Фирми искат пари, за да дойдат у нас

13703 | 3 май 2012 | 14:17

Сърбия дава на инвеститори до 10 хил. евро субсидия за едно работно място. Интервю за това кой иска да влага капитали у нас



Чуждестранните инвеститори искат пари, за да развиват бизнес в България. „Първият въпрос на компаниите е какви държавни субсидии предлагаме“, съобщи в интервю за „Преса“ шефът на Българската агенция за инвестиции Борислав Стефанов. Причината е, че в съседна Сърбия дават на компаниите между 2 и 10 хил. евро на открито работно място, а в Турция ги освобождават от корпоративен данък. У нас бонусът за големите инвеститори е изграждане на инфраструктура - например пътища, и продажба на земя без търг или конкурс.


 

- Г-н Стефанов, преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) за януари и февруари изглеждат драматично ниски. Едва 84,6 млн. евро срещу 333 млн. за същия период на м.г. Как ще коментирате?

- Тези данни са първоначални. Обикновено у нас при излизане на първите данни се вдига много шум. Всякакви икономически експерти започват да говорят колко зле са нещата в държавата. Но когато излязат окончателните резултати и се види, че разликата не е толкова драматична, никой не го отразява. Затова искам да дам статистиката на БНБ за същия период преди 1 г. Тогава първоначалните данни бяха, че инвестициите са 53,4 млн. евро при 214 за същия период на 2010 г. По-късно тези 53 млн. станаха 333 млн. евро, но никой не го отрази.  Същото беше с инвестициите за цялата 2011 г. Според първоначалните данни те са 1,064 млрд. евро. Сега БНБ, съобщава, че  са набъбнали до 1,340 млрд. евро, или повишението е с 30%. Но не съм видял нито един анализатор да каже: „Виждате! Нещата не са толкова зле, затова нека не драматизираме!“

- Откъде идват тези разлики?

- БНБ работи с много източници - с НСИ, с митници, с банковата система, с десетки хиляди фирми и е много трудно всички парични трансакции да се отразят в един толкова кратък период от време.

- Бихте ли обяснили къде са вложени въпросните 84 млн. евро за януари и февруари?

- БНБ няма как да пита всяка компания с над 10% чуждестранно участие дали с парите, които е получила отвън, ще купува машини, или ще си правите реклама по телевизията. Затова правилото е тези средства да се отчитат като ПЧИ, макар че не винаги са с инвестиционна цел. Но от друга страна, понякога истински вложения в сгради, земя и заводи не се отчитат.

- Кога става това?

- Когато парите не идват от фирмата майка, а са банков кредит. Такъв е примерът с ЕВН, която м.г. построи най-модерната ТЕЦ на Балканите на стойност около 100 млн. лв., но тези 100 млн. статистиката на БНБ ги няма.

- Под инвестиции обаче хората разбират точно предприятие на „зелено“.

- Икономическото понятие е различно. То е много по-обширно, затова, когато се говори за разликата между инвестициите преди кризата и сега, се пропуска нещо много важно. Почти никога не се казва, че огромният дял на инвестициите преди кризата е бил в банковата сфера, в недвижимости, в строителство и търговия. Тези три сектора са донесли между 60 и 90% от всички ПЧИ в страната. В тези години е влагано и в производство, но този дял е бил примерно 10-15%. Става дума за около 2 млрд. евро годишно, които са влезли в индустрията.

- А колко са сега инвестициите в производството?

- Между 1 и 1,5 млрд. евро. са инвестициите в производство, телекомуникации, енергетика. Така че обемът не е толкова различен. Делът на финанси и търговия обаче на практика е изчезнал и това е причината да има такава голяма разлика в крайното число. Но като се каже, че инвестициите са паднали 5 пъти, хората си представят, че пет пъти по-малко заводи идват у нас, отколкото преди кризата. А това не е вярно.

- Казвате, че една от причините за по-малкото инвестиции е финансовият сектор. Но има ли случаи фирми да предпочитат други държави от региона заради по-добри условия за работа?

- Преди няколко дни отвори завод на „Фиат“ в Сърбия за около 1 млрд. евро, което е една от най-големите инвестиции в западната ни съседка през последните години. Но това, което не се казва, е колко пари са дадени, за да се привлече този компания. Данните по сделката се пазят в тайна, но се говори за 1,1 млрд. евро.

- Как са дадени тези пари?

- Държавни субсидии могат да се предоставят под различни форми. В момента работим по още един проект, където инвеститорът избира между България и Сърбия. Една от големите разлики между нас и сърбите е, че там се дават помощи на база разкрити работни места. За всяко работно място в зависимост от сферата и географския регион инвеститорът получава между 2 хил. и 10 хил. евро на работно място.  В конкретния случай става дума за субсидия от 7 хил. евро на човек. Може да си представите колко ще получи, ако заводът е с 1000 работни места. Става дума за 7 млн. евро.

- Ние какво предлагаме?

