470 фирми са изнесли пари от България

12590 | 5 септ. 2012 | 12:09

Не е зле дори 2-3 нови компании да идват у нас годишно. Няма как да очакваме по 100, твърди Борислав Стефанов



Интервю на Леонора ЛЕКОВА с Борислав Стефанов, изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции за разминаването между банковата статистика и реалните инвестиции.


Борислав Стефанов е роден на 7 юли 1979 г. в Плевен. Завършил е бизнес администрация в Американския университет в България. Има магистратура по международен мениджмънт от Харвард в Лондон. Бил е консултант в московския офис на компанията „Бостън кънсалтинг груп“ (Boston Consulting Group). До 2005 г. е работил като мениджър в логистичния център на „Даймлер Крайслер“ в Дубай. От 2010 г. е изпълнителен директор на Българската агенция за инвестиции.


Г-н Стефанов, преди няколко дни правителството сключи договор с консорциума „Тотал България“ за търсене и проучване на нефт и газ в Черно море. Ще бъдат ли  отчетени като инвестиции милиардите, които компаниите ще вложат в проучвания?

Според методиката на БНБ, ако трите фирми, които влизат в консорциума, имат български дружества у нас и превеждат пари към тях, това статистиката ще го отчете като преки чуждестранни инвестиции.

Значи този 1 млрд. евро може да ни пооправи сметките. Това са много пари на фона на скромните 221 млн. евро, които нашата статистика отчита като преки чуждестранни инвестиции за първото полугодие на 2012 г.

Тези инвестиции няма да бъдат направени наведнъж, а постепенно, в рамките на проучванията. Освен това въпросните 221 млн. евро са разликата между влезлите и излезлите пари от държавата под формата на междуфирмени кредити. И макар че не са много, е по-добре от миналата година, когато за същия период имахме 70 млн. евро. Искам да подчертая, че става дума за финансови операции, а не за неща, които  хората си представят - заводи, логистични центрове и т.н. Ще го обясня с конкретен пример. В началото на годината един от големите ни инвеститори получи над 150 млн. евро от своя клон в Холандия. Няколко месеца по-късно парите бяха върнати обратно. Така в началото на годината БНБ отчете сериозен ръст на инвестициите, а от май до юни имаше спад от 200 млн. евро. И много хора, които следят тези процеси, се запитаха какво се случи, дали някой не затвори завода си и не си тръгна от България. Всъщност нямаше нищо подобно. Просто се извършват парични трансфери.

Защо се разхождат тези пари нагоре-надолу? А ние ту пляскаме с ръце, ту се тюхкаме, че няма нови проекти.

Част от тези средства може да идват у нас с чисто инвестиционна цел, а други - за оптимизиране на някакви разходи и плащания. БНБ не може да разбере това. Тя няма как всеки път да пита: Защо превеждате тези пари? Какво ще правите с тях?

През миналата година три големи компании - „Аурубис“, „Алстом пауър“ и „Интерлийз“, изнесоха над 500 млн. евро от България. Това са много пари.

Никой не може да упрекне компаниите, че връщат кредити на фирмите майки. В металургичния завод на „Аурубис“ в Пирдоп бяха вложени много средства, продажбите бяха увеличени почти 7 пъти. Така че те са един от най-примерните ни инвеститори и няма как да им кажем получили сте заем, не го връщайте.

Тогава не е ли глупаво тези парични трансфери да се отчитат като инвестиция?

Такава е методиката. Но всъщност тя наистина не дава пълна картина, защото, ако тази година „Аурубис“ получи 100 млн. евро и с 50 млн. от тях построи нов цех в завода си, а догодина върне тези пари, статистиката ще каже, че едната година сме на плюс със 100 млн., а другата година на минус. Така нетният резултат ще бъде нула, но ще имаме на лице цех за 50 млн. евро. Ако пък „Аурубис“ не вземе тези пари от фирмата майка, а изтегли банков заем, ще имаме цех, но той въобще няма да бъде предмет на тази статистика.

Казахте, че в началото на годината една голяма компания е превела над 150 млн. евро в Холандия. Има ли и други, които вървят по същия път?

Да, това е втората година, в която има повече върнати заеми, отколкото взети. До 2010 г. винаги е имало повече пари, които влизат в държавата. Сега е обратното. От януари до юни т.г. има вътрешнофирмени заеми за около 1,2 млрд. евро и върнати за около 1,430 млрд.

Подобна е картината миналата година - 1,8 млрд. евро са взети и 2,1 млрд. са върнати. Но предишните година е било обратното - повече е вземано, отколкото е върнато. Ето например през 2008 г. 3 млрд. евро получени заеми от фирмите майки и 1,8 млрд. върнати.

Колко чужди фирми правят такива трансфери?

Резултатите, които посочвам, са от дейността на 1300 компании. От тях 850 имат положителни инвестиции, а 470 отрицателни. Има една фирма, която е вкарала над 100 млн. евро, 19 фирми - между 10 и 100 млн. евро, и оттам нататък още  830 фирми, които имат инвестиции от нула до 10 млн. евро.

Същото е и положението с тези, които пращат навън. Това са общо 470 фирми. От тях две са изкарали над 100 млн. евро, още 13 са трансферирали между 10 и 100 млн., а 450 - между нула и 10 млн. евро. От една страна, това е добре, защото показва, че фирмите имат ресурс, който може да се използва. Ако не им върви бизнесът, те няма да могат да чистят кредитите си. Лошото е, че всеки голям върнат заем намалява общия размер на инвестициите в държавата.

Може ли да излезем от тази объркваща банкова статистика и да кажете върху какви реални проекти работите?

