Александър Радулов: Перник потъна с около три сантиметра

23823 | 5 юни 2012 | 17:32

Земетресението не е опасно, а строителството.



- Г-н Радулов, какво знаят и какво не знаят учените за Пернишкия разлом, където стана земетресението?
- Не знам откъде е излязла тази информация, но това не е Пернишкият разлом. Разломът е повърхнина, върху която при земетресение една спрямо друга се движат две различни части на земната кора. Става дума за друг, съседен разлом. Той започва в Дивотино и върви покрай Люлин планина. Северно от с. Мещица е. Само че разломът слиза надолу и на една дълбочина от 10-ина километра под Перник.

- Тогава е правилно да се нарича Пернишки разлом?
- Стриктно погледнато, не. Пернишкият разлом е отделен по съвсем друг критерий. Той минава южно от Перник, покрай кв. Бяла вода и следва пътя между Голо бърдо и долината.
- Тоест Перник е разположен между два разлома. Така ли е?
- Да. Нарича се грабен. Грабенът е потъналата част между два разлома.
- Добре, но какво знаете вие, учените, за процесите, които се случват отдолу в недрата?
- Става едно разтягане на цялата литосфера. В най-горната част на кората деформациите са крехки. Именно тези крехки деформации са разломите. На 22 май единият разлом от този грабен е мръднал.
- С колко?
- Сигурно с 20-30 сантиметра. Има различни оценки за силата на труса. Да си представим разломната повърхнина, която е наклонена под 46-47 градуса. Разломяването е започнало от едно място. Там, където се заражда, е хипоцентърът или огнището. Проекцията му на повърхността е епицентър. Оттам започва да се цепи земната кора. Това, което чувате като шум, като бучене, е цепенето на кората. То не е еднакво навсякъде. На едно място единият блок спрямо другия може да се размести с 5 сантиметра, на друго - с 20 сантиметра. Счупете нещо и вижте, че парчетата не са еднакви. В резултат на това разместване на повърхността стават промени. Ако моделираме деформациите от разломяването, ще видим, че районът на Перник е потънал вероятно с 3-4 сантиметра. Геодезистите ще кажат точно с колко. В същото време съседните височини са се повишили с милиметри. Земетресенията правят релефа.
- А вие, учените, знаехте ли, че предстои такова „цепене“ край Перник?
- Разломната линия се вижда много ясно по протежение на няколко километра. Тя е разположена между с. Вискяр и с. Дивотино. Деретата в издигнатия блок са дълбоко врязани, заливните тераси се разширяват в понижената част, присъстват откоси на места, повсеместно по линията в момента извира вода. Това, което виждаме, са насложени ефекти от предишните земетресения. Но нито аз, нито мои колеги са ходили там преди това и районът не е бил обект на изследване.
- Значи предварително можеха да се установят признаци за това земетресение?
- Има индикации и това се вижда много хубаво на разлома. Виждат се и следите от старите земетресения, но не можем да кажем откога са. Когато различни компании наемат геолози за нещо конкретно, ходим навсякъде по България, на различни места. И когато се концентрираме в даден район, почти навсякъде излиза разлом, който преди това не е бил известен. Просто защото там никой досега не е ходил да го изследва. Но дори да го установим, ние не можем да предскажем кога ще се случи земетресение.
- Ако се направи пълно изследване на един разлом, може ли да се предотвратят щетите от евентуален трус?
- Трябва да се оцени въздействието на разлома. Ние, след като го изследваме, можем да кажем колко силно ще бъде земетресението. Може да се изчислят въздействията, които той ще окаже. Защото винаги в понижената част на терена въздействията са по-големи, а в издигнатата – по- малки. Ако отворите картите на сеизмичната опасност в Италия, ще видите, че максималните очаквани въздействия не са разположени в кръг, както при нас, а следват дължината на разлома. Отворете нашата карта и вижте, че най-опасните участъци са отбелязани на места, където вече са реализирани големи земетресения, като тези през 1904 и 1928 година.
- Добре, каква е причината да не се работи върху такива карти и проучвания у нас? Защото парите на БАН бяха отрязани или защото няма отделна държавна програма? Как е в другите държави?
- В различните държави различно е организиран този процес. В Турция например геоложката служба, която е държавна, дава задачите. Нашият Комитет по геология беше закрит през 1998 г. Ние нямаме никаква структура, държавата абдикира от геологията като цяло. Тя не контролира дори находищата.
- А как е в Италия?
- В Италия се дават целеви средства от държавата за превенция. И в същото време се работи под формата на научни проекти, на конкурсен принцип. Във Франция агенцията за ядрено регулиране е поела нещата.
- В момента у нас какво знае науката геология за разломите? Примерно за Витошкия разлом какво може да се каже днес?
- Витошкият е един от разломите на Софийския басейн. Той е най-южният. През 1858 г. става
земетресението, имаме данни от Сава Филаретов за него. Той е дописник тогава в „Цариградски вестник“, написал е, че е имало пукнатини в земята при Симе- оново и Драгалевци. Ако това е истина, означава, че Витошкият разлом се е разтоварил тогава. И ние не можем да очакваме голямо земетресение там скоро. Това е моето становище. Миналата година изучавах детайлно Витошкия разлом и смятам, че той не може да направи големи магнитуди.
