Борис Спаски - Боби Фишер

Дуелът на XX век

13368 | 5 ноем. 2013 | 12:01

Двамата шахматисти спорят за световната титла насред Студената война


 

Във всяко спортно състезание има победители и победени - проекция на вечния житейски ритъм, при който по-силният оцелява за сметка на по-слабия. Голямата магия на спорта е, че успява да извади от цивилизационното развитие желанието за надмощие и агресия и да ги пренасочи към мирното поле на битката между талантите. Тръпката на това изживяване превърна спорта в най-значимия социален феномен на нашето време.

Историята помни безброй значими сблъсъци, но в пантеона на величието запазено място имат няколко класически съперничества, превърнали се в нещо повече от спортни събития. Това са колосални битки на спортни великани, които с годините са се превърнали в неразделна част от историческата памет на човечеството.

 

През 70-те години на миналия век участта на човечеството виси на косъм, или по-точно на две червени копчета в Белия дом и в Кремъл. Макар че от Карибската криза е изминало цяло десетилетие и се правят първи опити за разведряване, Студената война на практика е в разгара си. САЩ и СССР сключват серия договори за ограничаване на ядрените оръжия, но напрежението е все така осезаемо. Двете велики сили постоянно се стремят към демонстрация на надмощие. Особено в спорта, където всяка победа е звучен шамар в лицето на врага.

Затова през лятото на 1972 г. всички погледи са приковани към една епохална битка, станала известна като Дуела на века. Тя се води на шахматната дъска, а залогът е далеч по-голям от световната титла. Дуелът между Боби Фишер и Борис Спаски в Рейкявик се пренася и на идеологическото поле, а големият въпрос е къде е „произведен“ най-блестящият интелект - в Западния или в Източния блок.

По ирония на съдбата обаче двамата велики гросмайстори, натоварени с огромни очаквания в титаничния сблъсък, не желаят да имат нищо общо с идеологическите системи в своите страни.

Всъщност Фишер и Спаски искат просто да играят шах и ни най-малко не се възприемат като войници в нечие налудничаво съревнование. Нещо повече - те до такава степен са отдадени на любимата си игра, че почти напълно загърбват заобикалящата действителност и си спечелват славата на сърдити гении,

неспособни

да се впишат

в тесните рамки на обществото.

Самият двубой е зрелищен спектакъл. Той трябва да започне на 2 юли, но началото е отложено за 11-и. Причината е, че Фишер отказва да се яви, преди ФИДЕ да увеличи наградния фонд. Първоначалната сума е 125 000 долара, но впоследствие един от големите бизнесмени в Лондонското сити Джим Слейтър я дублира. Така се натрупват нечуваните дотогава 250 000 долара (към днешна дата те се равняват на $1 396 600).

Руснакът печели дългоочакваната първа партия, която се играе пред 3000 зрители. Фишер въобще не се явява за втората, тъй като не е изпълнено условието му да бъдат премахнати телевизионните камери.

Американецът е пред угрозата да бъде дисквалифициран, но за него пред главния рефер Лотар Шмит (Германия) се застъпва самият Спаски. Той е готов на всякакви компромиси, за да задържи титлата с игра. За пореден път се противопоставя на съветските власти, които го натискат да се възползва от правото си на служебна победа. Съгласява се дори третата партия да е в изолирана стая и без публика. Психологическите номера и блестящата стратегия на Боби дават резултат и на 1 септември той печели сблъсъка с резултат 12,5:8,5 точки.

Последствията за Спаски са неизбежни - Москва му налага 9-месечна забрана за участие в международни турнири. През 1976 г. напуска СССР и заминава с автомобил за Франция.

„Взех решението, когато загубих полуфинала за световната титла срещу Анатолий Карпов. Той бе голямата звезда, героят на комунистическата система. На мен ми остана да прося, да се унижавам и да моля. Това не можех да приема“, разказва гросмайсторът.

В същото време Фишер е на гребена на вълната. Той е знаменитост в родината си. Появява се на корицата на „Спортс Илюстрейтед“ и получава предложения да рекламира всевъзможни продукти. Отхвърля всички оферти на обща стойност 5 млн. долара.

