Иван Попйорданов

Иван Попйорданов: Опитът е непризната умора и много разочарования

13703 | 4 септ. 2012 | 14:27

Интервю на Ива Йолова за Сатирата преди и сега, театралната реформа, скандалите в киното и страстта по планинарството


 


Иван Попйорданов освободи преди дни шефския кабинет в Сатирата, която оглави на 20 октомври 2009 г. Днес тържествено ще бъде открит новият сезон, в който юздите на театъра емблема поема актьорът Калин Сърменов. Попйорданов е известен като един от най-добрите наши арт мениджъри. Завършил е в Прага през 1962-ра филмова и телевизионна техника. 10 г. по-късно оглавява киноцентъра (1972-1979 г.), по негово време са създадени над 150 филми. Бил е директор на културния ни център в Прага, за кратко през 1997-а зам.-министър на културата в кабинета на Стефан Софиянски, генерален директор на БНТ (1998 г.). Работил е като арт мениджър на Модерен театър. Преди месец в Сатирата бе завършен ремонт на осветителна и звукова техника за 700 000 лв.


- Завършихте току-що ремонт в Сатирата, задава се честване на 55-годишнината на театъра, защо точно сега се оттегляте от директорската сцена?
- Оттеглянето ми е само по лични причини. Няма особена драма -  бях назначен доста спонтанно, инцидентно бих казал, като и.д. (изпълняващ длъжността) до обявяване на конкурс. В театъра имаше някакво напрежение и аз се съгласих доста лековато. Като се надявах, че това ще бъде за кратък период. Но у нас временните неща май че са най-дълготрайни, станаха почти три години. Сега обаче съм убеден - извън личните ми причини, че Сатирата, този емблематичен театър, се нуждае от нова енергия

- Напреженията понижиха ли се?
- Да, макар че не съм аз човекът, който ще си прави самооценка. Мисля, че в театъра напоследък имаше добра атмосфера за работа. Сега той стои финансово и организационно стабилно, в трупата продължават да работят много добри професионалисти.

- Къде ще му е най-трудно на Калин Сърменов?
- С техническия персонал и с администрацията няма да има особени проблеми, защото това са хора от дълго време в Сатирата, познават всяко кътче тук, механизмът е смазан. Но предполагам, че ще се налага да търси нов баланс в състава на трупата - и възрастово, и като артистичен натюрел. Това, разбира се, зависи от неговата художествена програма и от репертоара, който ще иска да наложи.

- Сърменов не е ново лице за Сатирата...
- Не, не е... Хайде, да не кажа, че е старо куче в трупата, но е бил около 10 г. в нея. И до днес работи тук, само че на хонорар, играе в представленията на Иржи Менцел. Така че той познава театъра много добре. При потенционално много кандидати мисля, че Сатирата има късмет.

- Имало е и преди това актьори шефове, добри актьори като Рашко Младенов, Атанас Атанасов...
- Да, имало е.

- Не може да се каже, че нещата са приключвали миролюбиво.
- Ще си спестя коментара, защото имам доста радикален възглед върху управлението не само на театъра. Един актьор може да бъде много добър ръководител, но това не е всеобщо правило. Надявам се, че Калин Сърменов ще успее. Доколкото знам, той има опит в управлението и на рекламата. Влязъл е и в други сфери, а това му дава възможност да търси, особено при днешната система, вътрешна финансова дисциплина и съчетаването на репертоар с финансов резултат.

- Успя ли театралната реформа дотук да напълни джоба на актьора и да осигури повече пари за нови постановки?
- Ще отговоря дипломатично, защото ми се струва, че година и половина е малък период да бъде проверено как работи една система. Мисля, че пътят е правилен - съчетаването на финансовия резултат чрез покупката на билети със субсидията за театъра. Има добър пазарен механизъм...

