Симеон Сакскобургготски

НО...

ИМОТИ И СЪВЕТИ

31344 | 9 дек. 2013 | 12:04

Как Симеон зачеркна себе си - от Кеворк КЕВОРКЯН


Фикцията, че Симеон отива по конгреси и се коалира със социалистите в името на Помирението - е просто блъф... Всичко си е просто едно Помирение със собствените му имоти.


Симеон окончателно загуби двореца в Кричим. Решението на съда обаче не направи особено впечатление на публиката, което вече е озадачаващо. Все пак този тягостен финал би трябвало най-малкото да ни огорчи - не защото Симеон е загубил нещо, което не му принадлежи, а заради упорството, с което принизи не само собственото си достойнство, а и това на политическата класа, в която той пристана внезапно, на династията, към която принадлежи, и в крайна сметка на Историята. Да получиш един направо фантастичен реванш заради историческата несправедливост, проявена към фамилията ти, и да го злепоставиш заради някакви имоти - това може да се случи само у нас.

Когато през 1998-а Конституционният съд отмени конфискацията на царските имоти, публиката остана равнодушна - в края на краищата, Симеон, тогава все още приеман като цар, си седеше в „двореца“ в Мадрид и не пречеше на никого, а и никой не подозираше за размерите на великанския му апетит. Българинът поначало е толерантен към онзи, който не му се мотае в краката, величавата ни завист не функционира по отношение на изгнаниците ни - никой не се интересува колко богат е Чападжиев или пък Джеймс Велков, или колко сръчен е проф. Чирков, докато са далеч оттук. Ние ставаме подозрителни, когато някой се навре под погледа ни.

Симеон бе посрещнат в политиката въодушевено, но трябваше още тогава (2001 г.) да се сетим, че скоро

ръждата ще избие
по реномето му

- ръждата на имането. А и той не направи нито един щедър жест или ако го направи, това не стана достатъчно впечатляващо - например подари на държавата стотици декари от парка Врана, обаче вече се беше настанил в тамошен дворец и само това имаше значение за публиката, нищо друго. Всъщност настанил се беше в капана, който му спретнаха. Наистина, повечето от хората, които работиха за връщането на имотите му, го правеха безкористно. Но имаше и други, които разбраха, че Симеон става уязвим завинаги и каквото и да прави, винаги ще има възможност да бъде омаскарен като алчния стар джентълмен от Мадрид - а на нас никакви джентълмени не са ни нужни откъдето и да било - да не говорим пък за алчни.

Лично моите симпатии към Царя се изпариха още тогава - не за друго, а заради очевидното му късогледство, да не кажа слепота. Освен това винаги съм подозирал, че у него съществува нещо, за което трябва да избягваме да мислим, за да не се наложи да побегнем панически: понякога в погледа му ми се мяркаше някаква отсенка от презрението на дядо му, който не е бил никак ласкателен към българина и българското; неговите катастрофални за България решения и войни са известни, обаче от неудобство избягваме да се сещаме за глумите, които си е позволявал с българското си обкръжение. А при Симеон така и не стана ясно

какво мисли той
за българина

- той винаги говореше за него някак отстранено; това е присъщо на всички, които се набъркват в нашенската политика - посочете ми само един- едничък екземпляр, който от 1989-а насам да е казал ясно и на висок глас, че обича народа си, който да е съставил простото изречение: „Обичам те, българино“. Няма да успеете - този емоционален импулс не може да се роди в мрачното ни политическо съзнание, изпълнено със сметки и корист, с дребнавост и неосъзнато презрение към истински важното. И досега се случва да чуеш някой политически главанак, който ръси поредните си глупости, високомерно да нарича България „тази страна“ - сякаш той самият не идва от най-мътните й под­моли.

Бившият цар направи и втора грешка, освен че прояви лакомия за имане. Всъщност той изрече ясно две неща сред иначе смътното си словесно бълбукане - едното беше за имотите му, а другото, че българинът трябва да си смени чипа. Българската история, не тази, която я пишат студентите окупатори и революционерите с два пръста чело, които се крият зад тях - а истинската История, никога няма да му прости това, ще му го върне тъпкано. Не идва този съвет да го дава един Алчник и не е нужно да го обяснявам защо.

А всичко можеше да се развие по друг начин, ако, разбира се, и маята на Кобургите бе по-друга. Излизаш по един магичен начин на сцената - и веднага се отказваш от имотите, които все са ти в главата. Можеше да го направи дори през 2003 година - доста преди изборите - и със сигурност щеше да получи още един мандат.

Има неща, които едва сега ги виждам по-отчетливо и които отново и отново доказват, че този човек не функционира правилно. Отказваш се от династията си, зачеркваш себе си като Цар - а пък драпаш за царските имоти! По този начин Симеон направи сам още един, втори референдум „За монархия или република“ - сам гласува срещу себе си; и един чудовищен жест в това отношение беше, когато отиде на конгреса на БСП, за да му се смеят скришом дори провинциалните делегати. Това бе абсолютно нетърпимо поведение - можеше да изглежда приемливо само ако преди това комунистите бяха направили някакъв, дори и скромен, монумент в памет на разстреляните от Народния съд, между тях и чичо му принц Кирил - монумент в името на националното Помирение. Само да им го кажеш обаче, БСП и сега веднага ще отвори лагера в Белене. Затова фикцията, с която се храни Симеон - че отива по конгреси и се коалира със социалистите в името на Помирението, - си е просто един блъф, а може би направо и една неосъзнавана глупост. Всичко си е просто едно Помирение със собствените му имоти.