През 1975 г. Боби трябва да защитава титлата си срещу Карпов в Хавана. Той обаче я предава без бой, тъй като международната федерация (ФИДЕ) приема „само“ 177 от общо 179-те му изисквания. След това се оттегля в изгнание за цели 17 г. Забелязан е само веднъж - през 1981-ва е заснет случайно в телевизионен репортаж. Видът му е потресаващ - скъсани дрехи, сплъстена брада и блуждаещ поглед. Според слуховете е бил арестуван за скитничество, участвал е в обир на банка и се е посветил на религиозна секта.

Най-неочаквано през 1992 г. Фишер се съгласява отново да се изправи срещу Спаски. Сензационният реванш (макар че този път залогът не е титлата) в Белград е с награден фонд 5 млн. долара (днешни $8 324 909). Победител отново е Боби, който прибира 3,35 млн. долара и пак изчезва. По това време администрацията в САЩ вече е издала заповед за ареста му. Очакват го 10 г. затвор за нарушаване на югоембаргото и глоба от 250 000 за укриване на данъци.

Шампионът е преследван из цял свят - Унгария, Филипините, Малайзия. Редките му медийни изяви са изпълнени с

яростен антисемитизъм

Накрая се установява в Япония, където заживява с шефката на местната шахматна федерация Майоко Ватаи. На 13 юли 2004 г. Фишер е задържан от емиграционните власти при опит да напусне страната с изтекъл паспорт. След 8-месечен престой ръка му протяга Исландия. Япония му разрешава да замине въпреки протестите на САЩ.

Рейкявик се оказва последният пристан за Фишер. На 17 януари 2008 г. той умира, след като отказва операция заради проблеми с бъбреците. Отива си на 64 г., колкото са полетата на шахматната дъска. Последните му думи са: „Нищо не лекува както човешкото докосване.“
Фишер обаче не намира покой и в смъртта си - заради наследството му в размер на 2 млн. долара се разразява война между роднините и жените в живота му. През 2010 г. останките му са ексхумирани, за да бъде взета ДНК проба. Тя доказва, че покойният шахматист не е баща на филипинско момиче, каквито претенции предявява майката.

Спаски все още е сред живите, въпреки че през 2010 г. получава тежък инсулт. Твърди, че след лечението в парижка клиника е подложен на двегодишен домашен арест от съпругата си Марина. „Не съм богат човек, но някой имаше интерес от моята скоропостижна смърт“, убеден е той. С помощта на приятели успява да избяга в Москва и е твърд в намерението да дочака края си в своята родина.

И все пак, макар зад гърба си да има три брака и още толкова развода, животът на Борис далеч не може да се сравнява по драматизъм с този на великия му съперник. 

 

Чудакът Спаски

 


Към края на живота си Боби Фишер тотално нехаеше за външния си вид.

   

Биографията на Робърт Джеймс Фишер е удивителен низ от възходи и падения. Той безспорно е най-колоритната фигура в историята на шахмата. Ражда се на 9 март 1943 г. в семейството на швейцарската еврейка Регина Вандер и германския биофизик Ханс-Герхард Фишер.

Родителите му се запознават в... Москва. Майка му е с леви убеждения и завършва медицинския институт в съветската столица. Баща му бяга от нацисткия режим и се превръща в ревностен комунист. През 1940 г. Регина и Ханс-Герхард емигрират в Чикаго и моментално са поставени под зорко наблюдение от ФБР.

Съществува версия, че биологичният баща на Боби всъщност е унгарският евреин емигрант Джон фон Нойман - блестящ математик и бъдещ лауреат на Нобелова награда. Той бил приятел на семейството и сред кръга учени, работещи над създаването на американската атомна бомба. Това вероятно обяснява защо Боби е с коефициент на интелигентност 187. За сравнение резултатът на Алберт Айнщайн е 160.

