НО...

ХОТЕЛ "РАЙ"

38580 | 20 ян. 2014 | 07:28

Нищо не може да ни събуди - от Кеворк КЕВОРКЯН


 


тана ми жал за нас самите, докато гледах „Хотел Рай“ - документалния филм на София Тзавела от 2010 г., който каналът НВО излъчи преди няколко вечери. София е потърсила историята си в един блок в покрайнините на провинциален град (възможно е да е Ямбол, където един подобен блок стана известен от новинарските емисии, но това няма особено значение). Важното е внушението на филма - а то е, че всички ние сме зарити под боклуци, не само циганите - те обаче са склонни да намират смисъл и дори веселие и там, където нормалният разум изобщо не може да ги съзре. Не ми е ясно как изобщо е бил селектиран този филм от НВО, а и не ме интересува. Достатъчно е, че той дава честна представа за държавата ни - защото дори и едно смрадливо гето да има у нас като въпросното - а те са десетки, нашият път към Нормалното ще бъде невъзможен

А после се сърдим на англичаните, че се плашат от нас. Ако видят този филм, те ще поискат направо да ни извадят от Европейския съюз, и това ще бъде напълно справедливо. И аз съм иронизирал евродепутата им Фарадж, дори излъчих един фрагмент от филм на Би Би Си за посещението му в България, в който английският националист с истински плам мяташе гьобеци под благосклонния поглед на Цветелин Кънчев - той пък в онзи момент играеше ролята на външния ни министър Николай Младенов, доста по-успешно при това. Обаче кючекът на Фарадж не бива да заблуждава зрителите и нас включително. Защото истината не е в нагласеното посрещане на един английски наивник - в подобни притворства циганите нямат равни на себе си, а в „Хотел Рай“. Да уточня, че този жилищен блок е бил наречен така в годините на социализма заради нормалните за онова време удобства, които е предлагал. Сега обаче е една гнусотия, разсипията му напомня за развалините на Сталинград - само дето не става ясно кой е нашият враг; кой е превърнал „Хотел Рай“ в толкова страшно място, че дори и един поглед към него унизява човешкото достойнство. Разбира се, циганите са преките извършители на погрома. Но други са злодеите - онези, които ги оскотиха с безразличието си; главанаците, които от четвърт век насам симулират, че правят политика. Защото извън всичко друго, което Преходът опропасти, той ще има още една чудовищна последица: само след броени години тези примитивни хора ще имат решаващата дума в онова пространство, което може би все още ще се нарича България. Образът на утрешна България няма да се различава особено от мрачната картина на „Хотел Рай“ - и не се заблуждавайте, че това ще ни отмине.

Соросоидите и останалите измамници, които като слепи клисари каканижат по лъжовната библия на Прехода никога няма да се сетят да направят една негова Инвентарна книга или дори само един инвентарен албум на годините след 89-а. Този Албум на Славата може да започне с „Хотел Рай“, да мине през безбройните обеднени до крайност или направо обезлюдени селища, сетне да продължи с ведри пейзажи от цъкащата бомба „Полимери Девня“ примерно, както и да покаже мъртвилото на стотиците предприятия от списъка на работническо-мениджърската приватизация, повечето от които поголовно съсипани. Накрая в тази сбирка и отсега могат да бъдат сложени новите ни морски и планински курорти и останалите прелести на спекулативния строителен бум от 2006-2010 година - защото по-късните издания на Албума на Славата със сигурност ще ви покажат какво ще представляват след години тези пък Перли на българската алчност и прибързаност.

Циганите от „Хотел Рай“ са само огледалото, в което ние, останалите, трябва да видим себе си - как ще изглеждаме след години, защото сме се примирявали всеки път с кухите си политици. Разрухата и унищожението пълзят на много места в провинциална България - тази невидима страна, и няма сила, която да ги спре. София, която ще става европейска столица на културата, не можа да опази дори паметника на Старчев, какъвто и да е той, но се фука с пяна на уста с античните разкопки и артефакти - сякаш са наше постижение; ние сме готови да се направим на траки, римляни, елини и на каквито други щете само за да се изсилим - пред кого? Утре обаче ще изглеждаме вече като варварите обитатели на „Хотел Рай“. А манталитетът ни и отсега донейде е като техния, всички сте наясно с това.

Дори за два месеца и клетите бежанци от Изтока разбраха какво представляваме и какъв е нашият Рай. Ако има следваща вълна, по-добре още на границата да им прожектират филма на София - а те да решат накъде да продължат. Така ще е далеч по-честно. Впрочем, и общежитията за бежанци, и немалка част от сиропиталищата ни също са подобия на „Хотел Рай“, а ние продължаваме да се перчим с някой римски писоар открит в центъра на столицата.

