Б. Петков: Търгът се провежда в най-подходящия момент

5192 | 3 септ. 2012 | 08:27

Борислав Петков, председател на Асоциацията на собствениците на земеделски земи коментира предстоящия търг за сп. "Тема"

Автор:



Г-н Петков, доколко интересът към земеделските земи в България е траен и всъщност на какво се дължи той?

Въпреки финансовата криза през последните 4 години – първото нещо, което тя удари, бяха недвижимите имоти – пазарът на земеделски земи у нас остава без съществена промяна. Изключение беше само кратък период в края на 2008 и началото на 2009 г., когато имаше лек застой на сделките.

Пазарът на земеделска земя в България е изключително интересен. Секторът на земеделието в страната е единственият, в който генерираният БВП се увеличава с всяка година. Доходите също се увеличават. Когато активният пазар се създаваше в периода 2004-2006 г., хората, които обработваха земята, не участваха пряко. Тогава те осигуряваха своето производство с техника и правеха проекти към предприсъединителните програми. След две поредни добри стопански години те ясно си дадоха сметка, че основният актив в земеделието все пак е земята – а  тя не е тяхна. В края на 2010 г. арендаторите видяха какво е да нямаш земя. Затова през последните две години мога да кажа, че най-активните, дори агресивни купувачи са именно арендаторите и въобще земеделските производители.

Оценката на земеделския производител за земята е коренно различна от тази на инвеститора. Инвеститорът гледа да получи текуща доходност, равна или малко по-висока от тази на един срочен депозит, докато земеделският производител гледа през призмата на продадената продукция. Когато произвеждаш един тон царевица, цената е 40 ст. на килограм и успееш да реализираш приход от 400 лв. при разход 120 лв., тогава нещата са съвсем различни относно цената, по която можеш да си позволиш да купиш земята, от която произвеждаш.  

Преди четири години бях казал в един вестник, че ще има борба за земя – и този момент настъпи. В момента борбата е наистина ожесточена: и за наемане на земя, и за покупката й. Това важи за определени райони, разбира се; има райони, които не са толкова конкурентни. Там също има пазар на земя, но купувачите са един или двама, които държат определена цена. В активните земеделски райони купувачите за една нива са три, четири, стигат даже до десет.

И наддават?

Дали наддават или просто участват на пазара ... Това, че собственикът може да продаде земята си в рамките на един до три часа, е изключително добра предпоставка за стабилност на пазара.

Другото стабилно нещо, което държи пазара от година и половина насам, е появата на вторичен пазар. Инвеститори или друг тип купувачи, които са купували преди няколко години земеделска земя, добавили са към нея стойност под формата на окрупняване, в момента препродават на вторичния пазар в пъти по-скъпо, отколкото са купили. Това от своя страна създава сигурност в самите инвеститори, които в момента купуват. Те могат да изградят своята политика на базата на онези стъпки, които са правили предходни инвеститори: да купят в едно землище, да комасират, да направят парцел от 200 дка и да го препродадат след време, евентуално изграждайки върху него хидромелиоративно съоръжение.

Казвам тези неща, защото лично аз като управител на търговско дружество го правя и виждам, че много лесно продавам – ако реша да продавам. Аз съм възприел много консервативна политика. За мен търговията със земеделска земя се изразява в това: трябва да добавиш стойност към нея и тогава да тръгнеш да препродаваш, защото така виждаш резултата от работата си.

В тази връзка как ще коментирате сделката, в която ЕЛАРГ се освободиха от над 180 хил. дка земя? Показателна ли е тя, че земята в България е Елдорадо?

Няма как да не е показателна. Няма как инвеститор да извади 90 млн. лв., да ги плати и да няма насреща си сигурност. Това е добре обмислена сделка. Всичко, което се случва около ЕЛАРГ, е за първи път в България. За първи път например се прави ликвидация на дружество на фондовата борса, макар на Запад това да е практика. ЕЛАРГ може би достигна своето развитие и реши да покаже на всички инвеститори, че АДСИЦ може да реализира много добра доходност за своите акционери и да намери купувач. Може би можеше да се постигне и по-добра цена за определена част от земята, но постигнатата цена за целия пакет е оптималната. Купувачът също добре си е направил сметката, защото голяма част от земята, която придоби, попада в землища, където той вече има инвестиции.

Държавата изкарва на тезгяха 154 хил. дка – но както виждаме от предишни търгове, далеч не цялото предложено количество се купува. Според вас в светлината на раздвижения пазар в България ще бъде ли успехът на търга този път по-голям?

Държавата прави изключително добър ход, че изкарва земя за продажба в момент, когато интересът към този вид актив е толкова голям – както от инвеститори, така и от арендатори. Ако тези земи не бъдат продадени сега, не виждам кога. Държавата всъщност прави няколко добри хода с този търг. Първо, изпълнява политиката, заложена в ЗСПЗЗ, а именно удовлетворяване на собствениците на поименни компенсационни бонове. За тези хора се говори малко, но броят им е значителен.

ПКБ имат стойност в моменти, когато държавата пуска за раздържавяване своите дялове в някое предприятие или организира търг за държавни земи. До момента държавата е правила само един национален търг за земя, доколкото си спомням, за 30 хил. дка. Преди това са минали областни и общински търгове, продадени са около 200 хил. дка. Винаги преди търговете е имало интерес към ПКБ. Цената им е стигала 60-70 ст., при приватизацията на БТК те минаха и номинала. Пред в. „Преса” направих смела прогноза, че очаквам цената отново да мине над 1 лев.  

