1000 години от битката при Беласица

Имаме дълг към Самуиловите воини

7366 | 11 дек. 2013 | 10:58

Композицията в памет на ослепените Самуилови воини в центъра на София е дело на големия български скулптор Любомир Далчев.

Автор:


       
   

Преди два месеца в. ПРЕСА започна поредицата за драматичните събития през юли-октомври 1014 година, ускорили залеза на Първата българска държава. (Виж броевете от 9, 21 и 30 октомври, 15 и 29 ноември т.г., както и pressadaily.bg). С тези публикации изцяло подкрепяме инициативата на проф. Младен Григоров, виден кардиолог, председател на фондация „Паметници на българската слава“. Той призова за достойно отбелязване на 1000-годишнина от битката при Беласица (29-30 юли 1014 година). И най-вече за цивилизовано почитане на паметта на българските царе Самуил, Гаврил Радомир и Иван Владислав. (Техните запуснати в момента гробове са в Гърция, в църквата „Свети Ахил“ в Преспа.)

 Към призива на проф. ГРИГОРОВ се присъединиха (по реда на подписването):
 скулпторът проф. Валентин СТАРЧЕВ,
 дългогодишният шеф на ВМА ген. проф. Стоян ТОНЕВ,
 председателят на БАН акад. Стефан ВОДЕНИЧАРОВ,
 акад. Дамян ДАМЯНОВ,
 композиторът Георги МИНЧЕВ,
 писателят акад. Антон ДОНЧЕВ,
 художникът Христо СТЕФАНОВ,
 шефът на агенция „Фокус“ Красимир УЗУНОВ,
 акад. Благовест СЕНДОВ,
 историкът акад. Георги МАРКОВ,
 режисьорът акад. Людмил СТАЙКОВ,
 проф. Юлиан ВУЧКОВ,
 проф. д-р Пламен ПАВЛОВ, историк, експерт по периода на цар Самуил.
 Петнадесетият участник в подписката е ПРЕСА.

Първи резултат от инициативата е правителственото решение за създаване на Национален комитет по отбелязването на 1000-та годишнина от смъртта на цар Самуил. За него съобщиха на 22 ноември министърът на културата д-р Петър Стоянович и министърът на образованието и науката проф. Анелия Клисарова.
Що се отнася до поредицата на ПРЕСА, автор на последната за тази година публикация в нея е самият проф. Младен Григоров. (Заглавието е на редакцията.)

 

 

Защо българската държава трябва достойно да почете битката при Беласица на 29 юли 1014 година?

Първо 

защото паметта на 15-те хиляди (те са точно толкова според всички стари летописи) наши ослепени предци ни задължава за това.

Второ

защото тази трагедия няма аналог в световната история и всяко нейно омаловажаване е, меко казано, недостойно. Цар Самуил е очаквал нападението и  предварително е взел съответните мерки: на височината Гергевче, на 700 метра надморска височина в Беласица, изгражда малка крепост, чиито развалини стоят и сега. От нея по склона на Беласица заповядва да се изградят дървени заграждения, а през цялата долина на Ключката клисура построява поредица от деми (укрепления, чиито следи все още съществуват).

На мястото, където сега е паметникът на парка „Самуилова крепост“, има изкуствено издигнато земно укрепление на няколко нива и там е бил командният пункт на цялата позиция, чиято дължина е над 7 км (от Беласица до Огражден). През местностите Смърдешница (вероятно заради миризмата на разлагащите се тела е наречена така) и Чукалък настъпващият от изток византийски император Василий II многократно се опитва да пробие отбраната. И когато

разбира, че това е невъзможно

изпраща обходния отряд начело с пловдивския управител Никифор Ксифий през южната страна на Беласица в тил на защитниците. Вероятно ударът срещу тях е осъществен между селата Ключ и Скрът, където се предполага, че е била концентрирана основната част от българската армия. Точно там става и погромът с последващо избиване на част от нашите войници в местността Кокалица.

