Високата порта „хвърля ръкавицата“

11436 | 5 септ. 2012 | 13:46

Великите сили обаче не желаят военни усложнения на Балканите в навечерието на Балканската война



Към края на лятото на 1912 г. все по-малко хора в България говорят за мир. Министър-председателят Иван Ев. Гешов е принуден да признае с тежка въздишка: „Нашата миролюбива политика претърпява пълен крах.“ Той осъзнава със съжаление, че правителството скоро ще бъде поставено „в една ужасна и съдбоносна дилема“ - да избере вътрешния мир или външния „лъже-мир“: „Кое да изберем,

ето мъчителната задача

която ние сме повикани да решим. Бог да ни е на помощ!“

На 25 август 1912 г. Министерският съвет приема Проект за споразумение със съюзниците, според който общата мобилизация и войната трябва да бъдат обявени последователно, но всяко от тези действия те ще извършат „заедно и едновременно“. За предотвратяване намесата на Австро-Унгария и Румъния се предлага да се поиска незабавното въвеждане на коренни реформи в духа на чл. 23-ти от Берлинския договор под съвместния контрол на Великите сили и балканските съюзници. На Черна гора се възлага първа да отвори военните действия.
Цар Фердинанд одобрява напълно Проекта, защото „безвъзвратно е решил да върви напред“. Той настоява да се действа без отлагане, след като се приготви всичко тъй, че „отведнъж да се смаже главата на Азиатския дракон, за да не му се даде време и възможност да се изтегли от дълбочините на Мала Азия“. Крилатият призив обаче се посреща с колебание в Белград и Атина.

Горчивите спомени от пораженията

претърпени във войните с Османската империя през 1876 и 1897 г., възпират сърбите и гърците да преминат чертата.

Гешов разяснява с директива от 29 август „новата политика“ пред пълномощния министър в Цариград Михаил Сарафов: „Положението тук е такова, щото е невъзможно да се мине без коренни реформи. Преди всичко ние трябва да запазим вътрешния мир, а не да го жертваме за тая заблуда и фикция - балкански мир.“ Положението се нарича „безизходно“, но понякога войната също е изход.

Великите сили не желаят военни усложнения на Балканите. На 30 август 1912 г. министър-председателят Раймон Поанкаре е пределно ясен: „Голяма грешка би било, ако България в сегашния момент се впусне в някаква военна акция против Турция. Цяла Европа е съгласна и абсолютно решена да се запази мирът.“

На 4 септември и руският външен министър Сергей Сазонов отхвърля опита „да се припрат Силите до стената“. В случай на поражение Русия не може да окаже на съюзниците нещо повече от дипломатическа помощ: „Ако победите, в което се съмнявам, нищо в смисъл на териториални увеличения няма да получите.“ На 7 септември и държавният подсекретар сър Артър Никълсън предупреждава, че България, като играе „ва банк срещу цяла Европа“, рискува да се хвърли в „една авантюра“ и да загуби всичко, спечелено от 34 години насам.

Високата порта търси

предлог да усили гарнизоните

в Одринска Тракия и скоро го намира в Шуменските маневри, които се провеждат от 6 до 8 септември 1912 г. със задачата „да се практикуват войските на крепостната война“. Учението с участието на три дивизии е отложено от предишната година и трябва да докаже необходимостта от още тежка артилерия. Атаката и „превземането“ на Шуменската крепост се възприема преднамерено от османските военачалници като „генерална репетиция“ за овладяването на Одринската крепост.

На 8 септември 1912 г. великият везир Ахмед Мухтар паша свиква министрите на извънредно заседание, за да обсъдят наложителните мерки във връзка с получените „обезпокоителни известия относно поведението на България“. Взето е решение да бъдат свикани под знамената 100 000 редифи (запасни), с които да се проведат маневри югозападно от Одринската крепост за „сплашване“ на съседите, и същевременно да се усилят армейските корпуси на Балканите с привличане на подкрепления от Азия.

Същия ден Българската телеграфна агенция е упълномощена да опровергае: „Никакви обезпокоителни известия не са могли да бъдат получени в Портата относно поведението на българското правителство, тъй като това поведение продължава да бъде миролюбиво.“ Най-голямото доказателство за миролюбие е разпускането на запасните с три дни предсрочно - на 8 вместо на 11 септември. Царят драсва недоволен върху заповедта на генерал Никифор Никифоров: „Одобрявам да се разпуснат запасните. Значи няма да воюваме.“

Всъщност българското правителство не изпуска из очи възможностите за война, увеличени след „Одринското предизвикателство“. На 9 септември Гешов обяснява в Министерския съвет, че е по-добре да се мине „без благословия“ от Петербург, понеже това ще предизвика намесата на Австро-Унгария с опасност от разпалване на „Европейски пожар“. Според него, щом Великите сили не могат да наложат коренните реформи на Османската империя, те трябва да оставят това на балканските съюзници в името на човешките правдини.

И необичайно за сдържания му характер

министър-председателят заявява, че до 20 септември „най-късно ние или ще бъдем във война, или в мобилизация, или ще бъдем в оставка“: „Аз не мога да остана да управлявам, след като съм дрънкал сабята, но не съм я използвал.“ Сабята още не е извадена от ножницата.

Ръкавицата е хвърлена от Високата порта. На 11 септември Сарафов узнава, че мобилизираните шест дивизии ще бъдат съсредоточени към югоизточната граница на България. Той веднага посещава външния министър Габриел Норадунгиян ефенди, който потвърждава новината доста безцеремонно: „Ако войната е неизбежна, нека се бием. Ние, турците, сме готови за всяка евентуалност!“ Пълномощният министър отговаря, че взетите от Портата военни мерки могат да наложат на България подобен начин на действие, „та така да се създаде едно напрегнато положение, краят на което не може да се предвиди“. На дипломатически език не е възможно да се отправи по-остро предупреждение на една империя.


 


От категорията

Разбраха се! Ето го коалиционното споразумение между ПП, БСП, ИТН и ДБ, формулата е 10:4:4:3

Разбраха се! Ето го коалиционното споразумение между ПП, БСП, ИНТ и ДБ, формулата е 10:4:4:3-1638994586.jpg

Коалиционните партньори ще обединят своите усилия, за да създадат стабилно ...

8 дек. 2021 | 22:15

Новото правителство - огромна концентрация на власт и финансов ресурс под контрола на ПП

Новото правителство - огромна концентрация на власт и финансов ресурс под контрола на ПП-1638970722.jpg

Новото правитество се ражда трудно на базата на много компромиси, трудно ...

8 дек. 2021 | 15:24

Проф. д-р Николай Димитров: Новата „швейцарска“ болница в Бургас отвори врати. Идва и в София

проф. д-р Николай Димитров-1638964708.jpg

Хилядите излекувани пациенти, изразили своето удовлетворение от получените ...

8 дек. 2021 | 13:09

Financial Times: Защо Путин е обсебен от Украйна

Владимир Путин-1638985182.jpg

Москва обича да казва, че „западният либерализъм“ изобщо не подхожда на Русия. ...

8 дек. 2021 | 19:39