- Но много театрали възразяват точно срещу този механизъм, че  влияе на качеството на спектаклите в стремежа да се вкара повече публика в залата.
- Тази опасност съществува. Тя се прояви в това, че много театри се блазнят да ангажират на всяка цена актьори, които са популярни от сериалите. И да ги вкарват в постановки, с които да привлекат зрители - често по-лежерни, по-лесно смилаеми за масовата публика. Затова съм предпазлив, като отказвам да оценя резултата от реформата. Аз търся някакво златно сечение - мисля, че тегобата в театрите е издръжката на самите сгради. А тя е много скъпа. Субсидията е функция от продадения билет, от зрителя, който е влязъл. И в момента бюджетирането в театъра е между издръжката, в която влиза и фонд „Работна заплата“, и възможностите за постановъчната дейност. Да, има проблем и това го казват всички колеги. Обеднява постановъчното разнообразие - костюми,  сценография, художествено осветление, звукови ефекти. Готови сме някак си с две маси, четири стола и трима атрактивни актьори да привлечем публиката. Започваме да неглижираме основни неща, които са част от дъха на театъра.

- Шефовете в изкуството не обичат да говорят в реални цифри, но поне кажете процентно промени ли се средната заплата на актьорите за тази година и половина?
- Положителното за мен е, че актьорите, които държат репертоара, тези с по 8, 9, 10 и повече представления в месеца, реално на тримесечие получават още по една и половина до две заплати отгоре. Инак в Сатирата средната актьорска заплата е около 500-550 лева.

- Колко зрители влизаха в Сатирата преди и колко сега?
- Промяната е плюс-минус 5 процента в последните три години. 50 до 55 хил. зрители влизат годишно в Сатирата, където залата е  с 500 места. Ние поддържаме цена малко над 10 лв. Приятели, които идват от чужбина, са ми казвали: Какво е това 10 лв., само 5 евро. Но у нас, ако човек реши да дойде със семейството си, му трябват 30-40 лв. - не е малък процент спрямо средната работна заплата. Не може да си позволяваме да играем с цените фриволно, ако държим на зрителя. За Сатирата през последните години чистият приход е между 750 и 800 хил. лева.

- Извади ли днешното време жилото на сатирата? Няма официална цензура, устата уж са отпушени... Кое му е трудното да разсмееш при свобода и демокрация?
- Ще обърна малко отговора. Няма да говоря като театровед - това, което мен ме притесняваше, а така ще бъде и в бъдеще, е, че Сатирата е емблема. Извоювана през годините от много силно актьорско поколение. Някои ми възразяват, но смятам, че Сатирата е била актьорски театър. Спомнете си какви чудовищни таланти са минали оттам - Гришата Вачков, Димитър Манчев, Калоянчев, Мутафова... Фирмен знак, извоюван именно от тази актьорска стихия. А и в онези години през лятото те обикаляха цяла България със своите шоу програми. Когато имаше само една телевизия, бяха популярни във всяко кътче на страната. Това наследство е донякъде и тежка обремененост за трупата. Театроведи твърдят, че Сатирата е била отдушник в онези времена, когато само от нейната сцена е допускано изричането на истини, на злободневни неща.

- И сега се очаква същото?
-  Така е - да се чуе нещо, което няма да бъде изречено другаде. Разбира се, това някога бе заслуга на един блестящ драматург от европейски мащаб - Станислав Стратиев. И последният спектакъл, който правихме по стари негови текстове - „Лека форма на тежка депресия“, звучи така. Значи там е витаел един особен дух. За съжаление днес Сатирата трудно може да върне същия си статус. Аз направих опит да възродя политическото кабаре на сцената му, защото на всички им липсва именно тази актуалност в някаква сатирична форма. Събрах известни хора, с които съм работил и в телевизии, и в НЛО, и къде ли не - водихме дълъг разговор. И накрая стигнахме до заключението, че сегашното всекидневно амортизиране на актуалните теми в телевизионни формати и - смея да кажа - тяхното изпортване, изхабяване понякога с лош вкус до голяма степен създава трудности. Аз пак мисля, че може да се случат тези неща. Но става въпрос вече не толкова за актуалност на сатиричната изява, а по-скоро за  големи обобщения. И трябва да се търсят авторите.

- А по другите сцени какъв е проблемът?
- Големият проблем, който явно се очертава в цялата театрална общност, е, че вече не могат да се случват неща като преди 20 и  повече години, когато са се появявали острови, които са провокирали театралните процеси у нас. Да си спомним Бургас, Сливен, Пазарджик, „Зад канала“ в някои периоди. Трудно ще се постигне вече създаването на такива групи единомишленици с амбицията да провокират цялата гилдия по отношение на художествения изказ, лансирането на нова драматургия...

