10 мита за Първата световна война

14487 | 20 ян. 2014 | 13:15

Никоя друга война в историята не е обвита с толкова много противоречия и митове

Автор:



"Много от това, което мислим, че знаем за Първата световна война (1914-1918 г.) не е вярно", пише историкът Дан Сноу, цитиран от Би Би Си. Никоя друга война в историята не е обвита с толкова много противоречия и митове, колкото Първата световна война. За войниците, които са се били в нея, тя в едно отношение е била по-добра от предишните конфликти, а в друго – по-лоша. Определяйки я само като ужасна, ние си затваряме очите за реалността не само на Първата световна война, но и за войната като цяло. Има опасност и да омаловажим преживяното от войниците и цивилните, пострадали от безброй други ужасяващи конфликти в историята и в съвремието, споменава историкът. Той опровергава десет мита за Първата световна война.

1. Това е била най-кървавата война в историята до този момент

50 години преди началото на Първата световна война Южен Китай е разкъсан от още по-кървав конфликт. Консервативните данни за загиналите в 14-годишното въстание на тайпините са за между 20 и 30 милиона души. Около 17 милиона войници и цивилни бяха убити по време на Първата световна война.

Макар че броят на загиналите британски войници е най-голям по време на Първата световна война, най-кървавият конфликт в британската история, отнесен към размера на населението, е Гражданската война от средата на 17-ти век. При нея загива значителен процент от населението на Британските острови спрямо 2% по време на Първата световна война. За сметка на това около 4% от населението на Англия и Уелс и значително повече в Шотландия и Ирландия загива по време на Гражданската война.

2. Повечето войници загиват

Във Великобритания около шест милиона души са били мобилизирани и от тях загиват малко над 700 000. Това съставлява около 11,5%. В действителност повече британски войници са загинали в Кримската война (1853-1856), отколкото в Първата световна война.

3. Мъжете живеели в окопите с години

Окопите на фронтовата линия вероятно са ужасно място за живот. Често влажни, студени и изложени на врага, бойните части бързо губели дух, ако прекарвали много време в тях.

В резултат на това британската армия непрекъснато ги сменяла на ротационен принцип. Между битките една бойна част прекарвала около 10 дни на месец в окопната система и рядко повече от три дни точно на фронтовата линия. Не било необичайно да прекараш цял месец извън фронтовата линия. В моменти на криза като големи офанзиви британците можели понякога да прекарват до седем дни на фронтовата линия, но много по-често били сменяни само след ден-два.

4. Висшата класа се отървала леко

Макар мнозинството жертви по време на Първата световна война да са от работническата класа, общественият и политическият елит пострадал непропорционално тежко от войната. Синовете на неговите членове станали младши офицери със задача да ръководят похода отгоре и да се излагат на най-големите опасности, давайки пример на подчинените си.

Около 12% от обикновените войници в британската армия били убити по време на войната спрямо 17% от офицерите. Само Итън загубил над 1000 бивши възпитаници, 20% от които служели в армията. Британският премиер Хърбърт Аскит губи сина си, а бъдещият премиер Ендрю Бонар Лоу - двама сина. Антъни Идън губи двама братя, друг негов брат е тежко ранен, а чичо му е заловен.

5. Лъвове, водени от магарета

Смята се, че тази фраза е измислена от висши германски командири във връзка със смелите британски войници, водени от некомпетентни стари контета от замъците им. В действителност неин автор е историкът Алън Кларк.

По време на войната над 200 генерали са убити, ранени или заловени. Повечето били на фронтовите линии всеки ден. В битка те били значително по-близо до действието, отколкото днешните генерали. Разбира се, някои генерали не били на висотата на позицията си, но други били брилянтни, като Артър Къри, канадец от средната класа, провален застрахователен брокер и агент на недвижими имоти.

Рядко в историята на командирите се е налагало да се приспособяват към по-радикално различна технологична среда. Британските командири били обучавани да се сражават в малки колониални войни, сега те били хвърлени в голяма индустриална битка, която не приличала на нищо, виждано дотогава от британската армия. Въпреки това, за три години британците изобретили метод за водене на война, който е разпознаваем и днес. До лятото на 1918 г. британската армия била вероятно в най-доброто си състояние в историята и нанесла съкрушителни поражения на германците.

