"Кремиковци": 50 години от рождението и 5 от смъртта

29044 | 5 ноем. 2013 | 07:23

Все го разпродават, но още има какво да се купи



На 11 ноември в 11 часа синдикът на „Кремиковци“ Цветан Банков е обявил поредния търг за активи на фалиралия комбинат - 7 декара поземлен имот с начална цена 40 128 лв. Това е една от последните трошички от някогашния металургичен гигант, който бе открит на 5 ноември 1963 г., или точно преди 50 години.

По ирония на съдбата малко преди 45-годишния си юбилей предприятието е обявено в несъстоятелност и вече няколко години един по един активите му се разпродават. Производствената площадка е собственост на фирмите „Надин трейдинг“, „Валпет консулт“ и „Елтрейд къмпани“, които я купиха за 316 млн. лв. чрез финансиране от Първа инвестиционна банка. Рудникът е собственост на бизнес дамата Цвети Борисова срещу сумата от 673 хил. лв., а хвостохранилището е на украинския бизнесмен Виктор Демянюк, който ще извлича ценни метали от кремиковските отпадъци. Отделно са разпродадени сгради, халета и апартаменти, техника, тухли, желязо и други материали, някога собственост на гиганта.

Стоманеният колос е повален на земята, но надеждата за възраждането му е жива. Последната мълва за рестарт на „Кремиковци“ бе преди 4 месеца, когато Комисията за защита на конкуренцията разреши на софийското дружество „Крис Мит“ да придобие предприятието. Собствениците на фирмата - Кристиян Младенов, Петър Лещаров и Емил Димитров, обаче не успяха да намерят нужните 160 млн. евро.

С план за съживяването на „Кремиковци“ излезе и един от бившите директори - Александър Томов. Той дори представи на кредиторите от Първа инвестиционна банка проект, зад който щял да застане чужд инвеститор. Но и тази идея умря, още преди да се е родила.

В „Кремиковци“ продължава да гърми и трещи, защото съграденото от няколко поколения българи сега се реже на скрап. В тази нелека и мръсна работа са ангажирани бивши работници от „Тежка механизация“, както и част от енергетиците на завода. Има и 200 души охрана. Така общо 500 човека си вадят хляба на промишлената площадка. Но числата са несъпоставими с добрите времена. Тогава само заетите металурзи в завода са 16 000 души.

Различно е и чувството - едно е да градиш, друго е да разрушаваш, казва един от най-добрите заварчици на комбината Цветан Вутов. И си спомня с мъка годините, когато работел в доменното производство и във феросплавния завод. Сега е ангажиран с възстановяване на някогашния учебен център, но е готов да се върне в „Кремиковци“, ако някаква част от него бъде възстановена. 

 

Находището е богато, но желязото е малко

 


Кремиковският рудник не работи от 2004 г. Рудата съдържа 32% желязо, около 7% манган, 0,5% олово, други метали и около 15% барит.

   

Дълги години вървят спорове дали кремиковското находище е желязно или манганово. И дали добивът може да носи печалба. Според известния български геолог доц. Светослав Петрусенко само по себе си то е уникално, защото е изключително богато на минерали. В него освен желязо, манган и барит има самородна мед, малахити, живак.

Но оттук тръгват трудностите. Желязната руда е в съчетание с манган, което при технологията, ползвана по това време от „Кремиковци“, води до получаване на преокислен метал.

Мит е, че съветските специалисти подвеждат тогавашното партийно ръководство при вземане на решение за изграждане на металургичния комбинат. Находището е проучено за първи път в началото на миналия век, но през 50-те години акад. Йовчо Йовчев успява да убеди управляващите, че е много перспективно.

Започват проучвания на запасите. За консултанти са използвани и съветски специалисти. Така се затвърждава мнението, че при годишен добив от 5 млн. тона комбинатът ще бъде осигурен със суровина за 50 години. По-късно се преминава към вносна руда и концентрати с високо съдържание на метал. В момента концесията за добив се държи от фирма „Целзиан“, която смята да добива пясък и барит.

Рудникът не работи от 2004 г. До 2011 г. е в активите на комбината. Наличните запаси в него се изчисляват на 228 млн. тона полиметални железни руди и баритна суровина. Баритът се използва за пълнител на пластмаси и антирадиационни покрития. 

 

Комбинатът е рожба на българо-съветската дружба

 

5 ноември 1963 г.

   
 


„Потече родният кремиковски чугун, влиза в строя гигантът на нашата черна металургия.“ Тези думи са част от речта на партийния и държавен ръководител Тодор Живков, с която той тържествено прерязва лентата на предприятието.

   

На фасадата на един от основните цехове в „Кремиковци“ - „Стан 1700“, дълги години стои лозунгът „Пътят на България към комунизма минава през Кремиковци“. А в книжките от това време е написано черно на бяло, че комбинатът е рожба на българо-съветската дружба. Това не са високопарни фрази. Предприятието е проектирано от московския Г­ИПРОМЕС, оборудването е съветско, а специалисти от бившия Съветски съюз учат нашите на металургия.