Успях да се запозная с по-голямата част от имотите, които са предложени. До 75% от имотите са маломерни. Да, има и големи имоти. Мисля, че всеки от купувачите в 25-те области ще намери своя имот. Дали ще е съседен, дали ще е в средата на масива, дали ще го купи с идеята да прави бизнес – купувачите ще бъдат различни, палитрата е наистина голяма. Търгът е мащабен, но в крайна сметка 154 хил. дка представляват около 7-8% от общите сделки, които се сключват на годишна база. Годишно у нас се търгуват между 1.2 и 1.3 млн. дка земеделска земя. Тези 154 хил. дка не са някакво огромно количество за пазара в България.

Тъй като съм участвал на множество търгове за наемане на държавна земя, мога да кажа, че по-голямата част от сега предлаганите имоти са отдавани неуспешно под наем две или повече тръжни сесии. Не е имало интерес към тях поради ред причини. Декар и половина, два, пет декара не са интересни за наемане.

Но за купуване е съвсем различно...

Когато купуваш даден имот, ти го правиш с ясното виждане как ще се разпореждаш с него. Примерно, ако имотът е захрастен или затревен, трябва да се вложат определени средства, за да се приведе в състояние, което да е годно за земеделско ползване. 

Държавата впрочем прави и друг полезен ход – при този пик на пазара, когато в определени области купувачите са повече от продавачите, тя дава една гратисна година на тези, които купят, за да приведат имотите в състояние, годно за подпомагане след 2014 г. Ако държавата беше запазила тези имоти, 154 000 дка нямаше да бъдат подпомагани. Не е ясно колко ще бъдат купени, разбира се – това е търг. Цените не са ниски, те са определени по наредба. Това е таен търг със запечатани пликове и всеки предлага колкото прецени. Ще е интересно да видим какъв ще е резултатът: предполагам, че ще има ниви, които ще увеличат двойно стойността си от началната тръжна цена. От това печели държавата, защото ще занули повече бонове, печелят собствениците на поименни компенсационни бонове, печели и българското земеделие от гледна точка на това, че тази земя ще се обработва и върху нея ще се генерира някакъв доход. 

Неведнъж сте казвали, че ни е нужен закон за комасацията. Но средните и дребните собственици се притесняват, че може да бъдат изблъскани от добрите парцели.

В момента Асоциацията на собствениците на земеделски земи има 5 стартирани проекта за комасация на земите в определени землища. Направихме общи събрания и стана ясно, че пресечните точки между големите собственици – инвестиционни дружества и арендатори, и по-малките – тези, които ползват наследствените си ниви, са много. Големият е готов да направи компромис с 20-те декара на малкия собственик и да му ги даде там, където той поиска: близо до селото, до реката, даже в ъгъла до пътя на най-хубавия блок. Мисля, че този елемент няма да е препъникамъкът на комасацията. 

Окрупняването на най-добрите масиви е обективна предпоставка за ефективно земеделско производство. Но ние в момента нямаме законова рамка, която да регламентира този процес. Макар в България в миналото да е имало успешен закон за комасацията, в момента изграждаме поземлени отношения, които бяхме съградили преди демокрацията. Ако при разпускането на ТКЗС собствениците получаваха идеални части, а не земя в реални граници, цената на декар нямаше да е 60-70 лв., каквато беше на много места до 2003 г., земята щеше да си има цена. Хидромелиорациите нямаше да бъдат разрушени – сега те са напълно разрушени и възстановяването им струва три пъти повече от стойността на земята.

Всички пропагандират: „Това е бащината ни земя.” Но какво сме направили за нея? Земеделската земя не ни е дадена по наследство от родителите ни, тя е дадена назаем от нашите деца. Трябва да имаме специално отношение към този актив. България е част от глобалния свят. Балансът между земеделската земя, която изхранва населението, и ръста на самото население е нарушен. Затова се създават и ГМО, за да може на единица площ да има по-голяма производителност. Но нали разбирате, че това носи след себе си определени последици? България е запазила автономност откъм внедряването на такива технологии. Нашите добиви са под средните за Европа. За сметка на това наистина имаме прекрасна земя – но нямаме поземлени отношения. 


 


От категорията

Здравка Евтимова с разтърсваща реч за обесването на Левски: Някой помни ли името на предателя?

Здравка Евтимова с вкаменяваща реч за обесването на Васил Левски -1582184257.jpg

Аз си мисля за корумпираните, онези, които късат плът от плътта на България, ...

20 февр. 2020 | 09:36

Симеон Николов: Разбирам гневните коментари на управляващите при такава мощна подкрепа за президента

-1472586819.jpg

Коктейлът от гняв и лъжи, с който реагираха представители на управляващите на ...

20 февр. 2020 | 09:54

Александър Маринов: Не беше постъпено коректно с президента на шествието и пред паметника на Левски

-1572881157.jpg

Когато се съберат много хора на едно място, винаги може някой да даде воля на ...

21 февр. 2020 | 13:56

Мирела Костадинова: Писателят Тодор Влайков търси Гео Милев след ареста по молба на съпругата му

Тодор Влайков-1582279335.png

Той написва първите издържани читанки за второ, трето и четвърто отделение. ...

21 февр. 2020 | 10:45

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.