„Нашата храбра армия да премине границата!“

10736 | 4 окт. 2012 | 15:00

Епизод от историческата поредица на "100 години от Балканската война"



В навечерието на Балканската война на дипломатическия фронт на преден план е неизпълненият от империята чл. 23 от Берлинския договор (1878 г.). Той е довод за силните държави („Европейският концерт“) да настояват за коренни реформи под външен контрол в интерес на населението на „Европейска Турция“. Такава нота посланиците им в Цариград връчват на 27 септември 1912 г.

По-късно и съюзените България, Сърбия и Гърция ултимативно изискват: „административна автономия на областите, генерал-губернатор белгиец или швейцарец, изборни областни събрания, жандармерия и местна милиция, свобода на образованието“.

Но още преди Високата порта да отхвърли тези ноти, първият оръдеен изстрел в Балканската война е проехтял. Това става на 26 септември 1912 г. в 8 ч. сутринта в албанските планини, тъй като нетърпеливият черногорски крал Никола има „зелена улица“ от София да започне войната. Все по-нетърпелив и войнствен е и Фердинанд.

На 1 октомври 1912 г. Високата порта отговаря отрицателно на колективната нота на Европейските сили за реформи. Т.нар. Концерт разбира, че не е в състояние да предотврати войната на Балканите. Би могъл само да я локализира и прекрати в зависимост от успеха на едната или другата страна: „Посредничеството трябва да стане веднага след като първите въоръжени сблъсквания охладят плама на противниците“.

Към друга нота с подобно съдържание - на балканските съюзници от 2 октомври, управляващите на Босфора се отнасят

с високомерието на довчерашни господари

Вместо да отговори, султан Мехмед V отзовава своите дипломати от София, Белград и Атина. Същевременно от претъпканите с български войници ешелони бодро се разнася песента: „Турция ще бием, мамо ма, Одрин ще вземем!“

В опит да сплаши съюзниците Високата порта огласява на 3 октомври, че тяхната нота изобщо „не заслужава отговор“, и скъсва дипломатическите отношения с България и Сърбия. Правителственият вестник „Йени газети“ презрително пояснява, че това не означава обявяване на война, защото „Империята би отворила война само на държави, равни на нея“. А българското правителство веднага осигурява отпътуването на персонала на османската легация и му оказва „всичкото съдействие и улеснение“.

След като е станало ясно, че коренните реформи не могат да се наложат чрез натиска на общата мобилизация на съюзниците, на 3 октомври 1912 г. в 17 ч. Министерският съвет окончателно определя началото на военните действия за 5 октомври. Идеята е за „един бърз, смел и решителен удар, който да сломи Турция“ преди завършването на нейната мобилизация. Късно вечерта Михаил Сарафов е предупреден да се приготви за напускане на Цариград.

Високата порта не оставя инициативата

в неравностойните според нея „държавици“. На 4 октомври в 9 ч. началникът на протокола Едхат бей посещава българската легация и връчва на Сарафов вербална нота, с която се известява, че „мирът между Османската империя и Царство България не може повече да се задържи“, като се поканват българските дипломати да напуснат страната „колкото се може по-скоро“. В 11 ч. пълномощният министър е във Външното министерство, за да си получи паспорта и да чуе от министър Норадунгиян ефенди, че колективната нота е сметната като „повод за война“.

Всъщност, без да обявява официално войната, османското правителство прави първата крачка към нея. Директивата на военния министър Назъм паша до командващия Източната армия в Одринска Тракия Абдулах паша е пределно ясна:
„От вечерта насам дипломатическите отношения с България и Сърбия, с изключение на Гърция, са прекъснати. Предвид на това препоръчва се предприемане бързо и общо настъпление.“

Опитът да бъде откъсната Гърция

не сполучва и тримата пълномощни министри напускат Цариград, макар и на три различни парахода.

Още преди да се потвърди вестта за войнственото решение на Империята, българското правителство е изпратило на Сарафов нота, в която изтъква, че тъй като Портата изобщо не благоволи да отговори на съюзническата нота и скъсва дипломатическите отношения, позволявайки нападения върху български и сръбски постове и гръцки кораби, то се вижда „принудено да прибегне до силата на оръжието“. От момента на връчването на нотата на 5 октомври сутринта „България се смята във война с Османската империя“.

По-точно би било да се каже, че Царството вече е в състояние на война. В 0 ч. на 5 октомври 1912 г. е издадена височайша заповед № 15 по действащата армия:

„След като се изчерпаха всичките мирни средства, за да се подобри, доколкото е възможно, животът на тези мъченици - наши братя по кръв и вяра, ние, верни изразители на народните тежнения, не можем да останем безучастни към воплите им и подпомогнати от нашия възлюблен народ, заповядваме на нашата храбра армия да премине границата и да встъпи в борба с вековния враг. Офицери, подофицери и войници, нашето дело е свято и човеколюбиво!“

Дългоочакваната новина раздвижва струпаните по границата войски. Всички се прегръщат и поздравяват със странното „Честита война!“. Никой не мигва от нетърпение да тръгне напред. Националният химн „Шуми Марица“ и маршът „Ний ще победим“ завършват

с избухвания на мощно „ура“

В 7 ч. сутринта на 5 октомври 1912 г. юнаците се втурват в своя освободителен поход.

С проникновено чувство за историзъм генерал Георги Вазов възкликва: „Подвигът е славен, времената са велики, тях българският  народ е чакал 500 години и няма защо да се жалят усилия и жертви, за да се изкара почнатото велико дело на добър край.“ Пълководците повеждат войските „за обединението на всичко българско“, за да ги „кръстят с огън и меч“ в бойната слава.

Два часа по-късно цар Фердинанд чете в старозагорската черква „Св. Богородица“ Манифеста за обявяването на войната: „Отвъд Рила и Родопите наши братя по вяра и кръв не бяха честити и до днес, тридесет и пет години след нашето Освобождение, да се сдобият със сносен човешки живот… Нашето миролюбие се изчерпа… За да помогнем на угнетеното християнско население в Турция, никакво друго средство не ни остава, освен да се обърнем към оръжието… Нашето дело е право, велико и свято!“


 


От категорията

Разбраха се! Ето го коалиционното споразумение между ПП, БСП, ИТН и ДБ, формулата е 10:4:4:3

Разбраха се! Ето го коалиционното споразумение между ПП, БСП, ИНТ и ДБ, формулата е 10:4:4:3-1638994586.jpg

Коалиционните партньори ще обединят своите усилия, за да създадат стабилно ...

8 дек. 2021 | 22:15

Новото правителство - огромна концентрация на власт и финансов ресурс под контрола на ПП

Новото правителство - огромна концентрация на власт и финансов ресурс под контрола на ПП-1638970722.jpg

Новото правитество се ражда трудно на базата на много компромиси, трудно ...

8 дек. 2021 | 15:24

Проф. д-р Николай Димитров: Новата „швейцарска“ болница в Бургас отвори врати. Идва и в София

проф. д-р Николай Димитров-1638964708.jpg

Хилядите излекувани пациенти, изразили своето удовлетворение от получените ...

8 дек. 2021 | 13:09

Financial Times: Защо Путин е обсебен от Украйна

Владимир Путин-1638985182.jpg

Москва обича да казва, че „западният либерализъм“ изобщо не подхожда на Русия. ...

8 дек. 2021 | 19:39