Нещо забравят за Кербала

8151 | 29 ян. 2014 | 08:07

Докога политици ще си измиват ръцете с военните




Да, в Кербала, където през 2003 г. бе дислоциран първият ни батальон в Ирак, военните допуснаха грешки - в техническо, инженерно, тактическо и огнево отношение - при оборудване и укрепване на базата. Умишлено избягвам думата „вина“, има органи в държавата, които се произнасят за нея. Но след разсекретяването на документите за инцидента ме учудва медийната и обществената интерпретация на драмата, при която загинаха петима наши воини. Изумен съм от опитите отговорността да се стовари върху командването на батальона. Това не е честно и справедливо.

Решението да изпратим форсмажорно бойци в размирната държава бе политическо недомислие. То като лавина повлече военни грешки. Защото тогава „царският“ кабинет и 39-ото народно събрание, доминирано от НДСВ, пришпориха събитията, за да угодят на силните на деня. На 29 май 2003 г. Народното събрание с аплаузи гласува решение в Коалицията на желаещите в Ирак да се присъединим с контингент до 500 души. И след два месеца рейнджърите ни тръгнаха на война. За такъв кратък срок е почти невъзможно да формираш батальон с такава численост. Това са стотици хора, които трябва да се подберат, въоръжат и подготвят за действие в абсолютно непозната и враждебна среда - пустиня на около 3000 км оттук. Трябва да се прехвърля и тежка техника, да се организира снабдяване. Но родните политици са над тези неща. Бойците заминаха зле тренирани, тъй като нямаше време.

А защо трябваше спешно да дадем батальон? Преди него подготвихме химическа рота, която трябваше да действа на неутрална територия - в Йордания. Но политиците се извъртяха и преформулираха мисията. Вероятно защото много бързаха да влезем в НАТО. Тогавашният премиер Сакскобургготски уверяваше, че така ще си върнем иракския дълг. А през 2004-та неговият външен министър Соломон Паси плака (единствен от гостите в Брюксел), докато знамето ни се издигаше на церемонията за приемането на новите членки. Може и да греша, но не си спомням видният ни атлантик да е проронил сълза, когато пристигаха ковчезите от Ирак.

По-късно в личен разговор министър от царския кабинет ми призна, че България била приета в пакта заради жертвите ни в Кербала. Освен това, колкото и грубо да звучи, управниците ни не успяха да „осребрят“ кръвта на момчетата. В световната практика има железен принцип - когато една държава праща на чужда територия армия, след нея върви бизнесът. Б​ългария не спечели нито една поръчка за възстановяване на следвоенен Ирак, където се намърдаха други акули. А от иракския дълг от 3,5 млрд. долара си взехме само трохи - 360 млн. долара. А за пет години военно присъствие там похарчихме 170 млн. лв.
Та докога политиците ще си измиват ръцете с военните? Няма ли сред тях поне един мъжкар, който да каже - да, и ние имаме вина за Кербала.

(в. Преса, печатно издание, брой 28 (734 от 29 януари 2014) 


От категорията

Живко Георгиев: ГЕРБ е в низходяща тенденция, но лагерът на опонентите й е в насипно състояние

-1571651614.jpg

Да се обединят управляващите с опозицията не го виждам като политически, ...

14 ян. 2021 | 11:25

От глупост Радев бетонира ГЕРБ с изборната дата

Цвета Караянчева и Румен Радев на консултациите за изборите-1610704517.jpg

Българската демокрация все още е в пубертетска възраст. Тя е незряла, ...

15 ян. 2021 | 11:54

Георги Марков: Не се предавай, Доналд Тръмп! Не се гаси туй, що не гасне!

-1553258827.jpg

Благодаря Ви, президент Тръмп, че се извинихте на сърбите за ужасната война на ...

15 ян. 2021 | 20:15

Априлските шеги на историята в една дата - 4 април

-1610724934.jpg

На 4 април Тодор Живков става генерален секретар на БКП, а се говори още, че ...

15 ян. 2021 | 16:47