Тази година юли и август не бяха толкова спокойни. Към нас за съдействие се обърнаха 5-6 фирми. Програмата с инвеститорите винаги е сходна, първото посещение е в София. Тук те се срещат с представители на институциите. Оттам нататък тръгват из страната, ако става дума за индустриално производство. Ако са от информационните технологии, се интересуват от София и големите градове.
Предлагаме им държавни или общински имоти, а паралелно с това работим с някои от частните индустриални зони. Партнираме си и с фирмите в сферата на недвижимостите, защото те могат да дадат по-компетентна информация. Нашата работа е да сме първа точка за контакти.

Защо не предлагате терени в най-западналите райони на страната? Например в Северозападна България.

Ние водим инвеститорите на много места. От друга страна, се опитваме да не бъдем прекалено настойчиви, защото за нас е важно някой да дойде в България, а не да го насилим да инвестира в някой град и после да се откаже, защото не му е харесало. Видин и Враца са привлекателни, защото там има евтина земя. От друга страна, много от квалифицираните кадри не са там.

А колко проекти са на финалната права? Министър Добрев се похвали, че у нас идват три автомобилни гиганта.

В момента има няколко проекта, които са пред приключване. При тях фирмите се колебаят между България и Сърбия, България и Румъния. В един от случаите става дума само за България, но там бордът на директорите трябва да вземе окончателно решение. Една от фирмите е германска и се занимава с производство на климатици за автомобили. От няколко месеца избира между България и Сърбия и през септември трябва да вземат окончателно решение. Компанията иска да се занимава и с научно-изследователска дейност. Става дума за наемане на неколкостотин човека, като много от тях ще бъдат висококвалифицирани инженери. В момента те гледат терени в Пловдив и София, като представителите им бяха над 10 пъти у нас.

Имаме ли шанс пред сърбите? Известно е, че те дават големи субсидии.

Да, така е. Става дума за 5-10 хил. евро на човек в автомобилната промишленост. Това прави по 5-10 млн. евро при някои проекти. Като цяло Сърбия винаги предлага по-големи субсидии, затова аз съм щастлив от промените в Закона за инвестициите. Законопроектът предвижда на големи инвеститори в преработващата индустрия, здравеопазването, образованието, транспорта и логистиката да се възстановяват част от разходите за труд в период от две години. Мисля, че това най-сетне ще ни даде възможност да бъдем по-конкурентни. Ние и на тази компания сме казали, че законът вероятно ще бъде приет през септември.

Много хора са против това да се дават субсидии на фирмите. Защо трябва да им плащаме, за да дойдат у нас?

Това са хора, които не са се занимавали с привличане на инвестиции. А моята практика показва, че в началото, когато фирмите избират между 10-15 държави, субсидиите не са важни. На този етап се гледат политическата и макроикономическата стабилност, цени на труд и т.н. Но на финала остават няколко държави, които предлагат сходни условия, и тогава всичко онова, което се дава допълнително - пари за обучение, компенсации на разходи за труд и т.н., има решаваща роля.

Кои са другите фирми, които са пред реализиране на своите проекти?

Едната е френска. Произвежда кабели за автомобили. Техен пряк конкурент е „Язаки“, които имат предприятие в Ямбол. Французите вече казаха, че са избрали България и в края на септември бордът на директорите им трябва да одобри реализацията на проекта.

Тези дни се разбра, че американски гигант в областта на информационните технологии иска да събере счетоводителите си у нас. Кога ще бъде ясна тази инвестиция?

Имаме индикации, че през септември или в началото на октомври вече би трябвало официално да обявят, че идват у нас. Но не мога да дам повече подробности, защото те поискаха първи да обявят намеренията си.

Това ли ще бъдат проектите на 2012 г.? Не е ли прекалено скромно?

Ако човек се опита да изброи заводите, които са отворили врати в най-добрите времена, през 2007-2008 г., ще се затрудни. Е, ще се сети за предприятието на „Монтюпе“ в Русе, за „Тракияглас“, но реално големите фирми, които стъпват у нас, са 5-6 на година. И то в най-добрите времена. Но аз смятам, че дори 2-3 нови компании да идват годишно, това не е зле. Няма как да очакваме по 100. Не винаги е показателен и размерът на инвестираните средства, защото той се определя от вида на индустрията. Проектите в тежката промишленост са на голяма стойност. Ето в „Девня цимент“ строят нова пещ, която струва 160 млн. евро. Там в момента работят около 2000 човека. От друга страна, проектите в леката промишленост и машиностроенето не са толкова скъпи. Там един завод за 200-300 човека струва между 10 и 15 млн. евро заедно със строителството и  оборудването. Такива са инвестициите на „Монтюпе“, на „Либхер“, на „Шнайдер“. Техните заводи са на стойност няколко десетки милиона евро, но са важни за развитието на сектори като машиностроенето, електрониката и електротехниката.



 


От категорията

Кеворк Кеворкян: Сватовници на неприличието

-1477587010.jpg

Друг сватовник – Христо Иванов. Няма бивш министър на Б.Б., да го знаете – ...

28 септ. 2020 | 15:12

Боян Чуков: Очаквам нова вълна атаки на радикализирани ислямисти в Западна Европа

Боян Чуков-1523087293.png

Светът няма да бъде еднополярен, двуполярен, триполярен, а многополярен, и той ...

28 септ. 2020 | 11:38

Кирил Вълчев: Властимащи, свалете маските в училищата и театрите! (ВИДЕО)

Кирил Вълчев Снимка: Дарик радио-1601321881.jpg

Направете изолатори в министерствата, за да държите там чиновници със симптоми ...

28 септ. 2020 | 22:36

Стефан Цанев: Протестът отблъсква интелектуалците заради средствата си и липсата на ясна перспектива

-1533654244.jpg

Няма друг начин освен младите, родени на свобода, незаразени с робство, да ...

27 септ. 2020 | 15:15