Разузнаване, спецчасти, служби

Защо разузнаването ни агонизира

15019 | 17 дек. 2013 | 08:30

От две години сме нямали вербуван чужд агент заради закона за досиетата


 


Струва ми се, че политиците ни не си дават сметка дали законът за разсекретяване на досиетата реши задачите, заради които бе приет. Че не отчитат страничните ефекти, които постигна. А той удари върху родното разузнаване, цивилно и военно, заради непрецизирани и недобре обмислени текстове. Първо, защото документът слага в един кюп хората, които наистина са работили за националната сигурност на държавата, наравно с тези, които са репресирали заради различни убеждения. Разузнавателните органи на войската никога не са били в структурите на бившата ДС, а нали тя е главната мишена на закона. Каква е логиката разузнаването да се приравнява с политическата полиция, след като то има съвсем друго предназначение. То не вербува български граждани и не действа у нас, а само зад граница.

Законът е категоричен, че трябва да се отворят документите на ДС и разузнавателните органи на армията до 16 юли 1991 г. На среща през април т.г. на шефовете на спецслужбите с президента Росен Плевнелиев бе договорено това да приключи до 31.12.2013 г. Дотогава е и срокът архивните дела да бъдат предоставени на комисията по досиетата. Тя обаче вдругиден излиза в отпуск и двете разузнавания са решили до тази дата да дадат всички документи. За военното това са 10 800 дела, като досега са предоставени 75% от тях. Вероятно приблизително толкова трябва да даде и цивилното. Сега армейските разведки работят почти денонощно, защото се четат хиляди папки, за да не изтече класифицирана информация и лични данни. Документите съдържат имена на чужди граждани, които трябва да се заличат, защото обявяването им е забранено. Член 32 на закона не позволява да се оповестяват имена, които биха навредили на международните отношения на страната или застрашават живота на даден човек. За да стане това, е необходимо съответната служба да направи мотивирано предложение. В нито един случай обаче досега комисията не се е съобразила. И е осветила действащи разузнавачи, обясняват експерти.

Нека разгледаме и член 29 от закона за разсекретяване на досиетата. Според него при обявяване на принадлежност на дадено лице към службите се публикуват трите имена, ЕГН, дата и място на раждане, всички документи, свързани с кариерното му развитие, структурата или структурите, в които е работило, публичната длъжност или дейност, която е заемало или извършвало, или заема и извършва по време на проверката. На практика това означава, че ще бъдат публикувани имената на действащи разузнавачи, независимо дали са в страната или навън. Да оставим настрана въпроса, че

текстът гази
грубо Закона

за защита на класифицираната информация, според който личният състав на разузнавателните служби е най-строга тайна. Навсякъде по света хората, които работят в специалните служби, са най-ревниво пазеният секрет. Но само у нас имената им се търкалят в публичното пространство като дините на Димитровградския пазар. И то с позволението на държавата.

На всички в Англия им е известно, че МИ 5 е контраразузнаването, а МИ 6 - външното разузнаване. Но само толкова. Никой не знае кой работи в тях. Всъщност това е признание на заместник-шеф на МИ 6, който преди години бе на работна визита в нашите специални служби. Неговите думи са: „Никога никой не знае, че ние сме служители на разузнаването. Ние сме служители на Министерството на външните работи (на Форин офис) и навсякъде по света се представяме като такива.“

Така е, всеки дипломат е разузнавач. Поне в нормалните държави, чиято външна политика се ръководи от разбирането, че няма вечни приятели и вечни врагове, а само вечни интереси. Ако не беше така, САЩ нямаше да подслушват президентите на двете най-мощни европейски държави и техни най-верни съюзници - Германия и Франция. Когато Хилари Клинтън бе държавен секретар в екипа на Барак Обама по време на първия му мандат, пусна депеша, с одобрението на президента, разбира се, до техните посолства. Тя ги задължаваше да събират информация във всички държави, независимо дали са съюзници или не.

Така е, защото за американците, а и за нациите с достойнство, приятелството си е приятелство, но обядът се заплаща. Преди години у нас бе чешкият министър на вътрешните работи и сподели с политиците ни: „Господа, не правете като нас. Не допускайте нашите грешки.“ А защо каза това гостът? Защото Чехия направи лустрация на разузнавателните си служби и ЦРУ я предупреди, че след този акт те са неефектвни и ще им трябват доста години, докато заработят отново.

Понеже често сочим демократична Германия за пример, поинтересували ли сме се каква е практиката там? Федералната разузнавателна служба на Германия (БНД) предава на федералния архив в Кобленц онези документи, които вече не Ӝ трябват. За материалите, които са класифицирана информация, достъпът е забранен. Архивни документи за конкретни личности (например разузнавачи или агенти - б.а.) могат да се ползват едва 30 години след смъртта на дадено лице. Ако годината на смъртта не може да се установи, срокът за защита на информацията приключва 110 г. след датата на раждане на въпросното лице (параграф 5 от Закона за федералния архив). Такава е практиката в страната, която управлява Ангела Меркел, любимият политик на Бойко Борисов.
А ние подхвърляме имената на наши разузнавачи със същата лекота, с която правим и реклама на прах за пране.