6. Битката на Галиполи е водена от австралийци и новозеландци

Много повече британски войници са се били на полуостров Галиполи, отколкото австралийци и новозеландци, взети заедно. Великобритания губи четири- пет пъти повече мъже в жестоката кампания, отколкото австралийските и новозеландските контингенти. Французите също загубили повече хора, отколкото австралийците. Австралия и Нова Зеландия почитат пламенно Галиполи и това е разбираемо, тъй като наистина са претърпели ужасяващи загуби – като процент от изпратените сили и в съотношение с малобройното им население.

7. Тактиката на Западния фронт останала непроменена въпреки многобройните провали

Никога тактиката и технологията не е била променяна толкова радикално за четири години боеве. Това било време на необичайни иновации. През 1914 г. генералите на коне галопирали по бойните полета, докато мъже с кепета стреляли срещу врага без необходимото предпазване от огъня. И двете страни били въоръжени главно с пушки. Четири години по-късно бойни части със стоманени шлемове се спускали напред, защитавани от завеса от артилерийски снаряди.

Сега те били въоръжени с огнехвъргачки, картечници и гранати, изстрелвани от пушки. Над тях самолети, които през 1914 г. биха изглеждали невъобразимо усъвършенствани, се сражавали в небето, някои от тях снабдени с експериментални безжични радиостанции, предаващи разузнавателни данни в реално време.

Огромна артилерия изстрелвала с прецизна точност, използвайки само въздушни снимки и математика, за да улучат целта с първия изстрел. Танковете преминали от чертожната дъска на бойното поле само за две години и също променили войната завинаги.

8. Няма победители

Части от Европа са опустошени, милиони загиват или са ранени. Оцелелите живеят с тежка психическа травма. Великобритания е разрушена. Странно е да се говори за победа. Но от чисто военна гледна точка, Великобритания и нейните съюзници печелят убедително. Германските бойни кораби са блокирани от Кралския военноморски флот, а екипажът им се бунтува вместо да предприеме самоубийствена атака срещу британския военноморски флот. Германската армия рухва след поредица мощни удари на съюзниците, които покосяват защитата й, смятана за непробиваема.

До края на септември 1918 г. германският император и военният му съветник Ерих Лудендорф признават, че няма надежда и Германия трябва да моли за мир. Примирието от 11 ноември е продиктувано главно от решението на Германия да се предаде. За разлика от Хитлер през 1945 г. германското правителство не се вкопчва в безнадеждна, безсмислена битка, докато съюзниците са в Берлин – решение, което спасява безброй човешки животи, но по-късно се използва в подкрепа на твърдението, че в действителност Германия не е загубила войната.

9. Версайският договор е крайно суров

Версайският договор отнема 10% от германската територия, но страната остава най-голямата и най-богатата в Централна Европа. Тя остава до голяма степен неокупирана и финансовите репарации отговарят на възможностите й за плащане. Повечето от тях така или иначе никога не влизат в сила.

Договорът съвсем не е толкова суров, колкото договорите, сложили край на Франко-пруската война от 1870-1871 и Втората световна война. Германските победители в първата анексират голяма част от две богати френски провинции, които са част от Франция от около 300 години и в които се произвежда голяма част от френската желязна руда. Те наложили на Франция и огромни финансови репарации, които трябвало да бъдат платени незабавно.

След Втората световна война Германия е окупирана, разделена, фабриките й са смачкани или ограбени, а милиони пленници са принудени да останат при господарите си и да работят като роби. Германия губи всички територии, които печели след Първата световна война заедно с още едно голямо парче.

Версайският договор не е суров, но е определен като такъв от Хитлер, който иска да създаде приливна вълна от антиверсайски настроения, която да яхне след идването си на власт.

10. Всички мразели войната

Като всяка война всичко се свежда до късмет. Може да станеш свидетел на невъобразими ужаси, които те изваждат от строя физически и психически до края на живота ти, или можеш да се отървеш без драскотина. Това може да е най-доброто или най-лошото време. Много войници се наслаждавали на Първата световна война. Ако имали късмет, те избягвали голяма офанзива и в повечето време условията били по-добри от тези у дома.