Ослепяването на пленниците се осъществява след няколко дни, след разгрома на един отряд, който императорът праща по дирите на отстъпващите, оцелели от обръча на византийците, български войници към Струмица. Този отряд е ръководен от негов любимец, който загива, убит лично от сина на Самуил - Гавраил Радомир. Пак във византийските източници е написано, че „когато императорът научи тази вест, плака цяла нощ и сутринта заповяда ослепяването на пленниците“.

Това изключително нечовешко отношение

към пленниците става причина към името на император Василий II да се добави прозвището Българоубиец, с което го споменават всички и до ден днешен. Този факт също говори сам по себе си за мащаба на трагедията. Седемкилометрова отбранителна линия не може да се отбранява дори и днес (при наличието на огнестрелно оръжие) от 1500 старци резервисти. Нито пък има някакво обяснение защо императорът ще заповядва изключително трудния дори и сега преход през Беласица на неколкохиляден обхождащ отряд, след като през рехавата отбрана на 1500 старци е можел да мине като на парад. В крайна сметка цар Самуил губи битката при Беласица, но успява да се оттегли именно благодарение на своя син Гавраил Радомир в резиденцията си на малкото преспанско езеро. Дали там, дали в Прилеп или Охрид, той посреща оцелелите воини слепци,

 

 

Изглед към Беласица откъм север, от района на Самуиловата крепост в подножието на Огражден. Между двете планини се е виела 7-километровата българска укрепена линия, край която се разиграва драматичната битка в края на юли 1014 година.

Снимка - Николай Големанов

 

получава сърдечен удар и умира

Явно юнашкото му сърце не е могло да понесе грозната картина на влачещите се един след друг, водени от един едноок, негови войни (на всеки 100 ослепени ромеите оставят един с едно око, за да ги води). Мисля, че и тази драма, предизвикана от такава картина също няма аналог в световната история.

Трето

защото и народната памет, отдавна е показала своето дълбоко уважение към битката при Беласица и особено към последвалата я трагедия. Има много места около Беласица, чиито имена са свързани с битката: Вадиочник, село Скрът (от скръб), Кокалица, Очици, Сляпата пътека. Едва ли народът ще остави в съзнанието си трагедията на една маловажна битка, чийто изход тогава решава съдбата на България за 168 години (времето, когато сме под византийско владичество). Преди една година с моя приятел Иван Йорданов поставихме плоча на огромната скала в местността Вадиочник, в покрайнините на с. Скрът.

Четвърто

защото и сега който и българин да попитате за двете най-трагични събития в нашата история, ще ви каже: ослепяването на войниците на цар Самуил и Баташкото клане (както го е казал дядо Вазов: „Беласица стара и новий Батак хвърлят черен облак на наший кръгозор“).

Пето

защото гробът на цар Самуил е известен. Открит е през 1968 г. от гръцкия археолог проф. Мицопулос

на острова на малкото Преспанско езеро

в развалините на църквата „Св. Ахил“. Тя е построена от цар Самуил според поставения от гърците текст на входа на острова. Явно цар Самуил независимо от непрестанните войни с Византия е уважавал покровителя на гръцкия народ свети Ахил и именно затова е построил църквата, където е пренесъл мощите на светеца. Според поставения от гърците текст на гръцки и английски език на входа на острова това е съвсем ясно обозначено. Над гроба няма надпис, няма християнски кръст, както ги няма и на съседните гробове на следващите след Самуил български царе - Гавраил Радомир и Иван Владислав (открити също от проф. Мицопулос).

Шесто

защото тази годишнина създава чудесна възможност за президентската и изпълнителната власт да си подадат ръка и заедно да организират мащабно честване на събитието. Както и заедно да поискат от Гърция разрешение за прилично обозначаване на гроба на цар Самуил и гробовете на царете Гавраил Радомир и Иван Владислав, намиращи се до него. С гърците сме източноправославни християни и съюзници в НАТО и ЕС, което предполага решаване на този въпрос.