Разбира се, София - това талантливо младо момиче, може да е имало съвсем други намерения - например, че любовта може да се открие и сред най-голямата разруха, понеже филмът представя и историята на една сватба. Но по-важното внушение е съвършено различно - обаче и то няма да ни отрезви. Нас нищо не може да ни събуди. Когато пак англичаните направиха филм за Слънчев бряг и го представиха като един долнопробен бардак, някои само се изхилиха, защото за нашите тарикати е важно да пробутват най-фалшивото пиене на най-ниските цени, на останалото - майната му. Ето този примитивен тарикатлък, поощряван от политиците, ще ни направи варвари - като несретниците от „Хотел Рай“.

Между другото, София е дъщеря на моя приятел Христофор Тзавела - великолепния изследовател и събирач на народните ни словесни богатства; неговият принос към себепознанието ни е безпримерен, упорството му също е безгранично, това е един изключителен наш съвременник, който има аристократичния кураж да живее настрани от бъркоча и да си върши работата. Но вижте какъв парадокс: той цял живот открива диамантите на българското народно творчество, а дъщеря му прави филм, в който всяко опитно и честно око ще провиди мрачното ни бъдеще.

В същото време, докато радваме европейската публика с „Хотел Рай“, еколози от „Зелени сдружения“ били получили 25 милиона лева, за да „броят и заснемат птички и тревички“ - ох, вижте ни, колко сме грижовни към природата си. Как тогава да не ни застигне проклятието на нашите си вътрешни бежанци - като тези от „Хотел Рай“.
Не е ли очевидно, че сме Страната на Късните проклятия. Възмездието никога не ни отминава, но ние упорито не забелязваме това. Когато сме зарязали хорицата от „Хотел Рай“, изобщо не сме си мислили, че все някога тяхното проклятие ще ни застигне. А дали пък на нашите пластмасови политикани не са им внушили, че трябва да превърнат колкото може по-бързо цялата страна в един „Хотел Рай“, понеже подобно място се управлява много по-лесно? Напълно е възможно.

Късните проклятия ни застигат, понеже нямаме куража да погледнем към истината. Така е и в „Хотел Рай“, който се намира на „Позитано“. Сега БСП пак се раздира от поредните си противоречия именно защото я застига късното проклятие от 1996 година, когато изобщо не стана ясно кой какво продаде от тази партия, кой, какво и кого излъга и пр. Николай Камов казва, че партията трябва да напусне „Страната Позитания“ - но това никога няма да се случи, тя винаги ще си остане в този бункер, защото е прокълната от ония свои членове, чиято истина е била затулена или направо скрита.

Преди месец Мери Балева припомни в „Преса“ забравата, която тегне над избитите деца от Ястребино - макар че от последните 24 години не по-малко от 14 са били доминирани от правителства, свързани с бункера „Позитания“. Изглежда обаче, че там преди всички останали са се опитали да забравят антифашистката Съпротива, която толкова ни натрапваха някога - до степен, че пет пари не дават и за ястребинчетата.

В същото време, когато светът гледа филма на Тзавела, а тарикатите броят птички, Плевнелиев и той чурулика - за големите си успехи в Китай и пр. Но той никога няма да каже и една сричка за постиженията ни в „Хотел Рай“. Ние се превръщаме бавно в едно гето главно заради чуруликащите си политици. Плевнелиев, който отдавна трябваше да си залепи един скоч на устата и да го маха само в краен случай, сега пък рекъл по повод разправиите около АБВ - проекта на Първанов, че „бившите президенти трябва да внимават с действията си“ - и това го казва човек, който трябва да внимава дори когато си поема въздух. Прокълнати сме да ни управляват непроницателни хора, обаче порядъчно бъбриви по несъществени въпроси.

В същото време студентите окупатори окончателно свалиха гащи; чакахме революцията им на 10 януари, след това на 15 януари - и нищо не дочакахме. Свиха знамената на Сорос - и все едно че нищо не се е случило. А настойниците и покровителите им, както и се очакваше, се покриха като мишки. Революцията ще дойде от друго място - по-вероятно е то да е нещо подобно на „Хотел Рай“.

Други публикации на автора можете да намерите в сайта www.kevorkkevorkian.com., както и в сайта vsyakanedelya.blitz.bg, който представя звездни моменти от легендарната програма „Всяка неделя“.

 

(в. Преса, печатно издание, брой 19 (725 от 20 януари 2014)


 


От категорията

Енчев: Телефонният разговор на Радев със Заев поражда тревоги. Ще капитулира ли София пред Скопие?

-1615661027.jpg

Мотивите на Заев за експресния диалог са ясни – да сондира готовността на ...

1 дек. 2021 | 12:18

Кеворк Кеворкян: Бъдеще от мола и памет за Станчов

-1461834919.jpg

Прекалено много разчитаме на пришълците отвън – а трябва да мине много време, ...

28 ноем. 2021 | 12:47

Велизар Енчев: Консултации на партии в мол изглеждат като търговия

-1602931711.jpg

България се намира в тежка икономическа криза. А това, че бюджетът за новата ...

27 ноем. 2021 | 17:03

Как си отиде БГА „Балкан“ и (не) дойде АЕЦ „Белене“

-1638268337.png

Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Първан Симеонов и приятели са авторите

30 ноем. 2021 | 12:23