Лап-лап-лапай помирението…

И като си помисли човек какви плад­нешки крадци върлуват из нашата политика от 24 години насам - и нито един от тях не получи някакво, макар и символично, наказание, всички се измъкнаха, а накрая „нашият Симеончо“ бе осъден да връща имоти. Това е жалко, чак подобно нещо той не заслужава. Сега обаче вероятно ще съди България в Страсбург - и като гледам какви ги вършат из този съд, като нищо може да я осъди.

Питам се, защо дори когато си отстранен от българското блато, прихващаш нещо от него, как се случва това? Сигурно човек изглежда наивник, когато гледа по този начин на една имотна претенция - но пък и премеждието на Симеон в българската политика беше нещо уникално. Някои съседни страни дори не допуснаха бившите си монарси или техните наследници да припарят там, а нашият човек направо се намърда на трона (републиканския). И това след всичко, което е напластявано в масовото съзнание - все пак родата на избитите партизани и антифашисти е доста по-многочислена от тази на шивачките, които са шили юрганчето на „нашия Симеончо“. И този ли точно чип, който съдържа подобна толерантност, трябва да се смени? Не знам.

Разбира се, има и по-просто обяснение извън „компютърните“ гламавщини на Симеон. И то се крие в жаждата на народа да срещне най-сетне нещо по-различно от онази секта, която го изтърбушваше и отвращаваше със слабоволието си цяло десетилетие сред 1989 година. Обаче компютърният техник се оказа повече един брокер на недвижими имоти.

Тия дни „24 часа“ отпечата един текст на Симеон - „Бежанците не са пречка, а възможност“. Ако не бяха разправиите му за имоти и иманета, човек можеше да пробяга по заглавието и просто да го забрави. Понеже то си е пак в същият наивно-спекулативен маниер на автора, с който вече сме свикнали. Той обещаваше светли хоризонти за „тази страна“ - обаче съчетани с дела срещу нея, сега пък бежанците са възможност. Дали пък алчността не разяжда способността да се разсъждава трезво?

Представете си сега какви възможности ни дава едно седемчленно сирийско семейство - пет невръстни деца, майката без професия, а пък бащата неизвестно какъв - но да приемем, че е най-порядъчният човек на света, дори може да е далечен роднина на Соломон Паси, който също дрънка за широките хоризонти, които ни открива приобщаването на клетите бежанци. Примерите, които Симеон дава с Великобритания, Швеция или Норвегия, са безразсъдно спекулативни - там имигрантите създават продукт, но те не са бежанци, подгонени като зверове, те са просто наемна ръка, това няма нищо общо с нашия проблем. Те не са бегълци от една касапница, а хора, които се придвижват след по-белия хляб. Българското сърце никога не е било затворено за клетниците, стига да не са го мамели или да са искали да доминират; но търпението на нашия човек се изчерпва, когато го карат да мисли за тези клетници - които трябва да обгрижваш, да храниш, да образоваш, да им построиш и някоя друга джамия и накрая да превърнеш в европейци - като за нещо, което ти открива „нови възможности“. И ние мислехме, че Симеон ще открива нови трайни хоризонти, а той приключва кариерата си с едно загубено дело срещу собствената си държава.

Но фантазията за „възможностите“

е нищо в сравнение с един пасаж от въпросната статийка, ето го: „Като дългогодишен емигрант съм особено чувствителен към темата и съпричастен със съдбата на тези хора, тъй като познавам не само битовите, но и социалните и емоционалните трудности на емигрантския живот“. Брей, брей. Идете до лагера за бежанци в Харманли и незабавно ще си представите колко зле и драматично е живял малкият Симеончо в „двореца“ в Мадрид.

Бившият цар пак се сеща и за онзи проклет чип, с който ще го запомним: нужно било просто да сменим начина си на мислене и да ги възприемем (бежан­ците) като една възможност, като принос към собственото ни общество и пр. бля, бля. И на кого го казва това - на народ, от чиято душа Яворов изтръгна шедьовъра си „Арменци“.

Веднага след делото за „Кричим“, вместо да се тюхка привидно за бежан­ците, Симеон трябваше да напише едно писмо до българите - дори една прокламация, с която да обясни неуместните си съдебни войни срещу българската държава и да се извини. Нямаше да помогне особено, но все някой щеше да му повярва.

(в. Преса, печатно издание, брой 336 (687 от 9 декември 2013) 


 


От категорията

Валерия Велева: Радев свали юмрука. И трудното започва

-1619525109.jpg

Дертлиев, който учеше новопроходците в демокрацията, казваше, че най-добрият ...

26 ноем. 2021 | 14:56

Проф. Искра Баева: Защо само леви кандидати печелят втори президентски мандат?

-1557828259.png

Десните президенти и до днес се смятат за прави, а онези, които не са гласували ...

26 ноем. 2021 | 13:17

Кеворкян: След балотажа - ползваш и хвърляш. Радев не получи пропуск за Рая

-1568320806.jpg

Първият си мандат Радев спечели сам – той беше „Внезапният герой“, както го ...

25 ноем. 2021 | 17:10

Валерия Велева: Генерационният "преврат". С тези избори приключва Преходът

Валерия Велева:  Генерационният преврат. С тези избори приключи Преходът-1448546816.jpg

Този вот се превърна в дълбока разделителна линия - това бе една НОВА БЕЗКРЪВНА ...

24 ноем. 2021 | 17:21