Малчуганът се влюбва в шаха на 8 г., когато сестра му Джоан го запознава с древната игра. От този ден останалият свят престава да съществува - на 14 г. печели шампионата на САЩ за мъже, без да загуби нито една партия. Две години по-късно решава да напусне училище и да се отдаде изцяло на бяло-черната магия. Започва да изучава руски, за да има достъп до специализираната литература.

Интересът му е „гарниран“ с посещение в Москва. То става факт през 1958 г. след молба на майка му лично до съветския лидер Никита Хрушчов. Там 15-годишният Боби премерва сили с водещи гросмайстори в Централния шахматен клуб. Печели партиите с лекота.

Според американските разузнавателни служби Фишер далеч не се е занимавал само с шах на вражеска територия - съществуват основателни подозрения, че той е вербуван от КГБ. Те обаче така и не се доказват.

Нахаканият младеж жъне победа след победа. Упорито отказва да работи с щаб и за разлика от съперниците си се подготвя съвсем сам - без треньори, секунданти, анализатори. През 1971 г. печели по категоричен начин турнира на претендентите и пътят към световната корона е открит. 

 

Американецът разговаря на руски в Златни пясъци

Боби Фишер е демонстрирал уменията си и у нас. Американецът пристига в Златни пясъци за шахматната олимпиада през 1962 г. Турнирът е изключително силен, в него участва и тогавашният световен шампион Михаил Ботвиник (СССР). Чаканата с огромен интерес партия между двамата завършва наравно. Въпреки опасенията на организаторите 19-годишният Фишер се държи изключително скромно и няма никакви претенции към условията в казиното, където е турнирът. Очевидци споделят, че той свободно разговарял на руски, макар и със силен акцент.

Последното посещение на Борис Спаски в България бе през 2008 г. Той бе гост на турнира „М-Тел Мастърс“ в София, като се включи в различни инициативи и даде сеанс на едновременна игра срещу 16 родни журналисти. 

     

Неудобният Спаски

 


Борис Спаски бе специален гост на турнира „М-Тел Мастърс“ в София през 2008 г.

   

Борис Спаски е роден на 30 януари 1937 г. в Ленинград (днешен Санкт Петербург). Съдбата му е доста сходна с тази на Фишер - баща му рано изоставя семейството, а малчуганът се отдава фанатично на шаха. На 18 г. печели шампионата на планетата за юноши, а през 1969 г. става десетият световен шампион след победа над Тигран Петросян. И в това няма никаква изненада - СССР тотално доминира в шахмата още от 1948 г., когато на трона се настанява Михаил Ботвиник.

Интересното е друго - за разлика от предшествениците си Спаски не се вписва в комунистическата система.

Страни от политиката и не желае да влезе в редицата на партията. Поддържа Пражката пролет и отказва да под­пише колективно порицание към своите колеги, избрали да емигрират на Запад.
В секретен доклад, пратен от спортните власти до ЦК на КПСС през 1971 г., е описан като „човек с незрели изказвания срещу съветската действителност“. 

     

в. Преса, печатно издание, брой 302 (653 от 05 ноември 2013)


 


От категорията

Нинова обеща на конгреса: Няма да влизаме във властта през задния вход. Ще спечелим изборите!

Нинова обеща на конгреса: Няма да влизаме във властта през задния вход. Ще спечелим изборите! -1601126969.jpg

Нашата цел е стабилност на България, сигурност и спокойствие на българите, да ...

26 септ. 2020 | 15:33

Георги Гергов: Подавам ръка на Нинова в името на единството на БСП. Да вървим напред заедно!

Георги Гергов: Подавам ръка на Нинова в името на единството на БСП. Да вървим напред заедно!-1592917055.jpg

Всеки може да си прави дребни сметчици, но тук става въпрос за нещо, което е ...

25 септ. 2020 | 14:34

Какво представлява новият план на ЕС за миграцията

-1583491188.jpg

По-голяма солидарност за по-справедливо споделяне на тежестта

26 септ. 2020 | 14:37

Виктор Орбан: „Мястото на Европа в света“, „Вирусът“ и „Обичайните заподозрени“

-1500731418.jpg

Най-голямата заплаха за националното самоопределение днес е мрежата в стил ...

25 септ. 2020 | 12:30