Първата копка на заводските корпуси е на 14 март 1960 г. Само три години по-късно, на 5 ноември 1963 г., в присъствието на цялото държавно и партийно ръководство са пуснати Първа доменна пещ, ремонтно-механичният завод и тецът. „Влиза в строя гигантът на нашата черна металургия“, обявява тържествено тогавашният първи човек в държавата Тодор Живков и прерязва лентата пред възторжените погледи на около 30 хил. души. Еуфорията се разнася по цялото Софийско поле, а през следващите години към комбината се стичат хора от близо и далеч, зарязвайки къщи и ниви, за да станат металурзи. Да си металург е гордост, но едновременно с това е и начин да получиш софийско жителство и ведомствено жилище, да се пенсионираш рано.

Първите признаци на остаряване на мощностите се виждат още през 1980 г. По това време Тодор Живков води консултации със специалисти от „Тисен“ и „Круп“ и от тях научава, че Германия е спряла и консервирала мощности за метали с по-ниско качество, подобни на нашите. Живков трябва да приеме и горчивия хап, че технологията е нерентабилна. Тогава се взема революционното решение комбинатът да се преструктурира. Няма време за това - 10 ноември 1989 г. прекъсва плановете.

В първите години на прехода спасителният пояс е износът. Проблемът е, че печалбите изтичат във фирми, които стоят на входа и на изхода. Така дълговете се трупат и през 1996 г. стигат 540 млн. лв.

През 1999 г. „Кремиковци“ е продаден за 1 долар на бизнесмена Валентин Захариев, а шест години по-късно на индийския милионер Прамод Митал. Българо-индийската дружба не се оказва толкова ползотворна, колкото дружбата със съветските другари. На 6 август 2008 г. „Кремиковци“ влиза в процедура по несъстоятелност с дългове от 2,2 млрд. лв., а на 9 ноември е изключена последната работеща пещ - Трета доменна.

Спирането на „Кремиковци“ довежда БДЖ „Товарни превози“ до колапс, защото комбинатът е най-големият му клиент. Междувременно е спрян коксохимът, а през юли 2010 г. дружеството е обявено в ликвидация. И през 2011 г. производствената площадка е продадена за 316 млн. лв. 

 

Синдикатите с надежда за рестарт

Мария КОСТОВА



„Собственицете са разбрали, че доброто решение е заводът да заработи, и търсят вариант да бъде пуснат. Работи се непрекъснато - екипи правят оценки и се търсят възможности да бъде върнат към живот.“ Това каза за „Преса“ председателят на федерация „Металици“ към КНСБ Васил Яначков.

„Говори се, че сегашните собственици на „Кремиковци“ имат намерение да направят рестарт на част от дейността на комбината“, потвърди новината и лидерът на федерация „Металургия“ към „Подкрепа“ Людмил Павлов.

Яначков е категоричен, че „Кремиковци“ може да бъде съживен, защото не е загинал, а от пет години само е в клинична смърт. „Беше жизнеспособно предприятие. Поради недомислици беше доведено до фалит, а можеше да продължи да работи. Някой си беше внушил, че трябва да го затвори“, категоричен е той.

Най-голям шанс да тръгнат отново имат основните три завода - „Стан 1700“, линията за непрекъснато леене и електропещта. „Добре е, ако бъдат пуснати, защото това означава 1500-2000 работни места. Дай Боже, да се случи“, надяват се синдикалистите.

Те отчитат факта, че трите завода не работят твърде дълго, затова който и да дойде, трябва да бъде мощен инвеститор. Той ще трябва да вкара в подготовката на пуска най-малко 40-50 млн. лв. Ще бъде необходимо и екологично разрешително. Процедурата е като за нов завод. 

 

в. Преса, печатно издание, брой 302 (653 от 05 ноември 2013)


 


От категорията

Кеворк Кеворкян: Животът според Мира

-1461834919.jpg

Мира Добрева, която отлично познавате от екрана, се бори за правото на словото ...

24 февр. 2021 | 23:50

Първан Симеонов: Борисов наложи специфичния си политически стил, но вече е нужен друг, по-модерен!

-1603345383.png

Борисов не е диктатор, той е боязлив. Въпросът е, че когато дойде един сериозен ...

26 февр. 2021 | 10:25

Георги Марков: Марешки ще влезе в Парламента – Мангъра ще го вкара!

-1610910808.jpg

Меркел и Курц са в непрекъснат контакт с Путин. И нещо любопитно - външният ...

28 февр. 2021 | 18:20

Ковачев: Противниците на дружбата между София и Скопие организират хайка срещу Георгиевски в РСМ

Андрей Ковачев-1556616460.jpg

"Да, престъпленията на комунистическия режим на Тито срещу македонските ...

28 февр. 2021 | 15:47