Политиците се бавят за новия изтребител

7604 | 11 февр. 2014 | 08:45

Скъпо и неоправдано е да чакаме 2029 година


 


Трябва ли армията ни да има нов тип изтребител?

Разбира се, що за въпрос, би възкликнал някой! Но се чуват и гласове, че такъв самолет не ни е нужен. Че е рано, че сме в криза, че няма пари за болници, образование и пенсии. Този рефрен обаче го слушаме отдавна. Преди армията ни бе 120 000 души, в годините на прехода я свихме до 26 000 бойци, а левчета за здраве няма.
Въпросът, мисля, не е дали ни трябва, а кога най-скоро можем да го вземем.

Без съвременен боен самолет родните ВВС ще са безпомощни. Подобна мрачна перспектива ще се отрази на националната сигурност, на стабилността на държавата.
Съвременният изтребител е страшно оръжие, с което се решават и стратегически цели. А те винаги преследват политически намерения. Ако мислим за няколко десетилетия напред, едва ли някой може да каже каква ще бъде геополитическата и военностратегическата обстановка, особено на Балканите. Кой ще гарантира 100%, че НАТО ще съществува и ще ни пази? Модерният изтребител не е просто оръжие, а и инструмент в държавната политика. Аксиома е фактът, че едно управление има самочувствие да тропа на масата на преговорите и да отстоява национални интереси, когато зад гърба му стои стабилна армия. Преди години чехите решиха да правят икономии и почти си ликвидираха изтребителната авиация. После осъзнаха грешката си и започнаха да я възстановяват, но на двойна цена.

Темата „нов изтребител“ бе дъвка в инвестиционната политика на военното ведомство от няколко кабинета. Дали сегашното правителство най-накрая ще внесе яснота по проблема, предстои да разберем. Неотдавна военният министър Ангел Найденов обяви, че през 2014 г. трябва да се вземе окончателно решение. Причината е, че се изчерпва ресурсът на руските изтребители: 15 броя МиГ-29 (от които годни са малко повече от половината) и шест МиГ-21 (от тях в момента летят два). Така нашите ВВС губят жизненоважни за националната сигурност способности. Освен че самолетите ни на въоръжение са малко, те са и със силно ограничени възможности за съвременни въздушни операции, особено в рамките на НАТО.


Руският МиГ - 29    
      

Шведският „СААБ JAS-39 Грипен“    

МиГ-29 е добър самолет - надежден, мощен и много маневрен. Трудно може някой да го победи в близък въздушен бой. Но той е изтребител от трето поколение и неговото време си отива, защото сега повечето натовски армии са въоръжени с бойни самолети от четвърто и пето поколение. Разбира се, той може да бъде модернизиран, но няма да стане като тях. Дори и да тунинговате един „Москвич“, не можете да го превърнете в мощен, бърз и комфортен „Мерцедес“.

Да не говорим, че дори и да модернизираме руските си изтребители, САЩ няма да дадат да им сложим секретната система „Линк-16“ за обмен на данни, с която работят всички ВВС на НАТО. А без нея авиацията ни е непълноценна - не може да участва в истинска бойна операция.

Освен това пълната модернизация на 15-те МиГ-29 би струвала 450-500 млн. лв. Отделно са парите за поддръжка, консумативи, резервни части и гориво за полети. Един летателен час на МиГ-29 струва 25 000 долара, а поддръжката общо за всичките до 2029 г. е около 400 млн. евро (без разходите за модернизация). При това двигателите на МиГ-29 трябва да се ремонтират на всеки 300 часа експлоатация. (При западните изтребители този показател е не по-малко от 500 часа.) Както и да усъвършенстваме МиГ-овете, техният живот изтича през 2029 г. (след 15 години и минимум 800 000 000 лева експлоатационни разходи). Тогава трябва да ги свалим от въоръжение и ще се наложи да купуваме нови. Затова дилемата, която трябва да решат политиците, е струва ли си този разход или е по-добре да започне проектът за придобиване на нов тип боен самолет на стойност 700 млн. лв., засега.