- Предлагаме земя, възможност за инфраструктурна субсидия и средства за обучаване на хора. Ако оценим всички помощи, които можем да дадем, може би, ще бъдат от порядъка на 1 млн. евро. Разбира се, ние представяме пред инвеститорите добрите примери у нас. Но ако една съседна държава субсидира една трета от стойността на даден проект, а тук - една двайсета, то изборът не е в наша полза. Помислете си, че си купувате автомобил и избирате между „Фиат“ или „Форд“. Колите струват еднакво и едната от двете марки ви каже: „Ще ви дадем 10 хил. лв. отстъпка.“ Ясно е как ще постъпите. Естествено, всичко не опира до субсидиите. И слава Богу! Иначе нямаше да се прави какъвто и да било маркетинг. Просто трябваше да се мисли как да се дават повече и повече пари на фирмите.

- Изгубили ли сме вече някакви проекти по такива причини?

- М.г. работехме по проект с една американска фирма, която е голям производител на банкомати. Те си търсиха място за разкриване на център за ай ти поддръжка и първоначалните планове бяха да наемат 700-800 човека, които да се занимават с това. И още в началото първото, което ни попитаха, беше: „Ако дойдем в България, колко ще ни дадете?“ Опитахме се да обясним, че основите им разходи за такъв център са заплатите на хората плюс наеми, а у нас има качествени офиси на добра цена. Същото е положението със специалистите, които са много добри, а заплатите са доста по-ниски. Това обаче не ги задоволи и след 5-6 повторения на един и същи въпрос под различна форма накрая си тръгнаха. Скоро разбрах, че са отишли в Сърбия.

По подобен начин се провали и голям химически проект. Той бе с „Нокиа“ за производството на автомобилни гуми. Представителите на компанията избираха между България, Румъния, Турция и Сърбия. Казаха, че България им допада най-много, но Турция предлагаше да ги освободи от корпоративен данък, а в Сърбия да им построят сградите и да им дадат земята.

- Това, за което говорите, изглежда като едно голямо надцакване. Толкова ли е жестока битката за инвестиции в региона?

- Наистина е жестока. Затова се дразня, когато у нас почнат да говорят, че субсидиите нямат никакво значение и че е важна бизнес средата. Вярно е, че ако в една държава ситуацията е лоша, никой няма да дойде. Но аз виждам от какво се интересуват фирмите и досега не съм чул някой да каже: „Отиваме другаде, защото там бюрокрацията и корупцията са по-малки.“ В момента темата, която се обсъжда при преговорите, са държавните помощи.

- Ние какво допълнително ще предложим на инвеститорите, за да станем по-привлекателни от нашите съседи?

- Работим по промените в Закона за насърчаване на инвестициите. Искаме там да се вкара текст, че частично ще се възстановяват направените разходи за осигуровки. В правилника към закона ще се формулира за кои индустрии ще се отнасят тези облекчения и за какъв период от време ще важат. Не искам да посочвам по-конкретни неща, защото законопроектът трябва да мине през обществено обсъждане.

- Все пак кои ще бъдат сферите, където ще се ползват преференции?

- Промишлеността и някои видове високотехнологични услуги, защото това са сферите, към които се опитваме да насочим чуждите компании. Далече съм от това да казвам кои инвестиции са добри и кои лоши, но смятам, че вложенията в производството и във високи технологии са по-устойчиви, по-трайни. Ще ви дам пример със строителството. В този сектор преди няколко година имаше хиляди заети, въртяха се големи пари. При криза обаче инвестициите в строителството изчезват и хилядите хора остават без работа.

- В Германия казват, че са излезли от рецесията по-бързо от  Англия, защото не са закрили базовите си индустрии като металургията и машиностроенето.

- Да, така е. В началото на 90-те години Ирландия привличаше основно компании в сферата на производството и информационните технологии, но после се увлякоха в посока недвижимостите и финансите. Така крахът, който последва, беше сериозен. Затова трябва да се определят приоритетите много внимателно.

- Продължава ли процесът чужди фирми да изнасят парите си в чужбина? В началото на 2012 г. премиерът Бойко Борисов заяви, че всяка година от страната изтичат милиони в незнайни посоки от т.нар. чужди инвеститори.

- През м.г. имаше период, в който разлика между взетото и върнато от компаниите с чуждестранно участие бе огромна. 600 млн. евро например бяха върнати на фирмите майки от три големи компании. При сегашната корекция на данните разликата между това, което е влязло в държавата, и изнесеното е почти нула. Разбира се, за нас би било по-добре фирмите да инвестират в България. Но няма как да им кажем: „Всички пари, които правите, ги оставяйте тук.“ Живеем все пак в един свободен свят, а и във време на криза всеки решава как да се оправя с финансите си.


Борислав Стефанов е роден на 7 юли 1979 г. в Плевен.
Завършил е бизнес администрация в Американския университет в България. Има магистратура по международен мениджмънт от Харвард в Лондон.
Бил е консултант в московския офис на компания Boston Consulting Group.
До 2005 г. е работил като мениджър в логистичния център на „Даймлер Крайслер“ в Дубай.
От 2009 г. е изп. директор на Българската агенция за инвестиции.



 


Още по темата

Влаковете днес пак претъпкани

-1201_800x561.jpg

Шефът на БДЖ "Пътнически превози" Методи Христов призова хората да се ...

3 май 2012 | 14:09