О.з. ген. Атанас Семерджиев:

Обвиняваха ме, че готвя преврат

13671 | 17 ноем. 2013 | 11:35

Като вицепрезидент през 1992 г. опозицията изпадна в истерия, от МВР бе разпоредено да се стреля срещу мен, ако се наложи



Миналата неделя о.з. ген. Атанас Семерджиев разказа как е отказал да изпълни заповед на военния министър Добри Джуров да приведе в повишена готовност танковата бригада в Горна баня на 14 декември 1989 г. по време на големия протест пред парламента. Днес генералът си спомня за други драматични епизоди от онова бурно време.

 

Мисля, че най-взривоопасната ситуация от началото на прехода бе на 27 юли 1990 г. Опозицията настояваше Тодор Живков да се яви в парламента. Тя искаше да превърне Народното събрание в трибунал. Малко преди това от Града на истината бе отправено възвание и разпратено до всички т.нар. градове на истината. В него се прокарваше тезата на Константин Тренчев, че комунистите не разбират от добро, а само от сила. Междувременно Стоян Ганев организира провокация. Бе подготвил концерт в Града на истината. В него участва и Лили Иванова. Намеренията бяха да се съберат много хора и при сигнал на Стоян Ганев да блокират Народното събрание, когато се разглежда точката за Живков. Точно така и стана. Многохилядната тълпа

се изсипа пред парламента

помете загражденията и щурмува вратите. Отвън започна да се блъска, чуваха се неистови крясъци. Председателят на парламента Николай Тодоров и Иван Глушков, неговият заместник от земеделците, се опитаха да вразумят тълпата. Но напразно. Хората искаха да нахълтат в залата. Сините депутати обаче изпаднаха в делириум. Аз все още бях министър на вътрешните работи. Ако бях привел „червените барети“ в действие, имаше опасност от кървав сблъсък. Бях убеден, че ако ги извикам, ще се стигне до трагедия. Тогава наистина си мислех, че ако имах пистолет, щях да си тегля куршума, за да се сепнат отвън. Но в този ден аз нямах пистолет. Въобще от 9 септемри 1944 г. насам не нося пистолет. Поисках пистолет от председателя на парламента, но той каза, че няма. Тръгнах към охраната. През това време обаче Николай Тодоров ги бе предупредил и те отказаха с думите, че нямат право да си дават оръжието на друг. Не можех да си представя, че пред българския парламент ще се пролее кръв.

Когато бях вицепрезидент на Желю Желев, почти нямах контакти с него. Негови съветници бяха Ивайло Трифонов и Димитър Луджев. Около тях маше хора, които забъркаха интриги. Най-голямата спекулация бе, че преди втория тур на президентските избори през 1992 г. готвя военен преврат. Резултатите от първия тур бяха неблагоприятни за Желев, защото водеше с малко пред тандема Велко Вълканов - Румен Воденичаров. Той се разтревожи. Тогава кръгът около него

пусна обръщение

на група интелектуалци, близки до него, че ако Велко Вълканов стане президент, ни чака гражданска война. Това бе сплашване на хората. Именно по този повод се разигра сюжетът за военен преврат. В дъното на интригата бе ген. Стоян Андреев, съветник на президента по сигурността. Обвинявайки ме в подготовка на държавен преврат, ген. Андреев събира в кабинета си ген. Бонев, главен секретар на МВР, г-н Креснишки - технически помощник на Желю, ген. Чобанов - заместник на Андреев, и Бойко Станкушев - временен шеф на БНТ. Аз исках само да направя изявление в парламента и да призова хората

да не се страхуват

а да гласуват спокойно и по съвест. Но не ми дадоха думата с мотива, че моето появяване на трибуната ще е знак за сигнал да почне превратът. Помислили, че като не мога да се изявя в парламента, ще поискам да отида в телевизията и от екрана ще обявя началото му. Осведомиха ме, че ген. Бонев вдигнал накрак няколко районни управления на полицията. Дори пратил своя бодигард в телевизията и му разпоредил Семерджиев да не бъде допуснат до микрофоните в никакъв случай. Ако се наложи, даже да се стреля срещу него. След време участниците в тези събития сами разказваха за случилото се в медиите.