Престъплението на Василий II против български военнопленници е потресло и чешкия художник
Емил Холарек (1867-1919). За да подчертае мъката и отчаянието сред ослепените, той ги изобразява
в зимен пейзаж. Исторически това не е достоверно - византийците ги осакатяват в края на лятото,
началото на есента на 1014 година.

 

А и защо църквите на България и Гърция да не направят обща панихида на гроба? И всичко това без претенции по отношение на тази отдавна отминала трагедия, която, колкото и да е парадоксално, може да се намери начин да ни обедини още повече в европейското ни бъдеще с Гърция, която е майка на съвременната цивилизация.

И не е ли време и на Балканите да отбелязваме заедно събитията, които в миналото са ни разделяли. Както това отдавна направиха германци, французи и англичани за битките при Аустерлиц, Ватерло, Трафалгар, Марна, Вердюн, атлантическите плажове и т.н. Мисля, че духът на войниците на цар Самуил, чиято кръв тече в нашите жили, няма да ни прости едно неуважение към тяхната памет. Днес точно дефицитът на памет е една от основните причини за тежкия разпад в нашето общество, последващата го денационализация и в крайна сметка - безнравственост.

Писмото, което подписаха 13 видни интелектуалци, внесох в президентството и в Министерския съвет с вярата, че двете институции ще организират национално честване на битката при Беласица и ще направят съответните постъпки пред гръцките власти за маркирането на гроба на цар Самуил и поставянето на християнски кръст над него.

Вярвам, че това ще стане без всякакви условности, както от все сърце го приеха подписалите писмото интелектуалци и дълбоко уважаваната от мен редакция на вестник „Преса“, на която съм благодарен. 


За страшните и светлите уроци на историята

Да си припомним нещо много важно, свързано със сегашното ни време и с онова, на което ни учи историята. През миналия век България е преживяла 2

национални катастрофи (1913 и 1918 г.), но държавата ни продължава да съществува, защото има национален идеал - обединението на българския народ.
През 1018 г., четири години след битката при Беласица, Българската държава престава да съществува в продължение на 168 г. През 1393-1396 г. тя изчезва от картата за 468 г. Първия път - под удара на ромеите на Василий II Българоубиец, а втория - под напора на турците на Баязид.

И в двата случая на завоевателите помагат тежкото разединение на елита на българския народ и тежките крамоли в българската държава. Особено във втория случай урокът на историята е страшен, както обратно - светлият урок на Съединението през 1885 г. е повече от вдъхновяващ. Нека сега се замислим върху тези уроци и върху думите на Гоце Делчев: „Какво да правим, като сме си българи. Страдаме от разединение и разцепление, поради което сме станали и лесна плячка на турските султани. Но имаме и нещо от гърците - колкото глави, толкова капи и толкова капитани.“ Тези думи, казани преди 110 години, звучат със страшна сила и сега. 

(в. Преса, печатно издание, брой 338 (689 от 11 декември 2013) 


 


От категорията

Die Welt: Никола Груевски – един бежанец, който е добре дошъл за унгарския премиер

-1542275673.jpg

На Балканите някои политици – например в България и Сърбия, следят ситуацията ...

17 ноем. 2018 | 16:50

Валерия Велева: Валери Симеонов в парламента е равносилно на Нерон за Рим

-1448546816.jpg

Истината е, че вицепремиерът Валери Сименов унижи премиера Борисов. Зящото ...

16 ноем. 2018 | 23:35

Срещу кабинета „Борисов 3“ не протестират бедните, а избирателите на ГЕРБ – българската средна класа

-1500895706.jpg

Гневното настояване за достоен живот и висок стандарт заплашва да се превърне в ...

14 ноем. 2018 | 16:26

Властта разширява фронта срещу себе си, кризисният пиар се загуби в превода

-1533207229.jpg

Недоволните казват „не искаме повече така“. Елитът им внушава, че искат, не ...

14 ноем. 2018 | 19:08

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.