За британците имало месо всеки ден, рядък лукс у дома, цигари, чай и ром. Те били част от ежедневно меню с над 4000 калории. Отсъствията заради заболяване, важен барометър за духа на бойните части, били малко над равнището в мирно време. Много млади мъже се радвали на гарантираното си заплащане, горещото другарство, отговорността и много по-голямата сексуална свобода, отколкото в мирно време във Великобритания. 

 

Жертвите на Първата световна война - с 1 млн. повече

По време на Първата световна война вероятно са загинали един милион войници повече, отколкото се смяташе досега, а броят на военните с ужасяващо психическо разстройство вследствие на войната също е сериозно подценен, смятат водещи университетски преподаватели. Антоан Прост, заслужил професор по история в Парижкия университет, казва, че в хаоса след войната правителствата са предоставили консервативни данни за броя на загиналите. Проф. Прост казва още, че грешките в списъците с жертви и големият брой изчезнали военни означава, че вероятно десет милиона души са загинали в окопната война между 1914 и 1918 г., а не девет милиона, както се смяташе досега.

Той твърди това в три есета, озаглавени "Пълната кеймбриджка история на Първата световна война". "Изчисляването на загубите не е лесно и в повечето изследвания се поместват списъци с данни, без да се обяснява какво отразяват и как са били установени", казва проф. Прост пред британския вестник "Таймс".

"Така че има объркване относно местата, чиито граници са се променили, има несъответствие в данните за починалите войници от заболявания и като военнопленници и има несигурност относно броя на изчезналите войници. Изглежда, че в много случаи, включително във Великобритания, общоприетите изчисления са подценени", счита проф. Прост. Издателят на книгата Джей Уинтър от университета в Йейл твърди също, че броят на войниците, получили психическо разстройство, също е доста под действителния.

Той казва, че една пета от ранените британски войници са получили психически проблеми, много повече от официалните данни. "Медицинските и административните практики и предразсъдъците станаха причина за радикалното подценяване на психическите разстройства", счита той. "Изследванията показват, че стресът по време на войната вероятно е бил по-силен, отколкото в по-късните конфликти, но лекарите се въздържали да определят редица рани като психологически. Ако направели това, войникът вероятно нямало да получава пенсия", казва Уинтър.

Неговото изследване установило, че по време на Втората световна война стресът от конфликта бил значително по-добре преценен с много повече диагностицирани с психологически проблеми между 1939 и 1945 г. Други учени обаче не са съгласни с есетата и твърдят, че макар много правителства да са били консервативни с данните си за загиналите, Русия е увеличила броя им за целите на пропагандната война с царистите.

Други казват, че заключенията за психологическите травми "почти сигурно са верни".

 

 


От категорията

Анализът на ИСА: Ковид-19 пое управлението над света. Човечеството е пред гигантско изпитание

Анализът на ИСА за март: Ковид-19 пое управлението над света, Европа и България-1585656909.jpg

Здравните системи, изградени по модела на неолиберализма и пазарния ...

1 апр. 2020 | 17:10

Боян Чуков: "Дълбоката държава" използва пандемията, за да свали от власт Путин, Тръмп и Си Дзинпин

-1542196322.jpg

В този план тримата „големи“ Си, Путин и Тръмп са ситуационни партьори. И ...

1 апр. 2020 | 13:35

"Нямам повече сълзи" - българска медицинска сестра в Италия за коронавируса

-1584769958.jpg

Според нея голямата грешка на италианците е, че не са взели необходимите мерки ...

2 апр. 2020 | 15:47

Сабах: COVID-19 ще промени световния ред: Губещи ще са либерализмът и многонационалните компании

Колаж БГНЕС-1585829592.png

Някои анализатори твърдят, че въздействието на пандемията върху световната ...

2 апр. 2020 | 14:57

За да коментирате, трябва да влезете в системата. Моля, въведете потребителско име и парола, а ако все още нямате регистрация, си направете. Процедурата няма да отнеме повече от няколко минути, а за Ваше удобство може още по-бързо да влезете с профила си във Фейсбук.