Руските самолети ни служиха безупречно почти половин век и гарантираха сигурността на страната в годините на студената война. Но реалностите вече са други, руснаците също са други - не са коректен партньор. Сега живеем в свят на жестоки интереси и те преследват своя. Отчуждението се отрази и на тяхната коректност по отношение на поддръжката на МиГ. Производителят РСК-МиГ бави доставките на части и консумативи, пропуска срокове, не си изпълнява задълженията.

Последният пример е с договора за ремонт на осем двигателя за МиГ-29. Министерството на отбраната го подписа през май 2013 г., а изпълнителите дойдоха да ги вземат, за да ги закарат в заводите в Русия, чак през декември с.г. Това са девет месеца пропиляно време, в което пилотите ни губят тренинг. А двигателите още не са пристигнали, нищо че руснаците си взеха авансово 30% от договорената цена на услугата. Придобиването на нови изтребители ще реши и проблема с подготовката на пилотите. Само повече часове във въздуха им дават перспектива за професионално развитие. Не е тайна, че наши бойни пилоти напускат именно заради липсата на възможност да летят.

За да може от авиобазата в Граф Игнатиево да се дежури нормално за охрана на въздушните граници (по програмата на НАТО „Еър полисинг“), трябва да имаме най-малко 30 подготвени пилоти. Ние сме доста под този показател и летците дават през ден наряд. Освен това близо 80% от тях имат 15 години служба в изтребителната авиация и вече биха могли да се пенсионират.

Проектът за придобиване на нов самолет предвижда да вземем осем бойни и един учебно-боен изтребител. Това количество е крайно недостатъчно, защото два изтребителя ще са ангажирани за дежурства, а един винаги е резерв към тях. Други са в текущи ремонти и профилактика, така че само четири остават за активен тренинг на пилотите. За да ги готвим по стандартите на НАТО според които средно на година един летец трябва да е във въздуха около 150 часа, ще са ни нужни най-малко 20 самолета.

Логиката подсказва, че трябва да се бърза с вземането на решение - ще купуваме ли, или няма да купуваме нов изтребител, тъй като факторът време работи срещу нашите ВВС. Ако предположим, че тази година сключим договор, първите самолети може да пристигнат в началото на 2016 г. През това време подготвяме инфраструктурата за новата техника и обучаваме 5-6 летци в чужбина. Щом пристигнат първите машини, започва обучението на останалите летци. То трае средно около две години. В крайна сметка чак от 2018 г. новите изтребители може да се включат в дежурствата към „Еър полисинг“. Но това е идеалният вариант, който не включва времето за конкурс за доставката, нито за евентуалното му обжалване.

В крайна сметка стигаме до най-важния въпрос - откъде пари. Но при умела финансова политика с компанията, спечелила конкурса, може да се договорят приемливи срокове за разсрочено плащане, така че месечните вноски да не натоварват особено военния бюджет. Става дума за траншове, които ще започнем да погасяваме след 6-7 години. Предполага се, че дотогава икономиката ни ще си стъпи здраво на краката. По-важно е сега да се мисли в перспектива и да не се губи време в хамлетовско раздвоение - да имаме ли нови изтребители и откъде пари за тях. 
 

(в. Преса, печатно издание, брой 41 (747 от 11 февруари 2014) 


 

 


От категорията

Валентин Вацев: Борисов е наказание за нашите грехове

-1484498737.jpg

Премиерът може да употреби част от трудовите си спестявания за къща в Рубльовка ...

6 авг. 2020 | 17:56

Първан Симеонов: Борисов губи играта на нерви при един почти спечелен мач

Първан Симеонов-1543427061.jpg

Ако довчера протестът вървеше към маргинализация, по-скоро след вчера върви към ...

6 авг. 2020 | 13:16

„Взгляд“: Конкурентите хвърлиха организираната престъпност срещу Тръмп

-1591002908.jpg

В исторически план Демократическата партия на САЩ през целия XX век - особено в ...

9 авг. 2020 | 17:00

Разкриват тайните на "Света София" в Истанбул

Снимка: Анадолска агенция-1596973126.jpg

Триизмерно сканиране на подземните вентилационни тунели на храма разкрива как ...

9 авг. 2020 | 14:37