През 1981 г. за малко да свалим гръцки изтребител

19927 | 22 дек. 2013 | 13:33

Тодор Живков нареди да няма протестна нота заради приятелството му с Андреас Папандреу

-1421165974.jpgО.р. подполк. Пламен Стойчевски-1421167270.jpgРадиолокационните станции на противовъздушната отбрана следят денонощно въздушните ни граници. Снимка - ВВС - Огнян Стефанов-1421165986.jpg

Като завърших военното училище, ме произведоха лейтенант и заминах да служа в Любимец. Бях назначен за зам.-командир на радиолокационния възел там. Поделението бе въоръжено с три руски радиостанции, чиито позивни бяха екзотични имена - „Звезда“, „Пеперуда“ и „Слон“. Едната бе кръстена „слон“, защото имаше висотомер, клатещ се като хобот, който засичаше височината, на която летят самолетите. За времето си тези радиолокационни станции бяха много добри, засичаха самолети на 200 км от нашата граница. Интересно бе за „пеперудата“, че тя прихващаше самолети, които летят на много малка височина - до 100 м. Освен това засичаше и международния влак по линията Истанбул-Мюнхен, който минаваше през нашата територия. Щом тръгнеше тренът, веднага виждахме движението му.

 

Аз отидох да служа в Любимец в период, когато отношенията между държавите от двата блока по време на Студената война бяха доста обтегнати. Поделението ни бе от 50 души войници, сержанти и офицери. То се намираше на 5 км от Любимец и на 8 км от Свиленград. Освен това бе строго секретно и даваше

 

непрекъснато бойно дежурство

 

Основната му задача бе да прихваща разузнавателни полети на гръцките и турските ВВС. Тази информация трябваше да се предава светкавично нагоре по веригата. Неслучайно ни наричаха „въздушните граничари на България“. Имаше периоди, когато гръцки и турски самолети правеха по 10 разузнавателни полета на ден близо до границите ни. Особено показателен бе един инцидент през 1981 г. Спомням си, че бе след работно време, около 17,30 ч. Тъкмо се готвехме да играем футбол с войниците, които не бяха дежурни, и ни подадоха сигнал за бойна готовност №1. Това означава, че всички станции се привеждат в активен режим на работа. Причината за тази спешна тревога бе, че гръцки изтребител Ф-4 „Фантом“ бе излетял от остров Тасос и се бе насочил към нашата територия. По тогавашните правила противников самолет, ако премине червената линия, се задействат всички структури на ПВО. Ще поясня какво означава това. На нашите планшети бе обозначена червена линия на територията на Гърция и Турция на 150 км разстояние по въздуха от нашата граница. Щом противников самолет

 

пресече тази линия

 

започвахме активно да го следим и да подаваме информация на зенитно-ракетния дивизион в Харманли и на авиополка в Узунджово. В случай че самолетът премине нашата граница, може да бъде обстрелян с ракети или да бъде принуден да кацне на наша територия след прихват на изтребителите МиГ-17 от Узунджово. Това обаче става само след заповед на командващия ПВО и ВВС, след като той е получил политическо разрешение от най-високо място - тоест от Тодор Живков.

Та гръцкият изтребител достигна нашата граница. Радиолокационните станции показваха, че е нарушил въздушното пространство на България със 7 км. Този ден командирът бе в отпуск и аз бях в командния пункт (КП) на поделението. Заедно с командира на КП капитан Димитров започнахме активно да следим изтребителя. В един момент самолетът влезе в т.нар. мъртъв конус на станциите - просто го загубихме. Но изведнъж го видяхме визуално над поделението. Тъй като е близо до границата, а и височината, на която летеше, не бе малка, не можахме да преценим точно къде се намира - над нас или над Гърция. Причината е, че се получава нещо като зрителна измама. Но станциите показваха, че е над наша територия.

В радиотехническите войски информацията, която се подава от операторите на станциите, се записва на касетофон и след това се нанася на т.нар. калки. Това е оризова хартия, на която се чертае полетът на самолета, като на всяка точка се нанасят часът и датата. Фактически това бе документалното доказателство за по-горните инстанции, че противников самолет е нарушил въздушните ни граници.

Та след като този самолет бе близо до въздушното ни пространство, бе подадена и команда за бойна готовност №1 на зенитно ракетния дивизион в Харманли, а дежурният офицер по насочване бе готов да направи пуск с ракета. В същото време и два изтребителя МиГ-17

 

от Узунджово излетяха

 

срещу гръцкия изтребител, за да го прихванат. Гръцкият пилот обаче ги видя, явно се е уплашил и избяга. За секунди напусна територията ни и отпраши към остров Тасос. Задачата, която му е поставило неговото командване, е била да се проследят действията на българската ПВО и да се засече времето за готовност и реакция. Тази информация е била нужна да се знае, в случай че между двете държави избухне война. Целият екшън трая около 35 мин. За наша чест ние се справихме блестящо.

На следващия ден ни привикаха с всички документи в щаба на бригадата в Божурище. Започна разследване на инцидента. Тогава, ако нарушение на въздушното ни пространство бъде доказано на 100%, следваше протестна нота на българското правителство до съответната страна. А в този случай ние предоставихме абсолютно всички доказателства, но не последва никаква протестна нота до Гърция. Горните инстанции започнаха да увъртат, че

 

нарушението не било голямо

 

само 7 километра и т.н. Но истината бе съвсем друга. Тогава ПАСОК (Общогръцкото социалистическо движение) току-що бе спечелило изборите и бе съставило правителство. Лидерът Андреас Папандреу освен министър-председател бе и министър на отбраната. Папандреу и Тодор Живков бяха големи приятели. След като са докладвали за инцидента на Тато, вероятно той е решил да не си разваля достлука с Папандреу и е наредил да не се праща протестна нота и по случая да не се шуми повече. За образцова служба обаче по време на инцидента министърът на отбраната Добри Джуров ме награди с офицерски кортик.

В такива случаи в ПВО, когато се говори по станциите, абонатите са шифрирани с цифри и позивни. Командирът е дадено число, заместникът му друго, нагоре по веригата числата също са различни, та чак до командващия. Не ги споменавам точно, защото може още да са секретни. Та когато обменяхме информация за гръцкия Ф-4, в един момент се включи и командващият ПВО и ВВС ген. Любчо Благоев. Той ми вика: „Обажда се (например) 20-и, ти кой си?“ Отговарям му: „Аз съм 10-и (пак примерно).“ По едно време генералът започна да говори на явен текст, видимо изнервен от инцидента, и започна да ме пита: „Абе, момче, ти откъде си, кой си?“ А това бе строго забранено. Казах му кой съм и че командирът е в отпуск във Варна, и той нареди да го извикат незабавно. Така се служеше в армията. 

 

(в. Преса, печатно издание, брой 349 (700 от 22 декември 2013)


Още по темата

О.р. подполк. Пламен Стойчевски е роден на 30 август 1958 г. в Добрич. Завършил е висшето военноартилерийско училище в Шумен, специалност противовъздушна отбрана (ПВО) и радиотехнически войски (РТВ). Служил е в поделенията в Любимец, Божурище, в главния щаб на ВВС в София, в корпус ПВО и в МО. Уволнява се от армейска служба през 1999 г.