Но ако помислим сериозно, няма как да не се запитаме какво следва след такъв акт. Особено след като ГЕРБ отмени параграф 12 от закона за досиетата, който пазеше осветяването на шефовете на сектори и отдели във военното и в цивилнотото разузнаване, заемали тези постове след 16 юли 1991 г. Тези хора по силата на ротацията са работили под прикритие зад граница. Когато обявят името на Иван Иванов като служител в консулския отдел на посолството ни в държавата Х, чуждият контрашпионаж потрива радостно ръце. Защото му сервираме на тепсия агентурната си мрежа. Иначе, за да я разкрие, трябва да хвърли усилия и много средства.

Оперативните ни работници обикновено са на щат в дипломатически, търговски и консулски представителства на страната зад граница. Всяко контраразузнаване следи всички служители в тях и води списък, който се пази с десетилетия, с кого се срещат и поддържат връзки. В един момент ние обявяваме, че Иванов е офицер от българското разузнаване. Само с едно кликване на мишката и чуждият компютър засича шпионската му мрежа. А тя е от местни жители, които е вербувал. И какво следва - арести и съд за държавна измяна. А в някои арабски страни режат глави. Но нека поясня - след като тази длъжност вече е осветена, тя става неизползваема с години. Вече там не може да изпратим човек, защото ще лъсне с какво се занимава. Със строго секретни правителствени решения се определят постовете зад граница, които се заемат само от служители на НРС и военното разузнаване. Там друг не може да бъде назначен, защото с години са градени агентурни канали. И са хвърлени много средства за вербовка. В един момент граденото с десетилетия рухва като картонена кула. И трябва да се започва

на ново място
и пак с много пари

Тъжната истина е, че за да предпази хората си, военното разузнаване (НРС също - б.а.) започна да изтегля щатни кадри зад граница. И то от рискови страни с активни бойни действия, където САЩ не могат да внедрят свои агенти. А разчитат предимно на нас - това ни е било заявено в прав текст. Ето какви съюзници сме на най-мощната държава в НАТО. Не по вина на службите, а на родните политици. Да обясним и още нещо - всеки, който постъпва в нашето разузнаване, подписва декларация за неразгласяване на тайни и къде служи. А на офицерите от военната разведка, които се внедряват по линия на цивилното прикритие, задължително се прави фалшива автобиография с фалшива самоличност. Те са длъжни да я защитават, докато са живи. Дори и най-близките им хора не знаят за това. Имало е случаи осветяването на имена да предизвиква семейни колизии. И дете да пита баща си: „Тате, ти кой си?“

Родният закон за досиетата и особено усърдното му прилагане от едноименната комисия демотивира хората и обезверява тези, които искат да ни сътрудничат. Кой ще иска да работи за нас, след като няма гаранция, че поредната политическа конюнктура няма да го разконспирира. След което в собствената му страна ще го обяват за предател. Тъжната истина е, че от две години военното разузнаване не е вербувало нито един агент. Просто всички опити удрят на камък с мотива, че у нас се подиграват с професията. На 16 март, след като три дни преди това комисията по досиетата обяви имената на близо 25 разузнавачи, в една от централите ни е получена

шифрограма
от наш агент

зад граница. Тя гласи: „Аз бях дотук. При тази ситуация в България не съм в състояние да продължа. И не искам да имам нищо повече с вас.“ А миналата година, след като бившите управляващи махнаха сакралния параграф 12 от закона за досиетата, от една партньорска служба в НАТО попитали българските си колеги: „Това не е ли приятелски огън по нас?“ Защото разкриването на български офицери зад граница осветява и съюзнически имена от пакта по логиката, че службите в Алианса си взаимодействат и обменят информация. И не е трудно на този, на когото това му е необходимо, да се досети в кои операции и къде сме действали заедно.

Иска ми се политиците ни да осъзнаят, че живеем в свят на жестоки интереси. Ако са добри стопани на държавата, би следвало да се ръководят от мъдростта, че не е важен цветът на котката. По-важно е да я накарат да лови мишки. 

в. Преса, печатно издание, брой 344 (695 от 17 декември 2013)


 


От категорията

Вацев: ГЕРБ е приключило политическо мероприятие. Борисов е жертва на собствената си автохипноза!

-1483006672.jpg

Политическият разум на ГЕРБ се отдели от действителността. Те не живеят в ...

5 авг. 2020 | 14:25

Владимир Костов: Имаме ли ръст и сили да понесем отговорностите ни?

-1469249999.jpg

Личност, семейство, национална общност, държава! Стабилността на тази вертикала ...

5 авг. 2020 | 11:34

Преди две години Младежи ГЕРБ се бяха запътили на събитие на БСП

-1596707045.png

За мен е изключително учудващо как представители на партия ГЕРБ за десет години ...

6 авг. 2020 | 12:23

Тодор Живков – Човекът от народа, си отиде на днешния ден преди 22 години

-1510298944.jpg

Човекът, който 33 години управлява страната и провежда ударна индустриализация, ...

5 авг. 2020 | 18:27