Какъв е на цвят моралът?

12526 | 3 ноем. 2013 | 08:27

С гръмки фрази не се казва нищо



Да си млад и наивен, е разбираемо. Всички на 20 години сме си мислели, че с нас започва и свършва светът и сме учили родителите си как се правят деца. Но да си студент с претенции да станеш бъдещ интелектуален елит на нацията и да говориш като кандидат-кралица на красотата, не ми се струва редно. Нали знаете как отговарят тези красавици, когато журито ги пита коя е най-голямата им мечта? „Световен мир“.

Та по същия начин ми звучи и сега каузата на въстаналите студенти - „Морал в политиката“.

Как изглежда този морал? Яде ли се, пие ли се? Какъв е на цвят? Ето въпроси за цял живот на колектив философи, антрополози и културолози.

В „Зен, или изкуството на поддържаш мотоциклет“ на философа Робърт М. Пърсиг има епизод, в който студент заявява на преподавателя си, че иска да напише есе. „На каква тема?“, пита професорът. „Америка“, отговаря студентът. И блокира. „Стесни темата“, съветва го учителят. Студентът се ограничава до един щат. Пак не става. „Стесни още“, насърчава го преподавателят. И процесът се повтаря няколко пъти, докато студентът стига до родната си къща. И мислите най-сетне бликват.

Правилото важи и в политиката, и в гражданското поведение. Когато имаш автентична достоверна кауза, тя е конкретна и ти е близка като родна къща. Когато нямаш, говориш с отвлечени понятия. Затова отговорът „морал в политиката“ на въпроса за какво се бориш ми изглежда като свиване на рамене. И дано да е това, защото може и да е опит за скриване на истинска конкретна цел. Дано скоро някой да не въстане с искане за всеобща и свободна любов, че тогава ще изгубим семейните привърженици.

А междувременно, докато студентите стрелят с красиви фрази по посока на Луната, егоцентрично обсебват вниманието ни и ни ругаят, ако не ги подкрепяме, животът си тече.

Болници са на ръба на затварянето. Образованието ще получи точно толкова пари от бюджета, колкото свидливо му даваше и Симеон Дянков - онзи същият, който твърдеше, че учените са тунеядци. В Студентския град процъфтява бизнесът с алкохол и опиати и все още няма ни една библиотека. Ама къде ти студентите ще се занимават с това, то е под нивото им.

Колкото по-голям смисъл понечваш да загребеш, толкова е по-вероятно да нямаш какво да кажеш. И да звучиш като блед преразказ на Букай или Коелю. Да оставим това на кандидатките за Мис Вселена. С бъдещите висшисти би трябвало да си говорим конкретно. Както говореха студентите през 1990 г. Всичко друго е само параван, зад който необезкоявано пропълзяват скрити влияния.

(в. Преса, печатно издание, брой 300 (651 от 03 ноември 2013)


 


От категорията

Д-р Михайлов: Българската нация потъва, докато водим пунически войни срещу разума

-1581444263.jpg

Хората не осъзнават, че въпросът не е за това как се чувстват самите те, а с ...

26 окт. 2021 | 14:18

Проф. Коста Костов: Резултатът от тестовете за антитела е като етикет на полупразна бутилка

-1584612565.jpg

Леко и безсимптомното протичане не гарантира продължителна имунна защита, ...

26 окт. 2021 | 14:03

Al Jazeera: Напрежението между Русия и Запада ескалира в Черно море. Кой има преимущество?

-1618396932.png

Напрежението достигна своя връх през април тази година, когато Москва премести ...

27 окт. 2021 | 17:58

The Wall Street Journal: Европа престана да разбира САЩ

Уолтър Ръсел Мийд-1635338160.jpg

Най-сериозното недоразумение е свързано с преориентацията на Америка към ...

27 окт. 2021 | 15:35