Иска ми се да споделя и за подпалването на Партийния дом на 26 август 1990 г. Това бе опит за метеж, последно усилие СДС да разпусне Великото народно събрание. Тогава Желю Желев не подписа конституцията. Главна роля около пожара играеше Константин Тренчев. Провокациите започнаха още в началото на месеца. Маргарита Михнева написа статия, в която излъга, че рубинената звезда на Партийния дом струва толкова много, че с тези пари може да се изплати държавният дълг. Пламен Станчев пък обяви, че ще се самозапали, ако звездата не бъде демонтирана. Намерението и на отец Амбарев да се пали бе част от сценария. Медии, телевизии - всичко бълваше срещу БСП. Помните телевизионното обръщение на Йосиф Петров и на Радой Ралин, с което призоваваха софиянци да се стекат пред Партийния дом, за

„да се спасява“ животът на Пламен Станчев

и отец Амбарев. Направиха обръщение, макар че знаеха, че МВР бе взело мерки това да не се случи. По-късно бай Йосиф Петров ми се извини и каза, че Радой го е подвел. В момента, когато се появиха на екрана, извиках дежурната кола на УБО и отидох на площада. Мъчех се да пробия, имаше над 10 000 души и след обръщението прииждаха още. Целта е била да се съберат двеста-триста хиляди души и да ни пометат. А Радой Ралин не бе наивник, знаеше какво прави. Желю Жлев бе изрекъл мисълта, че да успее „нежната революция“ трябва да се съберат около триста хиляди протестиращи. По време на пожара тълпата бе голяма. Бяха озверели хора, готови да разкъсат всеки, който им противоречи. Извикахме дежурното поделение на баретите, което застана пред главния вход на Партийния дом. Това озвери още повече множеството. Тогава ген. Стоянов даде команда хората му да влязат вътре и да изпълняват задълженията си.
Обстановката ескалира и предложих на Тренчев да отидем в телевизията и да призовем към разум и успокояване. Той отказа. Вместо това пред камерите поиска да обявя разпускане на Великото народно събрание и въвеждане на президентско управление. А това означаваше държавен преврат. Помолих

дежурния екип в БНТ

да ми предаде видеозаписа на диалога и напуснах студиото. После го връчих на ръководството на парламента. Не знам къде е сега, но всичко, казано в него, го има в стенограмата от заседанието. А Тренчев, след като се върна на площада, призова за генерална стачка. За съжаление истината за палежа се потули. Имаше обвинителен акт, в който фигурираше и името му. Но делото не стигна до съд. Дойде правителството на Филип Димитров, настъпи ерата на Иван Татарчев и на Иван Григоров в касационния съд. Министър на вътрешните работи бе Йордан Соколов. В тази ситуация Татарчев потули делото.

(в. Преса, печатно издание, брой 314 (665 от 17 ноември 2013)


 


От категорията

Томислав Дончев: При всички случаи след 2 месеца и половина отиваме на избори

Томислав Дончев: При всички случаи след 2 месеца и половина отиваме на избори-1596693664.jpg

Този, който мисли за доброто на държавата, винаги е готов да направи крачка ...

6 авг. 2020 | 08:50

Радев: Министър-председателят така и не посмя да излезе от създадения от него илюзорен свят (Видео)

Кадър Нова телевизия-1596697949.png

Наследството на катастрофиралата автокрация е изключително тежко и може да се ...

6 авг. 2020 | 10:10

Патриарх Неофит освети грозде на Преображение

Снимка БПЦ-1596707533.jpg

Духовното тържество завърши с многолетие за Българския патриарх и Светия Синод

6 авг. 2020 | 12:51

Ново огнище на коронавирус в шивашки цех в Разлог, заразени са 60 работници

-1594974807.jpg

Заразените са хора от общините Разлог и Белица. Цехът е затворен, извършва се ...

6 авг. 2020 | 12:19