- Били сте началник в киното, театъра, телевизията. Кой период ви е най-мил?
- Разбира се, киното. Първо, защото съм бил много млад. На 33 г. оглавих киноцентъра, напуснах го малко след като навърших 41-42 г. И естествено носталгията е свързана с младостта. Наскоро един приятел ми вика: Абе, ти сега какво ще правиш с твоя опит. Много се нервирах, припомних му думи на големия френски голям писател Андре Жид. След войната една журналистка му задава същия въпрос, а той и казва: „Мило момиче, знаеш ли какво е опит - непризната умора и страшно много разочарование.“

-  Ако сега бяхте телевизионен началник, кой от сериалите, които гледаме, бихте пуснали във вашата телевизия?
- Не съм гледал всички сериали. Но мисля, че ако говорим за жанрова убедителност, не че това е продукт на БНТ - „Под прикритие“...

- И не че там играе синът ви?
- Най-вече говоря за жанрова чистота. Но признавам, много бегло съм запознат с другите.

- Казвате, че киното е голямата ви любов. Как ще определите днешните скандали за пари в него?
- Ами стана ми мъчно. Електронната ми поща се напълни с коментари от приятели, колеги - от младото, средното, старото поколение... В един момент, когато слушах този срещу онзи, втория срещу третия, и т. н., започна да намирисва на комерсиална битка, а не на опити да се намери здравословно за киното решение. Аз разбирам, че има проблеми и те не са от вчера. Започнаха от това, че държавата не можа да създаде инструментариум за финансиране на киното, което направиха другите бивши соцстрани. Не чрез скандали помежду ни, обаче киното ще намери своя потенциал. Бих посъветвал спорещите да седнат заедно и да помислят, да не отварят междупоколенческа пропаст - това е най-голямата грешка.

- Обиждате ли се, ако някой каже: „Това е бащата на Чочо Попйорданов“?
- Не. Дори ми е приятно.

- Ако може сега да го посъветвате, към каква професия бихте го насочили?
- Аз бях най-големият противник на избора му да влезе във ВИТИЗ. Имах тежки проблеми с язвата тогава и съпругата ми ме информираше, че е минал първи, втори, трети кръг и вече тогава почна да ме свива съвсем. Взех да си викам: „Ако не влезе, още по-лошо.“ Професията е много тежка, изпепеляваща за този, който я приема като съдба. Колко актьори, с които съм работил в кино, в телевизия, загубихме, защото това е изключително тежък занаят.

- Какво оттук нататък? Чувала съм, че сте запален планинар? Но май няма да ви стига „айларипито“.
- Всеки си има своята лудост. Моята бяха българските планини. Ходил съм и в Кавказ, и в Алпите, но от нашите планини по-хубави няма. Три години с няколко души работим филм за Витоша. Някои мислеха, че е скандален - срещу всичките нехубави неща, които се случиха около Витоша. Но всъщност той е израз на болката какво може да загубим, ако продължиме, седейки на Орлов мост или на бул. „Витоша“, да наблюдаваме планината индеферентни. Витоша е неразделна част от София. Това е моята голяма страст и болка.

- Мемоари ще пишете ли?
- Не. Един път написах за 70-годишнината и точка... Все ми натякват, че съм бил вечният началник в киното, в телевизията, в театъра. Та ми се ще да цитирам една мисъл на Димитър Подвързачов: „Където и да съм бил и където и да бъда, може и без мен.“


 

 


От категорията

Кеворк Кеворкян: Сватовници на неприличието

-1477587010.jpg

Друг сватовник – Христо Иванов. Няма бивш министър на Б.Б., да го знаете – ...

28 септ. 2020 | 15:12

Боян Чуков: Очаквам нова вълна атаки на радикализирани ислямисти в Западна Европа

Боян Чуков-1523087293.png

Светът няма да бъде еднополярен, двуполярен, триполярен, а многополярен, и той ...

28 септ. 2020 | 11:38

Кирил Вълчев: Властимащи, свалете маските в училищата и театрите! (ВИДЕО)

Кирил Вълчев Снимка: Дарик радио-1601321881.jpg

Направете изолатори в министерствата, за да държите там чиновници със симптоми ...

28 септ. 2020 | 22:36

Стефан Цанев: Протестът отблъсква интелектуалците заради средствата си и липсата на ясна перспектива

-1533654244.jpg

Няма друг начин освен младите, родени на свобода, незаразени с робство, да ...

27 септ. 2020 | 15:15