани и с право, че им проваляме изпитите. След това последва гневна реакция от преподавателите ни. Но за разлика отсега всички асистенти и доценти от университета застанаха на наша страна. Млади срещу стари. Същото се случи на свикания спешно академичен съвет, на който се явиха и колеги от стачния комитет. Професорите бяха твърдо против и настояваха да ни изхвърлят с милиция от сградата и да ни прекъснат студентските права. Младите доценти и асистенти обаче представиха подписка в наша подкрепа.

Ректорът обяви, че ни подкрепя по принцип, но не и окупирането на университета. Той прати помощник-ректора и с него ние, стачниците, които се увеличихме до 200 души за ден, подписахме споразумение за приемането на сградата, ползването на телефон, график за изплащане на стипендиите в друга сграда и изпитите на хората от задочното обучение.

След два-три дни бяхме атакувани от „контри“.  Яки мъжаги ни нападнаха в 8 сутринта и опитаха да разбият вратата, счупиха пейките, с които бяхме преградили входа на ректората. Те крещяха, че са съпрузи на задочнички, на които пречим да се вземат изпитите. За атаката съобщи местното радио и изведнъж пред университета се изсипаха десетки хора в наша подкрепа. Буквално за минути. „Съпрузите“ изчезнаха яко дим.
В продължение на почти месец (стачката приключи на 8 юли), в наша подкрепа пристигаха хора и ни носеха пари, храна и завивки.

Трима души гладуваха ефективно

като гладната им стачка бе прекратена след спешна намеса на лекарите.
И тогава бяхме обвинявани, че се занимаваме с политика. Да, повечето от стачкуващите бяха симпатизанти на СДС. Но местното ръководство на СДС ни заклейми с декларация като екстремисти още първия ден. Едва след пет-шест дни, осъзнали какви изгоди могат да извлекат от нас, се обявиха „за“. При откриването на Великото народно събрание в Търново на 10 юли при нас дойде да ни поздрави само един човек - музикантът Кирил Маричков, никой друг. Нали им свършихме мръсната работа, вече не трябвахме на никого.

 

(в. Преса, печатно издание, брой 296 (647 от 30 октомври 2013)


 


От категорията

Д-р Михайлов: Българската нация потъва, докато водим пунически войни срещу разума

-1581444263.jpg

Хората не осъзнават, че въпросът не е за това как се чувстват самите те, а с ...

26 окт. 2021 | 14:18

Проф. Коста Костов: Резултатът от тестовете за антитела е като етикет на полупразна бутилка

-1584612565.jpg

Леко и безсимптомното протичане не гарантира продължителна имунна защита, ...

26 окт. 2021 | 14:03

Al Jazeera: Напрежението между Русия и Запада ескалира в Черно море. Кой има преимущество?

-1618396932.png

Напрежението достигна своя връх през април тази година, когато Москва премести ...

27 окт. 2021 | 17:58

The Wall Street Journal: Европа престана да разбира САЩ

Уолтър Ръсел Мийд-1635338160.jpg

Най-сериозното недоразумение е свързано с преориентацията на Америка към ...

27 окт. 2021 | 15:35