- Защо?
- Защото деформациите на най- младите отложе- ния са малки. Това означава, че не
може да има голямо земетресение. Малко земетресение може да има, но не и голямо. Малките са под 5,5 и при тях кората не се цепи, а има само частично нарушение.
- Взаимодействат ли си разломите?
- За взаимодействие със сигурност можем да говорим при нашите земетресения от 1904 и 1928 година. Когато през 1904 г. става земетресението в Крупник, се получава разместване и един успореден на него разлом, съвсем близо разположен, получава натоварване. 24 минути след труса от 6,8 прави 7-и магнитуд. През 1928 г. имаме пък точно обратната конфигурация на разломите. Първо става 6,8 при Чирпан и разломът, който е срещу него, четири дни покъсно прави 7-и магнитуд.
- Ако сега вие като учени трябва да започнете да наблюдавате и изследвате Дивотинския разлом, колко пари ще са ви нужни до края на годината?
- Той е много малък, не заслужава внимание. Много се извинявам, хората са го преживели тежко, но това е малък разлом. Имаме големи разломи, които наистина трябва да се изучават.
- Кои например?
- Има такива и в Източна, има и в Западна, има и в Централна България. Не мога да се ангажирам колко биха стрували проучванията. Зависи на какво ниво ги правим. Американците слагат портативни сеизмографи около разлома и така го локализират. Единият струва 5000 долара, трябват поне 25-30. Кой ще даде тези пари да наблюдаваме един разлом две-три години, да го локализираме.
- Може би си струва, ако става въпрос за спасяване на човешки животи и предотвратяване на големи щети?
- Не мога да се ангажирам с някакви суми. Ако например се разкопае един разлом и трябва
образец да се датира в чужбина в една прилична лаборатория, искат 600 евро. За да кажем каква е повторяемостта, какъв е интервалът на трусовете, ни трябват примерно 20-30 образеца. Това не са космически суми.
- За проучванията в Перник сега някой отпусна ли пари на геолозите?
- Не, правим ги на собствени разноски. Имаме заделени средства в института, с които ние си финансираме проучванията. До Дивотино отиваме с автомобили на института или с личните си коли. Имаме сили за още за няколко дни. Трябва да пуснем доклад в международната общ- ност. Когато стане такова нещо, ние си обменяме информация и всички ефекти, които са първични, трябва да излязат. Сега не мога да обясня на колегите, че нямаме пари и затова не съм пуснал такъв доклад!? Тъжно е, тъжно е. Има международен проект по седма рамкова програма, който се казва „Хармонизация на сеизмичната опасност в Европа“. Това означава, че сеизмолози и геолози си подават ръка в Европа.
- А в България все още не са си подали ръка, така ли е?
- Ние работим заедно с колегите, ама без пари какво можем да направим. Те искат разломи, аз не мога да им ги дам. Колкото мога, давам, това е. Аз искам земетресение, те не могат да ми дадат земетресение. Искам да ми дадат точен епицентър. Ако беше по-гъста националната мрежа, щеше да бъде и по-точна.
- Тоест ние в момента дори епицентъра не можем да опре- делим?
- Той си има грешки. Питайте сеизмолозите, с километри е грешката. Аз като геолог ще искам да ми дадат точни дълбочини на земетресенията. А това е важно, за да се оцени големината на разлома, на какъв магнитуд е способен. Те не че не искат, но просто не могат с тази техника да го направят. Все пак сега сме много по-добре, отколкото бяхме допреди 4-5 години, когато работехме с допотопна техника. Никаква превенция няма. Децата още от малки трябва да знаят какво е разлом. Големият ми син, който сега ще стане на 7 години, преживя всички трусове в леглото. И сутринта става и вика: „Ей, много земетресения тая нощ. Кой разлом беше?“. Хлапето беше съвсем спокойно. Аз толкова съм говорил с него и съм му показвал разломи. В Япония са разкопали един раз- лом и са си направили музей. Там водят децата да ги обучават. Ние защо не си изкопаем един разлом тук в София и да показваме на учениците предишните земетресения. Ако някой се наеме да го стопанисва, ще посоча мястото. Като видят децата разместванията, да знаят за какво става въпрос. И като стане нещо, не да се шаш кат и да тичат, ами да питат от чисто любопитство кой разлом беше. Разломът не е опасен сам по себе си, земетресението не е опасно, а строителството...
 


 


От категорията

The National Interest: Съгласието на САЩ за „Северен поток-2“ би било победа за Путин

-1614181083.jpg

Самозаблудата на онези европейци, които, макар Москва да ги е смущавала и ...

24 февр. 2021 | 17:31

Владимир Костов: Залогът на изборите - новият национализъм

-1469249999.jpg

На мястото на глобализма, или в конкуренция с глобализма, в съвременния свят се ...

23 февр. 2021 | 15:09

Владислав Кръстев, РЕГО: Десет загубени години за присъединяване към Шенген

Владислав Кръстев, РЕГО: Десет загубени години за присъединяване към Шенген-1614152104.jpg

За периода от 10 години, след първия ни официален отказ през месец септември ...

24 февр. 2021 | 09:34

Проф. Коста Костов: Националният план за ваксинация върви тромаво и на места - хаотично

Проф. Коста Костов Снимка: Агенция "Фокус"-1614176570.jpg

С ваксината на AstraZeneca трябва да се ваксинират по-млади хора, на възраст ...

24 февр. 2021 | 16:21