Бившият военен министър Николай ЦОНЕВ:

Когато гръмна Челопечене, Бойко Борисов се покри

34767 | 8 дек. 2013 | 10:12

Тогавашният кмет на София си пиеше бирата с местните и им говореше колко некадърна е армията

-conev pulev.jpg-1421169581.jpg-1421169570.jpg

Малко след като станах министър на отбраната през 2008 г., разбрах, че имам съществено предимство пред цивилните ми колеги, заемали този пост след 10 ноември 1989 г. досега, а то бе, че не бях външен на системата човек. Служил съм в строя като офицер. Бил съм командир и много добре познавах психологията, манталитета и философията за живота на войника, сержанта и офицера. Службата във войската ме научи, че за да изискваш от подчинените, първо трябва да им даваш, в смисъл да им осигуриш добри условия за живот и служба. Нали знаете старата, но вярна поговорка, която никой още не е опровергал - „Празна раница не пази граница“. Като военен министър най-важната ми задача бе социалната политика и грижата за военните. Затова най-щастливият ми ден на този пост бе на 29 декември 2008 г., когато разписах договорите за продажба на жилища от фонда на Министерството на отбраната на над 600 военни семейства. Аз отмених заповедта на предишния министър, според която квартирите под наем бяха

 

забранени да се продават

 

на семействата на военнослужещите.

Всеки договор за продажба е в пет екземпляра и трябваше да си сложа подписа над 3000 пъти за няколко часа. Извиках двама от моите сътрудници да ми помагат, за да успеем. Когато приключихме, ги попитах осъзнават ли какво сме направили днес. А те ме гледаха с недоумение и не можаха да се сетят. Тогава им казах: „Знаете ли, че днес сме направили най-добрия новогодишен подарък на над 600 военни семейства? Донесли сме им огромна радост.“ Ако приемем, че всяко семейство е минимум от трима души, това означава, че сме зарадвали над 2000 души за новата година.

Един от мрачните ми дни като министър бе 3 юли 2008 г., когато гръмнаха армейските складове с боеприпаси в Челопечене. Бях си у дома и нищо не усетих. Първо ми се обади по мобилния телефон наш военнослужещ. Това бе две-три минути след взривовете. Веднага позвъних на военната полиция, а те се обадили на районното полицейско управление. Оттам им казали, че взривовете са в Кремиковци. Въпреки всичко тръгнах за мястото на произшествието, за да се убедя дали е така. Началникът на Генералния щаб ген. Златан Стойков ми е комшия и мина покрай мен да ме вземе. Отидохме в Челопечене и разбрахме какво се е случило - не гърми металургичният комбинат, а нашите складове със снаряди и бомби. Нямаше жертви, нито ранени. Нямаше и опасност от обгазяване. При нас дойдоха журналистите и ние ги помолихме да успокоят хората, че няма никакъв риск София да бъде обгазена. Докато разговаряхме с тях, кметът Бойко Борисов им звънеше на джиесемите и им обясняваше

 

как военните нищо не правят

 

А съгласно закона за извънредните ситуации той лично като кмет беше длъжен да организира и ръководи кризисния щаб за ликвидиране на последствията и ако се наложи да организира и евакуация на населението. Вместо това ние с тогавашния областен управител Тодор Модев вършехме всичко. Формирахме щаба и по-късно го преместихме във военния команден център. А кметът на София ходеше в Челопечене да си пие бирата с местните и им говореше колко некадърна е армията. Докато 

траеше кризата, Бойко Борисов нито веднъж не ми се обади по телефона, а той трябваше да е основният ръководител на всички дейности. Знаете колко сили и средства след това хвърлиха инженерни части на армията, за да прочистят района около взривовете. А става дума за доста голяма площ от стотици хиляди декари. Бързахме, защото идваше есента, а това бяха обработваеми земи и хората трябваше час по-скоро да влязат в земите си, за да се грижат за тях. Трябва да кажа, че за чест на войската тя се справи блестящо с тази задача. Прояви високо чувство за отговорнст и дисциплинираност. Но най-важното бе, че такъв страшен инцидент се размина без жертви, нямаше дори и ранени. В други държави, например Албания, при експлозия на подобни армейски складове загинаха над 20 души.

Не знам дали някой си спомня, когато през 2009 г. правихме редовните генералски рокади и размествания във висшия команден състав за празника на армията 6 май. По традиция те винаги са по това време. А предстояха парламентарни избори, които бяха насрочени за 5 юли. Тогава от ГЕРБ размахаха пръст, че трябва да се изчака да мине вотът и да се даде възможност на новите управляващи да определят висшия команден състав на войската. По-голяма наглост не бях чувал - толкова бяха уверени, че ще спечелят.

Освен това не е редно - разстановките винаги са били за празника на армията. Защо заради прищевките на ГЕРБ трябва да се променя традиция, установена с десетилетия. Тогава направих изявление по медиите, че армията е деполитизирана и кадровата политика в нея не трябва да зависи от конюнктурни съображения, а трябва да се спазват законите и нормативната уредба. Спомням си, че тогавашният военен „експерт“ на ГЕРБ о.р. ген. Аню Ангелов написа няколко

 

гневни статии

 

колко неудачен е изборът на сегашния началник на отбраната ген. Симеон Симеонов, когото тогава назначихме. Ангелов твърдеше, че е неспособен, нямал качества да заеме този пост. Аз също бях против Симеонов да е началник на отбраната, но това е друга тема. Но когато Аню Ангелов стана министър на отбраната и мандатът на Симеонов изтече, лично той предложи да му се удължи с още две години. Така че не мога да разбера подобно двуличие - хулиш и плюеш по някого, а след това го предлагаш за издигане. 

 

(в. Преса, печатно издание, брой 335 (686 от 8 декември 2013) 


Още по темата

В броя на в. „Преса“ от миналата неделя бившият военен министър Николай Цонев разказа интересни случки, когато е бил кадрови офицер. Той е зенитчик и е служил в полка в Самораново. Спомни си интересни перипетии, когато полкът е ходил задължително по два пъти в годината на стрелби на зенитния полигон край Шабла. Разказа и за това колко е изобретателен войникът, когато трябва да се скатава от задължения. Днес о.р. майор Цонев говори за перипетиите си като министър на отбраната.